На днешните изборите за Бундестаг се борят 43 парти, но

На днешните изборите за Бундестаг се борят 43 празненство, само че действителни шансове да преодолеят 5-процентовата преграда имат единствено шест от тях. Ето кои са те:

Християн-демократически съюз / Християн-социален съюз /ХДС/ХСС/.

Цвят: черен

Председател на ХДС: Ангела Меркел
Ангела Меркел на предизборна среща / БГНЕС
Председател на ХСС: Хорст Зеехофер

Кандидат за поста канцлер: Ангела Меркел

Водач на листата на ХСС: Йоахим Херман

Членска маса на ХДС: над 430 000 души /по данни на ДПА в края на ноември 2016 г./

Членска маса на ХСС: 134 000 /по данни на ДПА в края на декември 2016 г./

Резултатите на обединението ХДС/ХСС на изборите за Бундестаг през 2013 година: 41,5% от гласовете /311 от 630 депутатски места, в края на мандата обединението се лиши от двама депутати: в началото Катерина Райхе излезе от политиката и влезе в бизнеса, а по-късно Ерика Щайнбах напусна ХДС поради миграционната политика на Ангела Меркел/.

Особености: депутатите от общогерманската партия ХДС и баварската ХСС заседават в Бундестага в състава на една парламентарна група. На районно равнище ХСС издига свои претенденти в провинциалния парламент /Ландтаг/ единствено на Бавария, до момента в който ХСС – във всички останали федерални провинции.

Електорат: Основното ядро на гласоподавателите на ХДС/ХСС са обичайно хора над 60-годишна възраст, които постоянно вървят на черква. Ако преглеждаме електората на ХДС от позиция на специалностите, то за него преди всичко гласоподават земеделските производители и самонаетите жители. Ще се отнася до просветителното ниво, измежду непрекъснатите гласоподаватели на христян-демократите с дребен превес доминират хора без висше обучение.

История: ХДС е публично учреден в Западна Германия през 1950 година, обединявайки няколко християнски и консервативни политически сили. Неговият баварски сътрудник – ХСС – е учреден през 1946 година На първите избори за Бундестаг през 1949 година тези политически сили към този момент се коалират и печелят най-вече гласове /31%/. В интервала на ръководство на Конрад Аденауер, който е бил канцлер през 1949-1963 година, ХДС се трансформира в преобладаваща политическа мощ в следвоенната Западна Германия. Благодарение на неговите дейности, а по-късно и на неговия правоприемник Людвиг Ерхард възобновяване на страната е вървяло с ускорени темпове и е получило наименованието „ икономическо знамение “.

Най-дълго канцлер от редовете на ХДС е бил Хелмут Кол, който е бил отпред на държавното управление от 1982 до 1998 година Именно по негово време се сплотяват Западна и Източна Германия.

През 2005 година канцлер стана Ангела Меркел. За 70 години битие на Федерална Република Германия политиците от обединението ХДС/ХСС са оглавявали държавното управление в продължение на 47 години. След изборите през 2013 година ХДС/ХСС сформираха държавна коалиция с Германската социалдемократическа партия /ГСДП/.

Програма: Ангела Меркел е последовател на обичайните полезности на ХДС. Впрочем, надалеч не на всички. По-конкретно, болшинството от обичайни последователи на християн-демократите отхвърлиха позицията на Меркел по нуклеарната енергетика и миграцията. Нейният финансов министър Волфганг Шойбле организира строго бюджетна политика.

Предпочитани сътрудници: Свободната демократическа партия (СвДП); Германската социалдемократическа партия; допустимо, „ Съюз 90/зелени “.

Германска социалдемократическа партия /ГСДП/

Цвят: червен

Председател: Мартин Шулц
Мартин Шулц / БГНЕС
Кандидат за поста канцлер: Мартин Шулц

Членска маса: над 430 000 души.

Резултати на изборите за Бундестаг през 2013 година: 25,7% от гласовете /193 от 630 места/

Електорат: За ГСДП обичайно гласоподават околните до синдикатите чиновници на индустриалните компании. Освен това, тази партия от ден на ден се поддържа от новите представители на междинната класа, насочени към повишение на виталния стандарт. Най-голяма известност ГСДП се употребява в гъсто обитаемоте индустриални региони на Западна Германия.

История: ГСДП е най-старата политическа партия в страната. Нейната история стартира през 1863 година, когато в Лайпциг е основан Всеобщият немски работен съюз. През 1875 година той се сплотява в една политическа мощ със Социалдемократическата работническа партия. От 1890 година това обединяване получава актуалното си название Германска социалдемократическа партия. В края на 19 век ГСДП се трансформира в всеобща партия и резервира тази се позиция през първите две десетилетия на 20 век.

През Първата международна война в партията настава ерес: лявото коренно крило, което през 1917 година се отделя и основава по-късно комунистическата партия, се афишира изрично срещу финансирането на военните дейности. След Ноемврийската гражданска война през 1918 година първият райхсканцлер, а по-късно и президент на Германия, определен демократично, е социалдемократът Фридрих Еберт.

След идването на власт на нацистите ГСДП е неразрешена. Много социалдемократи умират в концлагерите или емигрират.

В следвоенна Западна Германия ГСДП се трансформира в единствения важен представител на левия политически бранш. Партията дълго време е в съпротива, само че най-сетне в 1966 година влиза в състава на федералното държавно управление в коалиция с ХДС/ХСС / “голяма коалиция “/, в качеството на „ младши сътрудник “.

През 1969 година на власт идва първият канцлер социалдемократ. Това е Вили Бранд, който управлява страната до 1974 година Той е заменен от своя съпартиец Хелмут Шмид, който резервира своя пост до 1982 година С имената на тези двама канцлери се свързва „ новата източна политика “ на страната, целяща последователното доближаване с Германска демократична република и съдействие със Съветския съюз.

За финален път член на ГСДП оглавява немското държавно управление от 1998 до 2005 година - Герхард Шрьодер. В следвоенната история на Германия социалдемократите са оглавявали държавното управление 21 години, а са били част от него в обединения в продължение на 34 години. От 2013 година ГСДП ръководят дружно с ХДС/ХСС.

Програма: Централна тематика в програмата на ГСДП – обществената правдивост и обучение. По-конкретно, социалдемократите, поредно отстояват концепцията за въвеждане на минимална работна заплата, откакто се оказаха в съпротива през 2009 година шест години по-късно минималната заплата беше въведена на законодателно равнище и все още тя е в размер на 8,84 евро на час.

Противоречивата стратегия за промени на пазара на труда „ Адженда 2010 “, която беше осъществена от Герхард Шрьодер, докара до спад на известността на партията. Рейтингът на ГСДП стремглаво /макар и в кратковременен план/ потегли нагоре през март 2017 година, когато за поста канцлер беше повдигнат някогашния ръководител на Европарламента Мартин Шулц. Не на последно място това беше обвързвано и с обстоятелството, че той се разграничи от противоречивите промени на Шрьодер и се концентрира върху тематиката за обществената правдивост и преразпределението на данъчното задължение. Всъщност триумфът на Меркел и въобще на немската консервативна десница значително се дължи на промяната на техния политически съперник Шрьодер. На тази промяна се дължи и последвалият спад на известността на социалдемократите. В този смисъл потребната другояче промяна за страната се оказва автогол за ГСДП.

Предпочитани сътрудници: „ Съюз 90/зелените “; ХДС, допустимо, Лявата партия.

Лявата партия

Цвят: червен /при графичното показване на крайните резултати от изборите постоянно се употребява лилавият цвят, с цел да бъдат отличени от ГСДП/.

Съпредседатели: Катя Кипинг, Бренд Риксингер.

Водачи на листата: Сара Вагенкнехт, Дитмар Барч.
Сара Вагенкнехт / БГНЕС
Членска маса: над 58 000 души /по данни на ДПА към края на септември 2016 г./

Резултат на изборите за Бундестаг през 2013 година: 8,6% от гласовете или 64 от 630 места.

Електорат: Традиционният електорат на Лявата партия са последователи от източногерманските земи. Събирателният облик на нейния гласоподавател – човек от работническите среди, най-често с дребен приход и невисоко обучение. На собствен ред, в Западна Германия левите обират протестния електорат, отчаян от обичайните партии. Впрочем, в случай че имаме вяра на социологическите изследвания, то за последните две години мнозина от тях са се изметнали по посока на дяснопопулистката „ Алтернатива за Германия “.

История: Лявата партия е основана през юни 2007 година вследствие на сливането на източногерманската Партия на демократичния социализъм /ПДС/ със западногерманската „ Избирателна опция за труд и обществена правдивост “. Двете партии са си сътрудничели в Бундестага още от 2005 година в състава на обединението „ Леви “. ПДС е правоприемник на основаната през 1946 година и ръководеща в Германска демократична република Социалистическа единна партия на Германия. Ключовите фигури за Лявата партия са Грегор Гизи и Оскар Лафонтен.

Лявата партия остава новобранец в политиката на Германия значително поради комунистическото си минало. Тя нито един път не е влизала в ръководеща коалиция в Бундестага. В същото време на провинциално равнище нещата стоят по различен метод: левите влизат в няколко ръководещи обединения в обособени провинции.

Програма: Към този миг левите са най-голямата опозиционна ПГ в Бундестага и единствената партия, която е срещу всевъзможни военни задачи на Бундесвера в чужбина. Левите също по този начин желаят разпускането на НАТО и повишението на минималната работна заплата до 12 евро на час. Някои политолози до ден-днешен считат тази партия за радикална, чиято последна цел е събаряне на капиталистическия строй. Но самите леви настояват, че се борят единствено за усилването на ролята на страната при регулирането на пазарната стопанска система, за отбрана правата на арендаторите и увеличението на държавните разноски за обществени потребности.

Предпочитани сътрудници: ГСДП, „ Съюз 90/зелени “.

„ Съюз 90/зелени “

Цвят: зелен

Съпредседатели: Симоне Петер, Джем Йоздемир.

Водачи на листата: Джем Йоздемир и Катрин Гьоринг-Екард.
Катрин Гьоринг-Екард / БГНЕС
Членска маса: 60 000

Резултати на парламентарните избори през 2013 година: 8,4% или 63 мандата от 630.

Електорат: Главната цитадела на „ зелените “ са жителите на огромните градове в Западна Германия, по-конкретно университетските градове. Те печелят повече от междинния приход и работят в областта на услугите и образованието. В същото време с всяка минала година гласоподавателите на „ зелените “ остаряват. Днес една 10% от гласуващите за тази партия са по-млади от 35 години.

История: „ Зелените “ са най-успешното протестно придвижване в следвоенната история на Германия. През 80-те години на 20 век тази партия обединяваше публични групи, които се бореха против нуклеарната енергетика, в отбрана правата на хомосексуалистите и прекратяването на оръжейната конкуренция. Партията „ Зелените “ беше учредена през 1980 година, а през 1993 година се сплоти със своите съидейници от източногерманското придвижване „ Съюз-90 “. Партията получи интернационална популярност в края на 90-те години, когато стана „ младши сътрудник “ в обединението на държавното управление на Герхард Шрьодер. Тогава зелените съумяха да назначат няколко министри, в това число и на външните работи Йошка Фишер.

Програма: Политолозите разделят политическите крила на партията на „ реалисти “ и „ фундаменталисти “. Ако първите са последователи на действителната политика и са подготвени на взаимни отстъпки в името на присъединяване си във властта, вторите се придържат към корените на партията и не са подготвени на отстъпки. Фактът, че в провинциите Хесен и Баден-Вюртемберг „ зелените “ влязоха в обединението с консервативния ХДС е удостоверение за мощните позиции на „ реалистите “. Запазвайки основната си тематика за отбрана на околната среда, „ зелените “ напоследък прибавиха в своята стратегия „ леви “ детайли, по-конкретно в обществената и данъчната политика. Впрочем, относителният крах на изборите през 2013 година и положителните шансове за коалиция с ХДС на федерално равнище демонстрират, че този път акцент ще бъде подложен върху консервативните полезности.

Предпочитани сътрудници: ГСДП, само че и ХДС е вероятен вид.

Свободна демократическа партия /СвДП/

Цвят: жълт

Председател: Кристиан Линднер

Водач на листата: Кристиан Линднер

Членска маса: 54 000

Резултати на изборите за Бундестаг 2013 година: 4,8%, партията не мина 5-процентовата преграда.

Електорат: СвДП притегля в своите редове представители на свободните специалности – към тях в Германия спадат предприемачи, лекари, фармацевти, адвокати. Служителите на огромните компании, да не приказваме за държавните чиновници, рядко гласоподават за тази партия.

История: Свободните демократи /до 2015 година се назоваха либерали/ от самото си учредяване през 1949 до 2013 година без спиране заседаваха в немския парламент. СвДП неведнъж са влизали в ръководещи обединения със социалдемократите и християн-демократите. Така те са били на власт общо 41 години. Членът на СвДП, външният министър Ханс-Дитрих Геншер завоюва международна популярност. След пагубните за партията избори през 2013-та, когато свободните демократи останаха отвън борда, те усилиха своята интензивност, което донесе своите плодове.

Програма: В основата на политическата идеология на СвДП са правилата на самостоятелната независимост и отбраната на гражданските права. От самото начало на своята история свободните демократи желаят понижаване на налозите, отвод от контролиране на финансовите пазари и като цяло намаляването на ролята на страната. СвДП е партия с проевропейски убеждения, желаеща укрепването и задълбочаването на връзките сред страните от Евросъюза.

Предпочитани сътрудници: През последните десетилетия е ХДС, въпреки да е имало случаи на сполучливо партньорство и със социалдемократите.

„ Алтернатива за Германия “

Цвят: наследник

Председател: Фрауке Петри, Йорг Мойтен.

Водач на листата: Александър Гауланд, Алис Вайдел.

Членска маса: 27 000

Резултати на изборите за Бундестаг през 2013 година: 4,7%, партията не мина 5-процентовата преграда.

Електорат: Типичният гласоподавател на АГ – млад мъж с невисоко обучение и приходи. Сред членовете на партията единствено 15% са дами. АГ съумя да вземе гласове от съвсем всички огромни немски партия, с изключение на от „ зелените “. В същото време за партията гласоподават и тези, които по-рано в никакъв случай не са ходили на избори.

История: Смятаната за популистка АГ е относително млада партия. Тя е учредена през 2013 година и за по-малко от година едвам не влезе в Бундестага. От основаването си до през днешния ден тя влезе в Европарламента и в Ландтазите на 12 от общо 16-те провинции в Германия. АГ е учредена от евроскептици измежду университетските кръгове в символ на митинг против отпущането на многомилиардна помощ за спасяването на гръцката стопанска система. През 2015 година вътрешната партийна битка докара до „ внезапен завой надясно “: новата председателка Фрауке Петри подчертава върху националистическата и антиислямската реторика, което й разреши да реализира триумфи по време на рецесията, провокирана от мигрантския поток. „ Алтернатива “ е единствената огромна партия в Германия, която поддържа както Брекзит, по този начин и избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати.

Програма: АГ счита, че би трябвало да се затворят външните граници на Евросъюза, да се организира нечовечен надзор по границите на Германия, да се построят лагери за мигранти в чужбина, с цел да се приключи потокът от идващи в страната мигранти. Поискалите леговище и получилите отвод би трябвало да бъдат депортирани. За живеещите в страната чужденци би трябвало да бъдат основани финансови условия, които да ги стимулират да изоставен Германия. АГ е последовател на водещата роля на немската просвета и отхвърля исляма като съставка на немското общество. Освен това, „ Алтернатива “ се отнася скептично към теориите, че климатът се трансформира под въздействие на човешкия фактор, също както и към прехода към възобновими енергийни източници.

Предпочитани сътрудници: отсъстват. /ДВ