На 4 май (нов стил) 1903 г. четите на Гоце

На 4 май (нов стил) 1903 година четите на Гоце Делчев и демирхисарският челник Димитър Гущанов квартируват в село Баница, покрай град Сяр. Призори четниците са разбудени от вестта, че турски войник е обкръжил селото и претърсва къщите. Делчев е наясно, че всяко село, в което управляващите откриват революционна чета, бива опожарявано. Войводата се надява, че в случай че излезе от Баница ще успее да я избави от пламъците. Апостолът повежда дребната си чета против вражеските редици, само че четниците мигновено са посрещнати с дъжд от патрони, един от които уцелва Гоце Делев право в сърцето. Революционерът се свлича мъртъв на земята, а дружно с него са убити още шестима четници, включително Димитър Гущанов. Малцината останали живи се укрепват в една плевня, от кое място след целодневно стълкновение се изплъзват от горящото село, под прикритието на падналия мрак.

„ Петнадесет часа турците не посмяха от патроните ни да приближат нашите убити “, споделя Димо Хаджидимов, участник в борбата. „ Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, наведен като че ли върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата…Защото осиротяваше цялостен народ “.

По този метод завършва земният живот на Гоце Делчев и той поема по пътя към безсмъртието. Герой приживе, Делчев се трансформира в същинска легенда след гибелта си, а делата му са възпети в стотици национални песни. За македонските българи, неговата персона е сравнима единствено с тази на Васил Левски, по тази причина и Гоце остава в историята като Апостола на свободата на българите от Македония.

Роден на 4 февруари 1872 година в българския град Кукуш (Егейска Македония), в фамилията на Никола и Султана Делчеви, Гоце учи в родния си град до 16-годишна възраст. През 1888 година продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “, в която по това време учат всички бъдещи мотори на македонското освободително придвижване. През 1891 година постъпва във Военното учебно заведение в София. Малко преди да получи офицерско звание, Делчев е изключен от учебното заведение, поради присъединяване в стачка.

Чувството за дълг към останалите под иго македонски българи постоянно е било преобладаваща линия в съзнанието на Гоце Делчев. Воден точно от това възприятие, бъдещият деятел се завръща в Македония през 1894 година, като е назначен от Българската екзархия за преподавател по български език и история в щипската махала Ново село. По същото време там преподава различен популярен лидер на македонските българи – Дамян Груев, който единствено година по-рано, в Солун, е положил основите на организацията останала в историята под наименованието Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). Груев бързо притегля новия си сътрудник в редовете на Вътрешна македонска революционна организация.

Роден с безспорни лидерски качества, Гоце Делев незабавно си печели едно от водещите места във към момента младата революционна организация. През 1896 година взе участие в Солунския конгрес и дружно с Гьорче Петров създава един от първите правилници на Вътрешна македонска революционна организация. През същата година е преподавател в Банско, като съумява да разшири революционната мрежа из цялата Горноджумайска околия. Избран е и за чуждестранен представител на Вътрешна македонска революционна организация в София. В годините след 1899 година собственоръчно съумява да построи четническия институт на организацията. Привлича подофицери от българската войска, които идват в поробена Македония, с цел да образоват четниците в тънкостите на военното дело. Някои от тези инструктори стават едни от най-прочутите войводи на Вътрешна македонска революционна организация. Такива образци са Христо Чернопеев, Марко Лерински и Михаил Апостолов – Попето. Подобно на Левски, Гоце Делчев обикаля из цяла Македония и Одринска Тракия, с цел да основава революционни комитети. Не остава град, село или паланка, където да не стъпи кракът на „ праведника с кама в пояса “ (описание на Симеон Радев за Делчев), вдъхващ предпочитание за битка на останалия под иго българин. Създадени са и десетки канали по протежението на границата сред Княжество България и Османската империя, по които с изключение на оръжие и жива мощ, в Македония влизат „ Под игото “, „ Записки по българските въстания “ и стихотворенията на Христо Ботев. Илинденското въстание, в което 26 000 бунтовници водят сражения с близо 300-хилядна постоянна турска войска, в продължение на месеци, е директно разследване от апостолската активност на Гоце Делчев.

Именно решението за повдигане на въстание през лятото на 1903 година е събитието, което внася известно разделяне в редиците на Вътрешна македонска революционна организация. Делчев счита, че сходен ход е припрян, само че болшинството революционери е на противоположното мнение. Апостолът осъзнава, че жребият е хвърлен и единственото, което може да направи е да вложи всичките си сили в подготовката на въстанието. През март 1903 година четата на Гоце Делев взривява моста над река Ангиста на железопътната линия Солун-Одрин. Отправя се към конгреса на Серския революционен окръг, който би трябвало да се организира на връх Али Ботуш, в планината Славянка. Именно на път за конгреса, Гоце минава през село Баница, където намира и гибелта си. По подигравка на ориста, лидерът на аскера, обкръжил четата в оня съдбовен ден е Хюсейн Тефиков – съвипускник на Гоце Делчев от Военното учебно заведение в София.

Не по-малко вълнуваща е историята на тленните остатъци на войводата, които са премествани неколкократно преди най-накрая, през октомври 1946 година, да бъдат предадени от българските комунисти на новосформираната НР Македония. Макар и събитието несъмнено да е срамна страница от българската история, то въпреки всичко дава и образци по тази причина какъв брой мощна е почитта на македонските българи към техния деятел. Когато кортежът, пренасящ костите на Делчев, навлиза в Пиринска Македония, по целият път до югославската граница, хиляди българи излизат край пътя, с цел да се сбогуват със своя воин. Най-сърцераздирателната сцена се разиграва край Симитли, където са се преселили стотици съграждани на Гоце от Кукуш, откакто градът е бил изцяло опожарен през Балканската война. Докато кортежът с костите минава през Симитли, същите тези хора, обличат своите кукушки носии и коленичат от двете страни на шосето, запявайки песните „ Още ли бродиш Делчев челник “ и „ Църна се чума зададе “.

Предаването на тленните остатъци на Гоце Делчев под мощния напън на югославския деспот Тито на НР Македония слага началото на серия от похищения против историческата истина, които не престават и до през днешния ден.121 години след гибелта на Гоце, политическото злободневие основава неестествен спор за националната му еднаквост. Този спор не просто носи електорални дивиденти за субекти, нямащи нищо общо с идеята на героя, той се трансформира в залог за добросъседските връзки сред България и Северна Македония. Подобен спор не може да съществува, защото приживе Гоце Делчев самичък е декларирал какъв се усеща.