Голямата Татяна Лолова за началото в театъра, първата роля и щастието
На 7 април Държавният язвителен спектакъл " Алеко Константинов " ще връчи " Златен кукерикон " на тези създатели и спектакли, които най-добре са съумели да ни развеселят тази година. Татяна Лолова неотдавна навърши 85 години, а повече от 60 от тях е посветила на сцената. Голямата актриса ще получи премията за изцяло творчество на името на един от нейните незабравими сътрудници - Георги Калоянчев.
Тя подписва заповедта за предопределение в Сатиричния спектакъл на 26 декември 1956 година
„ Аз по начало се имам за доста трагична актриса. Така съм почнала – аз бях в учебното заведение актрисата. Още не мога да настигна равнището на актьорското си майсторство от ученическите години. Имах превъзходни учители и една невероятна учителка Анастасия Балабанова, която беше направила един доста прекрасен драмсъстав”, описа Татяна Лолова.
Началото в театъра
„ Аз постоянно споделям, че съм влезнала без връзки, тъй като моят татко умря, когато бях на 16 години. Майка ми изиска да напусна учебно заведение, с цел да оказвам помощ в развъждането на брат ми. И тогава я извикаха от учителския комитет да й кажат, че в мен има някаква заложба, която би трябвало да се развива и тя би трябвало да ме остави. И тя ме остави”, показа актрисата.
Снимка: btvnovinite.bg
Първата роля
„ Беше доста мъчителна първата ми роля. Аз играех Фосфоричната жена в " Баня ", това е доста сложна роля. Да ми каже някой коя актриса се е родила, с цел да играе тази роля. Професорът ми Стефан Сърчаджиев беше заел Любомир Бобчевски, един прелестен артист, отвреме в точния момент да се занимава с мен. Щом ме оставеше и ролята спихваше. Чудеха се какво да създадат. Боядисаха ми косата алена за първи път, а като се изми стана розова.
Снимка: btvnovinite.bg
" Щастливи дни "
„ Нещото, което ме кара да се веселя, че съм избрала тази специалност, най-неочаквано е пиесата на Самюел Бекет „ Щастливи дни”. Много хора питаха – „ Защо Татяна Лолова, тя е комедийна актриса? Защо в тази тежка, абсурдна…” Пък има ли нещо по-абсурдно от България? Та ние сме царете на парадокса. Ние сме тъкмо за тези пиеси. Аз в действителност съумях и да преговарям дълго време и съм щастлива, че направих тази роля”, споделя Татяна Лолова.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Веднъж, тръгвайки си по ул. " Цар Освободител ", ме настигна едно младо момиче с бял карамфил с червени ръбчета. Това не са най-красивите карамфили, само че той ми е толкоз безценен на сърцето, тъй като тя ме докосна, остави ми карамфила и ми сподели: " Искам да знаете, че Вие сте доста значима в моя живот. " Тази пиеса, която е сякаш доста тежка, в действителност на някои хора е работила изцеряващо. Ето това момиченце, което ми подаде белия карамфил с аления кант, няма да го не помни в никакъв случай. Наистина разбрах, че е имало смисъл девет месеца да се мъча с тази роля. 61 пъти съм го играла, можех да го играя до безспир. Но е доста тежка пиеса, дано да я има и за други актриси”, добавя актрисата.
Наградата
„ Тази премия е на името на превъзходния Георги Калоянчев, с който съм играла от основаването на театъра. Калата още като студент беше талантлив. На стълбите можеше да го спреш и да стартира да играе. В мига, в който пипнеше текста, той към този момент е героят. 1959 година поканиха Калата да играе по малкия екран и аз му партнирах. И от това първо играене на Кулата се породиха телевизионният спектакъл, новогодишните стратегии и тези прелестни комедийни и трагедийни материали, които сме играли по малкия екран. Това ни направи доста значими в очите на хората”, описа Татяна Лолова.
Снимка: btvnovinite.bg
Щастието
„ Щастието е постоянно начело. Винаги си с протегната ръка към него. А може би благополучие не съществува - ти би трябвало да си го създаваш. Или го има, само че не се демонстрира. Или като се покаже, би трябвало да го хванеш крепко. Но дано не приказваме за благополучие, дано приказваме за естествен, човешки контакт. Това е щастието. Да си допаднеш с отсрещния. Да имаш хора, с които ти е приятно”, на мнение е Лолова.
Ако животът й е пиеса, актрисата би я озаглавила: „ Почакай, ще има още нещо…”
Тя подписва заповедта за предопределение в Сатиричния спектакъл на 26 декември 1956 година
„ Аз по начало се имам за доста трагична актриса. Така съм почнала – аз бях в учебното заведение актрисата. Още не мога да настигна равнището на актьорското си майсторство от ученическите години. Имах превъзходни учители и една невероятна учителка Анастасия Балабанова, която беше направила един доста прекрасен драмсъстав”, описа Татяна Лолова.
Началото в театъра
„ Аз постоянно споделям, че съм влезнала без връзки, тъй като моят татко умря, когато бях на 16 години. Майка ми изиска да напусна учебно заведение, с цел да оказвам помощ в развъждането на брат ми. И тогава я извикаха от учителския комитет да й кажат, че в мен има някаква заложба, която би трябвало да се развива и тя би трябвало да ме остави. И тя ме остави”, показа актрисата.
Снимка: btvnovinite.bg
Първата роля
„ Беше доста мъчителна първата ми роля. Аз играех Фосфоричната жена в " Баня ", това е доста сложна роля. Да ми каже някой коя актриса се е родила, с цел да играе тази роля. Професорът ми Стефан Сърчаджиев беше заел Любомир Бобчевски, един прелестен артист, отвреме в точния момент да се занимава с мен. Щом ме оставеше и ролята спихваше. Чудеха се какво да създадат. Боядисаха ми косата алена за първи път, а като се изми стана розова.
Снимка: btvnovinite.bg
" Щастливи дни "
„ Нещото, което ме кара да се веселя, че съм избрала тази специалност, най-неочаквано е пиесата на Самюел Бекет „ Щастливи дни”. Много хора питаха – „ Защо Татяна Лолова, тя е комедийна актриса? Защо в тази тежка, абсурдна…” Пък има ли нещо по-абсурдно от България? Та ние сме царете на парадокса. Ние сме тъкмо за тези пиеси. Аз в действителност съумях и да преговарям дълго време и съм щастлива, че направих тази роля”, споделя Татяна Лолова.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Веднъж, тръгвайки си по ул. " Цар Освободител ", ме настигна едно младо момиче с бял карамфил с червени ръбчета. Това не са най-красивите карамфили, само че той ми е толкоз безценен на сърцето, тъй като тя ме докосна, остави ми карамфила и ми сподели: " Искам да знаете, че Вие сте доста значима в моя живот. " Тази пиеса, която е сякаш доста тежка, в действителност на някои хора е работила изцеряващо. Ето това момиченце, което ми подаде белия карамфил с аления кант, няма да го не помни в никакъв случай. Наистина разбрах, че е имало смисъл девет месеца да се мъча с тази роля. 61 пъти съм го играла, можех да го играя до безспир. Но е доста тежка пиеса, дано да я има и за други актриси”, добавя актрисата.
Наградата
„ Тази премия е на името на превъзходния Георги Калоянчев, с който съм играла от основаването на театъра. Калата още като студент беше талантлив. На стълбите можеше да го спреш и да стартира да играе. В мига, в който пипнеше текста, той към този момент е героят. 1959 година поканиха Калата да играе по малкия екран и аз му партнирах. И от това първо играене на Кулата се породиха телевизионният спектакъл, новогодишните стратегии и тези прелестни комедийни и трагедийни материали, които сме играли по малкия екран. Това ни направи доста значими в очите на хората”, описа Татяна Лолова.
Снимка: btvnovinite.bg
Щастието
„ Щастието е постоянно начело. Винаги си с протегната ръка към него. А може би благополучие не съществува - ти би трябвало да си го създаваш. Или го има, само че не се демонстрира. Или като се покаже, би трябвало да го хванеш крепко. Но дано не приказваме за благополучие, дано приказваме за естествен, човешки контакт. Това е щастието. Да си допаднеш с отсрещния. Да имаш хора, с които ти е приятно”, на мнение е Лолова.
Ако животът й е пиеса, актрисата би я озаглавила: „ Почакай, ще има още нещо…”
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ