Честваме Св. Сава или Савинден в народния календар
На 5 декември Православната църквата празнува свети Сава Освещени, построил в края на живота си голям брой манастири и лечебни заведения.
Обозначен ясно в националната традиция, празникът съответстват и с един по-особен миг от живота на индивида – раждането на Новата година, на вярата за благодат, здраве и благополучие.
В българските показа Св. Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, настойничка на чумата. За трите празника, които се празнуват на 4, 5 и 6 декември е прочут е изразът: " Варвара заварява заболяванията, а Сава ги разсява ".
Почитали ги като две светици-девици, чиято задача била да се грижат за здравето на децата. Понякога те се възприемали и като орисници, които имали пръст в ориста на новородените.
Според други национални предания Сава (в качеството си на жена) е обвързвана с царството на мъртвите и света на заболяванията. Затова на този ден дамите вървят на гробищата, палят свещи, раздават варено жито, ябълки и самун за душите на умрелите.
Празника предците ни свързват и с магическото време, когато гадателки и баячки вършат вълшебства и заклинания, най-често за задомяване и срещу неплодородие. В среднощ се събирали девойките за женене, като всяка носела торба с брашно и решето. Заедно с гадателките отивали на скрито място, по загадка доба. Докато момите пресявали брашното, възрастните дами ги учели по какъв начин да държат ситото изправено, по какъв начин да си избират подобаващ брачен партньор, по какъв начин да се задомят щастливо, да си родят здрави деца.
Жената, която желала дете, правела ритуален самун. Започвала да пресява брашно със решето, обърнато наобратно, а най-старата жена й казвала " Обърни, чадо, ситото, че да ти се обърне корема " и имат вяра, че откакто раздаде омесения и опечен ритуален самун на кръстопът, до годината рожба ще добие.
В някои региони се чества за сечено и порязано, по тази причина се заобикаля да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), с цел да не им причинят зло Варвара и Сава. Изричали магическите заклинания, с вярата, че желанията им ще се осъществен и че обредите " закрилят " стопаните от вредоносното деяние на злите сили.
За здраве и изобилие дамите раздават и питки. В някои райони „ сладки питки “ – намазани с мен.
В някои места празнуват празника като на светец - мъж, настойник на вълците (вълчи пастир). Там се има вяра, че Свети Сава е роден в Кападокия през четвърти век. Основател е на доста манастири в Палестина и на популярната лавра, която носи неговото име. На 18-годишна възраст отива в манастир, само че желае цялостно уединение и по тази причина прекарва дълги години в палестинската пустиня. Получава огромно завещание и построява няколко манастира и лечебни заведения.
Митологията показва Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него) и на Св. Никола (почитан ден след него). Свети Сава в националните вярвания е по-добрия, той постоянно върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата приготвят празника на Св. Никола, по тази причина се споделя: " Варвара вари, Сава пече (меси), Никола посетители гощава ".
На свети Сава по остарял обича се пържат мекици, които се раздават за здраве и благоденствие. Българите се приготвят и за Никулден – 6 декември. Емоционално свързван с дните на Варвара и Сава, той е самобитна кулминационна точка на предпразничната новогодишна обредност.
Празнуват именниците Савин, Сабин, Сава, Савко, Савчо, Саво, Сево, Съби, Събе, Събко, Събчо, Съботин, Съботко, Слави, Светослав, Славомир, Славчо, Десислав, Савина, Сабина, Събина, Сабинка, Савка, Савета, Събка, Съботина, Славка, Сафка, Светослава, Елисавета, Владислава, Десислава.
Обозначен ясно в националната традиция, празникът съответстват и с един по-особен миг от живота на индивида – раждането на Новата година, на вярата за благодат, здраве и благополучие.
В българските показа Св. Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, настойничка на чумата. За трите празника, които се празнуват на 4, 5 и 6 декември е прочут е изразът: " Варвара заварява заболяванията, а Сава ги разсява ".
Почитали ги като две светици-девици, чиято задача била да се грижат за здравето на децата. Понякога те се възприемали и като орисници, които имали пръст в ориста на новородените.
Според други национални предания Сава (в качеството си на жена) е обвързвана с царството на мъртвите и света на заболяванията. Затова на този ден дамите вървят на гробищата, палят свещи, раздават варено жито, ябълки и самун за душите на умрелите.
Празника предците ни свързват и с магическото време, когато гадателки и баячки вършат вълшебства и заклинания, най-често за задомяване и срещу неплодородие. В среднощ се събирали девойките за женене, като всяка носела торба с брашно и решето. Заедно с гадателките отивали на скрито място, по загадка доба. Докато момите пресявали брашното, възрастните дами ги учели по какъв начин да държат ситото изправено, по какъв начин да си избират подобаващ брачен партньор, по какъв начин да се задомят щастливо, да си родят здрави деца.
Жената, която желала дете, правела ритуален самун. Започвала да пресява брашно със решето, обърнато наобратно, а най-старата жена й казвала " Обърни, чадо, ситото, че да ти се обърне корема " и имат вяра, че откакто раздаде омесения и опечен ритуален самун на кръстопът, до годината рожба ще добие.
В някои региони се чества за сечено и порязано, по тази причина се заобикаля да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), с цел да не им причинят зло Варвара и Сава. Изричали магическите заклинания, с вярата, че желанията им ще се осъществен и че обредите " закрилят " стопаните от вредоносното деяние на злите сили.
За здраве и изобилие дамите раздават и питки. В някои райони „ сладки питки “ – намазани с мен.
В някои места празнуват празника като на светец - мъж, настойник на вълците (вълчи пастир). Там се има вяра, че Свети Сава е роден в Кападокия през четвърти век. Основател е на доста манастири в Палестина и на популярната лавра, която носи неговото име. На 18-годишна възраст отива в манастир, само че желае цялостно уединение и по тази причина прекарва дълги години в палестинската пустиня. Получава огромно завещание и построява няколко манастира и лечебни заведения.
Митологията показва Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него) и на Св. Никола (почитан ден след него). Свети Сава в националните вярвания е по-добрия, той постоянно върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата приготвят празника на Св. Никола, по тази причина се споделя: " Варвара вари, Сава пече (меси), Никола посетители гощава ".
На свети Сава по остарял обича се пържат мекици, които се раздават за здраве и благоденствие. Българите се приготвят и за Никулден – 6 декември. Емоционално свързван с дните на Варвара и Сава, той е самобитна кулминационна точка на предпразничната новогодишна обредност.
Празнуват именниците Савин, Сабин, Сава, Савко, Савчо, Саво, Сево, Съби, Събе, Събко, Събчо, Съботин, Съботко, Слави, Светослав, Славомир, Славчо, Десислав, Савина, Сабина, Събина, Сабинка, Савка, Савета, Събка, Съботина, Славка, Сафка, Светослава, Елисавета, Владислава, Десислава.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ