Кой е въвел 8-часовия работен ден?
На 8 февруари 1840 година с транспортен съд дошъл от Лондон в Нова Зеландия дърводелецът Самюъл Парнел. Той бързо си намерил работа около строителството на магазин, само че въз основа на личен разбор върху локалния пазар на труда, сложил едно изискване: осемчасов работен ден.
Заявил: „ В денонощието има 24 часа, от тях 8 за работа, 8 за отмора и 8 часа за сън. И не, не съм откачил, просто спрямо Лондон у вас имате изострен дефицит на експерти “.
Свободните часове сред работата и съня Сам прекарал в пристанището, където разснявал своята концепция на идващите имигранти. Тя се харесала на всики, в това число на освободените каторжници и на едно от събранията през октомври 1840 година било решено да се гонят от пристанището всички, които се съгласят да работят повече.
Привлекателността на концепцията и страха от санкции очевидно спомогнали за това новата скица на живот на трудещите се „ 888 “ бързо да се популяризира из Нова Зеландия и да се трансферира и в Австралия. Не и без стачки и демонстрации, несъмнено. А защото отпред на придвижванията за 8-часов работен ден стоели строителите, то и до през днешния ден на някои остарели здания в Нова Зеландия и Австралия могат да се видят трите горди осмици.
Изобщо, тези две колонии на Британската империя, издигнати с каторжен труд в дословен и метафоричен смисъл, постоянно са били на върха на обществените промени в света. Минималната работна заплата (1824), всеобщото изборно право (1893), пенсията за напреднала възраст (1898) също са тръгнали от там.
