На 4 януари 1878 г. София е освободена от турско

На 4 януари 1878 година София е освободена от турско иго, градът е трябвало да бъде опожарен от отстъпваща османска войска, само че по знамение е избавен. Имената на двама от неговите спасители се знаят от съвсем всички българи – вицеконсулите на Франция и Италия Леандър Леге и Виторио Позитано. Но има още една фигура, която е доста малко известна, само че изиграва основна роля за спасението на София – равин Гавриел Алмосино.

Неговата история споделя пред БГНЕС известният столичен фотограф Мони Франсес, който е директен потомък на равин Алмосино, чиито огромни заслуги са приети от признателните българи незабавно след освобождението. Той е определен за първия равин на Княжество България на 8 октомври 1879 година

Равин Гавриел Алмосино и спасението на София

Равин Гавриел Алмосино е роден през 1830 година в Никопол, учи в Йерусалим и по-късно във Франция. През 1875 година идва в София, тогава в границите на Османската империя, където е назначен за равин.

„ Той доста бързо съумява да се вплете в еврейската общественост в София, която е била към 1/3 от града. В София по това време живеят три общности – българска, еврейска и турска, които са били разпределени съвсем поравно. Градът е наброявал сред 15 000 и 19 500 души преди освобождението. Еврейското население е наброявало 1200 фамилии, които са се занимавали най-вече с търговия и занаяти. Гавриел Алмосино оглавява еврейската общественост и с доста огромна опитност я управлява, а тя от своя страна има цялостно доверие в него “, описа Мони Франсес.

В края на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), когато съветските войски настъпват към София, се получава заповед градът да бъде опожарен. На специфична среща са поканени представители на религиозните общности – мюсюлманската и еврейската, само че без българската, както и на консулите на Великите сили. „ На нея вицеконсулите на Франция и Италия Леандър Леге и Вито Позитано се афишират изрично срещу опожаряването на София. От еврейска страна е участвал равинът Алмосино. Българите по разбираеми аргументи отсъстват “, съобщи Мони Франсес.

Създател на първата противопожарна бригада

Равин Алмосино е основател на първата доброволна противопожарна бригада в София. В нея той кани локалните евреи. Те нямат никаква визия по какъв начин да работят, само че вземат решение да спасят града, знаейки, че има заповед да бъде опожарен. „ В този миг се намесва Вито Позитано. Оказва се, че преди да стане посланик, той е бил началник на пожарникарската бригада в родния си град. Той е назначен като подобен поради заслугите си в батальона на Гарибалди “, описа Мони Франсес.

София е избавена от пожара, който е разпален от паравоенните отряди башибозук. „ Докато те са палели къщите, след тях са вървели евреите със своите каруци с бидони с вода и са гасели. София и нейните поданици са избавени от пожара. Самият равин посреща съветските войски на входа на София “, съобщи фотографът.

Строител на модерна България

След Освобождението, през 1879 година, се привиква Учредителното заседание. и след него Първото Велико национално заседание, които създават Търновската конституция и избират княз Александър I Батенберг (1879-1886 г.) отпред на младото княжество. Равин Алмосино е поканен да съставлява еврейската общественост в тях. „ Заради неговите умения да комуникира и чудесните усещания, които остава у хората, както и поради заслугите му, той е препоръчан за равин на България. Гражданите на новоосвободената страната са безапелационни, че той доста е оказал помощ за спасяването на София “, описа Франсес.

След като се пенсионира като основен равин, отпътува за Йерусалим, където умира през 1890 година

Заслужено самопризнание

Мони Франсес по доста чудноват метод научава историята на своя популярен роднина, който е негов пра-пра-прадядо. „ Брат ми стартира да учи в 32 съветско учебно заведение в София. Като негов по-голям брат отидох да го взема от учебно заведение един ден, и до момента в който чаках в коридора, видях афиш с имената на великите българи. Започнах да го преглеждам, и там до Левски и Ботев беше и името на равин Алмосино. То стоеше доста необичайно и попитах по-късно татко ми кой е този човек. Той ме заведе при баба ми, която ми описа, че това е нейният прародител, който е основател на първата доброволна противопожарна бригада в София “, описа фотографът.

Днес той е удовлетворен, че имената на спасителите на София не са забравени и почитта към тях е събрана на няколко улици и площади, които са кръстени на тях.

„ Хубаво е, че в София всички тези имена – Леге, Позитано, Гарибалди и Алмосино са един до различен като имена на улици и площади. Площадът пред хотел Рила сред улиците „ Леге “ и „ Позитано “ носи името на равин Алмосино. Решението да бъде кръстен по този начин е взето преди 23 години, само че едвам предходната година беше сложена табела “, показа пред БГНЕС фотографът Мони Франсес. /БГНЕС