На днешния ден, 4-ти октомври, преди 65 години СССР изстрелва

На днешния ден, 4-ти октомври, преди 65 години Съюз на съветските социалистически републики изстрелва “Спутник 1 ” – първия неестествен сателит в постоянна орбита към Земята. Това велико достижение се случва точно на Международната геофизична година, интернационален теоретичен план от 1-ви юли 1957 до 31 декември 1958 година, само че методът, по който Съюз на съветските социалистически републики го осъществя, основава заблуда за предимство, каквото в действителност няма.

Към това време както Съединени американски щати, по този начин и Съюз на съветските социалистически републики са декларирали желанието си да изпратят в космоса спътник. “Но те (т.е. Щатите и Съветският съюз) работиха по друг метод. Едната страна информираше света за проектите си, напредъка и спънките, през които преминаваше. От другата страна имаше безмълвие до момента в който и когато тяхната цел беше изпълнена ”, сподели тогава английският физик и математик Сидни Чапман.

Дори и в днешни дни множеството хора познават само изнесената за времето си обществена информация. Например съвсем всеки е чувал, че на 4-ти октомври Съюз на съветските социалистически републики изпраща в космоса първия сателит, на 3-ти ноември изстрелва кучето Лайка, до момента в който на 6-ти декември ракетата “Вангард ” на Съединени американски щати с първия американски сателит претърпява унизителна детонация.

Едва след края на Студената война става ясно фактът, че през лятото и есента на 1957-ма година Съюз на съветските социалистически републики също минават през серия от повреди. “Но тези провалени изстрелвания са били прикрити под булото на секретността ”, написа историкът Асиф Сидики в своята книга “Спутник и Съветското галактическо предизвикателство ”.

Цензурата и секретността на комунистическия режим освен разрешава на Съветските управляващи да прикриват неуспехите си, до момента в който всички американски изстрелвания, сполучливи или не, се излъчват онлайн. Съюз на съветските социалистически републики също по този начин съумява да убеди света, че има военно предимство, каквото в действителност няма. В своята книга “Сега към този момент знаем ” историкът Джон Люис Гадис показва, че в края на 50-те руските управляващи съумяват да разположат напълно дребен брой балистични ракети със междинен обхват в Източна Европа и нямат способността да насочват точно междуконтиненталните си балистични ракети. Нещо повече – към това време Съюз на съветските социалистически републики разполага с едвам четири работещи междуконтинентални балистични ракети. Повече бройки са създадени чак при започване на 60-те години. Със своето изказване, че “Спутник 1 ” е индикатор за способността на руската мощност, Никита Хрушчов практикува това, което Гадис разказва като “дългосрочна политика, в границите на която Съюз на съветските социалистически републики са построявали единствено това, което е създавало илюзията, че има доста повече на назад във времето ”.

След полета на “Спутник 1 ” американският президент Дуайт Айзенхауер заема рационални позиции – той акцентира, че не е наложително съществуването на сателитна технология да корелира с военна мощност. Напомня, че в Съединени американски щати сателитната стратегия съзнателно е отделена от военната (което в действителност води и до забавяния в основаването на галактическата ракета “Вангард ”). За президента “Спутник 1 ” е просто “малка топка ” без научни принадлежности. Историята по-късно демонстрира, че Айзенхауер е прав. На фона на своята маса от 83.6 кг и диаметър от 58 сантиметра, руският сателит няма научни принадлежности. Първото значимо изобретение в космоса, а точно радиационните пояси на Ван Алън, е направено през 1958 година, когато Щатите съумяват да изстрелят своите първи изкуствени спътници.

Не полетът на “Спутник 1 ”, а този на “Спутник 2 ” с кучето Лайка е събитието, което раздрусва Щатите. Всичките основателни причини, които Айзенхауер насочва по отношение на неособено огромната значителност на “Спутник 1 ”, са разрушени вечно. Според анкета на Галъп, извършена незабавно след изстрелването на Лайка, рейтингът на президента се срутва с 22% спрямо предходните интервюирания. После настава и декемврийският неуспех, когато Щатите се пробват да изстрелят първия неестествен сателит от серията “Вангард ”. Макар че ракетата е обхваната от огнени пламъци и не съумява да излети, конусът ѝ се отваря и спътникът изхвърча встрани, почвайки даже да писука по сходство на “Спутник 1 ”, мислейки си че е в космоса. Цялото това оскърбление се случва пред погледа на публицистите (пак подсещам, че Щатите не си изстрелват ракетите засекретено като СССР). Легендарната кореспондентка Дороти Килгалън от Ню Йорк Таймс съпоставя провалилия се американски сателит с ранено животно и възкликва: “Изглежда нечовешко да оставим живо това оскъдно творение. Някой би трябвало да отиде и да го убие ”.

Минава малко повече от месец, когато Щатите се реваншират и на 31-ви януари 1958 година най-накрая съумяват да изстрелят първия си неестествен сателит – “Експлорър 1 ”, към този момент с помощта на екипа на Вернер декор Браун, който редом работи за армията и конструира мощната ракета “Юпитер-С ”. Американското държавно управление най-сетне кляка и макар тогавашното разделяне сред военна и галактическа стратегия, разрешава на военните да употребяват технологиите си за изстрелването на “Експлорър 1 ”. Съединени американски щати съумява да изравни достижението на Съюз на съветските социалистически републики, само че унижението “Спутник ” ще продължи да преследва Айзенхауер до края на мандата му.

“Експлорър 1 ” реализира геополитическата задача – Съединени американски щати се трансформира в галактическа страна. По-късно през 1958 година и невоенната стратегия “Вангард ” жъне триумфи. През месец март “Вангард 1 ” най-накрая съумява да излети и към този момент той е първият същински теоретичен сателит. Оборудван с мощни принадлежности, той събира данни за земната атмосфера и магнитното поле, които са споделени с откриватели от целия свят на Международната геофизична година.