На 20 юли 1969 г., лунният модул "Йигъл" на космическия

...
На 20 юли 1969 г., лунният модул "Йигъл" на космическия
Коментари Харесай

Българин изобретил прилуняващия модул на ”Аполо 11”

На 20 юли 1969 година, лунният модул "Йигъл " на галактическия транспортен съд "Аполо 11 " на НАСА, кацна на Луната. За първи път в историята на човечеството човешки крайник стъпи на земния спътник - американец.

В оня миг малко хора обаче знаят, че заслуга за това има и един българин - карловецът Иван /Джон/ Ночев, за който се счита, че е изобретил прилуняващия модул, оповестява Нова телевизия.

В знак на респект към своя съгражданин, в Историческия музей в Карлово подредиха галерия, отдадена на 101-та годишнина от рождението му.

Иван Ночев стартира работа в казанлъшкия боен цех "Арсенал ", а по-късно се трансферира в Държавната аеропланна работилница в Божурище, напомня историкът Петър Ненков. Когато край карловското село Марино поле се построява съвременно военно летище и авиоремонтна работилница, той се връща в Розовата котловина.

Присъединяването на България към оста Берлин - Рим - Токио през 1941 година, води до превъоръжаването на българската бойна авиация с немски изтребители "Месершмит ". Те обогатяват морално остарелия авиопарк на българските Въздушни войски. За да усвои ремонта на немските изтребители, за Германия отпътува група български авиотехници, измежду тях е и Ночев. Една година по-късно в той към този момент е студент в Берлинската Политехника.

След войната съумява да приключи и Техническия университет във Виена като машинен инженер. Много скоро пази и докторска дисертация. Работи известно време на летището на австрийската столица, само че не след дълго се връща в родината си.

След като изгубват борбата с руснаците за изстрелване на човек в звездното пространство, американците вземат решение непременно да потърсят реванш посредством своята стратегия за подчинение на Луната.

Започва конструирането на популярната серия галактически кораби "Аполо " и ракетата притежател "Сатурн " основана от Вернер декор Браун.

В Лунната стратегия се включва и българинът Иван Ночев. Той идва в Канада през 1951 година и работи в "Канада еър ". Пет години по-късно се трансферира в Калифорния, където постъпва на работа в авиокосмическия колос "Дженерал дайнамикс корпорейшън ". Тук, в Силиконовата котловина, се създават най-новите самолети и ракетни системи за потребностите на Пентагона и НАСА.

Получавайки американско поданство през 1962 година, той приема името Джон Ночев и се включва в екипа от учени в Американската национална организация за проучване на Космоса - НАСА при създаването на галактическия транспортен съд "Аполо ". "Аполо " се дели на два съществени модула - с единия американците кацат на Луната и той им служи като база и стартова площадка, а другият по същото време кръжи в орбитата на спътника и по-късно връща астронавтите на Земята. Цялото човечество следи със спотаен мирис грандиозния героизъм на астронавтите Армстронг, Олдрин и Колинс, само че надали някой у нас е предполагал тогава, че зад това велико достижение на човешкия талант стои и българин.

Изобретените с присъединяване на Иван Ночев реактивни мотори обезпечават плавното кацане на модула "Йигъл " с астронавтите на Луната и подсигуряват, че модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява. Освен това подсигуряват сполучливото им завръщане и съединяване с очакващия ги в окололунна орбита галактически транспортен съд "Аполо ".

За неговите големи заслуги при изработването на ракетните мотори, Джон Ночев получава орден от Конгреса.

Натрупал стабилен опит и познания той открива своя лична компания за авиоинженерингова активност в региона на ракетно-космическите проучвания, наречена "Лансиа ". Мечтае един ден да се завърне в своето родно Карлово и да вложи средства за изграждане на лицей, само че ориста взема решение друго - на 13 март 1992 година умира в Сан Диего, Калифорния.

Редом с други двама велики българи - Асен Йорданов, другият български талант в авиацията, и Джон Атанасов, той подрежда името си в Златния фонд на човешката мисъл и дава опция на Съединени американски щати да забият първи в света националния си байрак на Луната.

На погребението му участват трима президенти на Съединени американски щати - Рейгън, Картър и Буш-Старши.

С името и разработките си Иван /Джон/ Ночев участва в доста енциклопедии и книги, отдадени на авиацията и космонавтиката.
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР