Радев премина в режим на тиха опозиция
На 19 януари 2022 година, когато наново се закле като президент пред Народното събрание, Румен Радев със самочувствието на общественик, който обрисува посоките на развиване на страната в идващите години. Той разгласи, че борбата с корупционния модел на ръководство би трябвало да продължи; че са нужни незабавни промени в правораздаването и необятни конституционни промени; че би трябвало да се работи за превъзмогване на демографската злополука, за просветена нация и за справяне с бедността. Мощни послания, няма спор. И всеобхватни – подобаващи за
човек, който счита, че държи съдбините на страната в ръцете си
А Радев тогава имаше съображение да гледа на себе си тъкмо по подобен метод. Последното държавно управление на ГЕРБ завърши мандата си през 2021 година след улични митинги, които президентът катализира с апела „ Мутри, вън! ”. Последваха 6 месеца ръководство на служебни държавни управления, назначени от Радев, които изтръгнаха властта от герберите и я концентрираха в неговите ръце.
Действащите в това време парламенти бяха слаби, дезорганизирани и изглеждаха искрено жалки. На фона на безотговорните, интригантстващи и немощни партийни политици Радев се издигна като. Тези условия му дадоха съображение и самочувствие за програмната му встъпителна тирада пред депутатите през януари.
Три месеца по-късно обаче нещата не наподобяват по същия метод
за президента. Сега ръководи постоянно държавно управление отпред с Кирил Петков. Когато Радев встъпи в служба, новият министър председател уверяваше, че двамата играят в един тим. Постепенно обаче стартира да личи, че напълно не е по този начин - поради желанието на президента да покаже, че продължава да държи кормилото на страната.
Първо беше войната на дипломатическия фронт със Северна Македония. Петков се завтече напряко в Скопие да взема решение дългогодишната рецесия със съседите, както беше обещавал. Но в това време Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), който излезе с национална позиция по тематиката. Така визитата на премиера значително се обезсмисли.
След това се заформи и първата кадрова борба – поради управата на „ Булгаргаз ”, която кабинетът в профил, а Радев отбрани. Президентът дори да не се „ изкушава от наследения управнически модел, който използваше служби, бордове и регулаторите за кавга и за пробутване на частни ползи ”. Няколко седмици по-късно, че „ времето за разбори изтече, чакаме резултатите ”. Коментарът му пристигна във връзка енергийната ценова рецесия, като президентът остро подсети, че държавното управление е оправдало промените в държавното газово сдружение с обещания за поевтиняване на силата.
А март месец пристигна и рецесията на рецесиите – войната в Украйна
Буквално няколко дни след началото на спора от държавното управление. Този ход на Петков имаше доста съществено политическо значение. Янев от дълги години е в близкото обграждане на президента, а през 2021 година оглавяваше и двата му служебни кабинета. Политическите съперници на Радев с известна завист, само че не и без съображение, го определяха като квотата на президента в кабинета „ Петков ”. Изгонването му от държавното управление, освен това при започване на война, беше вторият тежък удар, който понесе Радев в кадровата борба след случая с „ Булгаргаз ”. Той изгуби въздействието си върху енергетиката, а по-късно и върху защитата – най-близкият до сърцето му държавен бранш. Нещо повече – нескрито излезе във връзка с външната политика и политиката за сигурност на страната.
Така тимът на Радев и Петков, в случай че изобщо е имало подобен, се разпадна
А разликите посред им продължиха да изникват, като на моменти припламваха спорове сред „ Дондуков ” 2 и обкръжението на премиера. Като при случая на Шипка, когато ръководещите бяха обстреляни със снежни топки, а изнервените министри оповестиха това за пробив в сигурността. и продължи да нападна държавното управление на фронта на неизпълнените обещания за справяне с рецесиите, тресящи страната, и да се кълне, че няма да разреши въвличането й във война, като се изпратят български оръжия в Украйна (не че държавното управление демонстрира куража за такава стъпка). Както и да сигнализира, че ръководещите на някогашните служебни държавни управления. А когато вождът на ГЕРБ Бойко Борисов беше задържан – случай, в който министър председателят Петков беше интензивно забъркан, президентът сбито разяснява, че съдът би трябвало да се произнесе.
Проблемът на Радев е, че като президент той няма лостовете да запази насъбраната от него институционална мощност един път когато пристигна на власт постоянно държавно управление. Чрез служебните кабинети той съумя да извърши страховита чистка и да наложи доста свързани с него хора в изпълнителната власт. За да ги задържи на местата им обаче, той се нуждаеше от политическа сделка с четворната коалиция. Участието на някогашния длъжностен министър председател Янев в кабинета „ Петков ” беше знакът, че тази договорка е подписана и се съблюдава – до избран миг.
Премиерът и обкръжението му обаче, наподобява, имат лични проекти
и упоритости – и в тях явно не влиза да се пазят хората на Радев по местата им. Дори Петков в началото да е възнамерявал друго, настъпилата рецесия – към енергетиката и войната, е направило невероятно спазването на сделката. Изглежда, разбиранията на Радев за енергийната, външната и военната политика са прекомерно разнообразни от тези на някогашния му министър, с цел да бъдат търпяни президентските хора, които прокарват въздействието на „ Дондуков ” 2.
И какво може да направи президентът, когато главите на любимците му стартират да хвърчат? Нищо. Все отново министър-председателят Петков е главата на изпълнителната власт. Решенията са негови по право и закон. Радев е наясно с това и търси околни пътища, по които да го удари. Дали това включва и офанзива на политически терен посредством нов партиен план – това занапред следва да се види от отношението му по отношение на поръчките на Стефан Янев и на Мая Манолова. Държавният глава се постара оптимално да се. Това обаче може и да е трик, с цел да може Радев да резервира обществено отдалеченост от всевъзможни политически начинания, поради които да си навлече обвинявания, че потегля на открита война с държавното управление.
Радев към този момент е съпротива на държавното управление
Не може да бъде другояче, в случай че желае да възвърне бастиона, построен от него миналата година, който в този момент се разпада поради дейностите на ръководещите. Сега обаче, за разлика от борбата му с ГЕРБ, той не може намерено да се съобщи като опозиционер. Ако го направи, това значи да влезе в битка с политическите сили, които би трябвало да осъществят програмата, която той самият начерта при започване на годината – битката против корупционния модел, правосъдната промяна и така нататък Очевидно спечелилият от такава борба няма да бъде той, а оня, против който се кълнеше, че ще се бори – водачът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Затова Радев мина в режим на тиха съпротива – замерва ръководещите, с каквото разполага на разположение, само че заобикаля да им насочи съществено предизвикателство. Това е мудна тактичност, която изисква доста време. Президентът обаче разполага с 5-годишен мандат, който е едвам първоначално си. Времето е на негова страна, а и не му се постанова, за разлика от държавното управление, да се занимава всекидневно с рецесиите - в противен случай, те му дават материал, с който да стреля по ръководещите.
човек, който счита, че държи съдбините на страната в ръцете си
А Радев тогава имаше съображение да гледа на себе си тъкмо по подобен метод. Последното държавно управление на ГЕРБ завърши мандата си през 2021 година след улични митинги, които президентът катализира с апела „ Мутри, вън! ”. Последваха 6 месеца ръководство на служебни държавни управления, назначени от Радев, които изтръгнаха властта от герберите и я концентрираха в неговите ръце.
Действащите в това време парламенти бяха слаби, дезорганизирани и изглеждаха искрено жалки. На фона на безотговорните, интригантстващи и немощни партийни политици Радев се издигна като. Тези условия му дадоха съображение и самочувствие за програмната му встъпителна тирада пред депутатите през януари.
Три месеца по-късно обаче нещата не наподобяват по същия метод
за президента. Сега ръководи постоянно държавно управление отпред с Кирил Петков. Когато Радев встъпи в служба, новият министър председател уверяваше, че двамата играят в един тим. Постепенно обаче стартира да личи, че напълно не е по този начин - поради желанието на президента да покаже, че продължава да държи кормилото на страната.
Първо беше войната на дипломатическия фронт със Северна Македония. Петков се завтече напряко в Скопие да взема решение дългогодишната рецесия със съседите, както беше обещавал. Но в това време Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), който излезе с национална позиция по тематиката. Така визитата на премиера значително се обезсмисли.
След това се заформи и първата кадрова борба – поради управата на „ Булгаргаз ”, която кабинетът в профил, а Радев отбрани. Президентът дори да не се „ изкушава от наследения управнически модел, който използваше служби, бордове и регулаторите за кавга и за пробутване на частни ползи ”. Няколко седмици по-късно, че „ времето за разбори изтече, чакаме резултатите ”. Коментарът му пристигна във връзка енергийната ценова рецесия, като президентът остро подсети, че държавното управление е оправдало промените в държавното газово сдружение с обещания за поевтиняване на силата.
А март месец пристигна и рецесията на рецесиите – войната в Украйна
Буквално няколко дни след началото на спора от държавното управление. Този ход на Петков имаше доста съществено политическо значение. Янев от дълги години е в близкото обграждане на президента, а през 2021 година оглавяваше и двата му служебни кабинета. Политическите съперници на Радев с известна завист, само че не и без съображение, го определяха като квотата на президента в кабинета „ Петков ”. Изгонването му от държавното управление, освен това при започване на война, беше вторият тежък удар, който понесе Радев в кадровата борба след случая с „ Булгаргаз ”. Той изгуби въздействието си върху енергетиката, а по-късно и върху защитата – най-близкият до сърцето му държавен бранш. Нещо повече – нескрито излезе във връзка с външната политика и политиката за сигурност на страната.
Така тимът на Радев и Петков, в случай че изобщо е имало подобен, се разпадна
А разликите посред им продължиха да изникват, като на моменти припламваха спорове сред „ Дондуков ” 2 и обкръжението на премиера. Като при случая на Шипка, когато ръководещите бяха обстреляни със снежни топки, а изнервените министри оповестиха това за пробив в сигурността. и продължи да нападна държавното управление на фронта на неизпълнените обещания за справяне с рецесиите, тресящи страната, и да се кълне, че няма да разреши въвличането й във война, като се изпратят български оръжия в Украйна (не че държавното управление демонстрира куража за такава стъпка). Както и да сигнализира, че ръководещите на някогашните служебни държавни управления. А когато вождът на ГЕРБ Бойко Борисов беше задържан – случай, в който министър председателят Петков беше интензивно забъркан, президентът сбито разяснява, че съдът би трябвало да се произнесе.
Проблемът на Радев е, че като президент той няма лостовете да запази насъбраната от него институционална мощност един път когато пристигна на власт постоянно държавно управление. Чрез служебните кабинети той съумя да извърши страховита чистка и да наложи доста свързани с него хора в изпълнителната власт. За да ги задържи на местата им обаче, той се нуждаеше от политическа сделка с четворната коалиция. Участието на някогашния длъжностен министър председател Янев в кабинета „ Петков ” беше знакът, че тази договорка е подписана и се съблюдава – до избран миг.
Премиерът и обкръжението му обаче, наподобява, имат лични проекти
и упоритости – и в тях явно не влиза да се пазят хората на Радев по местата им. Дори Петков в началото да е възнамерявал друго, настъпилата рецесия – към енергетиката и войната, е направило невероятно спазването на сделката. Изглежда, разбиранията на Радев за енергийната, външната и военната политика са прекомерно разнообразни от тези на някогашния му министър, с цел да бъдат търпяни президентските хора, които прокарват въздействието на „ Дондуков ” 2.
И какво може да направи президентът, когато главите на любимците му стартират да хвърчат? Нищо. Все отново министър-председателят Петков е главата на изпълнителната власт. Решенията са негови по право и закон. Радев е наясно с това и търси околни пътища, по които да го удари. Дали това включва и офанзива на политически терен посредством нов партиен план – това занапред следва да се види от отношението му по отношение на поръчките на Стефан Янев и на Мая Манолова. Държавният глава се постара оптимално да се. Това обаче може и да е трик, с цел да може Радев да резервира обществено отдалеченост от всевъзможни политически начинания, поради които да си навлече обвинявания, че потегля на открита война с държавното управление.
Радев към този момент е съпротива на държавното управление
Не може да бъде другояче, в случай че желае да възвърне бастиона, построен от него миналата година, който в този момент се разпада поради дейностите на ръководещите. Сега обаче, за разлика от борбата му с ГЕРБ, той не може намерено да се съобщи като опозиционер. Ако го направи, това значи да влезе в битка с политическите сили, които би трябвало да осъществят програмата, която той самият начерта при започване на годината – битката против корупционния модел, правосъдната промяна и така нататък Очевидно спечелилият от такава борба няма да бъде той, а оня, против който се кълнеше, че ще се бори – водачът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Затова Радев мина в режим на тиха съпротива – замерва ръководещите, с каквото разполага на разположение, само че заобикаля да им насочи съществено предизвикателство. Това е мудна тактичност, която изисква доста време. Президентът обаче разполага с 5-годишен мандат, който е едвам първоначално си. Времето е на негова страна, а и не му се постанова, за разлика от държавното управление, да се занимава всекидневно с рецесиите - в противен случай, те му дават материал, с който да стреля по ръководещите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ