Кой е Сава Попов? Отключването на един архив
На 8 декември, четвъртък, от 18:00 часа следва откриването на изложбата „ Кой е Сава Попов?
Отключването на един списък “ в зала 8 на Музея на хумора и сатирата в Габрово. Тя се съпровожда от едноименна книга-каталог.
Проектът реконструира живота и биографията на писателя Сава Попов през събираните, подрежданите и описваните от него книги и документи. Той е опит за отключване на архива му по транспарантен метод, като направи феновете очевидци на този развой.
Роден при започване на Първата международна война, младостта му минава от една война в последваща. Сава Попов работи във времена на цензура и агитация. Приживе е добре прочут и скъп от своите съвременници в литературните и художествени среди. Работи с едни от огромните имена в региона на литературата и изкуството през времето в което живее, като Илия Бешков, Стоян Анастасов, Вадим Лазаркевич, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Богомил Райнов, Йордан Радичков и доста, доста други.
Сава Попов (1914–1981) е публицист, публицист, основател и основен редактор на вестник „ Стършел “ в интервала 1940–1941. Автор е на книгите „ Дяволите в зимника “, „ Дядо Господ по земята “, „ Прости приказки “, само че най-известното му произведение е „ Хитър Петър “. Работата му в пресата и издателствата го среща с едни от значимите фигури на неговото време в региона на литературата и изкуството – писатели, художници, издатели. Животът му минава през катаклизми – международна война, тотална промяна на публичния строй в България, персонални загуби и неосъществени фантазии.
Но за какво през днешния ден не знаем нищо за Сава Попов? Кои условия обезпечават памет за едни и давност за други?
Каква е ролята на хората, работили в сянка до изявените и известни създатели за качеството на художествените им творби?
Само „ героичният “ живот ли може да бъде обект на проучвания, изложения или книги?
В изложбата и в книгата-каталог са обособени модули под формата на маршрут от 27 стъпки: с негови книги, писма, персонални документи, дипломи и така нататък, с броеве на вестник „ Стършел “, с истински илюстрации и карикатури за вестник „ Литературен фронт “, с фотографии на Сава Попов и фамилията му от детството до последните години на живота му. Минавайки този конвенционален маршрут, посетителите на изложбата ще видят през разнообразни призми и вероятности обособените житейски и креативен епизоди от пътя на Сава Попов в подтекста на времето.
Кураторите за изложбата: „ Работата с архива на една персона постоянно носи опасности. Кой е този човек, с какво се е занимавал, доколко умишлено е управлявал спомените и следите, които е оставил след себе си? Така беше и с архива на Сава Попов. В началото нямахме никаква визия какво се криеше в затворените и надписани пакети, предоставени за изложбата от фамилията му. Вълнението ни нарастваше с всеки минал ден, в който откривахме следващата книга, снимка, писмо, пощенска картичка, разходна записка, които хвърляха от ден на ден светлина освен върху живота на Сава Попов, само че и върху времената и местата, които е обитавал и оживявал с дейното си и ярко наличие. Затова и взехме решение да надигнем публиката на тази галерия пред предизвикването, пред което самите ние бяхме изправени първоначално, като включим само предмети от архива на Сава Попов. Между някои от тях изникваха ненадейни и мигновени връзки, а за други по този начин и не се откри разумна диря. Но всеки списък е формиран от фрагменти и затова се съпротивлява против опитите да се композира повсеместен роман. Именно в това се съдържа приключението от отключването, разчитането, потапянето в историите и възможното нареждане на част от пъзела, само че в никакъв случай на целия.
Освен всичко друго, архивът на Сава Попов, проведен приживе от самия него, е удостоверение за един непретенциозен живот и доста свършена работа. “
Изложбата и каталогът ще са съпроводени от самобитен цифров списък част от уеб страницата на Музея на хумора и сатирата в Габрово. Подобно на други микроархиви, той ще може да бъде разширяван и обогатяван във времето с текстове, изображения, аудио- и видеоматериали.
Проектът се осъществя с финансовата поддръжка на Национален фонд „ Култура “.
+++
За кураторите
Антон Стайков (1962) е художник и откривател на българското образно завещание. През 2016 получава докторска степен („ Семиотика на рекламата “, ФЖМК на СУ „ Климент Охридски “, 2016). От 2016 е заместител ръководител на СБХ, редактор на Бюлетин на СБХ. Куратор на няколко национални и интернационалните изложения, отдадени на комикса, карикатурата и илюстрацията. Със студио format.bg осъществя голям брой акции и печатни издания. Участва в основаването на документални филми, води графа „ Книгата като изкуство “ в предаването „ Библиотеката “ на Българска национална телевизия (2017 – 2019). Автор на книгата „ Добре че умря Джузепе “. Сред по-важните му проучвания са „ Кратка история на българския комикс “ (Награда „ Христо Г. Данов “, 2013); „ Българският буквар. 200 години в първи клас “ (заедно със Свобода Цекова, „ Златен лъв “, 2015); „ Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи “ (съвместно със Свобода Цекова), Награда на София за ярки достижения в региона на културата в област „ Визуално-пластични изкуства “, 2021. От 2020 е началник на плана sbh.bg (Информационна платформа на СБХ), който печели първо място в състезанието „ Сайт на годината / 2022 “ в категория „ Институционален уебсайт “.
Свобода Цекова е родена през 1974 в София. Завършва в Lucerne University of Art and Design, Швейцария. Връща се в България и работи със студио format.bg в областта на графичния дизайн, илюстрацията и фотографията. Направила е няколко илюстровани детски книжки, голям брой акции и печатни издания. Участва в планове, свързани с проучването и популяризирането на образното завещание у нас, като „ Кратка история на българския комикс “, създател Антон Стайков (Награда „ Христо Г. Данов “, 2013). Съавтор и дизайнер на книгата „ Българският буквар. 200 години в първи клас “ („ Златен лъв “, 2015), за чието оформление печели премията A’ Design Award. Съвместно с Антон Стайков е куратор и дизайнер на изложбата „ Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи “ в СБХ (Награда на София за ярки достижения в региона на културата в област „ Визуално-пластични изкуства “, 2021). От 2020 е част от главния екип на СБХ по плана sbh.bg, като работи за основаването на структурата и поддържа образното наличие. Платформата sbh.bg печели първо място в състезанието „ Сайт на годината / 2022 “ в категория „ Институционален уебсайт “.
Отключването на един списък “ в зала 8 на Музея на хумора и сатирата в Габрово. Тя се съпровожда от едноименна книга-каталог.
Проектът реконструира живота и биографията на писателя Сава Попов през събираните, подрежданите и описваните от него книги и документи. Той е опит за отключване на архива му по транспарантен метод, като направи феновете очевидци на този развой.
Роден при започване на Първата международна война, младостта му минава от една война в последваща. Сава Попов работи във времена на цензура и агитация. Приживе е добре прочут и скъп от своите съвременници в литературните и художествени среди. Работи с едни от огромните имена в региона на литературата и изкуството през времето в което живее, като Илия Бешков, Стоян Анастасов, Вадим Лазаркевич, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Богомил Райнов, Йордан Радичков и доста, доста други.
Сава Попов (1914–1981) е публицист, публицист, основател и основен редактор на вестник „ Стършел “ в интервала 1940–1941. Автор е на книгите „ Дяволите в зимника “, „ Дядо Господ по земята “, „ Прости приказки “, само че най-известното му произведение е „ Хитър Петър “. Работата му в пресата и издателствата го среща с едни от значимите фигури на неговото време в региона на литературата и изкуството – писатели, художници, издатели. Животът му минава през катаклизми – международна война, тотална промяна на публичния строй в България, персонални загуби и неосъществени фантазии.
Но за какво през днешния ден не знаем нищо за Сава Попов? Кои условия обезпечават памет за едни и давност за други?
Каква е ролята на хората, работили в сянка до изявените и известни създатели за качеството на художествените им творби?
Само „ героичният “ живот ли може да бъде обект на проучвания, изложения или книги?
В изложбата и в книгата-каталог са обособени модули под формата на маршрут от 27 стъпки: с негови книги, писма, персонални документи, дипломи и така нататък, с броеве на вестник „ Стършел “, с истински илюстрации и карикатури за вестник „ Литературен фронт “, с фотографии на Сава Попов и фамилията му от детството до последните години на живота му. Минавайки този конвенционален маршрут, посетителите на изложбата ще видят през разнообразни призми и вероятности обособените житейски и креативен епизоди от пътя на Сава Попов в подтекста на времето.
Кураторите за изложбата: „ Работата с архива на една персона постоянно носи опасности. Кой е този човек, с какво се е занимавал, доколко умишлено е управлявал спомените и следите, които е оставил след себе си? Така беше и с архива на Сава Попов. В началото нямахме никаква визия какво се криеше в затворените и надписани пакети, предоставени за изложбата от фамилията му. Вълнението ни нарастваше с всеки минал ден, в който откривахме следващата книга, снимка, писмо, пощенска картичка, разходна записка, които хвърляха от ден на ден светлина освен върху живота на Сава Попов, само че и върху времената и местата, които е обитавал и оживявал с дейното си и ярко наличие. Затова и взехме решение да надигнем публиката на тази галерия пред предизвикването, пред което самите ние бяхме изправени първоначално, като включим само предмети от архива на Сава Попов. Между някои от тях изникваха ненадейни и мигновени връзки, а за други по този начин и не се откри разумна диря. Но всеки списък е формиран от фрагменти и затова се съпротивлява против опитите да се композира повсеместен роман. Именно в това се съдържа приключението от отключването, разчитането, потапянето в историите и възможното нареждане на част от пъзела, само че в никакъв случай на целия.
Освен всичко друго, архивът на Сава Попов, проведен приживе от самия него, е удостоверение за един непретенциозен живот и доста свършена работа. “
Изложбата и каталогът ще са съпроводени от самобитен цифров списък част от уеб страницата на Музея на хумора и сатирата в Габрово. Подобно на други микроархиви, той ще може да бъде разширяван и обогатяван във времето с текстове, изображения, аудио- и видеоматериали.
Проектът се осъществя с финансовата поддръжка на Национален фонд „ Култура “.
+++
За кураторите
Антон Стайков (1962) е художник и откривател на българското образно завещание. През 2016 получава докторска степен („ Семиотика на рекламата “, ФЖМК на СУ „ Климент Охридски “, 2016). От 2016 е заместител ръководител на СБХ, редактор на Бюлетин на СБХ. Куратор на няколко национални и интернационалните изложения, отдадени на комикса, карикатурата и илюстрацията. Със студио format.bg осъществя голям брой акции и печатни издания. Участва в основаването на документални филми, води графа „ Книгата като изкуство “ в предаването „ Библиотеката “ на Българска национална телевизия (2017 – 2019). Автор на книгата „ Добре че умря Джузепе “. Сред по-важните му проучвания са „ Кратка история на българския комикс “ (Награда „ Христо Г. Данов “, 2013); „ Българският буквар. 200 години в първи клас “ (заедно със Свобода Цекова, „ Златен лъв “, 2015); „ Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи “ (съвместно със Свобода Цекова), Награда на София за ярки достижения в региона на културата в област „ Визуално-пластични изкуства “, 2021. От 2020 е началник на плана sbh.bg (Информационна платформа на СБХ), който печели първо място в състезанието „ Сайт на годината / 2022 “ в категория „ Институционален уебсайт “.
Свобода Цекова е родена през 1974 в София. Завършва в Lucerne University of Art and Design, Швейцария. Връща се в България и работи със студио format.bg в областта на графичния дизайн, илюстрацията и фотографията. Направила е няколко илюстровани детски книжки, голям брой акции и печатни издания. Участва в планове, свързани с проучването и популяризирането на образното завещание у нас, като „ Кратка история на българския комикс “, създател Антон Стайков (Награда „ Христо Г. Данов “, 2013). Съавтор и дизайнер на книгата „ Българският буквар. 200 години в първи клас “ („ Златен лъв “, 2015), за чието оформление печели премията A’ Design Award. Съвместно с Антон Стайков е куратор и дизайнер на изложбата „ Отвъд картините. За изкуството и живота на Борис и Славка Деневи “ в СБХ (Награда на София за ярки достижения в региона на културата в област „ Визуално-пластични изкуства “, 2021). От 2020 е част от главния екип на СБХ по плана sbh.bg, като работи за основаването на структурата и поддържа образното наличие. Платформата sbh.bg печели първо място в състезанието „ Сайт на годината / 2022 “ в категория „ Институционален уебсайт “.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ