140 години от рождението на гениалния Владимир Димитров - Майстора
На днешната дата преди 140 години е роден един от най-ценените, обичани и уважавани български създатели с неоспорим гений.
Владимир Димитров – Майстора е едно от огромните имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния род и в битовата комбинация.
Неговите портрети и композиции имат изразителни цветове, идеалистичен рисунък и мощно символно лъчение. Освен типичната основала към този момент школа живопис на майстора тябва да не забравяме неповторимия му принос като боен художник.
Той основава стотици скици на българските войски. Предава с елементарност и финес страстите в окопите и бита на войната. Той се явява като първи формален български боен сътрудник.
Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 година в село Фролош в фамилията на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 година фамилията му се преселва в Кюстендил, където Майстора приключва началното си обучение и прогимназия.
След 1895 година сменя няколко специалности, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където геният му е видян. С непринудено събрани от съгражданите си средства отпътува в София и учи в Художественото индустриално учебно заведение.
По време на Балканската и Първата международна война е боен художник в състава на Рилската дивизия на българската войска и в редица картини отразява българското присъединяване в тези войни и живота на фронта – „ Ранени “, „ По Беласица “, „ Инвалиди “, „ На фронта на р. Струма “, „ В гр. Скопие, 1916 “, „ Завръщане от фронта “ и други.
След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. За известно време живее и твори в Италия, само че по-късно се завръща в село Шишковци, Кюстендилско, където стартира да твори най-вече на тема, обвързвана най-вече с хората и природата в Кюстендилския край.
Тогава се раждат и иконични картини като: „ Моми “ (ок.1925 – 1935), „ Моми сестри от с. Дивля, Радомирско “ (ок. 1928 – 1930), „ Цветница “, „ Фамилия “ (ок. 1928), „ Девойка от Кюстендилско “ (ок. 1930 – 1935), „ Жетварка “ (1930 – 1935), „ Мома с ябълки “ (ок. 1930 – 1935), „ Жетварка от с. Шишковци “ (1935), „ Жетвари на обяд “ (ок. 1935 – 1938), „ Копачки “ (ок. 1935 – 1938), „ Селско момиче измежду макове “ (1935 – 1938) и други.
Владимир Димитров – Майстора е едно от огромните имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния род и в битовата комбинация.
Неговите портрети и композиции имат изразителни цветове, идеалистичен рисунък и мощно символно лъчение. Освен типичната основала към този момент школа живопис на майстора тябва да не забравяме неповторимия му принос като боен художник.
Той основава стотици скици на българските войски. Предава с елементарност и финес страстите в окопите и бита на войната. Той се явява като първи формален български боен сътрудник.
Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 година в село Фролош в фамилията на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 година фамилията му се преселва в Кюстендил, където Майстора приключва началното си обучение и прогимназия.
След 1895 година сменя няколко специалности, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където геният му е видян. С непринудено събрани от съгражданите си средства отпътува в София и учи в Художественото индустриално учебно заведение.
По време на Балканската и Първата международна война е боен художник в състава на Рилската дивизия на българската войска и в редица картини отразява българското присъединяване в тези войни и живота на фронта – „ Ранени “, „ По Беласица “, „ Инвалиди “, „ На фронта на р. Струма “, „ В гр. Скопие, 1916 “, „ Завръщане от фронта “ и други.
След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. За известно време живее и твори в Италия, само че по-късно се завръща в село Шишковци, Кюстендилско, където стартира да твори най-вече на тема, обвързвана най-вече с хората и природата в Кюстендилския край.
Тогава се раждат и иконични картини като: „ Моми “ (ок.1925 – 1935), „ Моми сестри от с. Дивля, Радомирско “ (ок. 1928 – 1930), „ Цветница “, „ Фамилия “ (ок. 1928), „ Девойка от Кюстендилско “ (ок. 1930 – 1935), „ Жетварка “ (1930 – 1935), „ Мома с ябълки “ (ок. 1930 – 1935), „ Жетварка от с. Шишковци “ (1935), „ Жетвари на обяд “ (ок. 1935 – 1938), „ Копачки “ (ок. 1935 – 1938), „ Селско момиче измежду макове “ (1935 – 1938) и други.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ