Спомен за Маргарита Арнаудова
На 30 юни се навършват 80 години от рождението на забележителната българска хореографка Маргарита Арнаудова. Въпреки че тя си отиде от този свят прекомерно млада през 1994 година, нейните постановки още се играят на сцените на нашите балетни театри, още влияят и възхишават феновете.
Маргарита Арнаудова приключва Държавното хореографско учебно заведение като ученичка на Надя Кираджиева и дебютира в ролята на Жар птица от едноименния балет на Стравински. Приета е за стажант-артистка в Софийската опера, играе известно време в трупата на Варненската опера, само че я влече хореографията, по тази причина продължава образованието си в балетмайсторския клас на ГИТИЗ в Москва. Учи при изтъкнатите съветски педагози Шатин, Рождественска и Ткаченко.
За желанието си да стане хореограф самата Маргарита Арнаудова споделя в изявление, оповестено в книгата „ Срещи с балетни дейци “:
“Още като ученичка в Балетното учебно заведение мечтаех да върша хореографски постановки. Първите години в института танцувах доста - там студентите сами поставяха миниатюри, подиуми, а аз бях към момента танцуваща балерина. Участвах в постановки на по-големите курсове и на мои сътрудници. Не скърбя, че не останах реализатор. Постановъчната работа е надалеч по-интересна. Като постановчик човек може да преживее всичко - даже това, което като артист на би могъл. Защото изпълнителят основава роля, поверена от балетмайстора. А балетмайсторът в процеса на постановката, когато работи над облиците, изживява страстите, присъщи за всички герои. Професията на балетмайстора е доста богата на преживявания, на безредици. “
Още като студентка Маргарита Арнаудова прави първата си режисура на балета „ Пепеляшка “ в Казанския спектакъл за опера и балет, след това работи като балетмайстор в Операта в Харков. При завръщането си в България прави разнообразни постановки в оперните театри, а през 1974 година я канят като хореограф от балет „ Арабеск “ - това е първият случай, в който фамозният балет кани българин за постановчик. След първата взаимна работа Маргарита Арнаудова става шеф и основен балетмайстор на фамозната натрупа. Сред първите й постановки са „ Бразилски импресии “ от Вила-Лобос, " Симфония реквием " от Кюркчийски, " Адажио " от Албинони, " Пасакалия " от Бах.
Още с появяването си на наша сцена Маргарита Араудова впечатлява със актуалното си виждане за балета, с търсенето на българския облик със средствата на съвремения танц. И през днешния ден се помнят като събития постановките й на български балети: „ Нестинарка “ и “Нощта против Еньов ден “ на Марин Големинов, “Легенда за езерото “ на Панчо Владигеров, “Сянката " на Александър Текелиев, “Бариерата “ от Ангел Котев. Неслучайно огромната премия на състезанието за модерна хореография върху българска музика носи нейното име.
Маргарита Арнаудова е създател на хореографията на 60 балета по време на 30-годишната си кариера, а всички си спомнят нейните „ Пролетно свещенодействие “ и „ Жар птица “ от Стравински, “Ромео и Жулиета “ от Прокофиев, “Сътворението на света “ от Андрей Петров, “Равнодействие “ от Жан-Мишел Жар, “Човекът, който обичам “ по Гершуин, “Здравей, Бродуей “ и още доста други.
Рубриката " Помните ли... " с музика от танцовата драма " Нестинарка " от Големинов можете да чуете в звуковия файл.
Маргарита Арнаудова приключва Държавното хореографско учебно заведение като ученичка на Надя Кираджиева и дебютира в ролята на Жар птица от едноименния балет на Стравински. Приета е за стажант-артистка в Софийската опера, играе известно време в трупата на Варненската опера, само че я влече хореографията, по тази причина продължава образованието си в балетмайсторския клас на ГИТИЗ в Москва. Учи при изтъкнатите съветски педагози Шатин, Рождественска и Ткаченко.
За желанието си да стане хореограф самата Маргарита Арнаудова споделя в изявление, оповестено в книгата „ Срещи с балетни дейци “:
“Още като ученичка в Балетното учебно заведение мечтаех да върша хореографски постановки. Първите години в института танцувах доста - там студентите сами поставяха миниатюри, подиуми, а аз бях към момента танцуваща балерина. Участвах в постановки на по-големите курсове и на мои сътрудници. Не скърбя, че не останах реализатор. Постановъчната работа е надалеч по-интересна. Като постановчик човек може да преживее всичко - даже това, което като артист на би могъл. Защото изпълнителят основава роля, поверена от балетмайстора. А балетмайсторът в процеса на постановката, когато работи над облиците, изживява страстите, присъщи за всички герои. Професията на балетмайстора е доста богата на преживявания, на безредици. “
Още като студентка Маргарита Арнаудова прави първата си режисура на балета „ Пепеляшка “ в Казанския спектакъл за опера и балет, след това работи като балетмайстор в Операта в Харков. При завръщането си в България прави разнообразни постановки в оперните театри, а през 1974 година я канят като хореограф от балет „ Арабеск “ - това е първият случай, в който фамозният балет кани българин за постановчик. След първата взаимна работа Маргарита Арнаудова става шеф и основен балетмайстор на фамозната натрупа. Сред първите й постановки са „ Бразилски импресии “ от Вила-Лобос, " Симфония реквием " от Кюркчийски, " Адажио " от Албинони, " Пасакалия " от Бах.
Още с появяването си на наша сцена Маргарита Араудова впечатлява със актуалното си виждане за балета, с търсенето на българския облик със средствата на съвремения танц. И през днешния ден се помнят като събития постановките й на български балети: „ Нестинарка “ и “Нощта против Еньов ден “ на Марин Големинов, “Легенда за езерото “ на Панчо Владигеров, “Сянката " на Александър Текелиев, “Бариерата “ от Ангел Котев. Неслучайно огромната премия на състезанието за модерна хореография върху българска музика носи нейното име.
Маргарита Арнаудова е създател на хореографията на 60 балета по време на 30-годишната си кариера, а всички си спомнят нейните „ Пролетно свещенодействие “ и „ Жар птица “ от Стравински, “Ромео и Жулиета “ от Прокофиев, “Сътворението на света “ от Андрей Петров, “Равнодействие “ от Жан-Мишел Жар, “Човекът, който обичам “ по Гершуин, “Здравей, Бродуей “ и още доста други.
Рубриката " Помните ли... " с музика от танцовата драма " Нестинарка " от Големинов можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ