През този месец предстои първото меко кацане на Луната от 37 години насам!
На 3 февруари 1966 година руската автоматизирана лунна станция “Луна 9 ” се спуска на повърхността на Луната и изпраща фотоси. Това е първото меко кацане на повърхността на друго небесно тяло в историята на човечеството. Между 1966 и 1976 година изхвърчат десетки галактически кораби, които кацат в разнообразни сектори на повърхността на Луната. На естествения ни сателит са доставени луноходи, а роботизирани станции се спускат, взимат проби от почвата, след което изхвърчат още веднъж към Земята, с цел да доставят пробите за по-нататъшно проучване в наземни лаборатории. Общо 12 астронавти стъпват на Луната като част от програмата на НАСА “Аполо ”.
А след това? След 1976 година всичко завършва. Съветската автоматизирана лунна станция “Луна 24 ” е последната, която каца на повърхността на Луната. Оттогава насетне човечеството насочва очи към други планети и други спътници, като най-интересен и най-изследван до днешни дни си остава Марс. Днес на повърхността на Марс пъплят марсоходи и изпращат скъпи научни данни. А Луната? Тя беше позабравена в продължение на десетилетия. След 2000 година Европейската галактическа организация, НАСА, Китай, Индия и Япония започнаха да изпращат още веднъж автоматизирани станции до Луната, само че всички изпратени до този миг станции са орбитални и работят като изкуствени спътници (с изключение на два импактора, които се разрушиха в Луната). Все още следва да забележим същинско модерно лунно кацане.
Днес, на 1 декември 2013 година, от космодрума Сичан се чака да излети ракета “Лонг Марч 3B ”. Изстрелването е планувано за 19:30 ч. българско време. Ако всичко е наред, ракетата ще изведе на път към Луната автоматизираната лунна станция “Чанг’e 3 ” (изговаряна още и като “Чанъ ”), която на 14 декември би трябвало да се спусне на повърхността на естествения ни сателит. На Луната се чака да работи в продължение на няколко месеца лунохода “Нефритен заек ”.
За доста от нас, галактическите запалянковци, тази задача е извънредно вълнуваща. Както споделих, това ще е първото кацане на Луната от 37 години насам – т.е. за една огромна част от живеещите през днешния ден хора това ще бъде първото меко кацане на Луната в границите на техния живот.
Ако всичко премине по проект, спускаемият уред “Чанг’ e 3 ” ще кацне на Луната на 14 декември. Това ще е първото лунно кацане от 1976 година. Image credit: Dragons in Space
Не просто това ще е първото модерно лунно кацане, а ще е първото модерно кацане с съвременни технологии, каквито не е имало през 20-ти век. За страдание характерът, по който се организират галактическите експедиции в Китай (в частност резултат от политическата система), не постоянно подготвя към гласност и шерване на научните данни. Много хора биха предпочели не Китай, а някоя по-отворена страна да организира модерни задачи до Луната. Вероятно някой ден западните демократични страни ще съжаляват горчиво, че са отстъпили лидерските си позиции и въздействието си върху Луната на източните страни, споделят критиците. Независимо от всичко, обаче, науката си е просвета. В един миг достижението е единственото, което има някакво значение – и като изключим националната горделивост, не е кой знае какъв брой значимо кой пръв ще реализира обещано нещо. Затова хиляди хора, живеещи на Запад, стискат палци на Китай и се надяват задачата да успее.
Все отново, без значение от затворения темперамент на китайската космонавтика, ние знаем доста от детайлите към идната лунна задача. Кацането евентуално ще стане към кратера Лаплас А, в района на Синус Иридиум.
На спускаемия уред ще бъде прикачен ултравиолетов телескоп. Това ще е първият ултравиолетов опит, който ще проработи на повърхността на Луната от 1972 година насам, когато дребен уред беше доставен от атронавтите на задача “Аполо 16 ”.
Луноходът е снабден с съвременна електроника и бордовият компютър е в положение да организира самостоятелна навигация, като луноходът ще е в положение да заобикаля трудности. От извънредно значимо значение е и опцията луноходът и спускаемият уред да са в положение да работят дълготрайно. На Луната обаче, където няма въздух, денем става доста горещо, а през нощта – доста студено. През деня оптималните температури надвишават 100 градуса, а през нощта падат до минус 150 градуса. Независимо, че Марс е по-далече от Слънцето в съпоставяне със Земята и Луната, на Червената планета има атмосфера с въглероден диоксид и там температурните разлики не са чак толкоз рискови, което разрешава на марсоходите да работят в продължение на дълги години. На Луната обаче температурните разлики са големи. И до момента в който марсианското денонощие продължава 24 часа, на Луната денонощието е 29.5 земни дни. Т.е. в продължение на 14.7 земни дни на Луната е ден, след което в продължение на 14.7 земни дни на Луната е студена нощ. За да оцелеят спускаемият уред и луноходът, те са екипирани с радиоизотопни топлинни единици, съчетани със система за преместване на топлота посредством течности. Тази система е съвременна, употребява се за пръв път.
Китайският луноход е снабден със слънчеви панели, дълга мачта с камери и роботизирана ръка. Всъщност експерти споделят, че луноходът наподобява по дизайн на марсохода “Опортюнити ”, който работи на Марс от 2004 година до ден сегашен. Единствената забележима разлика е в колелетата, които са по-скоро сходни с колелетата на руските луноходи от 70-те години.
Китай обаче припомня, че задачата, която следва, е извънредно комплицирана и няма гаранции за триумф. Провал дебне на всяка крачка. Но в случай че успее, изгодите за науката ще са огромни.
