Православната църква почита паметта на Св. св. Константин и Елена
На 21 май православната черква уважава паметта на Светите равноапостоли император Константин и неговата майка Елена. Царуването на Константин е обвързвано с налагането на християнството като публична вяра. Самият той приема християнската религия в края на живота си. Според преданието майка му, кралица Елена, отива на поклонение в местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.
На този ден именици са всички с имена Константин, Костадин, Костадинa, Динкo, Елена, Еленкo, Елен, Ели, Елица и Койчо.
Денят на Св.Св. Константин и Елена е най-важният набожен празник на нестинарите. В региона на Странджа планина доникъде на 20 век се резервира един неповторим бит, който е публикуван само тук. В предишното обичаят е бил публикуван в съвсем всички села към гр. Малко Търново, само че през днешния ден е непокътнат в селата Българи и Сливарово.
Според поверието Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и по тази причина през този ден стопаните не работят у дома и на полето. В някои селища на Югоизточна България и Родопите се извършват нестинарските огнени игри. В празненството взе участие цялото населено място, само че в огнената жарава играят единствено призваните: духът на светеца се вселява в тях, " прихваща ги " и подчинявайки му се, те вещаят от негово име. Обикновено нестинарите са дами и мъже от един и същи жанр и умеенето им се предава по завещание.
Сутринта те се събират в параклиса на светците, където се съхраняват техните свещени икони и нестинарският барабан, съпровождащ обреда. Там приижда цялото село. Всеки носи печени агнета, хлябове и погачи, ракия и вино. Населението устройва " панигир " - обща софра, съпроводена с песни и игри. Младите възпламеняват огромен огън, който до вечерта би трябвало да прегори. Тогава с иконите в ръце нестинарите прекрачват с боси крайници в жаравата и пристъпват постепенно под ритъма на тъпана. Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена, които им оказват помощ да пророкуват и да лекуват заболявания.
На този ден именици са всички с имена Константин, Костадин, Костадинa, Динкo, Елена, Еленкo, Елен, Ели, Елица и Койчо.
Денят на Св.Св. Константин и Елена е най-важният набожен празник на нестинарите. В региона на Странджа планина доникъде на 20 век се резервира един неповторим бит, който е публикуван само тук. В предишното обичаят е бил публикуван в съвсем всички села към гр. Малко Търново, само че през днешния ден е непокътнат в селата Българи и Сливарово.
Според поверието Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и по тази причина през този ден стопаните не работят у дома и на полето. В някои селища на Югоизточна България и Родопите се извършват нестинарските огнени игри. В празненството взе участие цялото населено място, само че в огнената жарава играят единствено призваните: духът на светеца се вселява в тях, " прихваща ги " и подчинявайки му се, те вещаят от негово име. Обикновено нестинарите са дами и мъже от един и същи жанр и умеенето им се предава по завещание.
Сутринта те се събират в параклиса на светците, където се съхраняват техните свещени икони и нестинарският барабан, съпровождащ обреда. Там приижда цялото село. Всеки носи печени агнета, хлябове и погачи, ракия и вино. Населението устройва " панигир " - обща софра, съпроводена с песни и игри. Младите възпламеняват огромен огън, който до вечерта би трябвало да прегори. Тогава с иконите в ръце нестинарите прекрачват с боси крайници в жаравата и пристъпват постепенно под ритъма на тъпана. Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена, които им оказват помощ да пророкуват и да лекуват заболявания.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ