На 19 април през 1944 г случайно е открита Казанлъшката

На 19 април през 1944 г инцидентно е открита Казанлъшката гробница под могилен насип. Открита е от бойци, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък.

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от огромен некропол, ситуиран наоколо до античната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. прочие Хр. – началото на III в. прочие Хр. и от 1979 година е в листата на ЮНЕСКО на Световното културно и естествено завещание.

Гробницата е принадлежала на тракийския държател Ройгос. Могилата имала тип на натурален свършек на естествено хълмистото нагорнище.



Тя била висока 7 м, с диаметър на основата 40 м. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги предиздвикало да я разбият, след което влезнали в невисок и стеснен кулоар, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение.

Осъзнали, че са разкрили нещо значимо, те извикали археолог и той удостоверил догатките им. Така бил открит незабравим монумент от ранноеленистическата ера в България, който в този момент е измежду Стоте национални туристически обекта.



Подобни куполни гробници са открити в Тракия, Южна Русия и Мала Азия. Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол и кулоар към нея. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и широчина 1,84 метра. Гробницата е построена от тухли, които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. Последните са служили за построяването на пространства с кръговиден проект. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, формиран от вар и пясък.

В камерата са открити остатъци от мъж и жена, в коридора пред камерата – кости на кон. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и елементи от златни декорации. Поради това, че в гробната камера са открити нищожен брой предмети, се счита, че е била ограбена още в древността.



Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки) са образец за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази ера. При осъществяване на изследвания и снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение. В насипа е открита и изобретателно направена каничка от тъничък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от тънко гравирани лаврови листа.

След пресяване на огромния пласт прахуляк, натрупал се по пода на гробницата, са били открити няколко дребни, кръгли, изсъхнало позлатени мъниста от глина; част от желязна юзда; стоманен връх на копие; мощно ръждясал и накълцан на парчета крив стоманен нож; три дребни осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета; глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е изсъхнало позлатена; дребна златна халка; 100 и четирдесет дребни полусферични златни „ копченца “, от вдлъбнатата страна, на които е прикрепена дребна, златна спирална халкичка; тесни златни, спирално усукани лентички.



„ Копченцата “ и лентичките евентуално са били пришити към някаква тъкан. Предполага се, че те са били на облеклото на покойниците, а розетките – от диадемата на тракийката.

През 1946 година гробницата е била вградена в специфична защитна сграда, която през 1960 година е преустроена. През 1961 година е снабдена с климатична система, която да обезпечи нужните условия за предпазване на стенописите. През 1966 година ЮНЕСКО провежда интернационална комисия за осъществяването на цялостна инспекция на положението на стенописите. През 1979 година е включена в Списъка на международното завещание на Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание.

С цел запазване на стенописите достъпът до истинската Казанлъшката гробница е строго стеснен. Достъпна за визити е построената наоколо гробница-копие. Тя е план на проектант Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.



Радослав Петков , зам.-директор на Историческия музей “Искра “ в Казанлък споделя в “Нашият ден “ за историята и смисъла на това изобретение:

“Гробницата е открита при ров за противосамолетно укритие, окоп, в един от емблематичните за град Казанлък паркове – “Тюлбето “. Войници разкриват входа на гробницата, влизайки вътре, виждат едни прелестни художествени изображения. Съобщават на шефа на Историческия музей – Димитър Чорбаджийски – Чудомир, нашият изтъкнат художник и книжовник.

Тя е един от най-важните районни и национални монументи поради нейната история. След огромните проучвания, които са направени след откритието на гробницата, тя е датирана от края на IV – началото на III в прочие н. е. в сантименталната Розова котловина наоколо до античния град Севтополис. Отбелязва връх в развиването на елинистическото изкуство и съставлява значим принос към изкуството на целия елинистически свят.

Най-голям интерес провокират стенописите на “Казанлъшката гробница “. Т ова са единствените непокътнати творби на елинистическото изкуство от този вид, които са открити тъкмо в същия тип, в който са били нарисувани и изпълнени . “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.