На 31 март рожденик е един художник, който чувства в

На 31 март рожденик е един художник, който усеща в облиците на въображението и основава, ражда въображение. Той е постоянно ухилен, излъчващ мощ и младост.

Това е Иван Яхнаджиев , който показа настроението на своя празник в “Нашият ден “:

“Чувствам се отлично. Както сподели един мой другар Огнян Герджиков: “Добре, че станаха тези събития, да имам време да пиша “. Аз се веселя, че имам опция да рисувам, тъй като няма къде да вървиш, какво да правиш, остава ти да работиш, да рисуваш у дома.

За разлика от музикантите и театъра ние, художниците, нямаме потребност от аудитория, която да идва да ни гледа. Това е уединен поминък, тъй че това е добре за мен, времето е положително .

Преди 10 дни се върнах от Рим, там направих галерия в галерията на сина ми. Първо, няма хора, няма кой да пристигна. Рим е толкоз запустял, нищо не работи. Нито Колизеумът, нито музеят, нито кафетата – няма пици, няма нищо. Там е по-строго, в сравнение с тук. Сигурно ще чакаме времето, в което всичко това ще спре, с цел да можем да покажем какво вършим и какво сме мислели през това време.

Работя с деца от Италианския колеж, италианският дипломат, който си отиде преди два-три месеца, ни подари едни остарял роял на 100 години, който не може да се употребява повече. С децата го разглобихме на 10 части и ги инкрустирахме и изрисувахме с повече от 3000 писалки, флумастери, моливи, всяка една част стана самобитно произведение на изкуството. Остава да го композираме и да създадем скулптора от частите, с цел да просвири по собствен метод. Децата ми се обаждат непрестанно – “Кога ще го създадем, по какъв начин ще бъде “.

Не знам по какъв начин е по математика и по български, само че децата доста по-цветно рисуват отпреди. Те са най-неподатливи на внушения . 

Българското дете носи колорита в душата си, бабините черги, китениците, то е вродено в децата ни . Рисуват толкоз колоритно и нападателно и желаят да го вършат, евентуално при другите предмети е по-трудно. Жадни са да трансформират света по едни собствен метод. Така че от тях ще вземем нещо и може да научим.

Работата с децата доста ми оказва помощ. И си мисля ние, като възрастни, и политиците би трябвало по-често да гледат това, което рисуват нашите деца. А те рисуват едни безкрайни слънчеви улици. Няма една картина, в която да има побой или опиати, или някакви други подиуми. Ако гледаш рисунките, ще си кажеш – “Господи, в какъв свят живеят тези деца “!? “

Снимки Анастас Джидров, БГНЕС и персонален списък

Разговора можете да чуете от звуковия файл.