Президентът Радев: Най-големият страх на политиците в РСМ е да признаят съществуването на думите „българин“ и „българско“
Стана пределно ясно за какво напролет на 2021 година, като представител на България в Съвета на Европейски Съюз, аз реалокирах фокуса на европейските водачи от отбраната на нашата история, просвета и език, към отбраната на правата на българите в РСМ. Стана ясно за какво издигнах още тогава концепцията за вписването им в конституцията на страната като значимо авансово изискване за започване на договаряния за участие в Европейски Съюз и отстоявах тази идея до дъно до самото ѝ залагане в преговорната рамка. Днес маските дефинитивно паднаха. Това съобщи президентът пред медии по отношение на политическите процеси в съседката ни Северна Македония.
„ Новото държавно управление в нашата съседка сподели, че най-големият боязън на политическата класа в тази страна е да признае съществуването на думите „ българин “ и „ българско “ в РСМ. Това е политика, ориентирана непосредствено против европейските правила и жителите ѝ. Очаквам неотложно съответни дейности от българското държавно управление от европейските институции за отстояване на европейските правила и правила в процесите на разширение, за гарантиране на необратимост и резистентност в одобряването на правилата на демокрацията и главните критерии на спазването на човешките права “, разяснява той.
По думите му, в случай че Европейски Съюз не се ангажира с европейската вероятност на Балканите, основана на ясни правила, правила и полезности, то рано или късно Балканите ще изправят Европа балканизация.
Относно предлагането на военния министър Атанас Зафиров, че България е подготвена за предоставяне на в допълнение въоръжение на Украйна, в случай че бъдат открити нови запаси с отпаднала нужда, Радев акцентира: „ Как ви изясняват отпадналата нужда? Задайте по-дълбоко този въпрос. Какво значи това за бойната дарба на нашата войска. Ако се наложи, ние би трябвало за поддържаме стабилен потенциал. Въпросът не е в даването на оръжия, тъй като с повече, по-малко или без оръжия, отиваме към сходно развиване на нещата на фронта. Въпросът е за неналичието на хора на бойното поле като количество, подготовка и мотивация. Няма по какъв начин с охра, които се „ ловят “ и принудително се вкарват на фронта, да се реализират някакви триумфи в тази грозна и кървава война. Крайно време е, дори то изтече, да се стартират договаряния за завършек на войната и да се търсят условия за мир според устава на Организация на обединените нации. “
