В Силистра представят загадъчните лабиринти на Жоро Атанасов
На 18 май, сряда, в 17.00 следобяд, по покана на Клуба на дейците на културата-Силистра и общителното подпомагане на община Силистра и Художествена галерия-Силистра ще можем да се насладим още веднъж на загадъчните лабиринти на Георги Атанасов.
Роден на 16 декември 1954 година в Добрич. Завършва „Графика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Велико Търново при професор Никола Хаджитанев. Първа независима галерия в Балчик през 1984 година. Има 17 независими изложения и доста участия в групови в страната и чужбина. Негови картини са владеене на галерии в Балчик, Кюстендил, София, Габрово, Русе, Силистра и други, както и в частни сбирки в Белгия, Русия, Канада и други
Класическите размери, към които той е изпитвал особена обвързаност в студентските си години, от дълго време са отстъпили място на размерите на мисълта. И в действителност всичко в картините на Жоро Атанасов е мисъл – постепенно наслоена, зависеща не толкоз от механиката на окото, а по-скоро от тези криволичещи прави, които съдържа в себе си митологическия роман и които неговата опитна, прецизна, изпълнена с старание ръка, е принудена непрестанно да следва и записва. Светлината – този полутечен елмаз, може единствено да му подскаже пътя, който би трябвало да измине, с цел да се слее с Абсолюта, само че това, което фактически го свърза с безконечните форми на живота, пресъздадени с такава лекост в картините му, е неговият мил темперамент, неговата земна добрина и идеал за хуманизъм, неговата съвсем вродена неотстъпчивост към опороченото и злото.
Изложбата ще бъде открита от господин Валери Пощаров, притежател на изложба “ КАВАЛЕТ“ – Варна.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ – РИСУНКАТА МИ ДАВА ПОВЕЧЕ СВОБОДА НА МИСЪЛТА…
Г-н Атанасов от кой момент рисувате?Рисувам откогато се помня. Навярно това е родова линия, тъй като имам близки художници, актьори. Първият ми преподавател бе Йордан Маринов от Силистра. Изложбите, които ме впечетлиха и въодушевиха първоначално с графиките на Николай Павлович в София и на Албрех Дюрер в Ермитажа в Петербург. Моят професор Никола Хаджитанев ми даде любовта към фигурата и композициите. Първата ми изява беше в Силистра – присъединяване в школата по изобразително изкуство с керамични фигури, направени от мен. Впечетли ме и премията – първите ми маслени бои.Коя е най-успешната Ви галерия?За най-успешната смятам постоянно последната си галерия, в изложба Русе, тъй като предава най-новите ми търсения и достижения.Кои са Вашите обичани художници класици?От българските – Илия Бешков, от непознатите – рисунките на Пикасо и графиките на Дюрер.Правите и живопис, само че повече са изявите посредством рисунката. Какви проблеми решавате с тази класическа техника?Връщайки се обратно във времето, регистрирам, че съм минал през разнообразни креативен интервали. След университета работих графика, след това пристигна интервал на рисунката – въглен, пастел, по-късно – живопис, а от няколко години – рисунки, туш. Рисунката ми дава повече независимост на мисълта посредством съчетанието сред черно и бяло върху листа, а полутонът е доста добра опция за по изчерпателен изказ на мисълта.Кое Ви въодушевява за една рисунка? Работите Ви издават една доста сериозна филантропична, литературна и философска просвета. Как се ражда една рисунка? Замисляте ли едновременно цели цикли?Рисунките са резюме на прочетеното и претърпяното в живота, естествено и на креативните търсения и работата ми през годините. Такъв е маниерът ми на работа. Понякога след първата рисунка се появяват и другите, свързани тематично, а различен път остава сама – всичко се ражда в процеса на работа.Фигурите на хора и митологични герои и същества са прелестно майсторски решени, само че Вие държите доста и на втория проект със мощно декоративно начало.Съпоставям декоративното като декор на фигурите, с цел да изпъкне реалистичното създаване, а и от любовта ми към детайла и орнамента.С кои други техники обичате да работите?Обичам темперната живопис върху платно и картон, както и акварела.Кои създатели четете и препрочитате? Кои писатели открихте в последно време? Слушате ли музика, до момента в който работите?Чета доста разнообразни създатели – български и непознати, в последно време доста документални книги – Йордан Иванов, Тончо Жечев, Иван Венедиков, Никос Казандзакис и други Винаги чувам музика – класическа, също и джаз.
Роден на 16 декември 1954 година в Добрич. Завършва „Графика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Велико Търново при професор Никола Хаджитанев. Първа независима галерия в Балчик през 1984 година. Има 17 независими изложения и доста участия в групови в страната и чужбина. Негови картини са владеене на галерии в Балчик, Кюстендил, София, Габрово, Русе, Силистра и други, както и в частни сбирки в Белгия, Русия, Канада и други
Класическите размери, към които той е изпитвал особена обвързаност в студентските си години, от дълго време са отстъпили място на размерите на мисълта. И в действителност всичко в картините на Жоро Атанасов е мисъл – постепенно наслоена, зависеща не толкоз от механиката на окото, а по-скоро от тези криволичещи прави, които съдържа в себе си митологическия роман и които неговата опитна, прецизна, изпълнена с старание ръка, е принудена непрестанно да следва и записва. Светлината – този полутечен елмаз, може единствено да му подскаже пътя, който би трябвало да измине, с цел да се слее с Абсолюта, само че това, което фактически го свърза с безконечните форми на живота, пресъздадени с такава лекост в картините му, е неговият мил темперамент, неговата земна добрина и идеал за хуманизъм, неговата съвсем вродена неотстъпчивост към опороченото и злото.
Изложбата ще бъде открита от господин Валери Пощаров, притежател на изложба “ КАВАЛЕТ“ – Варна.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ – РИСУНКАТА МИ ДАВА ПОВЕЧЕ СВОБОДА НА МИСЪЛТА…
Г-н Атанасов от кой момент рисувате?Рисувам откогато се помня. Навярно това е родова линия, тъй като имам близки художници, актьори. Първият ми преподавател бе Йордан Маринов от Силистра. Изложбите, които ме впечетлиха и въодушевиха първоначално с графиките на Николай Павлович в София и на Албрех Дюрер в Ермитажа в Петербург. Моят професор Никола Хаджитанев ми даде любовта към фигурата и композициите. Първата ми изява беше в Силистра – присъединяване в школата по изобразително изкуство с керамични фигури, направени от мен. Впечетли ме и премията – първите ми маслени бои.Коя е най-успешната Ви галерия?За най-успешната смятам постоянно последната си галерия, в изложба Русе, тъй като предава най-новите ми търсения и достижения.Кои са Вашите обичани художници класици?От българските – Илия Бешков, от непознатите – рисунките на Пикасо и графиките на Дюрер.Правите и живопис, само че повече са изявите посредством рисунката. Какви проблеми решавате с тази класическа техника?Връщайки се обратно във времето, регистрирам, че съм минал през разнообразни креативен интервали. След университета работих графика, след това пристигна интервал на рисунката – въглен, пастел, по-късно – живопис, а от няколко години – рисунки, туш. Рисунката ми дава повече независимост на мисълта посредством съчетанието сред черно и бяло върху листа, а полутонът е доста добра опция за по изчерпателен изказ на мисълта.Кое Ви въодушевява за една рисунка? Работите Ви издават една доста сериозна филантропична, литературна и философска просвета. Как се ражда една рисунка? Замисляте ли едновременно цели цикли?Рисунките са резюме на прочетеното и претърпяното в живота, естествено и на креативните търсения и работата ми през годините. Такъв е маниерът ми на работа. Понякога след първата рисунка се появяват и другите, свързани тематично, а различен път остава сама – всичко се ражда в процеса на работа.Фигурите на хора и митологични герои и същества са прелестно майсторски решени, само че Вие държите доста и на втория проект със мощно декоративно начало.Съпоставям декоративното като декор на фигурите, с цел да изпъкне реалистичното създаване, а и от любовта ми към детайла и орнамента.С кои други техники обичате да работите?Обичам темперната живопис върху платно и картон, както и акварела.Кои създатели четете и препрочитате? Кои писатели открихте в последно време? Слушате ли музика, до момента в който работите?Чета доста разнообразни създатели – български и непознати, в последно време доста документални книги – Йордан Иванов, Тончо Жечев, Иван Венедиков, Никос Казандзакис и други Винаги чувам музика – класическа, също и джаз.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ