Кресна и Разлог на бунт срещу Берлинския конгрес
На 5 октомври 1878 година избухва Кресненско-Разложкото въстание на македонските българи против османската власт за присъединение към Княжеството. Те се подвигат на протест, откакто съгласно клаузите на несправедливия Берлински конгрес земите им остават в рамките на вековния подтисник. Петициите и молбите до великите сили не оказват помощ и българите вземат решение да се заловен за оръжието, с цел да се снабдят с по този начин мечтаната независимост.
На 8 септември в Рилския манастир се организира заседание. На него участват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония.
В осъществяване на взетото решение в пограничните с Турция региони се основава локално опълчение, което поема защитата на границата. На 5 октомври събирателен отряд от към 400 въстаници, разграничен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков нападна турския гарнизон, ситуиран при кресненските ханове. След 18-часово стълкновение турската армия се предава. Пленени са 119 бойци и двама офицери.
Освободени са редица села. Освен в Кресненското дефиле въстанически дейности стартират в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско. В началото на ноември въстанието обгръща и селата от Разложката долина. Но макар проявения подвиг турците минават в нахлуване. На 11 ноември 1878 година е опожарена Кресна. Същата орис реализира още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко.
По десния бряг на река Струма въстаническите дейности не престават до февруари 1879 година, само че разколът в управлението оказва мощен отрицателен резултат. В този миг в Македония идва Стефан Стамболов. Той и Никола Обретенов упорстват да се употребява опитът от Априлското въстание от 1876 година и апостоли да приготвят популацията за бъдещите въстанически дейности.
В разгара на боевете по самодейност на Натанаил Охридски и въстаническото управление е изпратена делегация в Учредителното заседание в Търново. Задачата на пратениците е да изразят горещото предпочитание на всички българи от Македония за обединяване с Княжеството. Мисията обаче не съумява. През април 1879 година една относително огромна чета минава турската граница за да даде сигнал за въстание към Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и въстанието е прекъснато.
Жестокостите на турската армия и башибозук против популацията принуждават над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да изоставен родните си селища и да потърсят леговище в Княжество България.
Текст под фотография: Въстаниците демонстрират чудеса от смелост, само че отстъпват пред многочисления противник.
На 8 септември в Рилския манастир се организира заседание. На него участват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония.
В осъществяване на взетото решение в пограничните с Турция региони се основава локално опълчение, което поема защитата на границата. На 5 октомври събирателен отряд от към 400 въстаници, разграничен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков нападна турския гарнизон, ситуиран при кресненските ханове. След 18-часово стълкновение турската армия се предава. Пленени са 119 бойци и двама офицери.
Освободени са редица села. Освен в Кресненското дефиле въстанически дейности стартират в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско. В началото на ноември въстанието обгръща и селата от Разложката долина. Но макар проявения подвиг турците минават в нахлуване. На 11 ноември 1878 година е опожарена Кресна. Същата орис реализира още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко.
По десния бряг на река Струма въстаническите дейности не престават до февруари 1879 година, само че разколът в управлението оказва мощен отрицателен резултат. В този миг в Македония идва Стефан Стамболов. Той и Никола Обретенов упорстват да се употребява опитът от Априлското въстание от 1876 година и апостоли да приготвят популацията за бъдещите въстанически дейности.
В разгара на боевете по самодейност на Натанаил Охридски и въстаническото управление е изпратена делегация в Учредителното заседание в Търново. Задачата на пратениците е да изразят горещото предпочитание на всички българи от Македония за обединяване с Княжеството. Мисията обаче не съумява. През април 1879 година една относително огромна чета минава турската граница за да даде сигнал за въстание към Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и въстанието е прекъснато.
Жестокостите на турската армия и башибозук против популацията принуждават над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да изоставен родните си селища и да потърсят леговище в Княжество България.
Текст под фотография: Въстаниците демонстрират чудеса от смелост, само че отстъпват пред многочисления противник.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ