Почитаме паметта на Свети Константин и Елена
На 21 май православната църквата уважава паметта на Свети Константин и Елена. Това е последният пролетен празник, чиято обредност към този момент подсеща за настъпващото лято.
Българският народ свързва този ден с игрите по огън - нестинарството. В този ден се преплитат християнския празник, почитащ Свети Константин и Елена, и античните обичаи на вървене по огъня.
Народната традицията е непокътната и до момента в някои региони в истинския си тип, а по доста места се извършва като атракция за туристите. Приготовленията за празника стартират няколко дни преди денят на Свети Константин и Елена, когато се събират на средства за общ курбан, а също и за разчистване и коригиране на изворите и кладенците на селото.
На площада авансово се приготвя огромна клада от дърва. Вечерта се възпламенява огромен огърн, всички са се събрали към него и слушат хороводни мелодии, предопределени за обреда.
Когато запаленият огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около мястото се извиват хората, а отпред се носят иконите на Свети Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са дами.
Вярва се, че влезлите в жаравата изпадат в положение, в което могат да изрекат оракулски думи. Ритуалният им танц трае няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата софра с приготвения курбан.
Този ден е обвързван и с различен бит. В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра стопанка и ще роди доста момчета.
На курбана се събира цялото село, а именниците посрещат посетители. Според поверието Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и по тази причина през този ден стопаните не работят в къщи и на полето.
Българският народ свързва този ден с игрите по огън - нестинарството. В този ден се преплитат християнския празник, почитащ Свети Константин и Елена, и античните обичаи на вървене по огъня.
Народната традицията е непокътната и до момента в някои региони в истинския си тип, а по доста места се извършва като атракция за туристите. Приготовленията за празника стартират няколко дни преди денят на Свети Константин и Елена, когато се събират на средства за общ курбан, а също и за разчистване и коригиране на изворите и кладенците на селото.
На площада авансово се приготвя огромна клада от дърва. Вечерта се възпламенява огромен огърн, всички са се събрали към него и слушат хороводни мелодии, предопределени за обреда.
Когато запаленият огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около мястото се извиват хората, а отпред се носят иконите на Свети Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са дами.
Вярва се, че влезлите в жаравата изпадат в положение, в което могат да изрекат оракулски думи. Ритуалният им танц трае няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата софра с приготвения курбан.
Този ден е обвързван и с различен бит. В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра стопанка и ще роди доста момчета.
На курбана се събира цялото село, а именниците посрещат посетители. Според поверието Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и по тази причина през този ден стопаните не работят в къщи и на полето.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ