Склонни сме да си заравяме главата в пясъка за много

Склонни сме да си заравяме главата в пясъка за доста от проблемите, които се изпречват на пътя ни. Вместо да търсим решение, живеем ден за ден с концепцията, че неприятностите ще ни отминат сами. Водим диалози, които заобикалят тематиката, вършим неща, които ангажират съзнанието ни, а в действителност огромният въпрос остава без отговор.

Времето е прекомерно малко, с цел да си предизвикваме непотребни главоболия и в случай че има подобаващи клишета, които да ни измъкват от сложни обстановки, то би трябвало да им се доверим, тъй като са потвърдени истини.

Няма нищо по-важно от сегашното.

Всичко, което е отвън нашия надзор, не би трябвало да се трансформира в мотив за горест, оскърбление и болежка. Заети с прекарването им, няма по какъв начин да се насладим на мига, който се случва точно в този момент.

iStock

Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта и това в действителност е по този начин, само че за какво да чакаме да пристигна на следващия ден, с цел да се убедим за следващ път, че през вчерашния ден към този момент няма никакво значение и че от позиция на часовете всички мотиви да се усещаме нещастни са избледнели като леке върху салфетка.

Силата не е единствено в това да забравяме, а да помним, че неприятното постоянно отминава, изключително когато повода за него е отвън нашия надзор.

За удоволствията условия няма. Ако сме с настройката, че те са достижими, само че откакто първо реализираме избрани цели, няма да изпитаме заслужената наслада, каквато несъмнено се поставя на всеки от нас. Осъзнали сходна илюзия, възторгът от самия живот ще се трансформира в наш натурален сателит по време на пътешествието.

iStock

Настоящият миг е несравним. Преживява се незабавно, без отсрочване. Започва с аромата на утринното кафе, с капката парфюм, с топлината, която усещаме по кожата си от лъчите на майското слънце.

Да се любуваме на това, което имаме, е благополучие в чист тип.

Склонни сме да подценяваме дребните наслади, жадувайки да сме част от огромни и впечатляващи събития. Но истината е другаде и е налична за всички. Съумеем ли да съчетаваме работата с удоволствието, още едно факсимиле се оказва изцяло правилно: когато потребното и приятното вървят ръка за ръка, животът е тъкмо толкоз прелестен, колкото би трябвало да бъде.

Нека благодарим на сегашния миг. Благодарността е сигурният метод добротата да се множи и да направи още хора щастливи. Днешният ден ни дава всичко. То е сигурното нещо и от нас зависи по какъв начин ще изживеем късите му часове. Не го изпускайте, не го оставяйте да си тръгне току-тъй, тъй като предишното може и да ни е благо, само че то към този момент е било и в никакъв случай повече няма да се повтори.

Не отлагай живота, наслаждения му се в този момент!