Николай Априлов: Ще бъда щастлив, ако повече млади хора знаят песните на Емил Димитров и истината за живота му!
На 31 март се навършват 13 години от гибелта на гениалния български артист и композитор Емил Димитров. По този мотив на 26 март от 19 часа на сцената на Музикалния спектакъл " Стефан Македонски " ще се играе спектакълът „ Емил- изповед пред Олтара на живота”.
Създателят на спектакъла " Емил - една изповед на артиста пред олтара на живота " е режисьорът Николай Априлов. Априлов е една от многото обществени персони, които се вълнуват от ориста на Емил, възхищават се на творчеството и достиженията му и държат споменът за него да остане във времето. Ето за какво Априлов се е нагърбил с тежката задача да опише в театър живота на естрадната ни легенда, базирайки се на достоверни обстоятелства от кариерата и персонални прекарвания на артиста.
„ Аз и Емил Димитров не бяхме близки другари, само че се познавахме. Пели сме преди време негови песни в обичаното на мнозина предаване „ Като лъвовете”. След всяко осъществяване на негова ария, Емил се обаждаше на Катя Кисимова – дамата, която се занимаваше с подбора на песните и децата, с цел да благодари. Казвал е: „ Здравейте, Катя, обажда се Емил Димитров! Благодаря ви, че изпълнявате моя ария!”.
Два пъти бе наш посетител в предаването “, споделя режисьорът. В спектакъла, който Николай Априлов предлага, правилно споделя етапни моменти от детството, възхода и кариерата, сложните години и още доста любопитни обстоятелства и събития от живота на Звездата. Разказът е увлекателен, атрактивен, провокационен, само че и разпрострат на философска основа. Събужда много заключения за смисъла на живота, за избора на място под слънцето, за комплицираните връзки, зависимости и взаимоотношения на актьора.
„ Либретото на този друг театър направи моят брат Влади Априлов. Той прелисти стотици изявленията, мемоари, бележки, изявления за земните години на Емил. Позова се на спомените на неговият татко Факира Мити в съществуващият ръкопис от над 200 страници, заслужен за кино роман. Тези материали ни бяха предоставени от сина на Емил Димитров, Емил – младши, който намира сътвореното от нас за извънредно сполучливо, създаващо заслужен облик на именитият му татко пред днешните фенове. Либретото ни среща освен с очевидните, безспорните, а и със скритите, необясняваните измерения на отразяваната фактология и всичко това, поради една изплакана от Артиста имитация преди гибелта му:
„ Когато умра за мен ще се разпилян толкоз доста клюки, че най-сетне никой няма да разбере какъв съм бил в реалност? Тази мисъл не ми дава покой...” Ето по тази причина аз описвам за Емил! “, споделя Николай Априлов. Съществено място в представлението имат най-големите шлагери на Емил Димитров. Съвсем естествено е огнено темпераментните и неудържимо витални Страцимир Павлов – пиано и Орлин Цветанов – цигулка да се пристрастят към музиката на Емил. Тази мощна музикална мощ, омагьосва публиката, резервира цялата хубост на познатите песни, само че по едно и също време с това внася промени в тяхната сграда и изключително в тяхната ритмика.
Певците Пейо Филипов, Велин Михайлов, Денислав Новев и Олга Михайлова – Динова проникват с осъществяванията си в явните, само че и в невидимите пластове на човешката психика. Режисьорът Николай Априлов не пропуща да показа с горест, че главната аудитория са хора на междинна възраст и от горната страна. Хора, които са гледали Емил онлайн, било то на телевизионния екран или на неговите концерти. „ Интересът на младите е нищожен, което откровено ме тревожи, тъй като повече от несъмнено е, че песните на техните „ идоли” ще продължат да съществуват, най-вече до идващото лято. Всяка ария на Емил Димитров е обръщение. Има три песни, отдадени на майката. Има песни за раздялата. Има песни за любовта, за Родината. „ Ако си дал” е същински обществен шлагер, а „ Моя страна, моя България”, която комисиите не пускат до ефира тогава, през днешния ден е неофициалният химн на българите в чужбина “ Заслужава си да научиш освен това за този композитор и артист, нали? “, отсича Априлов.
Създателят на спектакъла " Емил - една изповед на артиста пред олтара на живота " е режисьорът Николай Априлов. Априлов е една от многото обществени персони, които се вълнуват от ориста на Емил, възхищават се на творчеството и достиженията му и държат споменът за него да остане във времето. Ето за какво Априлов се е нагърбил с тежката задача да опише в театър живота на естрадната ни легенда, базирайки се на достоверни обстоятелства от кариерата и персонални прекарвания на артиста.
„ Аз и Емил Димитров не бяхме близки другари, само че се познавахме. Пели сме преди време негови песни в обичаното на мнозина предаване „ Като лъвовете”. След всяко осъществяване на негова ария, Емил се обаждаше на Катя Кисимова – дамата, която се занимаваше с подбора на песните и децата, с цел да благодари. Казвал е: „ Здравейте, Катя, обажда се Емил Димитров! Благодаря ви, че изпълнявате моя ария!”.
Два пъти бе наш посетител в предаването “, споделя режисьорът. В спектакъла, който Николай Априлов предлага, правилно споделя етапни моменти от детството, възхода и кариерата, сложните години и още доста любопитни обстоятелства и събития от живота на Звездата. Разказът е увлекателен, атрактивен, провокационен, само че и разпрострат на философска основа. Събужда много заключения за смисъла на живота, за избора на място под слънцето, за комплицираните връзки, зависимости и взаимоотношения на актьора.
„ Либретото на този друг театър направи моят брат Влади Априлов. Той прелисти стотици изявленията, мемоари, бележки, изявления за земните години на Емил. Позова се на спомените на неговият татко Факира Мити в съществуващият ръкопис от над 200 страници, заслужен за кино роман. Тези материали ни бяха предоставени от сина на Емил Димитров, Емил – младши, който намира сътвореното от нас за извънредно сполучливо, създаващо заслужен облик на именитият му татко пред днешните фенове. Либретото ни среща освен с очевидните, безспорните, а и със скритите, необясняваните измерения на отразяваната фактология и всичко това, поради една изплакана от Артиста имитация преди гибелта му:
„ Когато умра за мен ще се разпилян толкоз доста клюки, че най-сетне никой няма да разбере какъв съм бил в реалност? Тази мисъл не ми дава покой...” Ето по тази причина аз описвам за Емил! “, споделя Николай Априлов. Съществено място в представлението имат най-големите шлагери на Емил Димитров. Съвсем естествено е огнено темпераментните и неудържимо витални Страцимир Павлов – пиано и Орлин Цветанов – цигулка да се пристрастят към музиката на Емил. Тази мощна музикална мощ, омагьосва публиката, резервира цялата хубост на познатите песни, само че по едно и също време с това внася промени в тяхната сграда и изключително в тяхната ритмика.
Певците Пейо Филипов, Велин Михайлов, Денислав Новев и Олга Михайлова – Динова проникват с осъществяванията си в явните, само че и в невидимите пластове на човешката психика. Режисьорът Николай Априлов не пропуща да показа с горест, че главната аудитория са хора на междинна възраст и от горната страна. Хора, които са гледали Емил онлайн, било то на телевизионния екран или на неговите концерти. „ Интересът на младите е нищожен, което откровено ме тревожи, тъй като повече от несъмнено е, че песните на техните „ идоли” ще продължат да съществуват, най-вече до идващото лято. Всяка ария на Емил Димитров е обръщение. Има три песни, отдадени на майката. Има песни за раздялата. Има песни за любовта, за Родината. „ Ако си дал” е същински обществен шлагер, а „ Моя страна, моя България”, която комисиите не пускат до ефира тогава, през днешния ден е неофициалният химн на българите в чужбина “ Заслужава си да научиш освен това за този композитор и артист, нали? “, отсича Априлов.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ