На 9 декември православните християни честват зачатието на св. Анна

На 9 декември православните християни празнуват зачатието на св. Анна – майка на Богородица, потомка на Аароновия жанр. 
Както е записано в житието на светите богоотци Йоаким и Анна, те дълги години нямали деца макар своя правоверен и непретенциозен живот.
Анна и Йоаким непрекъснато отправяли молебствия към Бог да ги подари с рожба. Един ден Ангел Господен се явил пред Анна и я известил, че ще роди щерка Мария за спасението на света. Чувайки тези думи, тя дала заричане, че ще посвети момичето на Бога. Сторила го, дружно със брачна половинка си, въвеждайки 3-годишната си щерка в храма.
Народният празник на същата дата се назовава Света Ана Зимна, както и Анино зачатие, Анино зачакье, Янино зачатие, Анинден, Аньовден. А светицата се приема за настойничка на бременните, на майчинството и децата, на брака и фамилията, закрилница на девиците, вдовиците и бременните дами.
Според поверието от през днешния ден стартират родилните страдания на майката на Богородица, осведоми БНР. Затова младите и бременните дами не би трябвало да работят, с цел да родят по-лесно. В обичайния ни календар празникът се свързва и с повишаването на деня, защото по остарял жанр е бил отбелязван в най-краткия ден от годината (22 декември), след който денят стартира да нараства ˮс по едно просено зърно “. В някои селища на Северозападна България вярвали, че на 9 декември приключват Вълчите празници – интервал рисков и цялостен със забрани. В Търновско майките не работели, с цел да не боледуват децата им. 
Същият празник почитали и в Странджанско, само че на 22 декември. Наричали го Света Ана или Тъйяна. Обичаят е изключително богат в Западна България и някои региони на Южна България. Момите гадаят дали ще се омъжат през идната година като ритуално ˮзасяват ” житни зърна в ново гърне с вода. Топят и клончета от ябълка или вишна. Ако до Сурваки житото поникне и клонките се разлистят, това е добра прокоба и момата ще се задоми скоро.
  Народът ни вярвал, че на Света Ана Зимна магьосниците могат да смъкват месечината от небето и я издояват, с цел да усилят млякото на своя добитък или отново с вълшебства да откраднат способността на кокошките да снасят яйца. Ето за какво затварят домашните птици, а кравите защищават, като мажат виметата с чесън. В тези езически ритуални дейности има място и за мъжете – те не би трябвало да излизат отвън селото, тъй като има заплаха да ги омаят самодиви. На доста места запалвали купчини с тор, с цел да прогонят злините. Жените раздавали за здраве жито и варена царевица.