На 7 септември 1953 година Никита Сергеевич Хрушчов оглави останалата

На 7 септември 1953 година Никита Сергеевич Хрушчов оглави останалата без водач след гибелта на Сталин Комунистическа партия на Съветския съюз. След къс интервал на безредие или групово ръководство, безличният Георгий Маленков, считан приживе на Сталин за негов знаследник, отстъпи лидерската позиция на енергичния и много по-решителен Никита Хрушчов.

Първата задача на яхналия вълната на партийната победа Никита Сергеевич бе да си обезпечи чинно държавно управление. За задачата той сложи отпред на Министерски съвет своя другар и доближен Николай Булгаков, само че единствено краткотрайно. През 1958 година Хрушчов сплоти двата поста-партиен и държавен началник и по този начин цялата власт мина в ръцете му.

Типичен партиен функционер, той съумя да се оправи и с всесилния по времето на Сталин началник на съветските спецслужби Лаврентий Берия. На 59 години тогава, Хрушчов има зад тила си партийна кариера в Украйна и в Москва и на всички места прави усещания с развиваната бурна предприемчивост. Дори през трагичната и съдбоносна за доста от руските районни и национални водачи 1937 година, енергичният украинец освен не пада, само че и се изкачва все по-нагоре в кариерата си.

Когато през 1939 година Никита Сергеевич застава отпред на Украинската компартия, всички помислиха,че това ще е неговият пик в кариерата. Всички са наясно с неговите дефекти и считат, че постигнатото е таван, който той няма да може да преодолее. Знаят се незадоволителното му обучение, неуравновесеният темперамент, несъответстващата оценка на личните качества. Въпреки това, в система като руската е задоволително вождът да те хареса и всичко останало няма значение. А Йосиф Сталин несъмнено е харесвал Хрушчов, евентуално поради бурната активност, с окято се хвърля да извърши всяко предпочитание на вожда си.

Никита Сергеевич е бил напълно наясно по какъв начин да угоди на Сталин. Облечен в украинска рубашка, той става душата на компанията на руските водачи, събирали се край Сталин. Пие, играе, радостни останалите и най-важното-никога не наподобява на останалите евентуален съперник за лидерска позиция. И по какъв начин да е иначе- та той физически провокира смях-нисък, плешив, много дебеличък.

Точно по тази причина евентуално Маленков и Берия са го подценили и в последна сметка са изгубили схавтката си с него след гибелта на вожда. Единият заплати за това с живота си, другият-с политическата си кариера.

На погребението на Сталин Хрушчов е едвам в третата редица на носещите на ръце ковчега на вожда. Първата редица е формирана от Маленков и Берия, втората-от Климент Ворошилов и Георги Жуков.