Режисьорът Михал Знаниецки: Да Понте и Моцарт сякаш са били от страната на жените в днешното движение Me too
На 24 юли на фестивала OperaOpen на сцената на Античния спектакъл в Пловдив ще бъде показана новата продукция на операта „ Дон Жуан “ от Моцарт на Пловдивската опера – режисура на огромния полски режисьор Михал Знаниецки и неговия екип в съдействие със световноизвестния художник сюрреалист Рафал Олбински.
Имах щастието да се срещна с Михал Знаниецки за първи път на фестивала на крепостта Масада в Израел през 2014 година, където гледах постановката му на операта Травиата от Верди. След това на оперния фестивал „ Барток плюс “ в Мишколц през 2017 – „ Въртящата се стая “ на Золтан Кодай, и през 2018 – „ Барток триптих “, т.е. балета „ Дървеният принц “, пантомимата „ Чудният мандарин “ и операта „ Замъкът на херцога Синята брада “. Трите музикално-сценични произведения на Бела Барток бяха обединени в цялостна идея на основата на психоанализата на Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, за която можете да прочетете и да чуете. В навечерието на премиерата на „ Дон Жуан “ на Античния спектакъл в Пловдив на драго сърце продължихме нашето изявление отпреди три години.
Г-н Знаниецки, може ли да се каже, че имате специфичен интерес към психоанализата и продължавате ли да изследвате тематиката за тъмната страна на индивида?
„ Темата за Дон Жуан е универсална. Това е нещо значимо, което всички носим у себе си. Дон Жуан е във всяка ера, във всяко прекарване. За мен това е десетият или единайстият Дон Жуан. Поставял съм го в разнообразни страни, по друго време и всякога отивам все по-дълбоко и по-дълбоко в разкриването му, според Фройд, като знак на съблазняване и изтощение. Дон Жуан е темперамент, който дава голямо поле за разбора. За мен в действителност е занимателно да го възпроизвеждам. Всеки път, когато го върша, откривам нови неща и за нас – за артистите, мъжете, дамите, публиката… Така че, да, не преставам в това проучване и на тъмната страна, и на маската, която демонстрираме на света. “
В новата режисура вършиме и връзка сред комплекса Дон Жуан и придвижването Me too. Как я виждате?
„ Това е доста модерно звучаща опера, тъй като до момента в който всички възприемат Дон Жуан като легенда, в действителност либретистът Да Понте и композиторът Моцарт ни оферират нещо друго в драматургията на своята творба. Истинските герои са дамите в нея. Донна Анна, Церлина и Донна Елвира извършват значимите и комплицирани арии в операта, а горкият Дон Жуан непрекъснато бяга, непрекъснато се проваля, не съумява да съблазни никого. Ние си мислим, че съблазнява Церлина в дуета „ La ci darem la mano “, само че откриваме, че не се получава, тъй като Церлина излиза с Донна Елвира. Виждаме по какъв начин един доста значим мъж, който се държи толкоз добре и съблазнително, губи, а мощните са дамите. Това е ключът за мен да направя връзката сред двете столетия и да приказвам за днешните взаимоотношения сред мъжете и дамите, за придвижването Metoo. В служебните взаимоотношения през днешния ден ние имаме властимащи мъже съблазнители, само че дамите към този момент имат силата да приказват за операциите, за изнасилванията, за мъжката власт. Всичко това си го има в либретото на операта, би трябвало единствено да бъде прочетено. Имаме женски хор и балерини на сцената, които се опълчват на Дон Жуан, тъй като откриват по какъв начин той ги е манипулирал в продължение на епохи. Интересно е фенът да открие по какъв начин Да Понте и Моцарт като че ли са били от тази страна, споделяйки днешната позиция на дамите към арогантния прелъстител. “
Възприемате ли Дон Жуан като нарцистичен мъж?
„ Виждате ли, както Ви споделих аз съм го поставял към този момент 10 пъти, за жалост през днешния ден го виждам като болен човек. Не става въпрос единствено за нарцистични черти, не е толкоз внимателно като разбор, а за същинска полова взаимозависимост. Точно по тази причина си разреших значима, съгласно мен, смяна. В първо деяние публиката ще види един млад, доста прелъстителен мъж, който се пробва да откри още и още, и още дами от самото начало със или без триумф. Представил съм второ деяние 40 години по-късно, т.е. всички са по-възрастни – 60-70-годишни хора. И Дон Жуан продължава, макар че към този момент не може да върви. Придвижва се в инвалидна количка, само че от самото начало приказва за дами. Използва виагра, разнообразни постижения на медицината, с цел да бъде прелъстителен и мощен. Той е болен човек, който даже да плаче, би трябвало да продължи да преследва дамите и да прави секс. Мисля, че това съставлява днешният мъж – в плен на модела, при който даже и доста възрастен, би трябвало да продължава да бъде неустрашим, сексапилен, мощен. Това в действителност не е правилно. Ние доста постоянно нямаме потребност от това, даже се опасяваме от него. Става въпрос за нашата мъка да бъдем мъже, каквито в действителност не желаеме да бъдем. Мисля, че имаме едно мощно второ деяние, което следва концепцията на Моцарт, че Дон Жуан се скрива от всички в продължение на години. Виждаме Донна Анна след претърпяна химиотерапия, Донна Елвира, която се е обърнала към религията и търси мир и благополучие в Бога. Смятам, че е доста забавно да проследим тематиката за тленността на нашия живот, за остаряването и по какъв начин се оправяме с него. Днес имаме разнообразни медицински способи, с цел да моделираме телата си. Дон Жуан мечтае да види всяка жена гола, да гледа през облеклата й като че ли с рентгенови очила, той е като захласнат от дамите. Това е отразено в костюмите в нашата продукция. “
Бихте ли показали Вашия екип? Какво цените най-вече в изкуството на световноизвестния сюрреалист Рафал Олбински, чиито рисунки са употребявани за оперни плакати на Метрополитън и Ла Скала и като корици на влиятелни списания?
„ От 25 години си подпомагам с италианския сценограф Луиджи Сколио. Работим доста добре в непознати, разнообразни пространства, каквото е Античният спектакъл в Пловдив. Помолихме Рафал Олбински, който е най-важният за нас – оперните хора, художник сюрреалист да си партнираме в тази продукция. Да сътвори цялата атмосфера, в която се реализира спектакъла, защото той самият е захласнат от дамите още от началото на своята кариера в Ню Йорк и в Полша. Много съм благополучен, че по улиците на Пловдив е ситуирана галерия с произведения на Рафал Олбински, а на сцената ще забележим декори, построени по негови облици и портрети. Мисля, че ще бъде забавна връзката с този натуралистичен, фройдистки, психически и психиатричен взор на актьор като Рафал Олбински и че ще се съчетае доста добре с моя взор върху операта „ Дон Жуан “.
Какви са първите Ви усещания от нашата страна?
„ Впечатлен съм от еклектизма на Пловдив. Това е комбиниране на разнообразни култури и не става въпрос единствено за архитектурата или паметниците на културата, а и за това, което можеш да почувстваш по улиците като друг метод на мислене, на битие, на хранене. Харесва ми! Аз пребивавам в Аржентина, работя в Латинска Америка и имам друг генезис. Също по този начин работя в Китай. Там има друг жанр на работа и на другарство. В България, в Пловдив, в София се усещам доста добре, доста ми е удобно измежду хората, с които се срещам и се старая да го върша освен в театъра с артистите, само че и да беседвам по улиците с хора от разнообразни страни, с друг генезис и вяра. Обичам това! Чувствам се вкъщи! ”
А какво бихте споделили за работата с българските оперни артисти?
„ Дон Жуан ” е сложен план. Както споделих, мъчно е за артистите, които извършват разнороден репертоар, само че не толкоз моцартов и по тази причина гласовете са по-силни. Това е като да преоткрием дружно творба, която към този момент познаваме или считаме, че познаваме. Виждам по какъв начин всеки ден артистите стартират да ми имат вяра от ден на ден, а без доверие е невероятно да се работи. Така че в този момент към този момент можем да открием детайлите в интерпретацията и това е доста ползотворна работа! ”
В предходния ни диалог през 2018 година казахте, че обмисляте и посещение в Софийската национална опера?
„ Знам, че моят управител е разговарял за разнообразни планове в Националната опера, само че всичко е прекратено поради пандемията. Ще гостувам в София на “Жената от езерото ” и се надявам да имаме бъдещо съдействие, само че първо би трябвало да изчакаме обстановката да се възстановява. ”
Имах щастието да се срещна с Михал Знаниецки за първи път на фестивала на крепостта Масада в Израел през 2014 година, където гледах постановката му на операта Травиата от Верди. След това на оперния фестивал „ Барток плюс “ в Мишколц през 2017 – „ Въртящата се стая “ на Золтан Кодай, и през 2018 – „ Барток триптих “, т.е. балета „ Дървеният принц “, пантомимата „ Чудният мандарин “ и операта „ Замъкът на херцога Синята брада “. Трите музикално-сценични произведения на Бела Барток бяха обединени в цялостна идея на основата на психоанализата на Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг, за която можете да прочетете и да чуете. В навечерието на премиерата на „ Дон Жуан “ на Античния спектакъл в Пловдив на драго сърце продължихме нашето изявление отпреди три години.
Г-н Знаниецки, може ли да се каже, че имате специфичен интерес към психоанализата и продължавате ли да изследвате тематиката за тъмната страна на индивида?
„ Темата за Дон Жуан е универсална. Това е нещо значимо, което всички носим у себе си. Дон Жуан е във всяка ера, във всяко прекарване. За мен това е десетият или единайстият Дон Жуан. Поставял съм го в разнообразни страни, по друго време и всякога отивам все по-дълбоко и по-дълбоко в разкриването му, според Фройд, като знак на съблазняване и изтощение. Дон Жуан е темперамент, който дава голямо поле за разбора. За мен в действителност е занимателно да го възпроизвеждам. Всеки път, когато го върша, откривам нови неща и за нас – за артистите, мъжете, дамите, публиката… Така че, да, не преставам в това проучване и на тъмната страна, и на маската, която демонстрираме на света. “
В новата режисура вършиме и връзка сред комплекса Дон Жуан и придвижването Me too. Как я виждате?
„ Това е доста модерно звучаща опера, тъй като до момента в който всички възприемат Дон Жуан като легенда, в действителност либретистът Да Понте и композиторът Моцарт ни оферират нещо друго в драматургията на своята творба. Истинските герои са дамите в нея. Донна Анна, Церлина и Донна Елвира извършват значимите и комплицирани арии в операта, а горкият Дон Жуан непрекъснато бяга, непрекъснато се проваля, не съумява да съблазни никого. Ние си мислим, че съблазнява Церлина в дуета „ La ci darem la mano “, само че откриваме, че не се получава, тъй като Церлина излиза с Донна Елвира. Виждаме по какъв начин един доста значим мъж, който се държи толкоз добре и съблазнително, губи, а мощните са дамите. Това е ключът за мен да направя връзката сред двете столетия и да приказвам за днешните взаимоотношения сред мъжете и дамите, за придвижването Metoo. В служебните взаимоотношения през днешния ден ние имаме властимащи мъже съблазнители, само че дамите към този момент имат силата да приказват за операциите, за изнасилванията, за мъжката власт. Всичко това си го има в либретото на операта, би трябвало единствено да бъде прочетено. Имаме женски хор и балерини на сцената, които се опълчват на Дон Жуан, тъй като откриват по какъв начин той ги е манипулирал в продължение на епохи. Интересно е фенът да открие по какъв начин Да Понте и Моцарт като че ли са били от тази страна, споделяйки днешната позиция на дамите към арогантния прелъстител. “
Възприемате ли Дон Жуан като нарцистичен мъж?
„ Виждате ли, както Ви споделих аз съм го поставял към този момент 10 пъти, за жалост през днешния ден го виждам като болен човек. Не става въпрос единствено за нарцистични черти, не е толкоз внимателно като разбор, а за същинска полова взаимозависимост. Точно по тази причина си разреших значима, съгласно мен, смяна. В първо деяние публиката ще види един млад, доста прелъстителен мъж, който се пробва да откри още и още, и още дами от самото начало със или без триумф. Представил съм второ деяние 40 години по-късно, т.е. всички са по-възрастни – 60-70-годишни хора. И Дон Жуан продължава, макар че към този момент не може да върви. Придвижва се в инвалидна количка, само че от самото начало приказва за дами. Използва виагра, разнообразни постижения на медицината, с цел да бъде прелъстителен и мощен. Той е болен човек, който даже да плаче, би трябвало да продължи да преследва дамите и да прави секс. Мисля, че това съставлява днешният мъж – в плен на модела, при който даже и доста възрастен, би трябвало да продължава да бъде неустрашим, сексапилен, мощен. Това в действителност не е правилно. Ние доста постоянно нямаме потребност от това, даже се опасяваме от него. Става въпрос за нашата мъка да бъдем мъже, каквито в действителност не желаеме да бъдем. Мисля, че имаме едно мощно второ деяние, което следва концепцията на Моцарт, че Дон Жуан се скрива от всички в продължение на години. Виждаме Донна Анна след претърпяна химиотерапия, Донна Елвира, която се е обърнала към религията и търси мир и благополучие в Бога. Смятам, че е доста забавно да проследим тематиката за тленността на нашия живот, за остаряването и по какъв начин се оправяме с него. Днес имаме разнообразни медицински способи, с цел да моделираме телата си. Дон Жуан мечтае да види всяка жена гола, да гледа през облеклата й като че ли с рентгенови очила, той е като захласнат от дамите. Това е отразено в костюмите в нашата продукция. “
Бихте ли показали Вашия екип? Какво цените най-вече в изкуството на световноизвестния сюрреалист Рафал Олбински, чиито рисунки са употребявани за оперни плакати на Метрополитън и Ла Скала и като корици на влиятелни списания?
„ От 25 години си подпомагам с италианския сценограф Луиджи Сколио. Работим доста добре в непознати, разнообразни пространства, каквото е Античният спектакъл в Пловдив. Помолихме Рафал Олбински, който е най-важният за нас – оперните хора, художник сюрреалист да си партнираме в тази продукция. Да сътвори цялата атмосфера, в която се реализира спектакъла, защото той самият е захласнат от дамите още от началото на своята кариера в Ню Йорк и в Полша. Много съм благополучен, че по улиците на Пловдив е ситуирана галерия с произведения на Рафал Олбински, а на сцената ще забележим декори, построени по негови облици и портрети. Мисля, че ще бъде забавна връзката с този натуралистичен, фройдистки, психически и психиатричен взор на актьор като Рафал Олбински и че ще се съчетае доста добре с моя взор върху операта „ Дон Жуан “.
Какви са първите Ви усещания от нашата страна?
„ Впечатлен съм от еклектизма на Пловдив. Това е комбиниране на разнообразни култури и не става въпрос единствено за архитектурата или паметниците на културата, а и за това, което можеш да почувстваш по улиците като друг метод на мислене, на битие, на хранене. Харесва ми! Аз пребивавам в Аржентина, работя в Латинска Америка и имам друг генезис. Също по този начин работя в Китай. Там има друг жанр на работа и на другарство. В България, в Пловдив, в София се усещам доста добре, доста ми е удобно измежду хората, с които се срещам и се старая да го върша освен в театъра с артистите, само че и да беседвам по улиците с хора от разнообразни страни, с друг генезис и вяра. Обичам това! Чувствам се вкъщи! ”
А какво бихте споделили за работата с българските оперни артисти?
„ Дон Жуан ” е сложен план. Както споделих, мъчно е за артистите, които извършват разнороден репертоар, само че не толкоз моцартов и по тази причина гласовете са по-силни. Това е като да преоткрием дружно творба, която към този момент познаваме или считаме, че познаваме. Виждам по какъв начин всеки ден артистите стартират да ми имат вяра от ден на ден, а без доверие е невероятно да се работи. Така че в този момент към този момент можем да открием детайлите в интерпретацията и това е доста ползотворна работа! ”
В предходния ни диалог през 2018 година казахте, че обмисляте и посещение в Софийската национална опера?
„ Знам, че моят управител е разговарял за разнообразни планове в Националната опера, само че всичко е прекратено поради пандемията. Ще гостувам в София на “Жената от езерото ” и се надявам да имаме бъдещо съдействие, само че първо би трябвало да изчакаме обстановката да се възстановява. ”
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ