Цветелина Пенкова: Ще го направим ли като немците?
На 26 септември тази година Германия гласоподава, а Европа беше в очакване. Победители са социалдемократите. Християндемократите паднаха до историческо ниско равнище на поддръжка, Зелените завоюваха по-малко гласоподаватели от предстоящото, поддръжката за Свободните демократи /либералите/ беше леко подсилена, крайнодясната Алтернатива за Германия остана постоянна с лек спад, а крайнолевите Die Linke се сринаха на половина.
Германия не е сама, когато приказваме за победа на лявото в европейски проект. Скандинавският север и юг са ръководени от държавни управления, в които социалистите и социалдемократите са водещата мощ. Това значи едно - целите на прогресивните сили в Европа ще звучат по - мощно и с по - огромна тежест на Европейския съвет, където се образуват политиките на Европейски Съюз.
Освен, че водят до знакова смяна в политическата карта на Германия, резултатите от федералните избори могат да бъдат разчетени и като положителни сигнали и поход към прогресивна, съвременна и обществена Европа. Докато Германия се приготвя за „ главен ремонт “ на своето политическо статукво, анализатори предвиждат какво влияние би могло да има идващото немско държавно управление върху Европейския съюз. В момента текат разгорещени договаряния за сформиране на така наречен коалиция „ светофар “ - социалдемократи, либерали и зелени. Това е и задачата на сегашния коментар – да очертае по-конкретно виждане в каква посока може да се задвижи европейският дневен ред и какво е мястото на България като деен участник в неговото образуване.
Германия, като една от създателите и като най-голямата стопанска система в Европейски Съюз, има сериозна тежест в европейските политики. Ключови бяха позициите на Германия в отговора на световната финансова рецесия, на рецесията с държавния дълг, миграционната рецесия, пандемията от ковид. Положителните резултати от политиката на европейско равнище са съвсем невъзможни без немското водачество, което е стопански мотор на континента.
Отвъд стила на водачество има доста отворени въпроси каква ще бъде ролята на новия немски канцлер Шолц за по-дълбоката икономическа и фискална интеграция в Европейски Съюз. Създаденият, с решение на европейските водачи през юли 2020 година, Механизъм за възобновяване и резистентност, в отговор на пандемията, беше препоръчан като еднократна мярка за усмиряване на фискално консервативни страни членки на Европейски Съюз, като Нидерландия. Но от ден на ден се чуват хрумвания и отзиви дали Европейски Съюз би могъл да го трансформира в непрекъснат инструмент – нещо, което ще изисква поддръжката на новия немски канцлер. Следователно е малко евентуално трагично намаляване на немската позиция във връзка с дълга (до 60% дълг от Брутният вътрешен продукт за страните в еврозоната) и фискалните правила на Европейски Съюз, с огледевентуалното преобразяване на Фонда за възобновяване в непрекъсната характерност на фискалната архитектура на Европейски Съюз.
За страни като България тези принадлежности са значими за стабилизиране на стопанската система и за оправянето с тази и бъдещи рецесии. Тук обаче идва и основният миг по отношение на разходването и вложението на тези средства. Неслучайно тематиката за господство на правото е съществена в Европейски Съюз в този миг. Обвързването на европейските средства с правовата страна дава сигурност за правомерното им разходване и осъществяване на главната им цел – възстановяване на стандарта на живот на хората във всички райони на Съюза.
Какво значи това за България? Липсата на устойчиво и съответно държавно управление, неналичието на съответни ограничения и резултати в битката с корупцията, могат да се отразят отрицателно на достъпа на България до европейско финансиране в бъдеще. Накратко, корумпираните държавни управления на Европейски Съюз няма да получават подкрепяне от Съюза. Политическата рецесия в България сега образно удостоверява, че и настройките на българските жители в тази посока са сходни – „ разграбването “ към този момент не се толерира. Изборът ни на ръководещи непроменяемо би трябвало да е съгласуван с тези фактори, с цел да можем да подсигуряваме, че страната ни ще бъде подкрепена от Европейски Съюз в тежката икономическа и обществена обстановка, която се разпростира и задълбочава.
Друго предизвикателство пред Европа са нейните амбициозни цели да стане въглеродно неутрална до 2050 година и понижаване на излъчванията на парникови газове с най-малко 55% до 2030 година Години разискване и в следствие - сложен компромис, реализиран в Германия през 2020 година Беше взето решение, че до 2038 година страната ще се откаже от потреблението на кафяви и каменни въглища за рандеман на сила. Меркел даже означи, че енергийният преход е „ най-трудната задача след Обединението на Германия “. Наред с това, със своя бележит авто бранш, страната ще играе основна роля в този общоевропейски развой.
Политиката за климата е разграничителна линия в договарянията за образуване на немско съдружно държавно управление. Зелените нормално позволяват споровете сред климата и заетостта в интерес на по-радикална политика в региона на климата, даже в кратковременен проект. Социалдемократите следват по-социално допустим и софтуерен курс в битката против световното стопляне. Зелените се концентрират повече върху отхвърли, регулирането и възбраната. В България уравновесеният метод от гореизброените позиции се показва само от българските социалисти, които образуват своите политики във връзка с климата с ясната мисъл за жителите. Гарантирането на претовареност и преквалификация на хората, които ще бъдат директно наранени от идните промени във въгледобивната промишленост, да вземем за пример, са основополагащи в политиките на социалистите в България.
Ключова роля за една „ светофарна коалиция “ в Германия ще изиграят либералите. Тук има обилни разлики сред тях, от една страна, и Зелените и социалдемократите, от друга. Проблемът идва от разликите в икономическата сфера. Свободните демократи са за понижаване на корпоративните налози и за фискална дисциплинираност. Социалдемократите смятат, че орязването на разноските не са отговорът на рецесията, а е нужна обществена взаимност и грижа. Разнопосочни са вижданията: за повече и по-малко обществена страна, за връзките сред пазара и страната, дерегулацията и налагането на ограничавания, за неналичието на минимална работна заплата и повишение на същата.
Настоящата рецесия сподели основната роля на страната както във връзка с политики и ограничения, по този начин и във връзка с държавна и европейска финансова поддръжка за бизнеса и жителите. Левият метод, които беше приспособен и прибавен от всички държавни управления и европейски институции, е единственият работещ -гарантиращ грижата за хората и оцеляването на дребните и междинни предприятия. С оглед на задълбочаващите се последици от рецесията във всички аспекти на нашия живот е видно, че левите политики ще са единственият вероятен излаз в идващите няколко години, с цел да можем да излезем от рецесията и да се оправим с следствията от нея.
Ще си разреша и няколко думи за Социалдемократическата партия(ГСДП) в Германия. Шолц, водачът на ГСДП,върна партията си в играта, само че играта надалеч не е завършила. В близко бъдеще за ГСДП е значимо да се проведат смислени държавни политики: да се понижат неравенствата, да се извърши обещанието за обществена правдивост, да се създаде план за напредничав софтуерен напредък в региона на климата, да се стабилизира вътрешната и външната сигурност. Ако ГСДП реализира това, дружно с Шолц,ще потвърди на своите гласоподаватели, на жителите на Германия и на Европа, че прогресивната политика е вярната политика във времена на рецесия, глобализация и изменение на климата.
От своя страна Шолц сподели по какъв начин би трябвало да наподобява социалдемокрацията, приспособена към действителностите на модерната ера. Цялата му платформа е насочена към това по какъв начин да взема решение проблемите на жителите, по какъв начин да усъвършенства метода им на живот, демонстрирайки от самото начало подготвеност, успокоение и „ почитание “, без значение от класа, раса, изповедание или район.
Политическият плурализъм е новата нормалност в европейските държавни управления. За първи път Германия е изправена пред предизвикването да сформира държавно управление не с две, а с три основни партии. Те би трябвало да намерят „ златната среда “ на положителния компромис, с цел да оправдаят упованията на Европейски Съюз. Политиките на бъдещото държавно управление ще са основани на компромис и подготвеност, само че съществена роля ще играе най-влиятелната партия в тази коалиция – ГСДП. Вероятността е огромна да се реализира неотстъпчива позиция по отношение на върховенството на правото, уравновесен метод във връзка с климата, с взор към обществото и стимулиране на технологически прогрес и стопански напредък със мощен обществен детайл. Често обичаме да се съпоставяме с немците, с техния избор за висок стандарт на живот, с тяхната адаптивности опция да се оправяме с всевъзможни провокации. Ето в този момент имаме опция да го създадем като тях – посоката е ясна, а изборът е наш. Ще засилим ли вятъра на смяната?
Германия не е сама, когато приказваме за победа на лявото в европейски проект. Скандинавският север и юг са ръководени от държавни управления, в които социалистите и социалдемократите са водещата мощ. Това значи едно - целите на прогресивните сили в Европа ще звучат по - мощно и с по - огромна тежест на Европейския съвет, където се образуват политиките на Европейски Съюз.
Освен, че водят до знакова смяна в политическата карта на Германия, резултатите от федералните избори могат да бъдат разчетени и като положителни сигнали и поход към прогресивна, съвременна и обществена Европа. Докато Германия се приготвя за „ главен ремонт “ на своето политическо статукво, анализатори предвиждат какво влияние би могло да има идващото немско държавно управление върху Европейския съюз. В момента текат разгорещени договаряния за сформиране на така наречен коалиция „ светофар “ - социалдемократи, либерали и зелени. Това е и задачата на сегашния коментар – да очертае по-конкретно виждане в каква посока може да се задвижи европейският дневен ред и какво е мястото на България като деен участник в неговото образуване.
Германия, като една от създателите и като най-голямата стопанска система в Европейски Съюз, има сериозна тежест в европейските политики. Ключови бяха позициите на Германия в отговора на световната финансова рецесия, на рецесията с държавния дълг, миграционната рецесия, пандемията от ковид. Положителните резултати от политиката на европейско равнище са съвсем невъзможни без немското водачество, което е стопански мотор на континента.
Отвъд стила на водачество има доста отворени въпроси каква ще бъде ролята на новия немски канцлер Шолц за по-дълбоката икономическа и фискална интеграция в Европейски Съюз. Създаденият, с решение на европейските водачи през юли 2020 година, Механизъм за възобновяване и резистентност, в отговор на пандемията, беше препоръчан като еднократна мярка за усмиряване на фискално консервативни страни членки на Европейски Съюз, като Нидерландия. Но от ден на ден се чуват хрумвания и отзиви дали Европейски Съюз би могъл да го трансформира в непрекъснат инструмент – нещо, което ще изисква поддръжката на новия немски канцлер. Следователно е малко евентуално трагично намаляване на немската позиция във връзка с дълга (до 60% дълг от Брутният вътрешен продукт за страните в еврозоната) и фискалните правила на Европейски Съюз, с огледевентуалното преобразяване на Фонда за възобновяване в непрекъсната характерност на фискалната архитектура на Европейски Съюз.
За страни като България тези принадлежности са значими за стабилизиране на стопанската система и за оправянето с тази и бъдещи рецесии. Тук обаче идва и основният миг по отношение на разходването и вложението на тези средства. Неслучайно тематиката за господство на правото е съществена в Европейски Съюз в този миг. Обвързването на европейските средства с правовата страна дава сигурност за правомерното им разходване и осъществяване на главната им цел – възстановяване на стандарта на живот на хората във всички райони на Съюза.
Какво значи това за България? Липсата на устойчиво и съответно държавно управление, неналичието на съответни ограничения и резултати в битката с корупцията, могат да се отразят отрицателно на достъпа на България до европейско финансиране в бъдеще. Накратко, корумпираните държавни управления на Европейски Съюз няма да получават подкрепяне от Съюза. Политическата рецесия в България сега образно удостоверява, че и настройките на българските жители в тази посока са сходни – „ разграбването “ към този момент не се толерира. Изборът ни на ръководещи непроменяемо би трябвало да е съгласуван с тези фактори, с цел да можем да подсигуряваме, че страната ни ще бъде подкрепена от Европейски Съюз в тежката икономическа и обществена обстановка, която се разпростира и задълбочава.
Друго предизвикателство пред Европа са нейните амбициозни цели да стане въглеродно неутрална до 2050 година и понижаване на излъчванията на парникови газове с най-малко 55% до 2030 година Години разискване и в следствие - сложен компромис, реализиран в Германия през 2020 година Беше взето решение, че до 2038 година страната ще се откаже от потреблението на кафяви и каменни въглища за рандеман на сила. Меркел даже означи, че енергийният преход е „ най-трудната задача след Обединението на Германия “. Наред с това, със своя бележит авто бранш, страната ще играе основна роля в този общоевропейски развой.
Политиката за климата е разграничителна линия в договарянията за образуване на немско съдружно държавно управление. Зелените нормално позволяват споровете сред климата и заетостта в интерес на по-радикална политика в региона на климата, даже в кратковременен проект. Социалдемократите следват по-социално допустим и софтуерен курс в битката против световното стопляне. Зелените се концентрират повече върху отхвърли, регулирането и възбраната. В България уравновесеният метод от гореизброените позиции се показва само от българските социалисти, които образуват своите политики във връзка с климата с ясната мисъл за жителите. Гарантирането на претовареност и преквалификация на хората, които ще бъдат директно наранени от идните промени във въгледобивната промишленост, да вземем за пример, са основополагащи в политиките на социалистите в България.
Ключова роля за една „ светофарна коалиция “ в Германия ще изиграят либералите. Тук има обилни разлики сред тях, от една страна, и Зелените и социалдемократите, от друга. Проблемът идва от разликите в икономическата сфера. Свободните демократи са за понижаване на корпоративните налози и за фискална дисциплинираност. Социалдемократите смятат, че орязването на разноските не са отговорът на рецесията, а е нужна обществена взаимност и грижа. Разнопосочни са вижданията: за повече и по-малко обществена страна, за връзките сред пазара и страната, дерегулацията и налагането на ограничавания, за неналичието на минимална работна заплата и повишение на същата.
Настоящата рецесия сподели основната роля на страната както във връзка с политики и ограничения, по този начин и във връзка с държавна и европейска финансова поддръжка за бизнеса и жителите. Левият метод, които беше приспособен и прибавен от всички държавни управления и европейски институции, е единственият работещ -гарантиращ грижата за хората и оцеляването на дребните и междинни предприятия. С оглед на задълбочаващите се последици от рецесията във всички аспекти на нашия живот е видно, че левите политики ще са единственият вероятен излаз в идващите няколко години, с цел да можем да излезем от рецесията и да се оправим с следствията от нея.
Ще си разреша и няколко думи за Социалдемократическата партия(ГСДП) в Германия. Шолц, водачът на ГСДП,върна партията си в играта, само че играта надалеч не е завършила. В близко бъдеще за ГСДП е значимо да се проведат смислени държавни политики: да се понижат неравенствата, да се извърши обещанието за обществена правдивост, да се създаде план за напредничав софтуерен напредък в региона на климата, да се стабилизира вътрешната и външната сигурност. Ако ГСДП реализира това, дружно с Шолц,ще потвърди на своите гласоподаватели, на жителите на Германия и на Европа, че прогресивната политика е вярната политика във времена на рецесия, глобализация и изменение на климата.
От своя страна Шолц сподели по какъв начин би трябвало да наподобява социалдемокрацията, приспособена към действителностите на модерната ера. Цялата му платформа е насочена към това по какъв начин да взема решение проблемите на жителите, по какъв начин да усъвършенства метода им на живот, демонстрирайки от самото начало подготвеност, успокоение и „ почитание “, без значение от класа, раса, изповедание или район.
Политическият плурализъм е новата нормалност в европейските държавни управления. За първи път Германия е изправена пред предизвикването да сформира държавно управление не с две, а с три основни партии. Те би трябвало да намерят „ златната среда “ на положителния компромис, с цел да оправдаят упованията на Европейски Съюз. Политиките на бъдещото държавно управление ще са основани на компромис и подготвеност, само че съществена роля ще играе най-влиятелната партия в тази коалиция – ГСДП. Вероятността е огромна да се реализира неотстъпчива позиция по отношение на върховенството на правото, уравновесен метод във връзка с климата, с взор към обществото и стимулиране на технологически прогрес и стопански напредък със мощен обществен детайл. Често обичаме да се съпоставяме с немците, с техния избор за висок стандарт на живот, с тяхната адаптивности опция да се оправяме с всевъзможни провокации. Ето в този момент имаме опция да го създадем като тях – посоката е ясна, а изборът е наш. Ще засилим ли вятъра на смяната?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ