На 6 юни 1944 г. съюзниците нахлуват в Нормандия. За

На 6 юни 1944 година съдружниците нахлуват в Нормандия. За немските войски, защитаващи този район на окупираната Франция, това е началото на обезверена борба, в която се пробват да спрат нашествието на съдружниците в Западна Европа.

Качеството на немските войски варира, само че като цяло е много високо. Някои са есесовци – мощно политизирани войски, отдадени на нацистката идея, нахални и уверени в сигурността на успеха. Някои са опитни ветерани, които са воювали в цяла Европа, в това число в яростните борби на Източния фронт. Някои са нови бойци или идват от елементи, които са не видели доста бойни дейности.

За мнозина от тях обаче би трябвало да е ясно, че това е последният късмет за победа – в случай че не успеят да спрат съдружниците, до момента в който се намират в тази дребна област, тогава въобще няма да могат да ги спрат. Но гордата военна традиция на Германия и нейните триумфи при започване на войната карат и доста бойци да подценен качеството на своите съперници. Но, несъмнено, по-късно ще осъзнаят колко грешна е била преценката им.

Първите дни на битката се организират измежду безпорядък и всеобщо объркване. Въпреки че се чака настъпление, съюзническата контраразузнавателна работа кара германците да го чакат по-на изток, към Кале. Дори когато врагът удря плажовете, отново има комплициране по отношение на това къде идват офанзивите и какво ще последва.

Хаосът се утежнява от вредите, нанесени на информационните линии. Съпротивата и съюзническите бомбардировачи унищожават пътища, железопътни линии, мостове и телефонни линии. Трудно е да се разменя информация и още по-трудно е да се докарат войските до мястото, където са нужни.

Бокаж – пейзаж, формиран от разнообразни „ кръпки “ земя

Германците имат преимуществото да се бият в защита. Това е особено приятно и мощно преимущество в Нормандия заради терена. Голяма част от Нормандия е изпълнена с бокажи, а пейзажт е формиран от криволичещи пътища сред високи живи плетове и хълмове. Така той обезпечава безчет места за укриване. От тях германците организират засади против съюзническите войски, до момента в който те настъпват.

Напредъкът е належащ, само че ой значи и да се рискува и германците се възползваха оптимално от това. Те изчакват съдружниците да дойдат при тях, оставайки в прикритие допустимо най-дълго, като стрелят по открити врагове от покрити позиции.

Германците окупират тази територия в продължение на 4 години и през последната година те извършват старателна подготовка за нейната отбрана. Може и да им е мъчно да придвижват войски нагоре, само че най-малко могат елементарно да употребяват към този момент наличните бункери, ДОС и окопи. Независимо дали се бият за плажовете в първия ден или пазят основни позиции като град Кан, те са подготвени за здрав пердах.

Това обаче не значи, че германците си седят неподвижно. Те често местят войски, с цел да се опълчват в избран регион. Там те употребяват своите умения и опит, с цел да задържат грубата офанзивна тактичност на съдружниците допустимо най-дълго. Тежестта на числата и огневата мощност значи, че рано или късно въпреки всичко ще би трябвало да се откажат, да се отдръпват на задни позиции и да се се открият още веднъж, с цел да се бият още веднъж.

Дълговременно огнево оборудване, ДОС

Фелдмаршал Ервин Ромел, командващ защитата, мощно има вяра в успеваемостта на смелите дейности. Той се пробва да провежда решителна контраофанзива, само че не съумява. Недостигът на гориво, тактическите провокации и вражеските дейности осуетяват всичките му опити в тази посока.

Но Ромел въпреки всичко е един от най-хубавите командири на Германия и борбата, която води, е жестока. Когато той е ранен при въздушна офанзива на съдружниците на 17 юли и е изключен от дейностите, това е сериозен удар за неговите армии.

Колкото и да се борят, германците са в неизгодно състояние. Съюзниците имат повече хора, повече запаси и по-малко проблеми със съсредоточаването им там, където са нужни. От сериозно значение е, че съдружниците ръководят небето, което им разрешава да нанасят постоянни въздушни удари против немските позиции, на които германците не могат да се опълчват. В композиция със обилни артилерийски сили това може да остави немската защита съществено компрометирана, преди даже да стартира офанзивата.

Въпреки че нанасят съществени загуби на нападателите, германците понасят вреди и от своя страна, от които не могат да възстановят. Всеки път, когато отстъпват от позиция, го вършат с все по-малко хора и все по-малко съоръжение. Недостигът на доставки и транспортните проблеми значат, че цялото им прегрупиране се случва бавно.

Четири дни преди самият той да бъде ранен, Ромел предвижда, че фронтът ще се срути до месец. И е прав. В края на юли американците стартират интервенция Кобра, пробив по западния фланг. Ударени мощно от съюзническата въздушна мощност и ризница, германците там не съумяват да удържат. Под командването на военачалник Патън американските сили минават на юг, а по-късно на изток, ограждайки останалите германци.

До средата на август десетки хиляди немски бойци са хванати в капан в земята отвън Фалез, на път да бъдат заобиколени. Те не престават да се борят грубо, само че краят ясно се вижда. Някои бягат през междина на изток, преди тя да бъде затворена. Още хиляди попадат в плен, когато вдяка междина към този момент е запълнена и бранителите са принудени да се предадат.

В Нормандия немските войски се борят да запазят страна, която ръководят срещу волята й, в поддръжка смъртоносен режим. Никой честен мотив не може да оправдае наличието им там. Но те се бият с умеене, храброст и непримиримост. Това е битка против доста по-силен зложелател, което и разкрива характера на немския боец.