На 24 декември 1945 г. в къщата на многодетните американци

На 24 декември 1945 година в къщата на многодетните американци семейство Содър избухва пожар. Родителите и четири от децата съумели да избягат на улицата, а вътре останали още петима братя и сестри.

Полицията бързо подписала протокол за гибелта им и завършила случая. Но след известно време двойката почнала да вижда детайлности, които демонстрират, че децата им въобще не са били в къщата тази нощ. А 23 години по-късно те получили фотография на един от изчезналите си синове. Вече пораснал.

Нощта на изгубването

Декември 1945 година Всички поданици на Западна Вирджиния се приготвят за Коледа. Сред тях са семейство Содър: съпрузите Джени и Джордж, 23-годишният Джон, 17-годишната Марион, 16-годишният Джордж младши, 14-годишният Морис, 12-годишната Марта, 9 -годишният Луис, 8-годишната Джени, 5-годишната Бети и 2-годишната Силвия. Най-големият наследник, десетото дете, не чествал Коледа със фамилията си тази година, тъй като е бил в войска.

До 24 декември двуетажната дървена къща била изцяло подготвена за тържеството. Домът бил изпълнен с детски смях, мирис на сладкиши и празнична атмосфера. Джени даже оставила петте деца да си легнат малко по-късно от нормално, с цел да си поиграят на воля.

Но тя им напомнила и отговорностите – децата трябвало да затворят кокошарника и да нахранят добитъка. А когато си поиграли задоволително и си свършили работата, хлапетата си легнали.

Около среднощ на приземния етаж се позвънило в кабинета на бащата. Джени стана от леглото, с цел да вдигне телефона, само че от другия завършек на линията никой не й дал отговор.

Жената помислила, че някой прави номера или просто е сбъркал номера, по тази причина се върнала в спалнята. По пътя забелязала, че огромната щерка е заспала на дивана. Вероятно се е преуморила, помислила си Джени, събудила Марион и я изпрати в леглото й.

Преди да си тръгне от първия етаж, дамата забелязала, че по някаква причина входната врата не е заключена. Тя заключила къщата,пуснала пердетата и си легнала.

Но час по-късно Джени се събудила още веднъж. Този път от звук на тавана, където била стаята на Джон и Джордж младши. Жената решила да не става, обърнала се на една страна и след няколко минути още веднъж заспала.

В 01:30 Джени се разсъни за трети път – към този момент от миризмата на изгоряло. Тя събудила брачна половинка си и изтичала при децата, чиито стаи били наоколо. Джордж извикал на децата да излязат на открито допустимо най-скоро.

В един миг Джени изтичала до първия етаж, с цел да повика пожарникарите, само че кабелът от стационарния телефон бил пресечен. Тогава майката изпратила огромната щерка при съседите да се обади от тях. Пламъците обхващали къщата от ден на ден и повече всяка секунда. И било ясно, че към този момент е невероятно да се качи на втория етаж.

На улицата се озовали родителите и четири деца: двегодишната Силвия, 17-годишната Марион и двамата по-големи сина. Останалите деца, които поискали да си легнат по-късно, останали в къщата. 

Родителите били ужасени. Джордж се втурнал към стълбата, която постоянно стояла зад къщата, с цел да се изкачи през прозореца. Но нея я нямало.

Тогава той реши да докара камионите си, с цел да се качи от тях на втория етаж. Но даже и те, за неприятен шанс, не запалили. Въпреки че денем работели без проблем.

В този миг цялата къща към този момент била обхваната от пламъци и не можело да се влезе в нея. Всичко, което фамилията можело да направи, било да стои и да гледа. И да се надява, че петте деца могат да оцелеят.

Съмнителните елементи към пожара

Чудото не се случи;п: Марион към момента не могла да се свърже с пожарникарите. Не си вдигнаали телефона. Съсед на семейство Содър трябваше да прекоси града с колата, с цел да уведоми персонално шефа на пожарната за случилото се. Той почнал да се обажда на помощниците си, събирайки екип. След това отишъл за пожарната кола. Отнело много време.

Както се станало ясно след това, спасителите реагирали толкоз постепенно, тъй като половината от чиновниците били при фамилиите си за празника, а останалите били неопитни доброволци или новодошли.

Пожарникарите пристигнали в къщата на Содър едвам в 8 сутринта. По това време от къщата не е останала и диря. А петте деца – Бети, Джени, Морис, Марта и Луис – изчезнали безследно.

Пристигнала и полиция, която открила, че пожарът е зародил поради неизправна апаратура. А петте деца умряли от голям брой изгаряния. Но съпрузите не се съгласили с тази версия, тъй като не били открити остатъци.

Те поискали от управляващите да създадат самостоятелна експертиза, с цел да схванат каква е била температурата по време на пожара, дали огънят е могъл да унищожи изцяло телата.

Съпрузите Джордж и Джени не можели да спрат да възпроизвеждат в главите си всички детайлности от онази ужасна нощ. Те почнали да се концентрират върху мемоари, които почнали да им се костват подозрителни.

Онова необичайно позвъняване, изчезналата стълба, прекъснатият телефонен кабел, повередените камиони — дали било просто поредност от съвпадения?

В същото времеполучили информация от следствието: не са открити човешки остатъци. Пресяването на пепелта също не показалп никакви следи от органични остатъци. За да се изпепели скелета, огънят би трябвало да е доста по-силен.

Семейство Содър също било изумено от друго: в случай че пожарът се дължи на нередовност в кабелите, за какво светлината на приземния етаж продължавала да свети по време на пожара?

Злополучната нощ провокирала доста подозрения. И родителите почнали да се питат: имало ли е деца в къщата, когато пожарът почнал?

Тук нещо не е както би трябвало

Содър били едно от най-уважаваните фамилии от междинната класа във Файетвил. Джордж имал изострен език. Винаги говорел самоуверено за нечий бизнес и обичал да спори за политика. Затова фамилията почнало да се чуди дали бащата не е пресекъл пътя на някого.

Още повече, че оня ден в къщата им фошъл човек, който доста настойчиво се опитвал да им продаде фамилна застраховка. И когато фамилията дало безапелационен отвод, той сподели: „ Проклетата ви къща ще изгори с пушек. И вашите деца ще бъдат унищожени. Ще ви платят за мръсните забележки, които вършиме за Мусолини. “

Големите синове също си спомнили, че неотдавна видели подозрителен мъж покрай къщата, който деликатно следил по какъв начин децата си играят в двора.

Семейството си спомнило и за чужд, който под претекст, че си търси работа, отишъл в имота на фамилията и почнал да приказва, че къщата им има неприятно окабеляване, което ще докара до пожар.

Семейство Содър преди малко били създали следващия ремонт, тъй че тази информация малко ги изненада;а. Свикали няколко инспекции – специалистите дали изводи, че всичко е наред.

След известно време водачът на рейса в диалог с Джордж инцидентно загатнал, че същата нощ е видял някой да хвърля нещо огнено върху покрива на къщата им. Той споделил, че приличали на горящи топки.

А в хотел и ресторант на няколко благи от къщата на семейство Содърс били видени възрастни с пет деца след тази нощ. Но никой не можел да опише броя на възрастните и по какъв начин изглеждали.

Джордж и Джени разбрали, че нещо не е наред в този случай. Те решили да вземат нещата в свои ръце и да проверяват сами.

Издирването 

Първото нещо, което семейство Содър създали, било да вземат пилешки кости и да ги хвърлят в горящи пламъци. Поддържаха огъня с такава мощ с каквато горяла и къщата им. Експериментът посочил, че костите са останали непокътнати. А това означавало, че останките на децата е трябвало да бъдат открити.

Тогава Джени стартира да търси в пресата и книгите сходни истории за пожари, които също удостоверяват, че даже при по-силен пожар, останките би трябвало да са оживели.

След като събрали доказателства, те отишли в полицията. Поискали да се образува ново дело. Но техните причини не били задоволителни за управляващите. Заради това е отказано по-нататъшно следствие.

Тогава Джордж и Джени качили ръкописен банер покрай къщата си. Те разпечатали фотоси на изчезналите деца, подписали ги и заявили, че знаят, че децата им са живи. Който ги върне живи и здрави, ще получи 10 000 $.

Но никой не дал отговор на фамилията. Тогава двойката се обърнала към частен детектив. Той разкрил още една подозрителна детайлност. Агресивният мъж, който се опитал да им продаде фамилната застраховка, бил следователят, който показал окабеляването като причина за пожара.

Детективът чул и диалога на шефа на пожарната, който споделил на другар, че е намерил сърце по време на пожара, отнесъл го и го заровил. Когато детективът изискал да уточни мястото на погребението и да направи експертиза, резултатът посочил, че това е черен дроб на крава.

Родителските сърца се късали поради нещастието. В продължение на десетилетия те разпознават децата си в отрязъци от вестници, пътуват до други елементи на страната, с цел да намерят тези хора от фотографията.

Те отговаряли на всички писма и се хващали за всяка диря. Семейство Содър пътувало до Сейнт Луис, когато им било казано, че една от дъщерите им е била забелязана там в манастир. Те отишли ​​в Тексас, където някой видял пийнал млад мъж, който твърдял, че е Луис Содър. Но на всеки предел или не им отваряли вратата, или признавали, че това е смешка.

Снимката на сина

23 години след онази злополучна нощ семейство Содър получава още едно писмо. Съдържало черно-бяла фотография на млад мъж и надпис: „ Луис Содър. Обичам брат Франки. Илил Бойс. A90132 или 35″.

Двойката видяла директна аналогия с порасналото си момче: повдигната лява вежда, къдравата коса, тъмните очи. Но нямало противоположен адрес.

Семейството не желало да разгласява писмото в локалните медии: те се страхували да не навредят на сина си. След това още веднъж наели детектив, който схванал от марката, че писмото е изпратено от Кентъки. Но не съумели да открият подателя, нито да потвърдят самоличността на младежа от фотографията.

Родителите качили новата черно-бяла фотография на оня банер в двора (продължил да виси през всичките 23 години). И траяли да чакат и да се надяват.

Джордж умря същата година, когато фамилията получило фотографията. Джени живяла още 21 години. През цялото това време тя носела единствено черни облекла и траяла търсенето си.

От децата през днешния ден е живо единствено най-малкото момиче от семейство Содер – Силвия. Тя е на 77 години. Тя и внуците на Содър към момента търсят Бети, Джени, Морис, Марта и Луис. Те са сигурни, че децата са били отвлечени този ден.

Няколко пъти месечно ревизират уеб страници с информация за изчезнали (и намерени) хора, надничат в лица и поддържат връзка с детективи, които по персонални ползи се занимават с този случай.

Но следи няма – 75 години по-късно никой не знае какво се е случило с Морис, Марта, Луис, Джени и Бети Содър в коледната нощ през 1945 година