Съединението на България - паметна дата в българската история
На 6-ти септември честваме 138 години от Съединението на България. През есента на 1885 година България пази правото си да върне в границите си земята, която й принадлежи.Денят на Съединението е една от най-паметните дати в българската история. С този акт и сполучливата му отбрана българите реализират първия стадий от националното си обединяване и проверката на Берлинския контракт.Берлинският конгрес от 1878 година разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към сливане с освободените българи.През 1880 година е основан Българският скришен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято съществена задача е да реализира обединяването на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите " Съединение ".
През февруари 1885 година отпред на БТРЦК застава Захари Стоянов, който поддържа концепцията Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този миг е решаваща, тъй като в случай че той, в качеството си на предан васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, макар мощната национална воля, начинанието е било обречено на крах.
На 6 септември 1885 година в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е регионалният шеф на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е краткотрайно държавно управление отпред с доктор Георги Странски, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България.Два дни по-късно Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединението на региона и приема да бъде титулуван отсега нататък като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и дефинира за собствен асистент в Южна България доктор Странски.Въпреки съпротивата на Русия и персонално на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание. Това става посредством тъй наречените Топханенски акт на 24 март 1886 година Спогодбата е готова от българския политик и посланик Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип.
С подписването на контракта България и Османската империя реализират съглашение, съгласно което Княжество България и Източна Румелия имат общо държавно управление, парламент, администрация, войска. Единственото разграничаване сред двете елементи на страната, непокътнато до Обявяването на независимостта на България през 1908 година, е това, че българският княз е официално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.Денят е разгласен за формален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
През февруари 1885 година отпред на БТРЦК застава Захари Стоянов, който поддържа концепцията Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този миг е решаваща, тъй като в случай че той, в качеството си на предан васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, макар мощната национална воля, начинанието е било обречено на крах.
На 6 септември 1885 година в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е регионалният шеф на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е краткотрайно държавно управление отпред с доктор Георги Странски, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България.Два дни по-късно Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединението на региона и приема да бъде титулуван отсега нататък като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и дефинира за собствен асистент в Южна България доктор Странски.Въпреки съпротивата на Русия и персонално на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание. Това става посредством тъй наречените Топханенски акт на 24 март 1886 година Спогодбата е готова от българския политик и посланик Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип.
С подписването на контракта България и Османската империя реализират съглашение, съгласно което Княжество България и Източна Румелия имат общо държавно управление, парламент, администрация, войска. Единственото разграничаване сред двете елементи на страната, непокътнато до Обявяването на независимостта на България през 1908 година, е това, че българският княз е официално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.Денят е разгласен за формален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ