Свалено е правителството на Петко Каравелов и започва т.нар. Режим на пълномощията
На 27 април 1881 година княз Александър Батенберг разпуска второто Обикновено Народно заседание, уволнява държавното управление на Либералната партия, ръководено от Петко Каравелов и назначава нов, длъжностен кабинет отпред с съветския военачалник Казимир Ернрот.
От възкачването си на престола през 1879 година княз Александър Батенберг е в обтегнати връзки с Либералната партия, която държи на парламентарната система, заложена в Търновската Конституция, за сметка на монархическата власт. След две следващи изборни победи на либералите и разпускането на първото Обикновено Народно заседание обаче той е заставен да им даде властта през март 1880 година. Неколкократните му действия за прекратяване на конституцията не срещат поддръжка от Русия, която има господстващо въздействие над Княжеството. Руското мнение се трансформира едвам след убийството на император Александър II от народоволците през март 1881-а. Новият съветски император - Александър III, повежда реакционна политика вкъщи и фаворизира подобен поврат на политиката в България.
Основен вътрешен покровител на княжеските упоритости и идеолог на едноличния му режим у нас е Консервативната партия в лицето на Константин Стоилов и Димитър Греков. В програмни документи от 1881-1882 година те развиват визията за централизирана власт, която дължи силата си на ограничението на националното посланичество, сдруженията и другите цивилен свободи и се опира на ръководеща партия, обвързана с чиновническия уред и стопанския хайлайф на страната.
След визитата на княз Александър в Русия през март 1881 година съветското държавно управление се съгласява той да пристъпи към прекратяване на конституцията, глобено от новоизбрано Велико национално заседание, и Казимир Ернрот, който е в България от март 1880 година, стартира да работи интензивно в тази посока.
Йохан Казимир Ернрот (на фински: Johan Casimir Ehrnrooth) е финландски офицер (генерал-лейтенант) и админ на работа в Руската империя. Участник в Руско-турската война (1877-1878 г.), след Освобождението на България е боен министър (1880-1881 г.), Министър-председател (1881 г.) и минитър на вътрешните работи (1881 г.) на Княжество България. Още преди назначението на Ернрот за боен министър, княз Александър Батенберг му слага като изискване да следва компактно неговите нареждания, в това число при положение на проведен от княза прелом. Ернрот е обезпокоен от това условие, само че персонално император Александър II го твърди, че Батенберг няма да прибегне до сходни дейности без експлицитното единодушие на съветския император.
Генера Ернрот е измежду директните участници в държавния прелом на 27 април, с който княз Александър го слага отпред на ново краткотрайно държавно управление, което да организира избори за Велико Народно заседание.
Малко след преврата Ернрот получава кардиналното единодушие на съветския боен министър Дмитрий Милютин да се върне в Русия, като му е дадена независимост да се споразумее с княз Александър за подобаващия миг за това. Междувременно по гледище на Ернрот страната е разграничена на пет области, които са сложени под контрола на петима съветски офицери, назначени за изключителни комисари, които би трябвало да провеждат сполучливото за новия режим осъществяване на изборите. Взети са ограничения за ограничение на опозиционния щемпел и са подхванати всеобщи политически чистки в държавната администрация. В страната е въведено военно състояние и са основани изключителни военни съдилища, които да преследват съперниците на режима. Генерал Ернрот даже влиза в спор с съветския дипломат Михаил Хитрово, който счита някои от ограниченията му за манипулиране на изборите за прекомерно груби и евентуално компрометиращи княз Александър.
След избора на второ Велико национално заседание и въвеждането на Режима на пълномощията на 1 юли Казимир Ернрот най-сетне получава разрешението на съветското държавно управление да напусне България. Въпреки опитите на княз Александър да го убеди да остане, още същия ден той подава оставка като министър-председател и късно през нощта отпътува за Русия от Свищов, където заседава Великото национално заседание.
От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I ръководи при така наречен "Режим на пълномощията ".
От възкачването си на престола през 1879 година княз Александър Батенберг е в обтегнати връзки с Либералната партия, която държи на парламентарната система, заложена в Търновската Конституция, за сметка на монархическата власт. След две следващи изборни победи на либералите и разпускането на първото Обикновено Народно заседание обаче той е заставен да им даде властта през март 1880 година. Неколкократните му действия за прекратяване на конституцията не срещат поддръжка от Русия, която има господстващо въздействие над Княжеството. Руското мнение се трансформира едвам след убийството на император Александър II от народоволците през март 1881-а. Новият съветски император - Александър III, повежда реакционна политика вкъщи и фаворизира подобен поврат на политиката в България.
Основен вътрешен покровител на княжеските упоритости и идеолог на едноличния му режим у нас е Консервативната партия в лицето на Константин Стоилов и Димитър Греков. В програмни документи от 1881-1882 година те развиват визията за централизирана власт, която дължи силата си на ограничението на националното посланичество, сдруженията и другите цивилен свободи и се опира на ръководеща партия, обвързана с чиновническия уред и стопанския хайлайф на страната.
След визитата на княз Александър в Русия през март 1881 година съветското държавно управление се съгласява той да пристъпи към прекратяване на конституцията, глобено от новоизбрано Велико национално заседание, и Казимир Ернрот, който е в България от март 1880 година, стартира да работи интензивно в тази посока.
Йохан Казимир Ернрот (на фински: Johan Casimir Ehrnrooth) е финландски офицер (генерал-лейтенант) и админ на работа в Руската империя. Участник в Руско-турската война (1877-1878 г.), след Освобождението на България е боен министър (1880-1881 г.), Министър-председател (1881 г.) и минитър на вътрешните работи (1881 г.) на Княжество България. Още преди назначението на Ернрот за боен министър, княз Александър Батенберг му слага като изискване да следва компактно неговите нареждания, в това число при положение на проведен от княза прелом. Ернрот е обезпокоен от това условие, само че персонално император Александър II го твърди, че Батенберг няма да прибегне до сходни дейности без експлицитното единодушие на съветския император.
Генера Ернрот е измежду директните участници в държавния прелом на 27 април, с който княз Александър го слага отпред на ново краткотрайно държавно управление, което да организира избори за Велико Народно заседание.
Малко след преврата Ернрот получава кардиналното единодушие на съветския боен министър Дмитрий Милютин да се върне в Русия, като му е дадена независимост да се споразумее с княз Александър за подобаващия миг за това. Междувременно по гледище на Ернрот страната е разграничена на пет области, които са сложени под контрола на петима съветски офицери, назначени за изключителни комисари, които би трябвало да провеждат сполучливото за новия режим осъществяване на изборите. Взети са ограничения за ограничение на опозиционния щемпел и са подхванати всеобщи политически чистки в държавната администрация. В страната е въведено военно състояние и са основани изключителни военни съдилища, които да преследват съперниците на режима. Генерал Ернрот даже влиза в спор с съветския дипломат Михаил Хитрово, който счита някои от ограниченията му за манипулиране на изборите за прекомерно груби и евентуално компрометиращи княз Александър.
След избора на второ Велико национално заседание и въвеждането на Режима на пълномощията на 1 юли Казимир Ернрот най-сетне получава разрешението на съветското държавно управление да напусне България. Въпреки опитите на княз Александър да го убеди да остане, още същия ден той подава оставка като министър-председател и късно през нощта отпътува за Русия от Свищов, където заседава Великото национално заседание.
От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I ръководи при така наречен "Режим на пълномощията ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ