Перлите на София: Централата на ДЗИ, бившето Чиновническо осигурително дружество
На ъгъла на улица “Георги Бенковски ” и бул. “Цар Освободител ” се намира една от най-красивите здания в сърцето на София. Това е централата на ДЗИ. Днес компанията я приема за собствен знак, а зданието е оповестено за монумент на културата.
Десет години след построяването му неговата фасада откъм бул. “Цар Освободител ” е изчистена от декорацията, с цел да се реализира уеднаквяване и приемане на обединен темперамент с хотелския комплекс “България ”. Внушителната ъглова сграда е издигната през далечната 1926 година Там преди време се е помещавало Чиновническото осигурително сдружение.
Шестетажната постройка приключва с осемстенен купол с неповторима скулптурна комбинация от три фигури и часовник. Скулптурното изображение на здрава българка с две деца символизира труда на народа и грижата му за бъдещето. Известният ваятел Иван Лазаров разпорежда осъществяването на творбата на Тодор Делирадев. Композицията е направена от бял врачански мрамор и се извисява като логичен свършек на тясната ъглова фасада. Сюжетът на монумента несъмнено дава отговор на предназначението на постройката.
Зданието е с стилен размер и ъглово наблягане с кула. След време куполи и кули от този вид ще придобият значима роля като акценти в архитектурата на цяла София. В предишното кулата, висока 45,5 м, е държала състезание по височина.Всички употребявани строителни материали по фасадите и интериора са български, само че доста скъпи: мрамор, ковано желязо, каменна обшивка, дървени ламперии, истинска дъбова дограма.Получен е архитектурен синтез сред постройка и художествена фигура по реформаторски метод. Срещу зданието на тогавашното Чиновническо осигурително сдружение се е намирала към този момент издигнатата Руска черква “Св. Николай Чудотворец ”, а на ъгъла на “Раковски ” и “Цар Освободител ” пък е било фамозното писателско кафене – средище на градската интелигенция.
Построяването на постройката е дело на Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно сдружение, в което членове на Управителния съвет са били някои от най-видните персони и политици на България. Сред тях попадат имена като Кирил Попов, Тодор Влайков, Андрей Ляпчев.
Постройката се намира на стратегическо място в непосредствена непосредственост до Царския замък и това е причина за внушителния й външен тип. Финансирането на градежа се поема от Дружеството, а неповторимата външна и вътрешна архитектура е предоставена на архитектурното бюро на Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков. Всички декоративни елементи на фасадата и цялостният й образ са решени в жанр късен сецесион, чийто изтъкнат представител е арх. Фингов.
Оформянето на входовете, мансардния етаж, арковидните прозорци, балюстрадите и основния корниз е мощно въздействащо. Сградата е солидна, със стоманобетонни плочи и греди. Стълбищата са също от стоманобетон, а покривната структура е дървена с ламаринено покритие. Всички употребявани строителни материали по фасадите и интериора са български, само че доста скъпи: мрамор, ковано желязо, каменна обшивка, дървени ламперии, истинска дъбова дограма.
Постройката има шест етажа и структура от заздравен бетон. Тя се състои от мазе, партерен етаж, шест съществени етажа и подпокривен етаж, който в този момент е реконструиран в кафе-клуб. На партера се намира паричният салон, рецепцията и три административни стаи. Първият етаж е реконструиран като приемна за клиентите и седем стаи за чиновниците. Вторият и третият етаж, дружно с ниското крило на постройката, гледат към улица “Бенковски ” и общо имат четири студиа, две заседателни зали и 26 административни стаи. Петият и шестият етаж имат по едно студио и 22 стаи всеки.Разгънатата застроена повърхност на цялата постройка на ДЗИ е 10 620 квадратни метра. Етажите на зданието са покрити с гранит в салоните, мозайка в коридорите и по стълбите и дървен паркет в останалите пространства.
В централното предверие се намира и паметна плоча, на която попадат имената на основателите на тази внушителна, монументална сграда – Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков. Гордата постройка и до през днешния ден е пример на архитектурен усет, професионализъм и самоуверено новаторско решение.
Save
Десет години след построяването му неговата фасада откъм бул. “Цар Освободител ” е изчистена от декорацията, с цел да се реализира уеднаквяване и приемане на обединен темперамент с хотелския комплекс “България ”. Внушителната ъглова сграда е издигната през далечната 1926 година Там преди време се е помещавало Чиновническото осигурително сдружение.
Шестетажната постройка приключва с осемстенен купол с неповторима скулптурна комбинация от три фигури и часовник. Скулптурното изображение на здрава българка с две деца символизира труда на народа и грижата му за бъдещето. Известният ваятел Иван Лазаров разпорежда осъществяването на творбата на Тодор Делирадев. Композицията е направена от бял врачански мрамор и се извисява като логичен свършек на тясната ъглова фасада. Сюжетът на монумента несъмнено дава отговор на предназначението на постройката.
Зданието е с стилен размер и ъглово наблягане с кула. След време куполи и кули от този вид ще придобият значима роля като акценти в архитектурата на цяла София. В предишното кулата, висока 45,5 м, е държала състезание по височина.Всички употребявани строителни материали по фасадите и интериора са български, само че доста скъпи: мрамор, ковано желязо, каменна обшивка, дървени ламперии, истинска дъбова дограма.Получен е архитектурен синтез сред постройка и художествена фигура по реформаторски метод. Срещу зданието на тогавашното Чиновническо осигурително сдружение се е намирала към този момент издигнатата Руска черква “Св. Николай Чудотворец ”, а на ъгъла на “Раковски ” и “Цар Освободител ” пък е било фамозното писателско кафене – средище на градската интелигенция.
Построяването на постройката е дело на Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно сдружение, в което членове на Управителния съвет са били някои от най-видните персони и политици на България. Сред тях попадат имена като Кирил Попов, Тодор Влайков, Андрей Ляпчев.
Постройката се намира на стратегическо място в непосредствена непосредственост до Царския замък и това е причина за внушителния й външен тип. Финансирането на градежа се поема от Дружеството, а неповторимата външна и вътрешна архитектура е предоставена на архитектурното бюро на Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков. Всички декоративни елементи на фасадата и цялостният й образ са решени в жанр късен сецесион, чийто изтъкнат представител е арх. Фингов.
Оформянето на входовете, мансардния етаж, арковидните прозорци, балюстрадите и основния корниз е мощно въздействащо. Сградата е солидна, със стоманобетонни плочи и греди. Стълбищата са също от стоманобетон, а покривната структура е дървена с ламаринено покритие. Всички употребявани строителни материали по фасадите и интериора са български, само че доста скъпи: мрамор, ковано желязо, каменна обшивка, дървени ламперии, истинска дъбова дограма.
Постройката има шест етажа и структура от заздравен бетон. Тя се състои от мазе, партерен етаж, шест съществени етажа и подпокривен етаж, който в този момент е реконструиран в кафе-клуб. На партера се намира паричният салон, рецепцията и три административни стаи. Първият етаж е реконструиран като приемна за клиентите и седем стаи за чиновниците. Вторият и третият етаж, дружно с ниското крило на постройката, гледат към улица “Бенковски ” и общо имат четири студиа, две заседателни зали и 26 административни стаи. Петият и шестият етаж имат по едно студио и 22 стаи всеки.Разгънатата застроена повърхност на цялата постройка на ДЗИ е 10 620 квадратни метра. Етажите на зданието са покрити с гранит в салоните, мозайка в коридорите и по стълбите и дървен паркет в останалите пространства.
В централното предверие се намира и паметна плоча, на която попадат имената на основателите на тази внушителна, монументална сграда – Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков. Гордата постройка и до през днешния ден е пример на архитектурен усет, професионализъм и самоуверено новаторско решение.
Save
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ