137 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия
На днешния 6 септември се навършват 137 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Варна е градът, в който новината за Съединението е публично оповестена от княз Александър I Батенберг. Съобщението е направено пред голямо голям брой от балкона на тогавашната „ Телеграфо пощенска станция “, чиято постройка през днешния ден не съществува, само че се е намирала сред Държавния списък и зданието на Съдебната палата във Варна, напомня Moreto.net.
След Берлинския конгрес от 1878 година България е разграничена на Княжество България и Източна Румелия (в рамките на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към сливане с освободените българи.
Така през 1880 година е основан Българският скришен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято съществена задача е да реализира обединяването на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите " Съединение ".
През февруари 1885 година отпред на БТРЦК застава Захари Стоянов, който поддържа концепцията Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този миг е решаваща, тъй като в случай че той, в качеството си на предан васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението макар мощната национална воля, начинанието губи смисъл и било обречено на крах.
Според някои от българските историци, пред българския княз не е имало алтернатива, защото той чисто политически не е могъл да откаже да признае Съединението, тъй като това автоматизирано означавало да бъде свален от престола. Но без значение какви са били историческите условия и неговите персонални подбуди, мъжеството му да поддържа присъединението на Източна Румелия е значима гаранция за триумфа на делото.
На 6 септември 1885 година в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е регионалният шеф на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е краткотрайно държавно управление отпред с доктор Георги Странски, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Батенберг с умишлен манифест утвърждава присъединението на региона и приема да бъде титулуван отсега нататък като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и дефинира за собствен асистент в Южна България доктор Странски.
След продължителна дипломатическа битка на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава самопризнание с подписването през 1886 година на Българо-турска конвенция.
Денят е разгласен за формален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Варна е градът, в който новината за Съединението е публично оповестена от княз Александър I Батенберг. Съобщението е направено пред голямо голям брой от балкона на тогавашната „ Телеграфо пощенска станция “, чиято постройка през днешния ден не съществува, само че се е намирала сред Държавния списък и зданието на Съдебната палата във Варна, напомня Moreto.net.
След Берлинския конгрес от 1878 година България е разграничена на Княжество България и Източна Румелия (в рамките на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към сливане с освободените българи.
Така през 1880 година е основан Българският скришен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято съществена задача е да реализира обединяването на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите " Съединение ".
През февруари 1885 година отпред на БТРЦК застава Захари Стоянов, който поддържа концепцията Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този миг е решаваща, тъй като в случай че той, в качеството си на предан васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението макар мощната национална воля, начинанието губи смисъл и било обречено на крах.
Според някои от българските историци, пред българския княз не е имало алтернатива, защото той чисто политически не е могъл да откаже да признае Съединението, тъй като това автоматизирано означавало да бъде свален от престола. Но без значение какви са били историческите условия и неговите персонални подбуди, мъжеството му да поддържа присъединението на Източна Румелия е значима гаранция за триумфа на делото.
На 6 септември 1885 година в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е регионалният шеф на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е краткотрайно държавно управление отпред с доктор Георги Странски, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Батенберг с умишлен манифест утвърждава присъединението на региона и приема да бъде титулуван отсега нататък като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и дефинира за собствен асистент в Южна България доктор Странски.
След продължителна дипломатическа битка на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава самопризнание с подписването през 1886 година на Българо-турска конвенция.
Денят е разгласен за формален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ