БСП: Казусът с тракийските имоти да се постави пред Ердоган
На 26 март означаваме значимо събитие в националния календар - Денят на Тракия. По време на Балканската война от 1912 година обсадата на Одрин от българските войски от октомври 1912 до 26 март 1913 година приключва с завладяването на турската цитадела от Втора Българска войска. Решителна победа, довела до края на Балканската война. Съюзниците са под общото командване на ген. Никола Иванов, а решителният пробив на източния бранш от крепостта е осъществен под командването на ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов и военачалник Владимир Вазов.
Една нация с население от по-малко от пет милиона и боен бюджет от по-малко от два милиона лири стерлинги годишно изведе на бойното поле след четиринадесетдневна готовност войска от 400 000 мъже и в течение на четири седмици мина над 256 км във вражеска територия, плени една цитадела и обсади друга, води и завоюва две огромни борби против наличната въоръжена мощ на нация от двадесет милиона и спря едвам при портите на вражеската столица. Радостта и възторга са неописуеми. На този ден се покланяме пред подвига на българските войни, починали при завладяването на Одринската цитадела. За страдание единствено след няколко месеца сме очевидци на едно от най-драматичните и трагични събития в българската история - геноцидът и преселението на тракийските българи от родните им места в Източна и Западна Тракия, който директно визира над 300 хиляди българи.
„ По на юг, в един дол, имаше трупове на към 100 души дами и деца; там имаше дребни деца, хващани за крайници и умъртвени, като са били удряни о земята. Други, напълно дребни, още в повои, и връз тях турени тежки камъне та по този начин затиснати са умрели. После по Тахтаджик-балкан намерихме измрели деца, хвърлени по пътя при Курбалъка, при сборното място, деца в пелени, хвърлени, умрели. По-насам имаше едно новородено и оставено голичко. “ Така проф. доктор Любомир Милетич разказва една от най-големите нещастия в българската история в своята книга „ Разорението на тракийските българи през 1913 година
“Булгаркьой с разстреляните 350 български мъже, кървавият поход на българите от Дедеагачко, приключил в окървавените води на Арда не могат да бъдат забравени. Отдавна тракийският геноцид е приет за първия в историята на XX век. Той бележи началото на един феномен, който в идващите десетилетия ще се трансформира в най-големия международен проблем, аргументите за които и до през днешния ден са неразбираеми. На този ден почитаме паметта на хилядите тракийци, прогонени от родните си места, които остават в турско, а бежанците намират заслон в освободеното Отечество. Почитаме жертвите на нечувания геноцид, на кошмара, на гоненията, изтреблението и разорението над тракийските българи. Почитаме и многочислените българи герои, съхранили се вечно в националната памет – Капитан Петко челник, Димитър Маджаров, Руси Славов и доста други.
26 март е една от най-светлите и паметни дати от нашата история и една от най-славните и героични страници от българската нова летопис. Неслучайно признателните ни предци още в далечната 1914 година афишират 26 март за Ден на Тракия, а българското държавно управление го признава публично през 2006 година. Оттогава всички български патриоти, офицерството и Българската православна черква празнуват 26 март като общобългарски празник. И той е толкоз важен през днешния ден, тъй като освободителната Балканска война е, за жалост, необичаен, само че популярен образец за единение в нашата история. Това е борба освен за териториално обединяване. Това е еманацията на мощния ентусиазъм и духовна съобщност сред българите.
Народът ни блестящо и изрично показва своята воля за единение, волята си за реализирането на своя народен и честен блян. Уважаеми сътрудници, дано и ние бъдем по този начин единни и единомислещи в националните си цели, без значение от политическите си възгледи и пристрастия. Нека да почетем всички тези, чиято общонационална идея е била единението, а не разделянето, разбирателството, а не борбата, родолюбието и патриотизма, а не политическите боричкания. Ние към момента сме длъжници пред паметта и саможертвата на предците, които сътвориха българската страна и на тези, които дадоха живота си за обединяването на нацията. И повече от всеки различен път би трябвало да способстваме за съхраняването на българската еднаквост в Европейския съюз и глобализиращия се свят.
Нашият блян да бъде България с възродени стопанска система, просвета, просвета и обучение. България, чиито жители не емигрират по света, а се радват на заслужен живот в родината си. Нека смисълът на нашите старания е просперитетът и духовното развиване на нацията, одобряването на нейното достолепие и вероятност като европейска нация със славно минало, което би трябвало да се помни и тачи.
Нека се поучим от историята и създадем своята почтена равносметка - почтени ли сме за героите, които са писали българската славна летопис! Да го създадем в името на нашия народ, в който сме се клели, и който ни е изпратил тук. И дано не забравяме нашия дълг пред тракийските българи и техните потомци! Защото България към момента е в дълг и българското държавно управление е длъжно да не остави тракийския въпрос да потъне в забвение.
Затова настояваме справедливото искане за компенсацията на тракийските българи да бъде сложено пред турската страна на най-високо равнище. Нека ролята ни на медиатор сред Европа и Турция не е за сметка на ролята ни на бранител на българския народен интерес, съобщи Георги Йорданов, който прочете декларацията от името на Българска социалистическа партия.
Една нация с население от по-малко от пет милиона и боен бюджет от по-малко от два милиона лири стерлинги годишно изведе на бойното поле след четиринадесетдневна готовност войска от 400 000 мъже и в течение на четири седмици мина над 256 км във вражеска територия, плени една цитадела и обсади друга, води и завоюва две огромни борби против наличната въоръжена мощ на нация от двадесет милиона и спря едвам при портите на вражеската столица. Радостта и възторга са неописуеми. На този ден се покланяме пред подвига на българските войни, починали при завладяването на Одринската цитадела. За страдание единствено след няколко месеца сме очевидци на едно от най-драматичните и трагични събития в българската история - геноцидът и преселението на тракийските българи от родните им места в Източна и Западна Тракия, който директно визира над 300 хиляди българи.
„ По на юг, в един дол, имаше трупове на към 100 души дами и деца; там имаше дребни деца, хващани за крайници и умъртвени, като са били удряни о земята. Други, напълно дребни, още в повои, и връз тях турени тежки камъне та по този начин затиснати са умрели. После по Тахтаджик-балкан намерихме измрели деца, хвърлени по пътя при Курбалъка, при сборното място, деца в пелени, хвърлени, умрели. По-насам имаше едно новородено и оставено голичко. “ Така проф. доктор Любомир Милетич разказва една от най-големите нещастия в българската история в своята книга „ Разорението на тракийските българи през 1913 година
“Булгаркьой с разстреляните 350 български мъже, кървавият поход на българите от Дедеагачко, приключил в окървавените води на Арда не могат да бъдат забравени. Отдавна тракийският геноцид е приет за първия в историята на XX век. Той бележи началото на един феномен, който в идващите десетилетия ще се трансформира в най-големия международен проблем, аргументите за които и до през днешния ден са неразбираеми. На този ден почитаме паметта на хилядите тракийци, прогонени от родните си места, които остават в турско, а бежанците намират заслон в освободеното Отечество. Почитаме жертвите на нечувания геноцид, на кошмара, на гоненията, изтреблението и разорението над тракийските българи. Почитаме и многочислените българи герои, съхранили се вечно в националната памет – Капитан Петко челник, Димитър Маджаров, Руси Славов и доста други.
26 март е една от най-светлите и паметни дати от нашата история и една от най-славните и героични страници от българската нова летопис. Неслучайно признателните ни предци още в далечната 1914 година афишират 26 март за Ден на Тракия, а българското държавно управление го признава публично през 2006 година. Оттогава всички български патриоти, офицерството и Българската православна черква празнуват 26 март като общобългарски празник. И той е толкоз важен през днешния ден, тъй като освободителната Балканска война е, за жалост, необичаен, само че популярен образец за единение в нашата история. Това е борба освен за териториално обединяване. Това е еманацията на мощния ентусиазъм и духовна съобщност сред българите.
Народът ни блестящо и изрично показва своята воля за единение, волята си за реализирането на своя народен и честен блян. Уважаеми сътрудници, дано и ние бъдем по този начин единни и единомислещи в националните си цели, без значение от политическите си възгледи и пристрастия. Нека да почетем всички тези, чиято общонационална идея е била единението, а не разделянето, разбирателството, а не борбата, родолюбието и патриотизма, а не политическите боричкания. Ние към момента сме длъжници пред паметта и саможертвата на предците, които сътвориха българската страна и на тези, които дадоха живота си за обединяването на нацията. И повече от всеки различен път би трябвало да способстваме за съхраняването на българската еднаквост в Европейския съюз и глобализиращия се свят.
Нашият блян да бъде България с възродени стопанска система, просвета, просвета и обучение. България, чиито жители не емигрират по света, а се радват на заслужен живот в родината си. Нека смисълът на нашите старания е просперитетът и духовното развиване на нацията, одобряването на нейното достолепие и вероятност като европейска нация със славно минало, което би трябвало да се помни и тачи.
Нека се поучим от историята и създадем своята почтена равносметка - почтени ли сме за героите, които са писали българската славна летопис! Да го създадем в името на нашия народ, в който сме се клели, и който ни е изпратил тук. И дано не забравяме нашия дълг пред тракийските българи и техните потомци! Защото България към момента е в дълг и българското държавно управление е длъжно да не остави тракийския въпрос да потъне в забвение.
Затова настояваме справедливото искане за компенсацията на тракийските българи да бъде сложено пред турската страна на най-високо равнище. Нека ролята ни на медиатор сред Европа и Турция не е за сметка на ролята ни на бранител на българския народен интерес, съобщи Георги Йорданов, който прочете декларацията от името на Българска социалистическа партия.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ