Прокълнатата пустиня на Йордания ще стане новата й столица
На 30 км от Qasr Mushash, античен римски граничен пост в източните околности на Аман е мястото, където евентуално ще бъде издигната новата столица на Йордания.
Хълмовете на Леванта са се трансформирали в равна, черна вулканична пустиня. На няколко минути по пътя се намират резерватът на влажните зони Azraq и резерватът за диви животни Shaumari, където посетителите се смесват с газели, само че и следят военни товарни самолети, прелитащи над хоризонта.
Това е Черната пустиня на Йордания, известна още като Harrat al-Sham, граница допълнително от един смисъл. Суровият ландшафт споделя историята на минали и сегашни цивилизации, които са се опитвали да го укротят - римски руини, полузавършени бетонни структури, модерни военни бази, бежански лагери, и една автомагистрала. Отвъд избрана точка пустинята гълтам всички следи от човечеството; тук съвсем никой не живее с изключение на номадите бедуини, които се скитат измежду неолитни " ловни хвърчила " (огради за животни, сложени от праисторически ловци преди хиляди години) и антични сафаитски надписи, написани на арабски акцент, предхождащ появяването на исляма.
Въпреки че е по-малко известна от други йордански забележителности като Петра и Стълбовете на мъдростта, Черната пустиня предлага на посетителите милиони години естествена и човешка история, в това число превъзходна влажна зона в пустинята, захранвана от нежен оазис.
Това обаче може да се промени, в случай че йорданското държавно управление реализира своето. Проектът " Нов град " има за цел да сътвори втора столица на ръба на Черната пустиня до 2050 година, като употребява евтината земя, с цел да изкара популацията на Аман от градския център. Някои специалисти са скептично настроени към плана; единственият източник на вода в Черната пустиня - оазисът Azraq - преди време пресъхна заради прекалено изпомпване и трябваше да бъде изкуствено възобновен.
Проектът може вечно да преобрази красивия, нереален пейзаж на Черната пустиня. Или пък, поради компликациите, които Йордания изпитва с водоснабдяването, Новият град може да се трансформира в следващия зарязан монумент на суровите условия в пустинята, написа BBC, представени от Novini.bg.
Съвременното кралство Йордания не е първата страна, която се пробва да засели този регион. Черната пустиня е осеяна с " пустинни крепости " - поредност от структури, издигнати сред късната римска и ранната ислямска ера. (Арабското им име, qasr, идва от същия латински корен като " палат ".) Какво тъкмо е било предназначението им, към момента няма явен отговор измежду откривателите и археолозите.
В късната древност Черната пустиня е била на границата сред Римската и Персийската империя и е претърпяла съвсем пет века на интензивни борби, преди Ислямският халифат да изтласка двете суперсили от района. Пустинните крепости може да са били военни бази, търговски пунктове, ловни хижи или композиция от трите.
В публикация от 2016 година археологът Карин Бартл отбелязва, че дистанциите сред пустинните крепости евентуално са били насочни точки за пасажери. Те са разрешавали " комфортни еднодневни походи по маршрут от към 100 км сред Аман и оазиса Азрак ", написа тя. С други думи, античните постове може да са били като актуалните бензиностанции, които в този момент туристите употребяват, с цел да преминат по автомагистралата - макар че през днешния ден пътуването лишава часове, а не дни. До наши дни районът е доминиран от номади бедуини, към които се причисляват дребен брой друзи и чеченски заселници, пристигнали от други елементи на Османската империя в оазиса Azraq през XIX век. Според доктор Мурад Калалдех, учител в катедрата по архитектура в университета " Ал-Балка " в Йордания, бедуинското наличие " е било политическо наличие ". " Бедуините не са желали да оставят тази голяма територия без надзор ".
Контролирането даже на пустеещи земи е давало на племената въздействие върху водоизточниците и маршрутите на керваните - без значение дали става въпрос за търговия, военни акции или поклонението Хадж. Градове като друзкото и чеченското населено място в Azraq са се разраснали, " с цел да обслужват бедуините ", снабдявайки ги с промишлени артикули и други потребности - прибавя Калалдех.
Навътре в пустинята градовете изцяло изчезват, оставяйки единствено къмпинги за бедуините и най-смелите туристи. Дори и в дълбоката пустиня обаче има следи от антично човешко обитаване. Районът е белязан от сафаитски скални надписи и ловни хвърчила.
Скалното изкуство е " музей навън, който споделя за историята на нашите предшественици ", споделя Раван Ал Адван, йордански художник, чието творчество е въодушевено от тези надписи, откогато се натъква на тях през 2003 година, до момента в който работи в Йорданския археологически музей.
Надписите подсказват и за един различен, непустинен свят, отбелязва Ал Адван. Скалните рисунки изобразяват лъвове, коне и щрауси в региони, където тези животни към този момент не се срещат заради несъразмерния лов и изменението на климата.
Промените в ландшафта са станали още по-драстични през последните няколко десетилетия заради бързото повишаване на популацията. Йордания, която е една от най-бедните на вода страни в света, е изчерпала водоносните си пластове дотам, че водните басейни към оазиса Azraq, даже след изкуствено изпомпване на вода назад във влажните зони, са едвам 0,04 % от историческия си размер. Голяма част от водата се изпомпва, с цел да обслужва Аман, чието население се е удвоило от 1975 година до 2000 година и още веднъж от 2000 година до 2020 година Около една четвърт от водоснабдяването на столицата в този момент идва от Azraq.
Нарастването на популацията е довело и до натоварване на инфраструктурата, а планът " Нов град " има за цел да сътвори по-ефективна и по-малко пренаселена опция на столицата. Ако всичко върви по проект, цялата държавна администрация също ще бъде преместена от Аман в новия метрополис.
Привлекателността на Новия град е в самата празнина на земята. Калалдех споделя, че тази съответна част от Черната пустиня е един от регионите, в които е останало " минимум въздействие на племената бедуини ". Тъй като регионът е най-вече ненаселен, управляващите възнамеряват да финансират плана, като предложат на бизнесмените имоти евтина пустееща земя. Правителственият представител Файсал ал-Шбул съобщи пред локалните медии, че няма да се наложи страната да взема заеми за построяването на Новия град.
Калалдех твърди, че схемата е спорна, защото пустотата значи и липса на " характерни за мястото действия ", които биха могли да привлекат вложители: няма естествени запаси, които да се експлоатират, няма огромни индустриални зони, които да се обслужват, няма подпочвени води за земеделие. Вместо това той счита, че държавното управление би трябвало да се концентрира върху разширението на градовете, които към този момент съществуват в провинциите.
Всъщност цената на Черната пустиня може да се дължи на това, че тя е оставена непокътната. В източната част на пустинята се намират четири от 12-те естествени резервата на Йордания - и огромна част от естествените хубости на страната.
В резервата Shaumari се срещат газели и последната известна популация на арабски орикс в Йордания. В близкия оазис Azraq се събират водни биволи и мигриращи птици, които се поддържат от лимитираното количество вода, което всяка година се изпомпва назад в предпазените територии.Покрай оазиса и по-навътре в пустинята се намира естественият резерват Dahek, прочут с античните си сафаитски надписи, както и със зашеметяващите си бели скали, които контрастират с тъмните базалтови полета на Черната пустиня. Ал Адуан счита, че самата раздалеченост на сафаитските надписи, за които е належащо да се премине с офроуд през пустинята, ги прави привлекателна дестинация за авантюристичен настроени туристи, стига да бъдат добре непокътнати.
Някога оазисът Azraq е бил задоволително огромен, с цел да могат йорданците от столицата да подхващат еднодневни екскурзии, с цел да ловят риба и да плуват там. Но заради прекомерното изпомпване до 1993 година оазисът е изцяло привършен. Кралското сдружение за запазване на природата желае да върне влажните зони най-малко до 10 % от историческия им размер, а съгласно табелите, сложени в резервата на влажните зони, Министерството на водите се е съгласило да изпомпва към 1,5 милиона кубически метра вода назад в оазиса годишно, с цел да му помогне да се възвърне.
Йордания е разкъсвана сред два импулса във връзка с Черната пустиня: да я експлоатира или да я резервира. Туризмът може би е междинен път, който разрешава на страната да извлече финансова изгода от напъните си за запазване на околната среда.
Хълмовете на Леванта са се трансформирали в равна, черна вулканична пустиня. На няколко минути по пътя се намират резерватът на влажните зони Azraq и резерватът за диви животни Shaumari, където посетителите се смесват с газели, само че и следят военни товарни самолети, прелитащи над хоризонта.
Това е Черната пустиня на Йордания, известна още като Harrat al-Sham, граница допълнително от един смисъл. Суровият ландшафт споделя историята на минали и сегашни цивилизации, които са се опитвали да го укротят - римски руини, полузавършени бетонни структури, модерни военни бази, бежански лагери, и една автомагистрала. Отвъд избрана точка пустинята гълтам всички следи от човечеството; тук съвсем никой не живее с изключение на номадите бедуини, които се скитат измежду неолитни " ловни хвърчила " (огради за животни, сложени от праисторически ловци преди хиляди години) и антични сафаитски надписи, написани на арабски акцент, предхождащ появяването на исляма.
Въпреки че е по-малко известна от други йордански забележителности като Петра и Стълбовете на мъдростта, Черната пустиня предлага на посетителите милиони години естествена и човешка история, в това число превъзходна влажна зона в пустинята, захранвана от нежен оазис.
Това обаче може да се промени, в случай че йорданското държавно управление реализира своето. Проектът " Нов град " има за цел да сътвори втора столица на ръба на Черната пустиня до 2050 година, като употребява евтината земя, с цел да изкара популацията на Аман от градския център. Някои специалисти са скептично настроени към плана; единственият източник на вода в Черната пустиня - оазисът Azraq - преди време пресъхна заради прекалено изпомпване и трябваше да бъде изкуствено възобновен.
Проектът може вечно да преобрази красивия, нереален пейзаж на Черната пустиня. Или пък, поради компликациите, които Йордания изпитва с водоснабдяването, Новият град може да се трансформира в следващия зарязан монумент на суровите условия в пустинята, написа BBC, представени от Novini.bg.
Съвременното кралство Йордания не е първата страна, която се пробва да засели този регион. Черната пустиня е осеяна с " пустинни крепости " - поредност от структури, издигнати сред късната римска и ранната ислямска ера. (Арабското им име, qasr, идва от същия латински корен като " палат ".) Какво тъкмо е било предназначението им, към момента няма явен отговор измежду откривателите и археолозите.
В късната древност Черната пустиня е била на границата сред Римската и Персийската империя и е претърпяла съвсем пет века на интензивни борби, преди Ислямският халифат да изтласка двете суперсили от района. Пустинните крепости може да са били военни бази, търговски пунктове, ловни хижи или композиция от трите.
В публикация от 2016 година археологът Карин Бартл отбелязва, че дистанциите сред пустинните крепости евентуално са били насочни точки за пасажери. Те са разрешавали " комфортни еднодневни походи по маршрут от към 100 км сред Аман и оазиса Азрак ", написа тя. С други думи, античните постове може да са били като актуалните бензиностанции, които в този момент туристите употребяват, с цел да преминат по автомагистралата - макар че през днешния ден пътуването лишава часове, а не дни. До наши дни районът е доминиран от номади бедуини, към които се причисляват дребен брой друзи и чеченски заселници, пристигнали от други елементи на Османската империя в оазиса Azraq през XIX век. Според доктор Мурад Калалдех, учител в катедрата по архитектура в университета " Ал-Балка " в Йордания, бедуинското наличие " е било политическо наличие ". " Бедуините не са желали да оставят тази голяма територия без надзор ".
Контролирането даже на пустеещи земи е давало на племената въздействие върху водоизточниците и маршрутите на керваните - без значение дали става въпрос за търговия, военни акции или поклонението Хадж. Градове като друзкото и чеченското населено място в Azraq са се разраснали, " с цел да обслужват бедуините ", снабдявайки ги с промишлени артикули и други потребности - прибавя Калалдех.
Навътре в пустинята градовете изцяло изчезват, оставяйки единствено къмпинги за бедуините и най-смелите туристи. Дори и в дълбоката пустиня обаче има следи от антично човешко обитаване. Районът е белязан от сафаитски скални надписи и ловни хвърчила.
Скалното изкуство е " музей навън, който споделя за историята на нашите предшественици ", споделя Раван Ал Адван, йордански художник, чието творчество е въодушевено от тези надписи, откогато се натъква на тях през 2003 година, до момента в който работи в Йорданския археологически музей.
Надписите подсказват и за един различен, непустинен свят, отбелязва Ал Адван. Скалните рисунки изобразяват лъвове, коне и щрауси в региони, където тези животни към този момент не се срещат заради несъразмерния лов и изменението на климата.
Промените в ландшафта са станали още по-драстични през последните няколко десетилетия заради бързото повишаване на популацията. Йордания, която е една от най-бедните на вода страни в света, е изчерпала водоносните си пластове дотам, че водните басейни към оазиса Azraq, даже след изкуствено изпомпване на вода назад във влажните зони, са едвам 0,04 % от историческия си размер. Голяма част от водата се изпомпва, с цел да обслужва Аман, чието население се е удвоило от 1975 година до 2000 година и още веднъж от 2000 година до 2020 година Около една четвърт от водоснабдяването на столицата в този момент идва от Azraq.
Нарастването на популацията е довело и до натоварване на инфраструктурата, а планът " Нов град " има за цел да сътвори по-ефективна и по-малко пренаселена опция на столицата. Ако всичко върви по проект, цялата държавна администрация също ще бъде преместена от Аман в новия метрополис.
Привлекателността на Новия град е в самата празнина на земята. Калалдех споделя, че тази съответна част от Черната пустиня е един от регионите, в които е останало " минимум въздействие на племената бедуини ". Тъй като регионът е най-вече ненаселен, управляващите възнамеряват да финансират плана, като предложат на бизнесмените имоти евтина пустееща земя. Правителственият представител Файсал ал-Шбул съобщи пред локалните медии, че няма да се наложи страната да взема заеми за построяването на Новия град.
Калалдех твърди, че схемата е спорна, защото пустотата значи и липса на " характерни за мястото действия ", които биха могли да привлекат вложители: няма естествени запаси, които да се експлоатират, няма огромни индустриални зони, които да се обслужват, няма подпочвени води за земеделие. Вместо това той счита, че държавното управление би трябвало да се концентрира върху разширението на градовете, които към този момент съществуват в провинциите.
Всъщност цената на Черната пустиня може да се дължи на това, че тя е оставена непокътната. В източната част на пустинята се намират четири от 12-те естествени резервата на Йордания - и огромна част от естествените хубости на страната.
В резервата Shaumari се срещат газели и последната известна популация на арабски орикс в Йордания. В близкия оазис Azraq се събират водни биволи и мигриращи птици, които се поддържат от лимитираното количество вода, което всяка година се изпомпва назад в предпазените територии.Покрай оазиса и по-навътре в пустинята се намира естественият резерват Dahek, прочут с античните си сафаитски надписи, както и със зашеметяващите си бели скали, които контрастират с тъмните базалтови полета на Черната пустиня. Ал Адуан счита, че самата раздалеченост на сафаитските надписи, за които е належащо да се премине с офроуд през пустинята, ги прави привлекателна дестинация за авантюристичен настроени туристи, стига да бъдат добре непокътнати.
Някога оазисът Azraq е бил задоволително огромен, с цел да могат йорданците от столицата да подхващат еднодневни екскурзии, с цел да ловят риба и да плуват там. Но заради прекомерното изпомпване до 1993 година оазисът е изцяло привършен. Кралското сдружение за запазване на природата желае да върне влажните зони най-малко до 10 % от историческия им размер, а съгласно табелите, сложени в резервата на влажните зони, Министерството на водите се е съгласило да изпомпва към 1,5 милиона кубически метра вода назад в оазиса годишно, с цел да му помогне да се възвърне.
Йордания е разкъсвана сред два импулса във връзка с Черната пустиня: да я експлоатира или да я резервира. Туризмът може би е междинен път, който разрешава на страната да извлече финансова изгода от напъните си за запазване на околната среда.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ