Как ДС изпълнява задачата да направи църквата народна демократическа
На 26 май 1946 година в Рилския манастир министър-председателят Георги Димитров декларира, че Българската православна черква би трябвало да стане не на думи, а на дело национална демократическа черква. Изказването му е предадено в един от документите в новия алманах на Комисията по досиетата " Държавна сигурност и вероизповеданията - Българска православна черква (1944 - 1991) ".
Според Димитров църквата трябвало да стане същински национална и да вземе присъединяване в построяването на социализма в България.
© Николай Николов
Портрет на Георги Димитров в Музея на социалистическото изкуство
Тогава тоталитарната власт в България и нейните органи - Държавна сигурност, милицията и Дирекцията по вероизповеданията, стартират " демократизирането " на Българската православна черква, което продължава в идващите 40 години. Това включва следене, компрометиране и арести на църковни чиновници и християни, промяна на митрополити, обиски в църкви, манастири и митрополии, въздействие при избора на патриарх и проект за опожаряване на Вселенската патриаршия в Истанбул за утежняване на връзките сред Гърция и Турция.
За натиска свидетелства писмо от Св. Синод от октомври 1948 година до Дирекцията по вероизповеданията, в което се споделя, че учебни органи и управляващи преследвали възпитаници, които посещават богослужения или носят кръстчета, а в разнообразни квартали отправяли предизвестия към жители, които посещавали църкви или имали религиозни прояви.
През декември същата година синодът изпраща друго писмо до дирекцията, от което се схваща, че милицията в Русе е задържала духовник от църквата " Св. Петка " и му съобщила, че има разпореждане да бъде изпратен в трудово-възпитателно общежитие. Причините за това не са известни.
В информация от 1958 година на сътрудник " Здравец " се цитират пасажи от две публикации, които ще бъдат оповестени във в. " Църковен вестник ". Авторите им са доцент в Духовната семинария и архимандрит. Текстовете пазят християнството и акцентират нуждата " децата да бъдат закърмени с религия от родителите " си още в ранна възраст. " Предлагаме да се вземат нужните ограничения и вестникът да бъде спрян ", приключва справката.
Атеистичното образование на трудещите се
От решение на Централния комитет (ЦК) на Българска комунистическа партия от 1967 година се схваща, че в партията са считали, че " голямото болшинство от трудещи се към този момент е освободено от идейните вериги на религиозния светоглед и морал ". Имало обаче още " атеистическа работа ", която трябвало да се свърши.
Голяма част от " някои категории от популацията - дамите, българските мохамедани, турците и ромите " към момента били под въздействието на религиозната идеология. По тази причина в Централен комитет взели решение да разширят обсега на атеистичната агитация, като включат популяризирането на " най-новите теории и данни за градежа на вселената ", земята, хората, достиженията в региона на естествените науки. Търсели се способи да се " преодолее " въздействието на исляма и католицизма.
В дейностите трябвало да се включи и " нашата интелигенция " - преподаватели в университетите, научни служащи, лекари, инженери.
Нарежда се потреблението на " актуалните средства за идеологическо влияние - киното, радиото, малкия екран, печатът ". Списания като " Природа и познание ", " Ново време ", " Политическа култура ", " Философска мисъл ", " Космос ", " Исторически обзор " също трябвало да извърнат по-голямо внимание на атеистичната агитация.
Решава се с изключение на в София и в други градове от страната да бъдат издигнати " национални обсерватории ".
Да си измислим празници
Трябвало да се положат старания революционните и трудовите празници като 9 септември, 1 май, 7 ноември да имат по-голямо значение от религиозните празници и обреди. Решава се и да се измислят и нови традиции като честване на започване и довеждане докрай на учебно заведение, на трудова активност, приемане на цивилен паспорт, подписване на цивилен брак и погребения.
Новите традиции и " внедряването на националния обичай в живота на народа " трябвало да се популяризират от цивилен комисии, препоръки, представители на Отечествения фронт, икономически организации. " Социалистическите празници трябвало и да превъзхождат религиозните по " художествено и музикално " оформление.
В решението се споделя, че креативните съюзи и интелигенцията - писатели, художници, циркови и театрални актьори, естрадни артисти, би трябвало да вземат участие по-активно в работата за атеистично образование. Писателите трябвало да напишат " високохудожествени творби с атеистична тема ".
През 1970 година посредством печата страната афишира, че погребенията без духовник са безвъзмездни. В няколко документа се виждат информации за резултата на мярката. Като негатив се отбелязва, че някои продължавали да се обръщат към свещеници, като даже били по-щедри.
Напразните старания при избора на патриарх
Държавна сигурност е била изключително заинтригувана от " оглавяване на управлението " на Българската православна черква, се споделя в един от документите от 1960 година Причините са, че по този начин ще има достъп до активността на църквата, ще могат да се издигат до управителни позиции лоялни на партията свещеници. От значение е и опцията по-късно лоялните да бъдат изпращани зад граница като свещеници.
Седем години преди този момент Държавна сигурност е положила съществени старания при избора на митрополит Кирил за патриарх (до 1971 г.) Тогава на разнообразни сътрудници е предоставено да наблюдават митрополити, да донасят за изявленията, които вършат по време на заседания и измежду другите църковно чиновници по отношение на избора на патриарх.
На двама сътрудници е било предоставено да набират и изпращат тук-там последователи на Кирил, както и да пишат публикации във вестници в негова поддръжка. Мястото за гласоподаване пък било обезпечено с " негласна защита от положителни свещеници и църковници, последователи " на Кирил, с цел да не се позволяват до мястото " подозрителни детайли ".
Патриарх Кирил обаче отказал да контактува с Държавна сигурност, а също така, преди да бъде определен, подпомагал " противников детайли ".
Този са го разкрили
Властта обаче въпреки всичко съумява и изпраща сътрудници в чужбина. От информация за оперативния служащ " Торис " се схваща, че той е прекарал интервала от 1966 до 1977 година в Съединени американски щати като свещеник в българската епархия в Ню Йорк. Задачата му била да оглави епархията и да изследва американското разузнаване и работата му против социалистическите страни.
Това, което е постигнал " Торис ", е да " заплете интриги " и да влезе в спор с локалното духовенство, с митрополит Андрей, който е оглавявал българската епархия, както и да бъде оголен като помощник на Държавна сигурност. Междувременно " Торис " е завързал контакт със чиновници на американското разузнаване, сътрудник на ФБР, и се среща с човек, който съгласно справката е " началник на Централно разузнавателно управление на САЩ ". На тях той издал информация за ръководителя на комерсиалната работа в Ню Йорк, като разказал за ситуацията на Балканите и разкрил неговите връзки и други потребни за Вашингтон данни.
В подмяна американските сътрудници му " разкрили " информация за проектите си за разследващи интервенции, задгранични сътрудници и бъдеща подривна активност. Оказало се обаче, че това са били дейности за похищение на вниманието на Държавна сигурност, а " Торис " бил върнат в България.
Според Димитров църквата трябвало да стане същински национална и да вземе присъединяване в построяването на социализма в България.
© Николай Николов
Портрет на Георги Димитров в Музея на социалистическото изкуство
Тогава тоталитарната власт в България и нейните органи - Държавна сигурност, милицията и Дирекцията по вероизповеданията, стартират " демократизирането " на Българската православна черква, което продължава в идващите 40 години. Това включва следене, компрометиране и арести на църковни чиновници и християни, промяна на митрополити, обиски в църкви, манастири и митрополии, въздействие при избора на патриарх и проект за опожаряване на Вселенската патриаршия в Истанбул за утежняване на връзките сред Гърция и Турция.
За натиска свидетелства писмо от Св. Синод от октомври 1948 година до Дирекцията по вероизповеданията, в което се споделя, че учебни органи и управляващи преследвали възпитаници, които посещават богослужения или носят кръстчета, а в разнообразни квартали отправяли предизвестия към жители, които посещавали църкви или имали религиозни прояви.
През декември същата година синодът изпраща друго писмо до дирекцията, от което се схваща, че милицията в Русе е задържала духовник от църквата " Св. Петка " и му съобщила, че има разпореждане да бъде изпратен в трудово-възпитателно общежитие. Причините за това не са известни.
В информация от 1958 година на сътрудник " Здравец " се цитират пасажи от две публикации, които ще бъдат оповестени във в. " Църковен вестник ". Авторите им са доцент в Духовната семинария и архимандрит. Текстовете пазят християнството и акцентират нуждата " децата да бъдат закърмени с религия от родителите " си още в ранна възраст. " Предлагаме да се вземат нужните ограничения и вестникът да бъде спрян ", приключва справката.
Атеистичното образование на трудещите се
От решение на Централния комитет (ЦК) на Българска комунистическа партия от 1967 година се схваща, че в партията са считали, че " голямото болшинство от трудещи се към този момент е освободено от идейните вериги на религиозния светоглед и морал ". Имало обаче още " атеистическа работа ", която трябвало да се свърши.
Голяма част от " някои категории от популацията - дамите, българските мохамедани, турците и ромите " към момента били под въздействието на религиозната идеология. По тази причина в Централен комитет взели решение да разширят обсега на атеистичната агитация, като включат популяризирането на " най-новите теории и данни за градежа на вселената ", земята, хората, достиженията в региона на естествените науки. Търсели се способи да се " преодолее " въздействието на исляма и католицизма.
В дейностите трябвало да се включи и " нашата интелигенция " - преподаватели в университетите, научни служащи, лекари, инженери.
Нарежда се потреблението на " актуалните средства за идеологическо влияние - киното, радиото, малкия екран, печатът ". Списания като " Природа и познание ", " Ново време ", " Политическа култура ", " Философска мисъл ", " Космос ", " Исторически обзор " също трябвало да извърнат по-голямо внимание на атеистичната агитация.
Решава се с изключение на в София и в други градове от страната да бъдат издигнати " национални обсерватории ".
Да си измислим празници
Трябвало да се положат старания революционните и трудовите празници като 9 септември, 1 май, 7 ноември да имат по-голямо значение от религиозните празници и обреди. Решава се и да се измислят и нови традиции като честване на започване и довеждане докрай на учебно заведение, на трудова активност, приемане на цивилен паспорт, подписване на цивилен брак и погребения.
Новите традиции и " внедряването на националния обичай в живота на народа " трябвало да се популяризират от цивилен комисии, препоръки, представители на Отечествения фронт, икономически организации. " Социалистическите празници трябвало и да превъзхождат религиозните по " художествено и музикално " оформление.
В решението се споделя, че креативните съюзи и интелигенцията - писатели, художници, циркови и театрални актьори, естрадни артисти, би трябвало да вземат участие по-активно в работата за атеистично образование. Писателите трябвало да напишат " високохудожествени творби с атеистична тема ".
През 1970 година посредством печата страната афишира, че погребенията без духовник са безвъзмездни. В няколко документа се виждат информации за резултата на мярката. Като негатив се отбелязва, че някои продължавали да се обръщат към свещеници, като даже били по-щедри.
Напразните старания при избора на патриарх
Държавна сигурност е била изключително заинтригувана от " оглавяване на управлението " на Българската православна черква, се споделя в един от документите от 1960 година Причините са, че по този начин ще има достъп до активността на църквата, ще могат да се издигат до управителни позиции лоялни на партията свещеници. От значение е и опцията по-късно лоялните да бъдат изпращани зад граница като свещеници.
Седем години преди този момент Държавна сигурност е положила съществени старания при избора на митрополит Кирил за патриарх (до 1971 г.) Тогава на разнообразни сътрудници е предоставено да наблюдават митрополити, да донасят за изявленията, които вършат по време на заседания и измежду другите църковно чиновници по отношение на избора на патриарх.
На двама сътрудници е било предоставено да набират и изпращат тук-там последователи на Кирил, както и да пишат публикации във вестници в негова поддръжка. Мястото за гласоподаване пък било обезпечено с " негласна защита от положителни свещеници и църковници, последователи " на Кирил, с цел да не се позволяват до мястото " подозрителни детайли ".
Патриарх Кирил обаче отказал да контактува с Държавна сигурност, а също така, преди да бъде определен, подпомагал " противников детайли ".
Този са го разкрили
Властта обаче въпреки всичко съумява и изпраща сътрудници в чужбина. От информация за оперативния служащ " Торис " се схваща, че той е прекарал интервала от 1966 до 1977 година в Съединени американски щати като свещеник в българската епархия в Ню Йорк. Задачата му била да оглави епархията и да изследва американското разузнаване и работата му против социалистическите страни.
Това, което е постигнал " Торис ", е да " заплете интриги " и да влезе в спор с локалното духовенство, с митрополит Андрей, който е оглавявал българската епархия, както и да бъде оголен като помощник на Държавна сигурност. Междувременно " Торис " е завързал контакт със чиновници на американското разузнаване, сътрудник на ФБР, и се среща с човек, който съгласно справката е " началник на Централно разузнавателно управление на САЩ ". На тях той издал информация за ръководителя на комерсиалната работа в Ню Йорк, като разказал за ситуацията на Балканите и разкрил неговите връзки и други потребни за Вашингтон данни.
В подмяна американските сътрудници му " разкрили " информация за проектите си за разследващи интервенции, задгранични сътрудници и бъдеща подривна активност. Оказало се обаче, че това са били дейности за похищение на вниманието на Държавна сигурност, а " Торис " бил върнат в България.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ