На 23 април се навършват 100 години от рождението на

На 23 април се навършват 100 години от рождението на именития артист Петър Слабаков(1923-2009). Любимец на публиката, основал незабравими облици в кинокласики като „ Шибил “, „ Цар и военачалник “, „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Покрив “, „ Най-добрият човек, който познавам “ и доста други. Той е артистът с най-вече основни функции в българското кино.

Петър Слабаков има ослепителен и забавен живот и отвън киното и сцената. Той бе измежду учредителите на Комитета за отбрана на Русе и Клуба за публичност и народна власт, на Независимото съдружие „ Екогласност “ и на Съюз на демократичните сили. Два пъти е избиран за народен представител.

„ Свободен съм бил и преди 9 септември, и след 9 септември, и преди 10 ноември, и след 10 ноември. Никой не може да ме накара да мисля по различен метод “, цитира думите му Румяна Емануилиду в книгата си " Петър Слабаков, който знае 3 и 300 ".

Синът му Андрей Слабаков описа любопитни мемоари за татко си и разкри за какво се гордее с семейството си.,пише Ретро бг

– На 23 април се навършват 100 години от рождението на Петър Слабаков. Кои са най-ярките ви мемоари за татко ви, какъв човек беше той?

– Баща ми в действителност е роден на 22 април. Но той беше уверен, че е роден на 23-ти, тъй като тогава е записан. Но въпреки всичко баба ми Бонка, т.е. майка му, при всички положения знае по-добре по кое време е роден, а не той самият. Така че е роден на 22-ри.

Аз съм доста горделив с татко си. Надявам се всички хора да са горди с бащите и майките си. Той беше честен човек, обективен и извънредно прям. На това ме е учил, по този начин съм възпитаван – да приказвам единствено и само каквото мисля, без значение какво ще ми коства. Което и той правеше. За мен постоянно е бил образец, както се споделя.

– А на него какво му е коствало това?

– Най-разнообразни неща. Например от Военния спектакъл го реалокираха в Пернишкия, което едно време, преди 10 ноември, се е наричало въдворяване.

– За наказване за неговата искреност ли?

– Да, тъй като приказва каквото си желае. Но в това няма нищо трагично.

– Разкажете някоя паметна преживелица с него?

– Трудно ми е да си спомня съответна преживелица. По Българска национална телевизия ще излъчат моя филм „ Баща ми “, който направих за неговата 80-годишнина и който е по-добър от всичко, правено за него. Има и премия от „ Златен ритон “. Любопитно е да вземем за пример, че той няма медал „ Стара планина “. Очевидно не е заслужил като някои други. Доста забавни хора имат подобен медал, може да извършите информация. Но татко ми няма.

– Това дали го е наранявало?

– Не. Въобще не му пукаше за никакви награди. Във кино лентата го запитвам: „ Ти няма ли да отидеш да си вземеш ордените? “. Той има ордени и медали от разнообразни министерства, които в никакъв случай не е ходил да вземе. Той сподели: „ Аз в никакъв случай не съм се сещал “. Викам му: „ Хайде в този момент да отидем до Народното събрание “. Тъй като от тяхната администрация трябвало да се изискат такива оценки отпреди години. Отидохме в Народното събрание и те му споделиха: „ Ами би трябвало да пуснем молба, с цел да си ги получите “. Познайте дали пусна молба. Това се случи 2000 година, по времето на великата народна власт.

– Бихте ли споделили някой трагичен миг от кариерата му?

– Той беше доста афектиран, когато партията разформирова Бургаския спектакъл в края на 50-те, когато там бяха Юлия Огнянова, Методи Андонов, Леон Даниел, Вили Цанков, които постановиха нова хармония. Наричаха ги бургаската четворка и това бе най-силният интервал на трупата. И ги разхвърляха всички по разнообразни театри. Тогава татко ми и майка ми отидоха в Пловдив. За цялата натрупа на Бургаския спектакъл това беше извънредно противен миг. После се преместихме в София, а татко ми стартира да играе в спектакъл „ Трудов фронт “ (сега Малък градски спектакъл „ Зад канала “). И защото в жилището на баба ми към този момент живееха двете сестри на майка ми и беше тотална лудница, отидохме да живеем при Юлия Огнянова, те си бяха другари още от Бургас. Тя си загради жилището и там останахме 6-7 години.

– Бяхте ли близки с татко си?

– Вижте, ние сме темерути – към околните си най-много, към другите хора не. Гледаме да не показваме своите усеща. Но това не ни пречи да се обичаме.

– Петър Слабаков има над 120 функции в киното, коя за вас е най-паметната?

– Той има над 160 функции в киното, защото се е снимал и в непознати филми, които никой не брои. В продукции на Германия, Италия, Чехословакия, Съюз на съветските социалистически републики, Франция, Канада и други Така че не мога да откроя една роля, той има доста мощни превъплъщения. Баща ми е прочут с това, че в случай че нещо в ролята не му харесва, с него се преценяват и сценаристи, и режисьори. Той работи единствено на възприятие. Прочита сюжета и споделя: това тук не е наред, това не може да се направи и прочие Така работеше. Много го канеха. Той е индивидът с най-вече основни функции в българското кино – 30! Няма различен с повече. Не е малко, в случай че е почнал да играе доста късно – едвам на 37 години. Мисля, че първият му филм е през 1960-а. Така че към младите сътрудници – умерено, няма ужасно.

– А на самия него кой облик му беше най-скъп?

– Няма артист, който да си обича една роля. Може да се харесва в някоя повече, в сравнение с в друга. Актьорът обича всичките си функции – и в киното, и в театъра.

– Петър Слабаков няколко пъти е бил изключван от Българска комунистическа партия, за какво, отново поради неговата откровеност ли?

– Защото приказва каквото си желае. Спомням си, че изиска среща с Тодор Живков. Това, което знам, е от татко ми. Другарят Живков, несъмнено, си мислел, че татко ми желае да му дадат апартамент, както някои негови сътрудници са ходили да желаят. Той обаче отива и споделя: Другарю Живков, мисля, че е време да поговорим по какъв начин би трябвало да се структурира земеделието. Само татко ми може да направи такова нещо. Той е бил тракторист, имаше доста огромна уязвимост към земеделието, дядо ми е бил шеф на конезавод и на аграрни учебни заведения. Така че татко ми доста се интересуваше от тази тематика. И с другаря Тодор Живков си говорили два часа по какъв начин да се оправи българското земеделие.

– Разказва се една история – по какъв начин, влизайки в заведение, споделил: „ Ако има полицаи, да излязат! “. Чували ли сте я?

– Не я знам тази история. Мога да ви кажа, че е влизал с кола в Младежкия спектакъл, когато играеше там. Имаше някакъв ваучър в театъра и влезнал с колата през вратата. Не че е нанесъл вреди, просто да има ваучър. Той обичаше да има ваучър.

– Към какво беше несклоняем?

– Да бъдат унижавани други хора. Без значение кои. Имаше ужасно мощно възприятие за правдивост и най-вече мразеше да унижават някого.

– Какво публиката не знае за Петър Слабаков?

– Вероятно знае множеството неща, тъй като татко ми в никакъв случай нищо не е крил. Но хората не знаят, че едвам когато снимах кино лентата „ Баща ми “, той си взе дипломата. Баща ми е приключил стопанска система на тежкото машиностроене във Варна. А актьорско майсторство е приключил по така наречен член 9, което е за хора, които към този момент играят в театъра, без да са учили във ВИТИЗ. И му крещя: „ Тате, дай да те дипломираме “. Заведох го във Варна и по този начин той си взе дипломата на 80 години, вместо да я вземе през 1952-ра!

– Кои качества сте наследили от него?

– Както споделих, теоретичен съм да приказвам единствено това, което мисля. Може да е сбъркано, само че по този начин мисля аз. По-добре, в сравнение с да приказваш други неща, които съгласно някои са верни. И изобщо не ме интересува кой ме харесва и кой не. Ако всички се държаха по този начин, освен България, само че и светът щяха да наподобяват по друг метод.

– Какво сте запомнили от татко си?

– Баща ми не говореше със сентенции. Харесвал съм това, което той прави, и съм се старал да върша същото, тъй като мисля, че е вярно. И по този начин би трябвало да вършат всички хора. И би трябвало да обичат майките, бащите си, да се гордеят с тях, тъй като те са се грижили за теб, възпитали са те, отгледали са те и са те обичали.

– Съветвал ли ви е той и защо?

– Аз съм желал препоръки, само че не е казано, че съм се вслушвал. Когато играех Бойчо Огнянов, му желаех съвет. Той работи по напълно друга логичност. Не е от по този начин наречения интелектуален вид актьори, който ще прави разбори на облика, по какъв начин да бъде построен. Той постоянно е 100 % вътре в ролята, става различен човек и това е схемата. И аз съм се мъчил това да върша в „ Под игото “, като татко ми. Защото и аз съм почти подобен.

– Органично се потапя в облика?

– Максимално органично. Което не значи, че интелектуалният вид артисти не са органични и те. Но друга е системата на работа.

– Тежко ли ви беше да носите семейството Слабаков, когато влязохте във ВИТИЗ, и чувствахте ли се в неговата сянка?

– Не. Казват, че децата на известните страдат от това нещо, аз в никакъв случай не съм страдал. Само съм се гордял с татко си и съм се опитвал да си извоювам място под слънцето. Абсолютно не ми е било проблем. Сега хората, които не обичаха татко ми, автоматизирано не обичат и мен. От друга страна, тези, които го обичаха, обичат и мен. Без мотив. Така че има плюсове и минуси. Горд съм с семейството си и в никакъв случай не ми е било мъчно.

– А татко ви гордееше ли се с вас?

– Мисля, че да.

– Би ли се гордял, че сте евродепутат и сте влезнали в политиката?

– Не знам. След като той влезе в политиката, му споделих: Абе, тате, в какви лайна се забъркваш, какво правиш, хората толкоз те обичат… И след това аз направих същото. Но в последна сметка би трябвало да се опитва, да видиш дали нещо можеш да промениш в някаква степен и аз мисля, че татко ми съумя да промени някакви неща. Не доста, за жалост. Аз сега се пробвам да върша същото.

– Отиде ли си Петър Слабаков наскърбен от нещо?

– От политиката сигурно. Иначе няма от какво друго. То не може да не се разочароваш в политиката, тъй като това са едни непрекъснати пазарлъци, разговаряш с едни хора – аз ще ти дам това, пък ти ми дай това или противоположното. И в този момент и при мен е по този начин. Няма никаква разлика.

– Какво му беше отношението към победилата народна власт?

– Беше отчаян, както множеството естествени хора. Защото на процедура тези, които желаят сякаш да вършат народна власт, в действителност са изчадията на Българска комунистическа партия. Това е така наречен „ комсомолски актив “. Тези, които убиха Луканов, които направиха един куп простотии в България. Луканов не го е умъртвил демократ с велико възприятие за правдивост, убиха си го комсомолците, тъй като той им пречеше. Те си взеха властта и сега са проблем. Тези хора не имаха вяра в нищо. Това са мои думи, само че с татко ми мислехме еднообразно. Сред старите комунисти имаше хора, които имаха вяра в някаква химера. Младите не имат вяра в безусловно нищо. Комсомолските деятели сега управляват България, те са се пръснали във всички партии. И са доста по-опасни от комунистите, тъй като са безверници.

– Защо в последните си години Петър Слабаков избра уединението в село Бериево?

– Пак има връзка с политиката. Беше доста наскърбен от някои неща, които се случваха. Той беше мечтател. Което е хубаво, от една страна. От друга – идеалистът постоянно получава оскърбление.