На 24 септември 1937 край Попово започва провеждането военно учение

Големите царските маневри – едно послание на Борис III към Ньойския договор

На 24 септември 1937 край Попово стартира провеждането военно обучение с 35 000 души. Щиковете са демонстративно събрани от цар Борис III, който желае да съобщи ясно пред целия свят, че България няма да преценява с унизителния Ньойски контракт, който й не разрешава да има лична войска.

Демонстрация против Ньойския контракт, 10 г. след подписването

По силата на този контракт България би трябвало да съобщи Западните околности към Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко влашки села в Кулско, а Беломорска Тракия е дадена на Гърция. България би трябвало да изплати на съдружниците репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка – на шестмесечни вноски като първото заплащане би трябвало да е на 1 юли 1920 година, а последното на 1 януари 1958 година. Освен пари България би трябвало да компенсира съседките си и с добитък – общо 125 бика, 13 500 крави, 12 500 коня, 2 500 мулета, 9 200 волове, 33 000 овце. България би трябвало да доставя и на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години.

Откъм военна мощ на България е неразрешено да има съвременна военна техника, флот и авиация, а наложителната казармата е анулирана. Сухопътните сили дружно с полицията не би трябвало да надминават 33 000 души.

Това е едно от най-големите военни учения в историята на Третата българска страна. На него присъстват пехота, конници, ризница, самолети и други, само че точният броя на всяка от силите не е прочут. Във учението вземат участие и политически фигури във военни униформи – в това число и министър-председателят Георги Кьосеиванов. За задачата царят пътува със специфичен трен, който потегля в 7:32 ч и идва на гарата в Попово в 15:10 ч в първия ден на маневрите. Единственият министър, който не е във влака, а в София е Иван Красновски – на вътрешните работи и националното здраве.

Приготовленията за маневрите стартират доста преди те да започват на 24 септември. Инженерните войски стартират работа на терен – построяване на пътища, в това число основаването на мост в село Иванча над Буюк дере (който се употребява и днес), по който да премине военна техника от Южна България, както и други строителни планове – още от лятото. Кметът на града Петър Ламбринов получава финансиране, с което Попово се обновява като улиците се павират, подвигат се здания и се ремонтират към този момент съществуващи такива…

Борис III на ловджийски излет

Попово е определен за място, тъй като е почти в центъра на страната и по този начин никоя от съседките ни няма да си намерения, че имаме планове да я атакуваме. Освен инспекция на бойната подготвеност и ясно известие към света за мнението на цар Борис за Ньойски контракт, занятието има за цел и да повдигне морала на българския народ, който да види, че ползите ни са приоритет. За целта учението се отразява по радиото и се снима от филмовата студия при Щаба на войската.

Заради количеството хора, които пристигат на събитието, на 15 км от Попово, в местността Шабанца около селата Паламарца и Ковачевец е издигнато цяло градче с ток и водоснабдяване, където се обитава и Щаб квартирата. На аташетата е прокарана и телефонна връзка. В градчето се демонстрират филми, един от които е „ Михаил Строгов “, в който режисьорът Рихард Айхберг употребява за всеобщите подиуми във Видин 3500 войници от Врачанския, Плевенския и Белоградчишкия гарнизон, а също и доста роми, които играят татари.

Силите са разграничени на две дивизии, чиято борба царят обикаля, с цел да види, или с кон, или с автомобил – Червена и Синя. Червената дивизия е командвана от началника на Шуменския гарнизон генерал-майор Никола Марков, а Синята е отговорност на началника на Русенския гарнизон полковник Атанас Стефанов. В записите написа, че в примерната борба Сините настъпват и съумяват да принудят алените да се върнат зад отбранителната си линия.

На 2 октомври в читалището в Попово се прави анализ на учението.

Изводът е, че българската войска има извънредно висок дух. Нейната пехота и дивизии са положителни, конницата оперира превъзходно, а дребните командири са оценени като безупречни в работата си. „ Аз съм благополучен да установявам напредъка, който е реализиран в тактическо, техническо и морално отношение. “

Борис III държи няколко речи – на формалния обяд, който се състои в градската градина на бели покривки, цветя и под звуците на над 100 музиканти – а пред офицерите приказва към час.