На 22 март Велико Търново чества своя празник. Датата е

На 22 март Велико Търново празнува своя празник. Датата е обвързвана с успеха на цар Иван Асен Втори при Клокотница през 1230-а година и построяването на църквата „ Св. 40 мъченици “. Градът е първият в страната, който след Освобождението дефинира дата за собствен формален празник. „ Велико Търново има своя магия, която превзема всеки, който се допре до този град “, споделя художникът Сашо Филев, който повече от 60 години не стопира да рисува сюжети от остарялата ни столица. Картини с търновските пейзажи на Сашо Филев са владеене на доста колекционери и на редица международни галерии. 

Сашо Филев е трансформирал ателието си в картинна изложба, което се намира до Самоводската чаршия във Велико Търново.

„ Това е един необикновен град особено за художниците и не инцидентно младежите, които идват да рисуват, да следват в Търново, доста постоянно, съвсем постоянно остават в Търново . Търново е една магия и освен за художниците, изобщо за хората на изкуството - писатели, поети. Има нещо свише, някаква аура може би, някакво лъчение има, някакво притегляне, което кара хората да го обичат “, споделя художникът.



Сашо Филев е роден в Добрич, от където е майка му. Баща му е кореняк търновец и той увлякъл сина си към изкуството. Още от 13-годишен Сашо Филев стартира да рисува Търново и то в компанията не на кого да е, а на бележития търновски художник Иван Христов. „ Имах голямото наслаждение да рисувам с този огромен създател и да абсорбирам всичко от неговото майсторство “, връща се обратно в спомените си Сашо Филев. 

Той не е пленерен художник, застанал на несъмнено място и рисуващ пейзажа пред очите си, Сашо Филев рисува Търново посредством съзнанието си:

„ Аз Търново го виждам от всички направления. Зная коя къща къде с намира, тъй като градът е в съзнанието ми . Много постоянно, даже напоследък, когато седна да рисувам Търново, единствено си представям от коя посока ще го погледна. Веднага в съзнанието ми изскача най-много обстановката и най-много този амфитеатър, който има Търново и който е най-характерен за нашия град. Търновската архитектура е един отбор, който не може да се съпостави с никой различен град “.



Улица „ Гурко “ е обичаното място на Сашо Филев, както и архитектурните шедьоври на занаятчия Колю Фичето. Платната на историческа тема са другата пристрастеност на известния художник. За всяка една такава картина се готви дълго и усърдно, тъй като държи всичко да бъде изпипано - изключително в облеклата и атрибутите на историческите персони. Калоян, цар Симеон, братята Асен и Петър, хан Крум, цар Борис III, Фердинанд са единствено част от личностите, които е рисувал. Сега е въодушевен да пресъздаде величавия облик на Ивайло. 



Казват за Сашо Филев, че е художникът-посланик на Велико Търново по света.

„ Картината е делегат, за който няма граница . Радостно е, че фактически доста мои картини намират място освен в България. Последното съществено присъединяване, което съм правил, е в Амстердам на международно ревю, в което участваха галерии от 85 страни. Много хора не знаеха даже къде е България, само че въпреки всичко видяха нашия прочит на търновската архитектура. Действително Търново е забавен град “, споделя художникът. 

Сашо Филев не стопира да опитва с цветовете, с техниките, с въображението си, даже е трансформирал статива, на който рисува, в художествена творба, върху която е изписан и стих от една от неговите стихосбирки. 

Галерията, в която е превърнато ателието на художника, ще затвори до края на март, само че той ще продължи да рисува, застанал непроменяемо до витрината. Сашо Филев споделя, че приема въвеждането на по-строгите ограничения:

„ Няма работа, няма придвижване, имам възприятието, че стопанската система стопира, само че в края на краищата най-важното е здравето . Така нареченият локдаун за мен е вярно решение, тъй като фактически едно разформироване, виждате какво става, пък на всеки му се желае да излезе, да се разноски. Дано всичко да мине по-бързо. Мисленето на индивида се трансформира. А по отношение на създателите, освен за мен, художникът доста постоянно остава самичък със себе си, той се изолира . За да правиш нещо, би трябвало да останеш самичък със себе си и за това ателието е моят втори дом . Всеки някъде работи, тъй като това, което на нас Господ ни е дал, ние можем да го вършим на всички места, даже да седнем на улицата да рисуваме, стига да има опция “.



Картините на Сашо Филев излъчват мека и успокояваща светлина, зареждаща с хубост и ентусиазъм. Говорим за предаването „ Закуска на тревата ", а алюзиите за търновския художник са две - емблематичната картина на Мане с голата жена на пикник с двама мъже, и необятната поляна пред селската му вила:

„ Това е история за тази картина на Мане, по този начин наречените импресионисти, които откакто са били отхвърлени, станали още по-известни, само че във връзка „ Закуска на тревата “ - предаването, фактически би било добре едно изявление да се направи навън, тъй като тревата е природата, пролетта, това е раждането на живота . „ Закуска на тревата “ - незабавно се сетих за една панорамна картина, която стои пред нас, и незабавно в съзнанието ми изскочи необятна поляна, която доста постоянно ме зарежда прочувствено като я погледна, този шир, тази зеленина, която основава огромно въодушевление в индивида. Мен особено доста ме зарежда. Действително е доста хубаво и една закуска на тревата би ми подействала доста добре “.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.