Почина Абдул Кадир Хан - бащата на пакистанската ядрена бомба
На 85-годишна възраст, в резултат на коронавирусна зараза, в Пакистан уважава нуклеарния физик Абдул Кадир Хан - смятам за бащата на пакистанската нуклеарна стратегия. Сътрудниците на западните спецслужби го дефинират за един от най-опасните хора в света, защото предаваше информация за технологията по основаване на атомни бомби на Северна Корея, Иран и Либия.
Бившият шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Джордж Тенет назова Хан " най-малкото толкоз рисков колкото и Осама бин Ладен " - уредник на терористичното нахлуване над Съединени американски щати от 11 септември 2001 година и водач на " Ал Кайда ".
Премиерът на Пакистан Имран Хан съобщи, че страната е изгубила народен воин. Нашият народ го обичаше, защото с помощта на него на първо място ние се сдобихме с нуклеарно оръжие ", написа в туитър ръководителят на пакистанското държавно управление.
През 2004 Хан бе задържан за незаконно даване на нуклеарни технологии на Иран, Либия и Северна Корея. В телевизионно послание тогава Хан съобщи, че надълбоко се разкайва и абсолютно се извинява. Тогавашният президент Первез Мушараф го помилва, само че до 2009 година физикът се намираше под домакински арест.
На запад бяха доста недоволните от мекото отношение към Хан, а в родината си той оставаше знак на национална горделивост. " Той оказа помощ да се сдобием с нуклеарни средства за въздържане, които избавиха нашата страна. Благодарният народ в никакъв случай няма да не помни неговата заслуга ", съобщи и актуалният президент Ариф Алви.
Как Пакистан се снабди с нуклеарна бомба
През 1907 година физикът Абдул Кадир Хан работи в Нидерландия, в европейска компания, която има присъединяване в строителство на центрофуги за обогатяване на уран. Именно тогава Пакистан стартира разработка на нуклеарно оръжие, откакто през 1971 година претърпя проваляне във военната акция от Индия. Основните опасения тогава са, че районния съперник и комшия ще ги изпревари във военно отношение. Хан съумял просто на копира най-съвременните чертежи на устройствата на центрофугите и да се върне вкъщи. След това той основал загадка мрежа от европейски предприемачи, които предоставяли нужните съставни елементи за основаването им. Обогатен уран може да се употребява както за работа на нуклеарни електроцентрали, по този начин и за основаване на атомно оръжие, според от равнището на обогатяване.
Към 1998 година, скоро откакто това бе направено и от Индия, Пакистан извърши своите първи тествания с атомни бомби.
Абдул Кадир Хан е именуван " татко на пакистанската атомна бомба ", само че в реалност той бил една от основните фигура в нуклеарната програмата на страната. Освен всичко друго той съумя да сътвори собствен обществен облик като главен мотор на процеса, с помощта на което стана и народен воин. Именно той бе апетитен като индивида, оказал помощ на Пакистан да отговори на нуклеарната опасност от Индия.
За света обаче идващите дейности на Абдул Кадир Хан са доста по-важни. Той преориентирал своята загадка мрежа от импорт към експорт. Отначало интензивно пътешествал по целия свят и почнал да подписва покупко-продажби с страни, които по начало в Западния свят се смятат за " изгнаници ". В огромна степен иранските центрофуги в Натанз се издигнати с помощта на чертежите и материалите, предоставени от Абдул Кадир Хан. По време на една от срещите представители на пакистанския физик в действителност са посочили на иранците ценова листа с разнообразни нуклеарни съставни елементи, които Техеран може да поръча.
Абдул Кадир Хан също по този начин няколко пъти е ходил в Северна Корея. Предполага се че там той още веднъж е взел интензивно присъединяване в продан на нуклеарни технологии и е дал рекомендации за основаването на нуклеарна ракета.
Една от най-големите загадки при всички тези покупко-продажби е работил ли е Хан независимо или е изпълнявал поръки на своето държавно управление. Например, в тази ситуация с договарянията със Северна Корея има задоволително индикации, че водачите на Пакистан не просто са знаели за протичащото се, само че и са взели директно присъединяване. Някои приказват, че Абдул Кадир Хан се е интересувал единствено от парите, само че на процедура нищо не е толкоз просто.
Той освен тясно си е сътрудничел с пакистанските управляващи, само че и обществено е излизал с позиции за разрушение на монопола на Западните страни върху нуклеарното оръжие. Хан приказва за лицемерието на Запада и задава въпроса за какво на някои страни е разрешено да имат средства за застраховане на сигурността, а други страни нямат такова право. А самият Хан отхвърля обвиняванията: " Аз не съм някакъв вманиачен. Те не ме харесват и ме упрекват във всички смъртни грехове, те са ангажирани с неоснователни измислици за моя сметка, тъй като се намесих във всичките им стратегически проекти. "
И даже и главното за Хан да е била материална премия и физикът да печели доста от договорката с Либия, подписана през 90 -те години, същият този контракт става съдбовен за него.
Дейността на Хан стартира деликатно да се следи от от английското MI6 и американското Централно разузнавателно управление на САЩ. Западните разследващи служби наблюдават неговите пътувания, подслушват телефонните му диалози и се пробват по всевъзможен метод да обхванат във вътрешния му кръг. На чиновници от неговото обграждане предлагани големи хонорари, по свидетелства стигащи до милион $, с цел да изнасят информация.
След нападението над Съединени американски щати на 11 септември 2001 година западните страни станаха още по-внимателни за заплахата нуклеарно оръжие да попадни в ръцете на терористи. Затова и те с нови сили започнаха да убеждават Пакистан за предприеме ограничения по отношение на Абдул Кадир Хан. През 2003 година Съединени американски щати и Англия влязоха в Ирак точно под предлога за съществуването на оръжие за всеобщо заличаване, каквото на процедура там нямаше.
В този миг тогавашния водач Муамар Кадафи реши да се откаже от своята нуклеарна програмата. В началото точно сътрудници на MI6 и Централно разузнавателно управление на САЩ бяха в основата на това решение, оповестено по-късно от Триполи и публично. Именно то обаче разреши на Вашингтон да окаже дефинитивно давление на Пакистан да реши казуса " Хан ". Физикът бе подложен под домакински арест, дори беше принуден обществено от телевизионния екран да се разкае.
Остатъкът от своя живот той прекара в страната си, без да бъде в действителност свободен, само че не и в пандиза. Пакистанците го считаха за народен воин, само че на него му бе неразрешено да напуща територията на страната и по какъвто и да е метод да контактува с външния свят.
А затова и цялостната картина за това какво тъкмо е правил Абдул Кадир Хан и какво е направил може по този начин и да остане незавършена.
Бившият шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Джордж Тенет назова Хан " най-малкото толкоз рисков колкото и Осама бин Ладен " - уредник на терористичното нахлуване над Съединени американски щати от 11 септември 2001 година и водач на " Ал Кайда ".
Премиерът на Пакистан Имран Хан съобщи, че страната е изгубила народен воин. Нашият народ го обичаше, защото с помощта на него на първо място ние се сдобихме с нуклеарно оръжие ", написа в туитър ръководителят на пакистанското държавно управление.
През 2004 Хан бе задържан за незаконно даване на нуклеарни технологии на Иран, Либия и Северна Корея. В телевизионно послание тогава Хан съобщи, че надълбоко се разкайва и абсолютно се извинява. Тогавашният президент Первез Мушараф го помилва, само че до 2009 година физикът се намираше под домакински арест.
На запад бяха доста недоволните от мекото отношение към Хан, а в родината си той оставаше знак на национална горделивост. " Той оказа помощ да се сдобием с нуклеарни средства за въздържане, които избавиха нашата страна. Благодарният народ в никакъв случай няма да не помни неговата заслуга ", съобщи и актуалният президент Ариф Алви.
Как Пакистан се снабди с нуклеарна бомба
През 1907 година физикът Абдул Кадир Хан работи в Нидерландия, в европейска компания, която има присъединяване в строителство на центрофуги за обогатяване на уран. Именно тогава Пакистан стартира разработка на нуклеарно оръжие, откакто през 1971 година претърпя проваляне във военната акция от Индия. Основните опасения тогава са, че районния съперник и комшия ще ги изпревари във военно отношение. Хан съумял просто на копира най-съвременните чертежи на устройствата на центрофугите и да се върне вкъщи. След това той основал загадка мрежа от европейски предприемачи, които предоставяли нужните съставни елементи за основаването им. Обогатен уран може да се употребява както за работа на нуклеарни електроцентрали, по този начин и за основаване на атомно оръжие, според от равнището на обогатяване.
Към 1998 година, скоро откакто това бе направено и от Индия, Пакистан извърши своите първи тествания с атомни бомби.
Абдул Кадир Хан е именуван " татко на пакистанската атомна бомба ", само че в реалност той бил една от основните фигура в нуклеарната програмата на страната. Освен всичко друго той съумя да сътвори собствен обществен облик като главен мотор на процеса, с помощта на което стана и народен воин. Именно той бе апетитен като индивида, оказал помощ на Пакистан да отговори на нуклеарната опасност от Индия.
За света обаче идващите дейности на Абдул Кадир Хан са доста по-важни. Той преориентирал своята загадка мрежа от импорт към експорт. Отначало интензивно пътешествал по целия свят и почнал да подписва покупко-продажби с страни, които по начало в Западния свят се смятат за " изгнаници ". В огромна степен иранските центрофуги в Натанз се издигнати с помощта на чертежите и материалите, предоставени от Абдул Кадир Хан. По време на една от срещите представители на пакистанския физик в действителност са посочили на иранците ценова листа с разнообразни нуклеарни съставни елементи, които Техеран може да поръча.
Абдул Кадир Хан също по този начин няколко пъти е ходил в Северна Корея. Предполага се че там той още веднъж е взел интензивно присъединяване в продан на нуклеарни технологии и е дал рекомендации за основаването на нуклеарна ракета.
Една от най-големите загадки при всички тези покупко-продажби е работил ли е Хан независимо или е изпълнявал поръки на своето държавно управление. Например, в тази ситуация с договарянията със Северна Корея има задоволително индикации, че водачите на Пакистан не просто са знаели за протичащото се, само че и са взели директно присъединяване. Някои приказват, че Абдул Кадир Хан се е интересувал единствено от парите, само че на процедура нищо не е толкоз просто.
Той освен тясно си е сътрудничел с пакистанските управляващи, само че и обществено е излизал с позиции за разрушение на монопола на Западните страни върху нуклеарното оръжие. Хан приказва за лицемерието на Запада и задава въпроса за какво на някои страни е разрешено да имат средства за застраховане на сигурността, а други страни нямат такова право. А самият Хан отхвърля обвиняванията: " Аз не съм някакъв вманиачен. Те не ме харесват и ме упрекват във всички смъртни грехове, те са ангажирани с неоснователни измислици за моя сметка, тъй като се намесих във всичките им стратегически проекти. "
И даже и главното за Хан да е била материална премия и физикът да печели доста от договорката с Либия, подписана през 90 -те години, същият този контракт става съдбовен за него.
Дейността на Хан стартира деликатно да се следи от от английското MI6 и американското Централно разузнавателно управление на САЩ. Западните разследващи служби наблюдават неговите пътувания, подслушват телефонните му диалози и се пробват по всевъзможен метод да обхванат във вътрешния му кръг. На чиновници от неговото обграждане предлагани големи хонорари, по свидетелства стигащи до милион $, с цел да изнасят информация.
След нападението над Съединени американски щати на 11 септември 2001 година западните страни станаха още по-внимателни за заплахата нуклеарно оръжие да попадни в ръцете на терористи. Затова и те с нови сили започнаха да убеждават Пакистан за предприеме ограничения по отношение на Абдул Кадир Хан. През 2003 година Съединени американски щати и Англия влязоха в Ирак точно под предлога за съществуването на оръжие за всеобщо заличаване, каквото на процедура там нямаше.
В този миг тогавашния водач Муамар Кадафи реши да се откаже от своята нуклеарна програмата. В началото точно сътрудници на MI6 и Централно разузнавателно управление на САЩ бяха в основата на това решение, оповестено по-късно от Триполи и публично. Именно то обаче разреши на Вашингтон да окаже дефинитивно давление на Пакистан да реши казуса " Хан ". Физикът бе подложен под домакински арест, дори беше принуден обществено от телевизионния екран да се разкае.
Остатъкът от своя живот той прекара в страната си, без да бъде в действителност свободен, само че не и в пандиза. Пакистанците го считаха за народен воин, само че на него му бе неразрешено да напуща територията на страната и по какъвто и да е метод да контактува с външния свят.
А затова и цялостната картина за това какво тъкмо е правил Абдул Кадир Хан и какво е направил може по този начин и да остане незавършена.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ