На 8 ноември 1991 г. с решение на XXXVI Народно

На 8 ноември 1991 година с решение на XXXVI Народно заседание е определено държавното управление на България с министър председател Филип Димитров. Това става допустимо, откакто на извършените парламентарни избори месец по-рано СДС-движение печели най-вече депутатски места - 110, изпреварвайки главния си противник Българска социалистическа партия, останала със 106 народни представители.

Кабинетът на Филип Димитров ръководи страната, без да има нужното болшинство, с цел да прокара своите законодателни начинания. Основна цел на ръководството си държавното управление афишира „ промяната на системата “ и слага началото на структурна промяна в стопанската система, като внася нужните закони за реставрация и приватизация.

В региона на външната политика държавното управление прави внезапен завой в посока доближаване със Съединени американски щати и Западна Европа. Даден е и сполучлив старт на процеса на европейска интеграция. Във вътрешната си политика обаче държавното управление търпи доста рецензии и се конфронтира със синдикатите, медиите и останалите политически сили.

На 28 октомври 1992 година след неприет избор на доверие Филип Димитров подава оставка. Правителството остава на власт до 30 декември, когато с третия мандат, който е връчен на Движение за права и свободи, е образувано държавно управление с министър-председател Любен Беров.