На 29 юли 1014 година се провежда една от най-жестоките

На 29 юли 1014 година се организира една от най-жестоките борби в българската история – борбата при село Ключ. Тя е кулминационна точка на войната сред България и Византия, която стартира в края на 10.век и продължава до 11.век. Сражението при село Ключ е сред българските войски и византийските войски, които са предвождани от император Василий II. Смята се, че тази борба понижава силите на българската войска и води до края на Първата българска страна.
Предпоставки за експлоадирането на военния спор сред България и Византия пораждат още през 968 година. Тогава страната ни е нападната от княза на Киев – Светослав I. През този интервал България е изгубила огромна част от мощта си и нейните източни земи се трансформират в полесражение за сражения сред руси и византийци. Малко след идването си у нас, киевският княз стартира да възнамерява нахлуване против Константинопол. Това се оказва неверен ход, защото Светослав I е надвит от тогавашния византийски император - Йоан Цимисхий. Това е повода през 971 година, Византия да завладее огромна част от българските територии на изток. По този метод Византийската империя счита, че е поставила завършек на българската страна. Затова управляващите във Византия дефинират като непокорство експлоадирането на българско въстание в региона към Преслав. Водачи на този протест са Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Те съумяват да възстановят огромна част от българските земи. Затова през 986 година, византийският император Василий II подхваща поход против българите. След неуспеха на византийците при Траянова врата, Самуил е провъзгласен за властник на българите и открива своето средище в Охрид.
В началото на 11.век, Византия подхваща редица офанзиви против България, което води до намаляване на нашите сили и загуба на доста български територии. Въпреки всичко решаващата борба е сражението при село Ключ през 1014 година. В този интервал цар Самуил се приготвя да влезе в пряк конфликт с мощната византийска войска. Причината е, че продължаващата война към този момент е изтощила българските бойци и води до понижаване на средствата в държавната хазна. Българският държател построява отбранителната си база в Струмица. Тази цитадела е ситуирана на пътен възел от Солун и Тракия, към горното поречие на река Вардар. Император Василий II стартира своя поход против българите като пресича Рупелския пролом, а по-късно поема на запад - към река Струмешница. Около село Ключ, което се намира сред планините Беласица и Огражден, византийската войска се натъква на солидно дървено барикада, направено от българите. Византийците са изправени пред съществено затруднение, до момента в който един от пълководците, Никифор Ксифий, не открива обходен път. Така византийската войска съумява да заобиколи укреплението, без да бъде видяна и на 29 юли 1014 година атакува българите в тил. Българската армия претърпява тежко проваляне. Броят на починалите е забележителен, а пленените бойци са ослепени по заповед на Василий II. Това е повода императорът да бъде прочут в българската история като един от най-големите „ българоубийци”.