На 24 април 1934 г. е родена Шърли Маклейн Бийти

На 24 април 1934 година е родена Шърли Маклейн Бийти - американска театрална и киноактриса, публицист. Има „ Оскар ” за присъединяване си в „ Думи на любов ”, премия „ Еми ” за „ Циганката в душата ми “, „ Златен глобус ” за „ Неприятности с Хари ”, награди на БАФТАза „ Питай всяко момиче “ и „ Апартаментът “. Автор е на книгите „ Камино ”, Паметта на душата ” и „ Медитацията: нахлуване във вътрешността ”, от която ви представяме фрагмент.
Много хора в наши дни откриват, че животът е станал комплициран, под напрежение, изпълнен с грижи и някак безполезен, тъй като те не употребяват вътрешните си сили за решаването на проблемите си. Те споделят, че стресът през днешния ден е непоносим. Започват да настояват, че материалното богатство, триумфът, славата и общоприетите способи за реализиране на триумф към този момент не ги удовлетворяват и не си костват напрежението, който ги съпровожда. Трябва да има и още нещо. Този рефрен звучи доста постоянно.
Интелигентните хора с положителни планове се оглеждат и виждат към себе си необявените войни, в които се пролива кръв, злобата на нуклеарната конкуренция, света, изпълнен с опиати, ужасната панорама на милионите недохранени и още по-големия брой необразовани в най-богатата страна на света, стремглаво увеличаващите се престъпност и смъртоносни заболявания, безумното тровене на околната среда - дълъг лист от бедствия и форми на самоизтребление -и се питат напълно естествено: какво, по дяволите, става с човечеството? Защо хората вършат тези неща?Ако същите тези интелигентни питащи създадат още една крачка и зададат въпроса; „ Защо ние вършим това на самите себе си ” те към този момент ще мислят по метод, присъщ за Новата Епоха. 
Тъй като в Новата Епоха става дума за отговорността за себе си, тя изисква всеки да поеме отговорност за всичко, което се случва в живота, защото всичко е обвързвано. Но най-първата отговорност би трябвало да е персоналната - в същинския смисъл грижата за персоналния Аз.
Това не е елементарно. То изисква на първо място самонаблюдение и спор със себе си. Това значи да погледнем в огледалото и да извиним на себе си, че не сме съзнали, че от любовта към нас самите може да възникне и любовта към другите, и в края на краищата обич към света, в който живеем. От това любящо самоосъзнаване може да дойдат и решенията за ужасните проблеми, които ние сме основали.
Истината е, че доста огромна част от ужасите, измежду които живеем, съществуват тъкмо тъй като сме пренебрегнали признаването, възхваляването и потреблението на позитивните сили в себе - си - занемарили сме любовта към себе си. А в реалност позитивната самоизява може да се реализира най-добре в връзките с другите. Това, което безусловно не можем да сторим, е да се обвържем със света по потребен метод, до момента в който не сме се научили да харесваме себе си. Това усилва способността ни да харесваме и обичаме другите, което от своя страна усъвършенства опцията за сътворяване на смяна. В този смисъл в действителност е благополучие, че измежду последователите на Новата Епоха са и някои от най-хубавите и най-умните.
Това са човеци, които са надълбоко загрижени за това, което се случва с планетата ни и с всички форми на живот, които я населяват. Сред тях има деятели от придвижванията срещу войните и нуклеарните оръжия, загрижени за опазването на околната среда и за мира, феминисти, еколози, банкери, психолози, лекари, физици, чиновници с бели яки, сини яки и даже изобщо без никакви яки, и доста, доста други -така че явно има милиони хора, поддържащи „ егоистичното " предпочитание да оказват помощ за спасението на планетата ни от заличаване, започвайки работа в самите себе си.
Да стартираме да мислим съществено за съществото вътре в нас е най-важната крачка, която можем да създадем в процеса на съзряване. Явно това може да се окаже мъчително и става още по-мъчително, когато решим да сложим под подозрение старите си догатки и отзиви. Пълни сме с пострадвания, болки и обиди. Отрицателният товар, който носим на всички места със себе си, може да се облекчи посредством медитацията, само че това значи да сме подготвени да посрещнем някои грозни истини, а по-късно да имаме смелостта да се освободим от тях. Да летим свободно значи да се лишим от сигурността, предоставяна ни от познатите ориентири (дори и от отрицателните) и привички, посредством които поддържаме организацията в себе си и рестриктивните мерки си. Вие желаете да задържите визията, която имате, без значение какъв брой мизерна е тя, освен тъй като тя ви е позната и ви дава убеденост, само че тъй като подсъзнателно вие разбирате, че тя ви разрешава да обвинявате другите за това, което сте. Желанието да бъдете свободни вътре в себе си е сериозна крачка, тъй като тя значи да поемем цялостна отговорност за всичко, което вършим. Медитацията не е бягство или глезене. Тя е демонстрация на вътрешна отговорност. За това са нужни дисциплинираност, усилена работа, време, усърдие и самообладание към себе си - за мен това е най-мъчното самообладание.