Има санкция, ако ви откажат да членувате в синдикат
На 28 юли 2023 година Народното събрание утвърди промени в Наказателния кодекс, с които се криминализират действията, ориентирани против правото на сдружаване на служащите и чиновниците. По този мотив от КНСБ разгласяват обяснителен материал от Чавдар Христов, съветник “Правна протекция на труда ”, по отношение на характерностите на закононарушенията срещу правото на служащите и чиновниците да се сдружават в синдикални организации и съюзи, уредени в новия чл.174 б от глава Трета и нов раздел ІХ в Наказателния кодекс.
Промените в Наказателния кодекс са обнародвани в Дъждовни води, бр.67/ 04.08.2023 година и са в действие от 08.08.2023 година В Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с изключение на текстът на новия незаконен състав – Престъпления срещу правото на служащите и чиновниците да се сдружават в синдикални организации и съюзи – чл.174б, има и допълнения в различен текст, който е от голяма важност за служащите и чиновниците, респективно за синдикалните им организации – чл.172, ал.1.
Престъпления срещу правото на служащите и чиновниците да се сдружават в синдикални организации и съюзи
Чл. 174б. (1) Който посредством принуждение, опасност или по различен противозаконен метод пречи на някого да реализира свое право на синдикално сдружаване, като го принуди обратно на убежденията или волята му да членува или да се откаже от участие в синдикална организация, или му попречи да сътвори такава, се санкционира с отнемане от независимост до три години или с санкция до пет хиляди лв..
(2) Който посредством принуждение, опасност или по различен незаконен метод пречи на някого да реализира произлизащи от упражненото му право на синдикално сдружаване права, се санкционира с отнемане от независимост до една година или с санкция до три хиляди лв..
(3) Ако действието по алинея 1 или 2 е осъществено наново, наказването е отнемане от независимост до пет години или с санкция до 10 хиляди лв.. “
Първата алинея обрисува характерностите на закононарушение, ориентирано против конституционното право на служащите и чиновниците по член 49, алинея 1 от Конституцията да се сдружават в синдикални организации[1]. Всъщност чл.49, ал.1 от Конституцията на Р България прогласява за конституционно право уреденото в чл.2 на Конвенция № 87 – за свободата на сдружаване и закрилата на правото на образуване от 1948 година на Международната организация на труда право на трудещите се да образуват синдикални организации[2]. Правото на сдружаване е интернационално прието и уредено и в редица други, утвърдени от България интернационалните актове, които на съображение член 5, алинея 4 от Конституцията на РБ[3] са част от вътрешното право на България.
Втората алинея афишира за закононарушение действията (действия и бездействия) ориентирани против упражняването на синдикални права, произтекли/произтичащи от упражненото към този момент конституционно право на сдружаване.
Такива права са уредени в нормативни актове (закони и подзаконови нормативни актове), да вземем за пример в Кодекса на труда (КТ) такива са уредени в чл.6а; чл.7а, ал.2; чл.37 КТ; чл.42 КТ; чл.45 и чл.46 КТ; доста други съответни права разпръснати в корпуса на КТ, като да вземем за пример система от права, свързани със сключването на групов трудов контракт в КТ, както и характерни права в други закони, произлизащи от упражненото право на сдружаване. Но синдикални права са уредени и се съдържат в документи на самите синдикални организации (най-вече Устави, които са регистрирани по съответния правосъден ред в сходство с чл.49 от Кодекса на труда, вж. и чл.33 КТ).
istock
1. Полето, територията, на която се чака да се реализират тези закононарушения е на първо място сферата на труда, разбирана най-общо и от позиция на упражняването на конституционното право на труд (чл. 48 КРБ)[4]. Именно там, на територията на която се дава труд – предприятия, администрации и други на първо място се реализира конституционното право на сдружаване в синдикални организации са „ служащите и чиновниците “. Тоест това право се упражнява, осъществя в среда, в която се упражнява и правото на труд. Двете права са взаимно свързани, като водещото е правото на труд. Работници и чиновници, са тези физически лица, които упражняват това право, без значение дали са наети по трудов контракт (КТ) или правните отношения, посредством които извършват правото си на труд са зародили по необикновен, характерен метод, организиран в други закони – да вземем за пример Закона за държавния чиновник. Те са обект на закононарушението и по двете алинеи на член 174б Наказателен кодекс.
Горното се отнася е да упражняването на синдикални права (чл.174б, ал.2 НК), които също се осъществят в средата, и при изискванията при които се упражнява конституционното право на труд, без значение от това кой съответно закон го урежда.
КНСБ упорства за растеж на заплатите с двуцифрени проценти през 2024г.
2. Кой може да бъде евентуален причинител, т.е. индивид на закононарушението? Отговорът е – всяко физическо лице, което действително е осъществило съответните незаконни дейности, разказани в двете алинеи на чл.174б Наказателен кодекс.
Неверни са интерпретациите, съгласно които текстът е ориентиран към управителни длъжности в администрацията на предприятието – шеф, шеф, техни заместници, други длъжностни лица. Изразът „ който “ насочва към необятно схващане за субекта на закононарушението. Извършител може да е всеки, освен посочените управителни длъжности, само че и други служащи и чиновници от предприятието, сътрудници на потърпевшия (обект на престъплението), включително жители отвън предприятието.
3. От субективна страна и двете закононарушения са уредени в изискванията на отговорно държание с умишлена форма на виновността. Според чл.11, ал.4 Наказателен кодекс непредпазливите действия са наказуеми единствено в плануваните от закона случаи, т.е. осъществените по двете алинеи действия, които са непредпазливи, не са оповестени за закононарушение.
Престъплението по първата алинея допуска директен предумисъл поради съществуването на насила в обстоятелствената част на хипотезата. Принудата съдържа в себе си умишлено, предумишлено целен резултат (вж. и закононарушението насила -чл.143 НК), заради което приказваме за директен, а не възможен предумисъл.
istock
4. Какви могат да бъдат изпълнителните действия (действия или бездействия), посредством които се прави закононарушението? Става дума за така наречен обективната страна на закононарушенията по двете алинеи.
И при двете закононарушения (ал.1 и ал.2) тя е идентична – действието е „ … принуждение, опасност или по различен противозаконен метод …… “, посредством които се „ … пречи на някого … “.
Близки или сходни на този комплекс от изпълнителни действия са и други сформира, например от раздел Престъпления срещу политическите права на жителите – чл.167, ал.1; член 169а и чл.169 б; и раздел Престъпления срещу вероизповеданията – чл.165 ал.1.
Тоест изпълнителното действие включва комплекс от вероятни в действителност държания, посредством които в последна сметка, умишлено, предумишлено, целено се преследва резултат – да се пречи на някого да реализира свои произлизащи от закона права.
Най-общо можем да кажем, че насилието, опасността (заканата) са разпознаваеми, защото са включени в съставите на редица други закононарушения по Наказателен кодекс. Насилието е водещо в комплекса от изпълнителни действия, това е по този начин, тъй като евентуално е най-често срещаната форма на влияние. Според Българския разяснителен речник[7] думата „ принуждение “ има три смисли:
а/Физическа мощ, използвана вместо препоръки, увещания, молби.
б/ Груба мощ, приложена вместо умелост, умения, опитност.
в/ Сила, която разрушава и умъртвява.
В Закон за отбрана от домашното принуждение съществува определение за „ принуждение “[8], което е възприето за задачите и с оглед предмета на закона. Но по своя в действителност състав то е изцяло относимо освен към домашната, фамилна среда, само че и към сферата на труда.
istock
След блокирането на ратификационния развой на Истанбулската спогодба в Наказателния кодекс (НК) бяха признати допълнения с оглед закононарушенията в изискванията на домашна среда учредени на насилие[9]. В чл.93, се съдържа близо до състава на определението за принуждение от конвенцията определение, което също следва да се има поради при разбора на тази проблематиката.
В идващ обяснителен материал ще се спрем в експертен проект поотделно и по-подробно на това какво съставляват по своята същина насилието, опасността, принудата и какви други противозаконни способи на влияние могат да се срещнат в практиката, посредством които в последна сметка се реализират двете закононарушения.
5. Престъпленията по чл.174б Наказателен кодекс се преследват по просба на потърпевшия. Това следва от § 28 на Закона за изменение и допълнение на Наказателен кодекс, посредством който в чл.175, ал.1 Наказателен кодекс са включени и закононарушенията по чл.174б Наказателен кодекс.[10] Те са закононарушения от частен, а не от общ темперамент и наказателното гонене се образува/започва по просба на потърпевшото лице. Фигурата на частния ищец и характерностите на тъжбата са уредени в Наказателно процесуалния кодекс (чл.80 и идващите НПК) и на тях няма да се стопираме.
Служители имат право да откажат да работят, в случай че изискванията на труд заплашват здравето им
6. Допълненията в чл.172, ал.1 на Наказателен кодекс (глава трета, раздел VI Престъпления срещу трудовите права на гражданите).
[1]В член 172 алинея 1 се променя по този начин:
(1) Който умишлено попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа заради неговата националност или етническа принадлежност, раса, цвят на кожата, вяра, обществен генезис, полова ориентировка, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, придвижване или коалиция с политическа цел или заради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се санкционира с отнемане от независимост до три години или с санкция до пет хиляди лв.. “
В допълнената първа алинея са добавени три нови признака:
етническа принадлежност;
цвят на кожата;
полова ориентировка.
Те са артикул на интернационалните актове, с които България следва да се преценява. Чрез тях хипотезите на осъществяване на закононарушението се осъвременяват, а текстът като цяло се обогатява с нови и настоящи за съвремието ни житейски обстановки.
istock
[1] Чл. 49. (1) Работниците и чиновниците имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за отбрана на своите ползи в региона на труда и общественото обезпечаване.
[2] Ратифиицирана от България1959г., Дъждовни води, бр. 19 от 1959 година, в действие за България от 8.06.1960 година Издадена от Министерството на труда и обществените грижи, обнародван,ДВ бр. 35 от 2.05.1997г.
[3]Чл.5(4) Международните контракти, утвърдени по парламентарен ред, обнародвани и влезнали в действие за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират.
[4] Конституция на Република България Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за основаване на условия за реализиране на това право.
[5] Чл. 11. (1) Общественоопасното действие е осъществено отговорно, когато е съзнателно или по неволя.
(2)Деянието е съзнателно, когато деецът е съзнавал общественоопасния му темперамент, предвиждал е неговите общественоопасни последствия и е желал или допускал настъпването на тези последствия.
[6] Чл.11(3) Деянието е по неволя, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последствия, само че е бил задължен и е могъл да ги планува, или когато е предвиждал настъпването на тези последствия, само че е мислил да ги предотврати.
[7] Изд. Българска академия на науките, 1993 година, стр.486.
[8] Чл. 2. (1) Домашно принуждение е всеки акт на физическо, полово, психическо, прочувствено или икономическо принуждение, както и опитът за такова принуждение, насилственото ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права, осъществени по отношение на лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в фамилна връзка или във фактическо съпружеско общуване.
(2) За психическо и прочувствено принуждение върху дете се счита и всяко домашно принуждение, осъществено в негово наличие.
[9] Наказателен кодекс Чл.93. т.31.Престъплението е осъществено “в изискванията на домашно принуждение “, в случай че е предшествано от редовно практикуване на физическо, полово или психическо принуждение, слагане в икономическа взаимозависимост, наложително ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права и е осъществено по отношение на прогресивен, низходящ, брачен партньор или някогашен брачен партньор, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско общуване, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.
[10] Чл. 175. (1) За закононарушения по член 170, алинея 1 и 4, член 171, ал.1, член 172, алинея 2 и член 173,ал.1 и 2 и чл.174б наказателното гонене се възбужда по просба на потърпевшия.
Промените в Наказателния кодекс са обнародвани в Дъждовни води, бр.67/ 04.08.2023 година и са в действие от 08.08.2023 година В Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с изключение на текстът на новия незаконен състав – Престъпления срещу правото на служащите и чиновниците да се сдружават в синдикални организации и съюзи – чл.174б, има и допълнения в различен текст, който е от голяма важност за служащите и чиновниците, респективно за синдикалните им организации – чл.172, ал.1.
Престъпления срещу правото на служащите и чиновниците да се сдружават в синдикални организации и съюзи
Чл. 174б. (1) Който посредством принуждение, опасност или по различен противозаконен метод пречи на някого да реализира свое право на синдикално сдружаване, като го принуди обратно на убежденията или волята му да членува или да се откаже от участие в синдикална организация, или му попречи да сътвори такава, се санкционира с отнемане от независимост до три години или с санкция до пет хиляди лв..
(2) Който посредством принуждение, опасност или по различен незаконен метод пречи на някого да реализира произлизащи от упражненото му право на синдикално сдружаване права, се санкционира с отнемане от независимост до една година или с санкция до три хиляди лв..
(3) Ако действието по алинея 1 или 2 е осъществено наново, наказването е отнемане от независимост до пет години или с санкция до 10 хиляди лв.. “
Първата алинея обрисува характерностите на закононарушение, ориентирано против конституционното право на служащите и чиновниците по член 49, алинея 1 от Конституцията да се сдружават в синдикални организации[1]. Всъщност чл.49, ал.1 от Конституцията на Р България прогласява за конституционно право уреденото в чл.2 на Конвенция № 87 – за свободата на сдружаване и закрилата на правото на образуване от 1948 година на Международната организация на труда право на трудещите се да образуват синдикални организации[2]. Правото на сдружаване е интернационално прието и уредено и в редица други, утвърдени от България интернационалните актове, които на съображение член 5, алинея 4 от Конституцията на РБ[3] са част от вътрешното право на България.
Втората алинея афишира за закононарушение действията (действия и бездействия) ориентирани против упражняването на синдикални права, произтекли/произтичащи от упражненото към този момент конституционно право на сдружаване.
Такива права са уредени в нормативни актове (закони и подзаконови нормативни актове), да вземем за пример в Кодекса на труда (КТ) такива са уредени в чл.6а; чл.7а, ал.2; чл.37 КТ; чл.42 КТ; чл.45 и чл.46 КТ; доста други съответни права разпръснати в корпуса на КТ, като да вземем за пример система от права, свързани със сключването на групов трудов контракт в КТ, както и характерни права в други закони, произлизащи от упражненото право на сдружаване. Но синдикални права са уредени и се съдържат в документи на самите синдикални организации (най-вече Устави, които са регистрирани по съответния правосъден ред в сходство с чл.49 от Кодекса на труда, вж. и чл.33 КТ).
istock 1. Полето, територията, на която се чака да се реализират тези закононарушения е на първо място сферата на труда, разбирана най-общо и от позиция на упражняването на конституционното право на труд (чл. 48 КРБ)[4]. Именно там, на територията на която се дава труд – предприятия, администрации и други на първо място се реализира конституционното право на сдружаване в синдикални организации са „ служащите и чиновниците “. Тоест това право се упражнява, осъществя в среда, в която се упражнява и правото на труд. Двете права са взаимно свързани, като водещото е правото на труд. Работници и чиновници, са тези физически лица, които упражняват това право, без значение дали са наети по трудов контракт (КТ) или правните отношения, посредством които извършват правото си на труд са зародили по необикновен, характерен метод, организиран в други закони – да вземем за пример Закона за държавния чиновник. Те са обект на закононарушението и по двете алинеи на член 174б Наказателен кодекс.
Горното се отнася е да упражняването на синдикални права (чл.174б, ал.2 НК), които също се осъществят в средата, и при изискванията при които се упражнява конституционното право на труд, без значение от това кой съответно закон го урежда.
КНСБ упорства за растеж на заплатите с двуцифрени проценти през 2024г.
2. Кой може да бъде евентуален причинител, т.е. индивид на закононарушението? Отговорът е – всяко физическо лице, което действително е осъществило съответните незаконни дейности, разказани в двете алинеи на чл.174б Наказателен кодекс.
Неверни са интерпретациите, съгласно които текстът е ориентиран към управителни длъжности в администрацията на предприятието – шеф, шеф, техни заместници, други длъжностни лица. Изразът „ който “ насочва към необятно схващане за субекта на закононарушението. Извършител може да е всеки, освен посочените управителни длъжности, само че и други служащи и чиновници от предприятието, сътрудници на потърпевшия (обект на престъплението), включително жители отвън предприятието.
3. От субективна страна и двете закононарушения са уредени в изискванията на отговорно държание с умишлена форма на виновността. Според чл.11, ал.4 Наказателен кодекс непредпазливите действия са наказуеми единствено в плануваните от закона случаи, т.е. осъществените по двете алинеи действия, които са непредпазливи, не са оповестени за закононарушение.
Престъплението по първата алинея допуска директен предумисъл поради съществуването на насила в обстоятелствената част на хипотезата. Принудата съдържа в себе си умишлено, предумишлено целен резултат (вж. и закононарушението насила -чл.143 НК), заради което приказваме за директен, а не възможен предумисъл.
istock 4. Какви могат да бъдат изпълнителните действия (действия или бездействия), посредством които се прави закононарушението? Става дума за така наречен обективната страна на закононарушенията по двете алинеи.
И при двете закононарушения (ал.1 и ал.2) тя е идентична – действието е „ … принуждение, опасност или по различен противозаконен метод …… “, посредством които се „ … пречи на някого … “.
Близки или сходни на този комплекс от изпълнителни действия са и други сформира, например от раздел Престъпления срещу политическите права на жителите – чл.167, ал.1; член 169а и чл.169 б; и раздел Престъпления срещу вероизповеданията – чл.165 ал.1.
Тоест изпълнителното действие включва комплекс от вероятни в действителност държания, посредством които в последна сметка, умишлено, предумишлено, целено се преследва резултат – да се пречи на някого да реализира свои произлизащи от закона права.
Най-общо можем да кажем, че насилието, опасността (заканата) са разпознаваеми, защото са включени в съставите на редица други закононарушения по Наказателен кодекс. Насилието е водещо в комплекса от изпълнителни действия, това е по този начин, тъй като евентуално е най-често срещаната форма на влияние. Според Българския разяснителен речник[7] думата „ принуждение “ има три смисли:
а/Физическа мощ, използвана вместо препоръки, увещания, молби.
б/ Груба мощ, приложена вместо умелост, умения, опитност.
в/ Сила, която разрушава и умъртвява.
В Закон за отбрана от домашното принуждение съществува определение за „ принуждение “[8], което е възприето за задачите и с оглед предмета на закона. Но по своя в действителност състав то е изцяло относимо освен към домашната, фамилна среда, само че и към сферата на труда.
istock След блокирането на ратификационния развой на Истанбулската спогодба в Наказателния кодекс (НК) бяха признати допълнения с оглед закононарушенията в изискванията на домашна среда учредени на насилие[9]. В чл.93, се съдържа близо до състава на определението за принуждение от конвенцията определение, което също следва да се има поради при разбора на тази проблематиката.
В идващ обяснителен материал ще се спрем в експертен проект поотделно и по-подробно на това какво съставляват по своята същина насилието, опасността, принудата и какви други противозаконни способи на влияние могат да се срещнат в практиката, посредством които в последна сметка се реализират двете закононарушения.
5. Престъпленията по чл.174б Наказателен кодекс се преследват по просба на потърпевшия. Това следва от § 28 на Закона за изменение и допълнение на Наказателен кодекс, посредством който в чл.175, ал.1 Наказателен кодекс са включени и закононарушенията по чл.174б Наказателен кодекс.[10] Те са закононарушения от частен, а не от общ темперамент и наказателното гонене се образува/започва по просба на потърпевшото лице. Фигурата на частния ищец и характерностите на тъжбата са уредени в Наказателно процесуалния кодекс (чл.80 и идващите НПК) и на тях няма да се стопираме.
Служители имат право да откажат да работят, в случай че изискванията на труд заплашват здравето им
6. Допълненията в чл.172, ал.1 на Наказателен кодекс (глава трета, раздел VI Престъпления срещу трудовите права на гражданите).
[1]В член 172 алинея 1 се променя по този начин:
(1) Който умишлено попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа заради неговата националност или етническа принадлежност, раса, цвят на кожата, вяра, обществен генезис, полова ориентировка, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, придвижване или коалиция с политическа цел или заради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се санкционира с отнемане от независимост до три години или с санкция до пет хиляди лв.. “
В допълнената първа алинея са добавени три нови признака:
етническа принадлежност;
цвят на кожата;
полова ориентировка.
Те са артикул на интернационалните актове, с които България следва да се преценява. Чрез тях хипотезите на осъществяване на закононарушението се осъвременяват, а текстът като цяло се обогатява с нови и настоящи за съвремието ни житейски обстановки.
istock [1] Чл. 49. (1) Работниците и чиновниците имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за отбрана на своите ползи в региона на труда и общественото обезпечаване.
[2] Ратифиицирана от България1959г., Дъждовни води, бр. 19 от 1959 година, в действие за България от 8.06.1960 година Издадена от Министерството на труда и обществените грижи, обнародван,ДВ бр. 35 от 2.05.1997г.
[3]Чл.5(4) Международните контракти, утвърдени по парламентарен ред, обнародвани и влезнали в действие за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират.
[4] Конституция на Република България Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за основаване на условия за реализиране на това право.
[5] Чл. 11. (1) Общественоопасното действие е осъществено отговорно, когато е съзнателно или по неволя.
(2)Деянието е съзнателно, когато деецът е съзнавал общественоопасния му темперамент, предвиждал е неговите общественоопасни последствия и е желал или допускал настъпването на тези последствия.
[6] Чл.11(3) Деянието е по неволя, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последствия, само че е бил задължен и е могъл да ги планува, или когато е предвиждал настъпването на тези последствия, само че е мислил да ги предотврати.
[7] Изд. Българска академия на науките, 1993 година, стр.486.
[8] Чл. 2. (1) Домашно принуждение е всеки акт на физическо, полово, психическо, прочувствено или икономическо принуждение, както и опитът за такова принуждение, насилственото ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права, осъществени по отношение на лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в фамилна връзка или във фактическо съпружеско общуване.
(2) За психическо и прочувствено принуждение върху дете се счита и всяко домашно принуждение, осъществено в негово наличие.
[9] Наказателен кодекс Чл.93. т.31.Престъплението е осъществено “в изискванията на домашно принуждение “, в случай че е предшествано от редовно практикуване на физическо, полово или психическо принуждение, слагане в икономическа взаимозависимост, наложително ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права и е осъществено по отношение на прогресивен, низходящ, брачен партньор или някогашен брачен партньор, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско общуване, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.
[10] Чл. 175. (1) За закононарушения по член 170, алинея 1 и 4, член 171, ал.1, член 172, алинея 2 и член 173,ал.1 и 2 и чл.174б наказателното гонене се възбужда по просба на потърпевшия.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ