Денят 17 февруари в световната история
На 17 февруари 1933 година в Съединени американски щати излиза първият брой на “Newsweek ” - седмично политическо и социално-икономическо списание. “Newsweek ” се издава в Ню Йорк, като се популяризира по целия свят. Това е второто по величина седмично списание в Съединени американски щати. Княз Фердинанд I подписва втори брак с принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц 17 февруари 1908 година в замъка Остерщайн край Гера, Германия. Елеонора (Ройс-Кьостриц) е втората брачна половинка на княз (цар) Фердинанд I (1907–1917 г.). На 17 февруари са родени: Джон Стайнбек – американски писател; Ото Щерн (Stern) - немски физик. На тази дата умират: Ернст Юнгер (Junger) - немски публицист и мъдрец, представител на “философията на живота ”; Телониъс Мънк - американски джаз-музикант (пианист). През 2008 година Косово афишира самостоятелност от Сърбия.
2018 година
Членовете на Партията за самостоятелност на Обединеното кралство (UKIP) гласоподават за премахването на Хенри Болтън като водач на фона на несъгласията към персоналния му живот и водачеството. Джерард Батън става краткотраен водач.
2017 година
Марк Зукерберг разгласява нова задача за своя уеб страница Фейсбук, в това число създаването на изкуствен интелект, с цел да разпознава евентуалните трагични събития като самоубийства преди да настъпят.
2017 година
Испански съд оправдава принцеса Кристина за данъчни измами, само че осъжда брачна половинка й на шест години затвор.
Въпреки че е оправдана по всички обвинявания, принцесата би трябвало да заплати санкция от 265 хиляди евро. Дългият развой за корупция и финансови измами, почнал през януари 2016 година, беше извършен в Палма де Майорка. Испанската принцеса Кристина е най-малката щерка на някогашния крал Хуан Карлос и сестра на испанския крал Фелипе VI. Кристина е оправдана по отношение на бизнес афери на нейния брачен партньор Урдангарин, който е наказан за финансови злоупотреби. През 2013 година парцели, принадлежащи на нейния брачен партньор, са отнети, откакто Урдангарин, херцог на Палма де Майорка, злоупотребява с милиони евро от обществен фонд.
2017 година
Учени афишират откриването на нов континент. Континентът е наименуван Зеландия. Зеландия се намира в южната част на Тихия океан. По-голямата част от континента, към 93%, се намира под водите на Тихия океан.
2016 година
Унгарският министър председател Виктор Орбан се среща с съветския президент Владимир Путин в Москва. Орбан употребява срещата, да призове връзките сред Русия с Европейски Съюз " да се върнат към естественото.
2015 година
Украинският град Дебалцево минава в ръцете на проруските опълченци.
2014 година
Олимпиадата в Сочи прибавя 0,3% към Брутният вътрешен продукт на Русия.
2013 година
В Република Кипър се организират президентски избори.
2013 година
Рафаел Кореа е избран отново за президент на Еквадор.
2012 година
Икономическата общественост на западноафриканските страни избира за собствен ръководител президента на Кот д`Ивоар Аласан Уатара.
2012 година
Общото заседание на Организация на обединените нации с болшинство прима резолюция за Сирия, осъждаща насилието на управляващите върху опозицията, подкрепяйки апела на Лигата на арабските страни за оставка на Башар ал-Асад.
2012 година
Президентът на Германия Кристиан Вулф подава оставка заради обстоятелството, че немската прокуратура е поискала снемането на имунитета му за правосъдно гонене. Вулф губи поддръжката на личната си партия ХДС поради опита да окаже напън върху пресата.
2011 година
До този дата холерата в Хаити взима 4550 жертви. Броят на инфектираните от средата на октомври 2010 година доближава 231 000 души. Болестта е публикувана в цялата страна.
2008 година
Косово афишира самостоятелност от Сърбия.
2002 година
Либийският съд препраща в друга инстанция делото против шестимата български медици, откакто отхвърля най-тежките обвинявания за скрит план против сигурността на Либия и за преднамерено заразяване на деца с вируса на СПИН. На 9 февруари 1999 година в Бенгази са задържани двадесет и трима наши сънародници. По-късно седемнадесет от тях са освободени. Останалите шестима българи - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и доктор Здравко Георгиев са упрекнати в съзнателно заразяване със СПИН на триста деветдесет и три либийски деца в детската болница в Бенгази и в скрит план против Великата социалистическа национална либийска арабска Джамахирия.
1993 година
Японецът Кеничи Хоре прави най-дългото в света корабоплаване с водно колело от Хавайските острови до Япония – 7500 км.
1989 година
Лидерът на групата “Whitesnake ” Дейвид Ковърдейл подписва брак с американската актриса Тони Китаен, с която се среща в края на 1987 година при снимането на клипа към песента “Is This Love ”.
1989 година
В Белград се състои най-дългата партия по шахмат в света. Н. Николич и Г. Арсович вършат общо 269 хода.
1979 година
Китайски войски нахлуват във Виетнам след седмици на обтегнати връзки и усилена подготовка за военни дейности край китайско-виетнамската граница. Нападението е предшествано от диалози сред двете страни във връзка противозаконната окупация на зле дефинираната граница. Нахлулите китайските войски наброяват триста хиляди души и триста самолета, до момента в който 100 хиляди виетнамски бойци са в Камбоджа, а други двадесет и пет хиляди в Лаос. Китайските управляващи настояват, че Виетнамски военни подразделения са направили над 700 въоръжени нахлувания в Граничния регион на китайска територия и са умъртвили над триста китайски бойци и цивилни лица през последните шест месеца. Китайската осведомителна организация “Ксинхуа ” популяризира следния текст: “Ние не желаем нито сантиметър Виетнамска територия. Всичко което желаеме е мирна и постоянна граница. ” Конфликтът е обвързван и с Виетнамското въоръжено навлизане в Камбоджа. Преди това китайският министър председател намерено е заплашил Виетнам с “наказание ” за нападението над Камбоджа и подкопаването устоите на режима на Пол Пот.
1972 година
Италианският оперен артист Лучано Павароти извършва една от най-трудните тенорови партии на сцената на " Метрополитън Опера ", Ню Йорк, в постановката на операта " Дъщерята на полка " ( " La Fille du Regiment " ). С това си печели голяма известност. Лучано Павароти дебютира като артист в детски хор, с който печели интернационална премия. През 1961 година към този момент е солист. Има сполучливи изяви дружно с Хосе Карерас и Пласидо Доминго ( " Тримата тенори " ), както и с доста поп и рокмузиканти, с които записва албуми и изнася редица концерти. Той е един от най-успелите оперни артисти, тенори. Дискографията му включва: " Pavarotti in Concert [live] " (1990 г.), " Rare Verdi Arias/Pavarotti Premieres Rare… " (1990 г.), " In Concert [live] " (1992 г.), " Rigoletto " (1992 г.), " Verdi & Others " (1992 г.), " Pavarotti & Friends " (1993 г.), " Fortunate Pilgrim " (1994 г.), " Christmas Favorites from the World’s Tenors " (1995 г.), " Together for the Children of Bosnia " (1996 г.), " For War Child " (1996 г.), " Highlights: La Traviata & Rigoletto " (1997 г.), " Pavarotti Magic: An Exclusive Recital " (1997 г.), " The Voice " (1997 г.), " In His Glory " (1997 г.), " O Holy Night " (1997 г.), " Christmas with Pavarotti " (1997 г.), " World’s Favorite Arias " (1997 г.), " Notte D’Amore " (1998 г.), " Pavarotti Magic ", Vol. 2 (1998 г.), " For the Children of Liberia " (1998 г.), " The Recital " (1999 г.), " Pavarotti & Friends: For Guatemala & Kosovo " (1999 г.), " Chrsitmas With Luciano Pavarotti " (1999 г.), " Christmas With Luciano Pavarotti & Jose Carreras " (1999 г.), " Romantic Arias " (2000 г.), " Pavarotti & Friends for Cambodia & Tibet [live] " (2000 г.).
1944 година
В хода на Втората международна война при опит да се изплъзнат от руско обграждане при Корсун, немските войски попадат в капан и биват изцяло унищожени. Загиват 30 хиляди германци.
1941 година
В Анкара се подписва българо-турска декларация за ненападение и дружба.
1933 година
В Съединени американски щати излиза първият брой на “Newsweek ” - седмично политическо и социално-икономическо списание. “Newsweek ” се издава в Ню Йорк, като се популяризира по целия свят. Това е второто по величина седмично списание в Съединени американски щати. Първоначалнто му име е “News-Week ” и е учредено от Томас Мартин. Първото издание включва на първата си страница седем снимка. През 1937 година президент и основен редактор на списанието става Малкълм Мур, който трансформира името на списанието на “Newsweek ”. През 1961 година списанието е продадено на Уошингтън Поуст. “Newsweek ” се счита за най-либералното от трите основни седмични списания.
1908 година
Княз Фердинанд I подписва втори брак с принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц в замъка Остерщайн край Гера, Германия. Елеонора (Ройс-Кьостриц) е втората брачна половинка на княз (цар) Фердинанд I (1907–1917 г.). Родена е през 1860 година Проявява интерес към санитарното дело в България. Основава Детски морски санаториум край Варна (за лекуване от костна туберкулоза). След въвличането на България в Първата международна война (1914-1918 г.) открива и курсове за милосърдни сестри. Умира през 1917 година
1905 година
Започва Мукденското стълкновение. Това е най-голямата борба по време на руско-японската война. Руско-японската война (1904-1905 г.) е война сред Русия и Япония за политическо владичество в Далечния изток. Започва на 9 февруари 1904 година, когато японски миноносци без оповестяване на война ненадейно атакуват рус. ескадра, намираща се в Порт Артур, и повреждат 3 огромни бойни кораба (броненосците " Цесаревич " и " Ретвизан " и крайцера " Палада " ). Благодарение на енергичните дейности на рус. адмирал Макаров, който от (08.03.) 1904 поема командването на Порт Артур, се резервира боеспособността на рус. флот и той стартира да се готви за дейни дейности. След гибелта на адмирал Макаров на (13.04.) флотът минава към пасивна защита. Действията на яп. войски по суша стартират с бързо, пламенно и стремглаво нахлуване. Командващият рус. войски ген. Куропаткин не съумява да провежда контранастъпление в точния момент. Рус. войска е победена в Мукденското стълкновение, при което изгубва 89 000 д. (29 000 пленници); яп. загуби са ок. 72 000. В Русия се образува Втора тихоокеанска ескадра под командването на вицеадмирал З. П. Рожественски, която потегля от Балтийско и Черно море към Владивосток. След 7-мес. поход, през май 1905 рус. флот стига до Кор. проток. На 27 и 28 май става гл. стълкновение сред двата флот. Рус. флот е разрушен и изходът на войната всъщност е решен. На 5 септ. 1905 посредством посредничеството на амер. президент Т. Рузвелт в амер. град Портсмут е подписан кротичък контракт, с който приключва войната. Русия признава " особените " ползи на Япония в Корея, отстъпва £ юж. част на о-в Сахалин и се отхвърля от правото на прилагане на Квантунския полуостров с базата Порт Артур. Отстъпва на Япония и Южноманджурската жп линия.
1904 година
В Милано се състои премиерата на операта на Джакомо Пучини “Мадам Бътерфлай ”, като приключва с цялостен неуспех. Джакомо Пучини е роден на 22 декември 1858 година в Лука. Той е италиански оперен композитор. Произхожда от остарял музикален жанр. Още като дете става органист в локалната черква, след това учи в музикалния колеж в Лука. През 1880 година постъпва в Миланската консерватория, учи при известния композитор Понкиели (1834-1886 г.), сближава се с Пиетро Маскани. През 1883 година приключва първата си опера - " Вилиси ", показана с триумф в Милано. Втората му опера - " Едгар " (1888 г.), претърпява неуспех. С " Манон Леско " (1893 г.) Пучини печели международна популярност на оперен композитор. Следващите му творби са същински шедьоври: " Бохеми " (1896 г.); " Тоска " (1900 г.); " Мадам Бътерфлай " (1904 г.). След едно посещаване в Америка Пучини получава поръчка от " Метрополитен опера " за произведение върху американски сюжет и основава операта " Момичето от Златния запад " (1910 г.), която се извършва в Ню Йорк със ефектен триумф. През 1917 година основава фамозния " Триптих ", състоящ се от едноактните опери " Мантията ", " Сестра Анджелика " и " Джани Скики ". Последната му творба е операта " Турандот ", която не съумява да приключи. Умира на 29 ноември 1924 година в Брюксел.
1879 година
В Уганда идват първите християнски мисионери. Република Уганда e страна в Изтoчна Африка. Площ 236 040 кв. км. Население - 21 300 000 ж. (1996 г.). Около 70% от народите банту (ганда, сога, нянколе и др.); туркана, ланго, ачоли и други 47% католици, 30% протестанти. Официален език - британски. Столица - Кампала. Парична единица - угандийски шилинг. Административно разделяне - 39 региона. Глава на страната и държавното управление - президент. Законодателен орган - еднокамарна Национална асамблея. През XVI в. на територията на Уганда са завършени дребни държавици: Буньоро, Торо и други На 9 октомври 1962 година Уганда става самостоятелна държава; оповестена за република на 8 ноември. 1967 година Приета е нова конституция; до 1971 година президент и мин.-председател е М. Оботе. Сменен от И. А. Дада след боен прелом. През 1980 година са извършени общи избори, извоювани от партията на Народния конгрес; нейният водач - М. Оботе още веднъж е определен за президент. През 1985 година е отхвърлен от власт от Военния съвет отпред с ген. Т. Окело. На 26 януари 1986 година властта в Уганда минава в ръцете на Националното съпротивително движение; неговият ръководител Й. Мусевени е провъзгласен (29 януари 1986 г.) за президент на страната. През октомври 1995 година в Уганда влиза в действие нова конституция, която я прогласява за унитарна република с президентска форма на ръководство. На 11 май 1996 година за президент на Уганда е избран отново Й. Мусевени. До провеждането на идващите президентски избори (1998 г.) е неразрешена активността на политическите партии. Уганда е член на Организацията за африканско единение (1963 г.), член на Общността и член на Организация на обединените нации (1962 г.).
1878 година
Свиканото от главнокомандващия съветската войска заседание приема предлагането на ген. Николай Павлович Игнатиев съветските войски да завземат Сан Стефано, само че да не влизат в Цариград. Граф Николай Павлович Игнатиев - съветски военачалник и посланик. Роден е през 1832 година в Санкт Петербург. Участва в Кримската война (1855-1856 г.), ген.-майор (1858 г.), Военен аташе в Лондон и Париж. През 1863 година е назначен за шеф на азиатския департамент в Министерството на външните работи, а през 1864 година е изпратен като дипломат в Цариград, където съставлява Русия дълги години. Подпомага битката на българите за учредяването на Екзархията. Настоява на състоялата се в края на 1876 година в Цариград посланическа конференция за промени в Османската империя. Посещава Берлин, Виена, Лондон и Париж, където упорства за предоставяне права на българите и издейства подписването на Лондонския протокол от 9 март 1877 година Турция отхвърля да одобри този протокол и Русия й афишира война за освобождението на България. След войната взема присъединяване в договарянията за мир и подписва Санстефанския контракт. Поради противоречие с княз Горчаков, не взема присъединяване в Берлинския конгрес. Умира през 1908 година в Санкт Петербург.
1876 година
Джулиус Волф от Ийстпорт (щат Мейн, САЩ) създава първите консерви със сардини.
1869 година
Създадено е Канадско общество против използването на жестокости по отношение на животни.
1843 година
В борбата при Миани 3-хилядна британска армия разрушава 30-хилядна войска от индийски мюсюлмани. Миани е селце в Синдх, сегашен Пакистан. Битката при Миани се води сред английски сили под управлението на сър Чарлз Напир и емира на Синдх, сегашен Пакистански район. Британците се опълчват на позицията на емира по време на Първата Англо-Афганска война (1839-1842 г.). Сражението води до решителна английска победа, като по този метод се Синдх се анексира като британско притежание в Британска Индия.
1722 година
Петър І издава декрет за престолонаследието, даващ право на съветския цар да избира своя правоприемник.
1598 година
На Земския събор Борис Годунов е провъзгласен за цар на Русия. Той е наследник на болярина Фьодор Годунов. Издига се по време на Опричнината. Фактически ръководи от 1584 година Около 1574 година сестрата му Ирина се омъжва за царския наследник Фьодор. С възцаряването на Фьодор Борис Годунов става член на държавното управление. През 1587 година, след яростни дворцови битки, се трансформира в едноличен държател на страната. Вътрешната му политика през 80 – 90-те години е ориентирана към консолидация на аристокрацията и превъзмогване на стопанската съсипия посредством усилване на крепостното право. Осъществява дейна държавна колонизация на Сибир с южните региони на страната. Същевременно укрепва съветските позиции в Кавказ. По времето на Борис Годунов нараства търговията през Архангелск и по река Волга. Масовият апетит през 1601-1603 година изостря несъгласията в обществото, които довеждат до селска война. В разгара на битката си с Лъже-Дмитрий I Борис Годунов умира на 13 април 1605 година За цар е провъзгласен малолетният му наследник Фьодор.
1568 година
Императорът на Свещената Римска империя се съгласява да заплаща годишен налог на турския султан. Максимилиан II Австрийскии е император на Свещената Римска империя в интервала 1564-1576 година Роден е на 31 юли 1527 година във Виена. Син е на Фердинанд I и на Анна Бохемска. Той е от династията на Хабсбургите, като от 1563 година е крал на Бохемия, а от 1563 година – на Унгария. Умира на 12 октомври 1576 година
1447 година
Руският княз Василий II, година след ослепяването си, си възстановява властта в Москва.
Василий II Василиевич Тъмни е популярен княз на Московското княжество от 1425 до 1462 година Управлението му е придружено от една от най-тежките цивилен войни в съветската история и той на два пъти е отстраняван от трона. Син е на Василий I Дмитриевич и София, щерка на литовския популярен княз Витаутас. Негов наследник и правоприемник е Иван III Велики. След като укрепва властта си в Москва, Василий II ликвидирва дребните полунезависими княжества във владенията си. Предприема военни походи през 1441—1460 година и принуждава Новгород Велики, Псков и Вятка да признаят върховенството му.
1411 година
Муса Челеби пленява и убива брат си Сюлейман и се афишира за едноличен държател на Румелия. След успеха той внезапно сменя политиката си към балканските си съдружници. Напада земите на сръбския крал Стефан Лазаревич и пуска тюркменските акънджии да грабят българските земи като вражеска земя. Една неразбираема приписка, която оповестява, че “Муса победи българите и ги изсели на 23 април ”, загатва за български опит за проведено противопоставяне против разорителните разбойнически дейности, който евентуално е грубо сподавен. Мехмед І Челеби, третият наследник на Баязид І идва на Балканите с многочислена войска най-вече от бойци от османската спахийска армия, с цел да търси правата си над бащиния престол. Разбойническите дейности на Муса Челеби провокират опозицията както на османските бейове, по този начин и на всички балкански владетели. Поради това новият кандидат получава тяхната цялостна поддръжка. В армията на Мехмед наред със сърби и власи се включват и български военни отряди.
364 година
От престола е свален Йовиан (331-364 г.) – източноримски (византийски) император, родом от Сингидунум (днешен Белград). Йовиан произлиза от военните среди. Бидейки християнин, при царуването на Юлиан Апостат (361-363 г.) е свален от военното командване. Избран е за император от войската след непредвидената гибел на Юлиан. Управлява по-малко от година. Йовиан анулира антихристиянските наредби, толерира църквата и лимитира мощно езическите култове в империята.
На тази дата са родени:
1902 година
Роден е Джон Стайнбек (Steinbeck) – американски публицист. Роден е в семейство на земеделец от немски генезис и учителка с ирландско родословие. През 1919 година постъпва в Станфордския университет. Известно време служи като моряк на транспортен съд. Първата му книга е “Златната чаша ”, която излиза през 1929 година Романи: “Небесните пасбища ” (1932 г.), “Към един неизвестен господ ” (1933 г.), “Тортила Флет ” (1935 г.), “В неравна битка ” (1936 г.), “За мишките и хората ” (1937 г.); “Гроздовете на гнева ” (1939 година, н. “Пулицър ” за 1940) г.; алманах с разкази “В черната котловина ” (1938 г.); повестта “Луната залезе ” (1942 г.), “Пуснете бомбите ” (1942 година, тази “молба ” на Рузвелт в това време отхвърлят Фокнър и Хемингуей). През 1943 година отпътува като боен сътрудник на вестник “Ню Йорк Хералд Трибюн ” за Европа (и в дописките си до този вестник, и в последните си писма за “Нюздей ” от 1966 година за Виетнам той остава в по-голяма степен публицист, в сравнение с журналист). През 1944 година излиза огромният му разказ “Улица “Консервна ”. В идващите години разгласява повестта “Бисерът ” (1945 г.), романите “Безпътният рейс ” (1947 г.), “На изток от Рая ” (1952 г.), “Благодатният четвъртък ” (1954 г.), “Краткото царуване на Пипин IV ” (1957 г.), алманах с репортажи от II международна война “Имало едно време една война ” (1958 г.), романа “Зимата на нашето неодобрение ” (1961 г.), пътеписа “Пътешествия с Чарли ” (1962 г.). Същата година (1962 г.) получава Нобелова премия за литература. През 1969 година излиза посмъртното издание на “Дневник на един разказ ”. Умира на 20 февруари 1968 година
1888 година
Роден е Ото Щерн (Stern) - немски физик. Завършва университета в Бреслау (Вроцлав) през 1912 година От 1920 година е доцент, след това професор в университета във Франкфурт на Майн, а от 1922 година е професор в университета в Рощок. От 1923 до 1933 година е професор и шеф на физико-химичната лаборатория към Хамбургския университет. Емигрира в Съединени американски щати през 1933 година, където е професор в Технологичния институт Карнеги в Питсбърг (1933-1945 г.). Основните му писания са върху нуклеарната и квантовата физика и термодинамиката. Пръв мери скоростта на молекулите (1920 г.), показва опцията за пробна инспекция на пространственото квантоване на магнитния миг на атома (1921 г.), като потвърждава тази опция дружно с немски физик В. Герлах. Заедно с Р. Фриш мери магнитния миг на протона в молекула Н2 (1933 г.). Лауреат на Нобелова премия по физика (1943 г.). Умира на 17 август 1969 година в Бъркли, Калифорния, Съединени американски щати.
1885 година
Роден е Романо Гуардини (Guardini) - немски публицист, католически мъдрец и теолог, един от последните универсални мислители на нашето време. Свещеник (1910 г.); частен доцент в Бон (от 1921 г.); професор по философия на религията и католическия мироглед в Берлин (от 1923 г.). През 1939 година фашистите му не разрешават да преподава. Преподавател в Тюбинген (1946 г.) и в Мюнхен (1949 г.). Лидер на придвижването на католическата юноша. Принципите на християнската антропология Гуардини показва в книгите си " Свят и персона " и " Екзистенцът на християнина ", в които се открива въздействието на т. национален диалогичен персонализъм. Умира на 1 октомври 1968 година в Мюнхен.
1803 година
Роден Едгар Кине (Quinet) - френски политик, историк. От 1841 година професор в “Колеж дьо Франс ”. Уволнен през 1846 година поради битката си срещу реакционното католическо духовенство и йезуитите, която повежда дружно с Ж. Мишле. Взема интензивно присъединяване във Февруарската гражданска война (1848 г.), член на Учредителното и Законодателното заседание. След контрареволюционния държавна прелом на 2 декември 1851 година е заставен да емигрира (завръща се във Франция през 1870 г.). От многочислените му писания най-известно е съчинението му за Великата френската гражданска война (т. 1-2, 1865 г.). Своите възгледи за историята на религиите и философията на историята излага в “Новият дух ” (1874). Умира на 27 март 1875 година в Париж.
1766 година
Роден е Томас Робърт Малтус (Malthus) - британски икономист и социолог, духовник. Завършва Джезус Колидж на Кембриджкия университет (1788 г.). Защитава докторска дисертация по богословие (1793 г.). Енорийски духовник (1797-1803 г.) в графство Съри. Професор в Катедрата по модерна история и политическа спестовност в колежа на Ост-Индийската компания (1805-1834 г.). Малтус е един от основоположниците на така наречен вулгарна политическа спестовност във Англия. В своето “Изследване върху правилото за популацията ” (1798 г.) разгласява резултатите от изменението на популацията в Англия, Франция и Германия. В неговата социологическа теория, наречена малтусианство, е дефиниран един надисторически закон за популацията, съгласно който популацията нараства в геометрична градация, а средствата за произвеждане - в аритметична. Противоречията на публичното развиване, които Малтус извежда, съгласно него могат да бъдат преодолени с попречване на стопански неосигурения напредък на популацията (чрез регламентиране на браковете, контролиране на раждаемостта и т. н.), както и с “естествено ” контролиране на количествения състав на популацията чрез апетит, войни, епидемии и други сходни. Отхвърля трудовата доктрина на цената, основана от Дейвид Рикардо и счита, че цената на стоката се дефинира единствено от индустриалните разноски и облагата като номинално увеличение на цената. Много от ситуациите в доктрината на Малтус намират разпространяване и през днешния ден (напр. теорията за “оптимума на популацията ” на Х. Браун, Дж. Бонер и др.), защото са свързани с дейното повишаване на народонаселението на Земята и изострянето на несъгласията в актуалното общество. Малтус умира на 23 декември 1834 година
1653 година
Роден е Арканджело Корели (Corelli) - италиански. цигулар, композитор, диригент и музикален възпитател. Един от основоположниците на италианската цигулкова школа. Автор е на ансамблови и солови творби за цигулка; триосоната (4 сборника, изд. 1681-1694 г.), соната за цигулка и бас (изд. 1700 г.), оркестрови кончерто гроси (изд. 1714 г.). Сонатите му са мостри на концертния цигулков жанр, а неговите кончерто гроси изиграват огромна роля във образуването на класическата оркестрова музика. Негови възпитаници са италиански цигулари П. Лакатели, Дж. Сомис и други Умира на 8 януари 1713 година в Рим.
На тази дата умират:
1998 година
Умира Ернст Юнгер (Junger) - немски публицист и мъдрец, представител на “философията на живота ”. Роден е на 29 март 1895 година в Хайделберг. Германия. Изучава философия и естествени науки в Лайпциг и Неапол, взе участие в двете международни войни. От 1959 до 1971 година дружно с М. Елиаде издава сп. “Antaios ”. Филоските му възгледи се образуват под въздействието на Ницше и Шпенглер. Според Юнгер индивидът е цялост от първоначални витални сили, които въплътяват връзката на индивида с рода в одушевената телесност на всеки обособен организъм; той е на първо място част от природата, която се характеризира с единение на органичното и неорганичното. Според Юнгер актуалната ера, с присъщото владичество на техниката и тоталитарните режими, поражда новите облици на “работника ” и “войника ”. Проблемът за превъзмогването на нихилизма става предмет на метафизичен полемики сред него и Хайдегер, в хода на които Юнгер пази оптимистичен метод за неговото решение.
1982 година
Умира Телониъс Мънк - американски джаз-музикант (пианист). Роден е през 1917 година в Роки Маунт, Северна Каролина, Съединени американски щати. Свири от 6-годишна възраст, през 30-те години работи по заведения. Първите му авторски плочи излизат през 1947 година Музиката му е школа за бъдещите реализатори на джаз през 60-те и 70-те години. След 1957 година записва дългосвирещите плочи “Светли ъгли ”, “Телониъс подобен, какъвто е ”, “Мини мюзик ”, работи в известен сектет (Мънк, Колтрейн, Арт Блейки, Р. Коутланд, Дж. Грайс, К. Хоукинс). През 1970-1971 година взе участие в международното турне “Гиганти на джаза ” дружно с Гилеспи, Арт Блейки и Сони Стит, а в последното десетилетие на живота си концертира в Нюпорт, Карнеги хол и други Албуми: “Monk’s Blues ” (1968 г.), “The Composer ” (1962-1968 г.), “The London Collection: Vols.1,2&3 ” (1971 г.), “The Thelonious Monk Memorial Album ”, “Thelonious Monk and the Jazz Giants ”, “The Complete Riverside Recordings ”.
1934 година
Умира Алберт I – белгийски крал. Роден е на 8 април 1875 в Брюксел. Той е от Сакскобургготската династия. Син е на граф Филип Фландрийски и принцесата Мария Хоенцолерн-Зигмаринген. Загива по време на нанагорнище на връх Монблан.
1925 година
Умира Никодим Павлович Кондаков - съветски живописен историк и византолог. Роден е през 1844 година в с. Холан, Новоосколски уезд, Курска губерния. Следва в Московския университет (1861-1865 г.). Директор на Петербургския музей “Ермитаж ” и член на Руската АН. След експлоадирането на революцията в Русия (1917 г.) напуща родината си и заема професорска катедра отнач. в София (1920-1922 г.), а след това в Прага. Автор на многочислени писания върху старорус. и виз. изкуство. По-важни от тях са: “История на византийското изкуство и иконография по миниатюрите на гръцките ръкописи ” (1876), “Руските древности в художествените монументи ” (със съдействието на граф И. Толстой, 6 елементи, 1889-1899), “Археологическо странствуване в Сирия и Палестина ” (1904), “Македония, археологическо странствуване ” (1909), “За манихейството и богомилството ” (1927) и други
1856 година
Умира Хайнрих Хайне (Heine) – немски стихотворец, журналист, критик и държавник. Роден е на 13 декември 1797 година в Дюселдорф. В университета се записва в Юридическия факултет, само че повече посещава заниманията по лингвистика и философия; слуша лекциите на Хегел (1821-1823 г.). Най-хубавите му стихове от този интервал са включени в “Книга на песните ” (1827 г.). В творчеството му националната ария крепко се съединява с концепциите за политическото и обществено избавление на хората и рационализиране на обществото. В “Пътни картини ” (част I-IV, 1826-1831 г.) е показана модерна Германия с нейната раздробеност, назадничавост, безплодна научност, беззаконие и еснафство. От май 1831 е политически бежанец във Франция. Съчиненията му “Френските каузи ” (1832 г.) и “Лютеция ” (1840-1847 г.) са хроника и разбор на френския политически живот, посредством тях сочи на сънародниците си образеца на французите, които правят Френски гражданска война, усъвършенствала френското общество. Според него най-великият представител на немската литература и поддръжник на природата е Й. В. Гьоте. Хайне не може да одобри примирителното отношение на Гьоте към немското еснафство. Успява да осмисли революционния темперамент на Хегеловата диалектика. Притежава висока философска прозорливост и е последовател на пантеизма, посредством който желае да помири двете течения на философията - идеализма и материализма. Смята, че национализмът и милитаризмът са най-злите врагове на демокрацията и спънка към рационализиране на обществото. Политическите му стихове са пример на натурализъм в поезията, съчетаващ острата злободневност с далечните идейни вероятности. През 1846 година заболява тежко и това лимитира опциите му за присъединяване в публичния живот. През 1853-1854 година разгласява своите “Признания ”. В това произведение афишира своето превръщане към религията, в която търси отговорите на мъчещите го въпроси. В последните години още веднъж се връща към политическа лирика, като подлага на критика остро грешките на радикалното придвижване с вяра, че радикализмът ще се възроди в нов, по-съвършен тип.
1673 година
Умира Жан-Батист Поклен дьо Молиер - френски драматург, режисьор и артист, един от майсторите на комичната ирония. Роден е на 15 януари 1622 година в Париж. Завършва Клермонския лицей (1640 г.) и отпътува за Орлеан, с цел да следва право. Напуска учебно заведение след 2 години и постъпва като артист в пътуващ любителски парижки спектакъл. Скоро по-късно става шеф на натрупа. По това време заменя семейството си Поклен с Молиер и 13 години пътува и показва своите комедии. Установява се в Париж, където трупата му играе в спектакъл “Пти Бурбон ”, а от 1661 година - в спектакъл “Пале роял ”.
Първите му творби са писани под мощното въздействие на италианската комедия. След като Луи XIV се възкачва на престола, Молиер е обезпечен с 2000 ливри годишна заплата, а комедиите му намират добър банкет в Париж. Умира в Париж на сцената по време на зрелище на “Мнимият болен ”.
1600 година
Умира Джордано Бруно – италиански мъдрец. Роден е през 1548 година Развива системата на Николай Коперник, като приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е единствено една от безбройните звезди. Бруно е безстрашен изобличител на суеверието и схоластиката, въодушевен пропагандатор на научните познания. Заради своите възгледи е преследван от Католическата черква и инквизицията. След като прекарва 8 години в пандиза, е изгорял на клада в Рим. Съчинения: " За повода, началото и единното " (1584 г.), " За безкрайността, вселената и световете " (1584 г.), " За монадата, цифрата и фигурата " (1591 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел " Архив и бази данни ".
2018 година
Членовете на Партията за самостоятелност на Обединеното кралство (UKIP) гласоподават за премахването на Хенри Болтън като водач на фона на несъгласията към персоналния му живот и водачеството. Джерард Батън става краткотраен водач.
2017 година
Марк Зукерберг разгласява нова задача за своя уеб страница Фейсбук, в това число създаването на изкуствен интелект, с цел да разпознава евентуалните трагични събития като самоубийства преди да настъпят.
2017 година
Испански съд оправдава принцеса Кристина за данъчни измами, само че осъжда брачна половинка й на шест години затвор.
Въпреки че е оправдана по всички обвинявания, принцесата би трябвало да заплати санкция от 265 хиляди евро. Дългият развой за корупция и финансови измами, почнал през януари 2016 година, беше извършен в Палма де Майорка. Испанската принцеса Кристина е най-малката щерка на някогашния крал Хуан Карлос и сестра на испанския крал Фелипе VI. Кристина е оправдана по отношение на бизнес афери на нейния брачен партньор Урдангарин, който е наказан за финансови злоупотреби. През 2013 година парцели, принадлежащи на нейния брачен партньор, са отнети, откакто Урдангарин, херцог на Палма де Майорка, злоупотребява с милиони евро от обществен фонд.
2017 година
Учени афишират откриването на нов континент. Континентът е наименуван Зеландия. Зеландия се намира в южната част на Тихия океан. По-голямата част от континента, към 93%, се намира под водите на Тихия океан.
2016 година
Унгарският министър председател Виктор Орбан се среща с съветския президент Владимир Путин в Москва. Орбан употребява срещата, да призове връзките сред Русия с Европейски Съюз " да се върнат към естественото.
2015 година
Украинският град Дебалцево минава в ръцете на проруските опълченци.
2014 година
Олимпиадата в Сочи прибавя 0,3% към Брутният вътрешен продукт на Русия.
2013 година
В Република Кипър се организират президентски избори.
2013 година
Рафаел Кореа е избран отново за президент на Еквадор.
2012 година
Икономическата общественост на западноафриканските страни избира за собствен ръководител президента на Кот д`Ивоар Аласан Уатара.
2012 година
Общото заседание на Организация на обединените нации с болшинство прима резолюция за Сирия, осъждаща насилието на управляващите върху опозицията, подкрепяйки апела на Лигата на арабските страни за оставка на Башар ал-Асад.
2012 година
Президентът на Германия Кристиан Вулф подава оставка заради обстоятелството, че немската прокуратура е поискала снемането на имунитета му за правосъдно гонене. Вулф губи поддръжката на личната си партия ХДС поради опита да окаже напън върху пресата.
2011 година
До този дата холерата в Хаити взима 4550 жертви. Броят на инфектираните от средата на октомври 2010 година доближава 231 000 души. Болестта е публикувана в цялата страна.
2008 година
Косово афишира самостоятелност от Сърбия.
2002 година
Либийският съд препраща в друга инстанция делото против шестимата български медици, откакто отхвърля най-тежките обвинявания за скрит план против сигурността на Либия и за преднамерено заразяване на деца с вируса на СПИН. На 9 февруари 1999 година в Бенгази са задържани двадесет и трима наши сънародници. По-късно седемнадесет от тях са освободени. Останалите шестима българи - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и доктор Здравко Георгиев са упрекнати в съзнателно заразяване със СПИН на триста деветдесет и три либийски деца в детската болница в Бенгази и в скрит план против Великата социалистическа национална либийска арабска Джамахирия.
1993 година
Японецът Кеничи Хоре прави най-дългото в света корабоплаване с водно колело от Хавайските острови до Япония – 7500 км.
1989 година
Лидерът на групата “Whitesnake ” Дейвид Ковърдейл подписва брак с американската актриса Тони Китаен, с която се среща в края на 1987 година при снимането на клипа към песента “Is This Love ”.
1989 година
В Белград се състои най-дългата партия по шахмат в света. Н. Николич и Г. Арсович вършат общо 269 хода.
1979 година
Китайски войски нахлуват във Виетнам след седмици на обтегнати връзки и усилена подготовка за военни дейности край китайско-виетнамската граница. Нападението е предшествано от диалози сред двете страни във връзка противозаконната окупация на зле дефинираната граница. Нахлулите китайските войски наброяват триста хиляди души и триста самолета, до момента в който 100 хиляди виетнамски бойци са в Камбоджа, а други двадесет и пет хиляди в Лаос. Китайските управляващи настояват, че Виетнамски военни подразделения са направили над 700 въоръжени нахлувания в Граничния регион на китайска територия и са умъртвили над триста китайски бойци и цивилни лица през последните шест месеца. Китайската осведомителна организация “Ксинхуа ” популяризира следния текст: “Ние не желаем нито сантиметър Виетнамска територия. Всичко което желаеме е мирна и постоянна граница. ” Конфликтът е обвързван и с Виетнамското въоръжено навлизане в Камбоджа. Преди това китайският министър председател намерено е заплашил Виетнам с “наказание ” за нападението над Камбоджа и подкопаването устоите на режима на Пол Пот.
1972 година
Италианският оперен артист Лучано Павароти извършва една от най-трудните тенорови партии на сцената на " Метрополитън Опера ", Ню Йорк, в постановката на операта " Дъщерята на полка " ( " La Fille du Regiment " ). С това си печели голяма известност. Лучано Павароти дебютира като артист в детски хор, с който печели интернационална премия. През 1961 година към този момент е солист. Има сполучливи изяви дружно с Хосе Карерас и Пласидо Доминго ( " Тримата тенори " ), както и с доста поп и рокмузиканти, с които записва албуми и изнася редица концерти. Той е един от най-успелите оперни артисти, тенори. Дискографията му включва: " Pavarotti in Concert [live] " (1990 г.), " Rare Verdi Arias/Pavarotti Premieres Rare… " (1990 г.), " In Concert [live] " (1992 г.), " Rigoletto " (1992 г.), " Verdi & Others " (1992 г.), " Pavarotti & Friends " (1993 г.), " Fortunate Pilgrim " (1994 г.), " Christmas Favorites from the World’s Tenors " (1995 г.), " Together for the Children of Bosnia " (1996 г.), " For War Child " (1996 г.), " Highlights: La Traviata & Rigoletto " (1997 г.), " Pavarotti Magic: An Exclusive Recital " (1997 г.), " The Voice " (1997 г.), " In His Glory " (1997 г.), " O Holy Night " (1997 г.), " Christmas with Pavarotti " (1997 г.), " World’s Favorite Arias " (1997 г.), " Notte D’Amore " (1998 г.), " Pavarotti Magic ", Vol. 2 (1998 г.), " For the Children of Liberia " (1998 г.), " The Recital " (1999 г.), " Pavarotti & Friends: For Guatemala & Kosovo " (1999 г.), " Chrsitmas With Luciano Pavarotti " (1999 г.), " Christmas With Luciano Pavarotti & Jose Carreras " (1999 г.), " Romantic Arias " (2000 г.), " Pavarotti & Friends for Cambodia & Tibet [live] " (2000 г.).
1944 година
В хода на Втората международна война при опит да се изплъзнат от руско обграждане при Корсун, немските войски попадат в капан и биват изцяло унищожени. Загиват 30 хиляди германци.
1941 година
В Анкара се подписва българо-турска декларация за ненападение и дружба.
1933 година
В Съединени американски щати излиза първият брой на “Newsweek ” - седмично политическо и социално-икономическо списание. “Newsweek ” се издава в Ню Йорк, като се популяризира по целия свят. Това е второто по величина седмично списание в Съединени американски щати. Първоначалнто му име е “News-Week ” и е учредено от Томас Мартин. Първото издание включва на първата си страница седем снимка. През 1937 година президент и основен редактор на списанието става Малкълм Мур, който трансформира името на списанието на “Newsweek ”. През 1961 година списанието е продадено на Уошингтън Поуст. “Newsweek ” се счита за най-либералното от трите основни седмични списания.
1908 година
Княз Фердинанд I подписва втори брак с принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц в замъка Остерщайн край Гера, Германия. Елеонора (Ройс-Кьостриц) е втората брачна половинка на княз (цар) Фердинанд I (1907–1917 г.). Родена е през 1860 година Проявява интерес към санитарното дело в България. Основава Детски морски санаториум край Варна (за лекуване от костна туберкулоза). След въвличането на България в Първата международна война (1914-1918 г.) открива и курсове за милосърдни сестри. Умира през 1917 година
1905 година
Започва Мукденското стълкновение. Това е най-голямата борба по време на руско-японската война. Руско-японската война (1904-1905 г.) е война сред Русия и Япония за политическо владичество в Далечния изток. Започва на 9 февруари 1904 година, когато японски миноносци без оповестяване на война ненадейно атакуват рус. ескадра, намираща се в Порт Артур, и повреждат 3 огромни бойни кораба (броненосците " Цесаревич " и " Ретвизан " и крайцера " Палада " ). Благодарение на енергичните дейности на рус. адмирал Макаров, който от (08.03.) 1904 поема командването на Порт Артур, се резервира боеспособността на рус. флот и той стартира да се готви за дейни дейности. След гибелта на адмирал Макаров на (13.04.) флотът минава към пасивна защита. Действията на яп. войски по суша стартират с бързо, пламенно и стремглаво нахлуване. Командващият рус. войски ген. Куропаткин не съумява да провежда контранастъпление в точния момент. Рус. войска е победена в Мукденското стълкновение, при което изгубва 89 000 д. (29 000 пленници); яп. загуби са ок. 72 000. В Русия се образува Втора тихоокеанска ескадра под командването на вицеадмирал З. П. Рожественски, която потегля от Балтийско и Черно море към Владивосток. След 7-мес. поход, през май 1905 рус. флот стига до Кор. проток. На 27 и 28 май става гл. стълкновение сред двата флот. Рус. флот е разрушен и изходът на войната всъщност е решен. На 5 септ. 1905 посредством посредничеството на амер. президент Т. Рузвелт в амер. град Портсмут е подписан кротичък контракт, с който приключва войната. Русия признава " особените " ползи на Япония в Корея, отстъпва £ юж. част на о-в Сахалин и се отхвърля от правото на прилагане на Квантунския полуостров с базата Порт Артур. Отстъпва на Япония и Южноманджурската жп линия.
1904 година
В Милано се състои премиерата на операта на Джакомо Пучини “Мадам Бътерфлай ”, като приключва с цялостен неуспех. Джакомо Пучини е роден на 22 декември 1858 година в Лука. Той е италиански оперен композитор. Произхожда от остарял музикален жанр. Още като дете става органист в локалната черква, след това учи в музикалния колеж в Лука. През 1880 година постъпва в Миланската консерватория, учи при известния композитор Понкиели (1834-1886 г.), сближава се с Пиетро Маскани. През 1883 година приключва първата си опера - " Вилиси ", показана с триумф в Милано. Втората му опера - " Едгар " (1888 г.), претърпява неуспех. С " Манон Леско " (1893 г.) Пучини печели международна популярност на оперен композитор. Следващите му творби са същински шедьоври: " Бохеми " (1896 г.); " Тоска " (1900 г.); " Мадам Бътерфлай " (1904 г.). След едно посещаване в Америка Пучини получава поръчка от " Метрополитен опера " за произведение върху американски сюжет и основава операта " Момичето от Златния запад " (1910 г.), която се извършва в Ню Йорк със ефектен триумф. През 1917 година основава фамозния " Триптих ", състоящ се от едноактните опери " Мантията ", " Сестра Анджелика " и " Джани Скики ". Последната му творба е операта " Турандот ", която не съумява да приключи. Умира на 29 ноември 1924 година в Брюксел.
1879 година
В Уганда идват първите християнски мисионери. Република Уганда e страна в Изтoчна Африка. Площ 236 040 кв. км. Население - 21 300 000 ж. (1996 г.). Около 70% от народите банту (ганда, сога, нянколе и др.); туркана, ланго, ачоли и други 47% католици, 30% протестанти. Официален език - британски. Столица - Кампала. Парична единица - угандийски шилинг. Административно разделяне - 39 региона. Глава на страната и държавното управление - президент. Законодателен орган - еднокамарна Национална асамблея. През XVI в. на територията на Уганда са завършени дребни държавици: Буньоро, Торо и други На 9 октомври 1962 година Уганда става самостоятелна държава; оповестена за република на 8 ноември. 1967 година Приета е нова конституция; до 1971 година президент и мин.-председател е М. Оботе. Сменен от И. А. Дада след боен прелом. През 1980 година са извършени общи избори, извоювани от партията на Народния конгрес; нейният водач - М. Оботе още веднъж е определен за президент. През 1985 година е отхвърлен от власт от Военния съвет отпред с ген. Т. Окело. На 26 януари 1986 година властта в Уганда минава в ръцете на Националното съпротивително движение; неговият ръководител Й. Мусевени е провъзгласен (29 януари 1986 г.) за президент на страната. През октомври 1995 година в Уганда влиза в действие нова конституция, която я прогласява за унитарна република с президентска форма на ръководство. На 11 май 1996 година за президент на Уганда е избран отново Й. Мусевени. До провеждането на идващите президентски избори (1998 г.) е неразрешена активността на политическите партии. Уганда е член на Организацията за африканско единение (1963 г.), член на Общността и член на Организация на обединените нации (1962 г.).
1878 година
Свиканото от главнокомандващия съветската войска заседание приема предлагането на ген. Николай Павлович Игнатиев съветските войски да завземат Сан Стефано, само че да не влизат в Цариград. Граф Николай Павлович Игнатиев - съветски военачалник и посланик. Роден е през 1832 година в Санкт Петербург. Участва в Кримската война (1855-1856 г.), ген.-майор (1858 г.), Военен аташе в Лондон и Париж. През 1863 година е назначен за шеф на азиатския департамент в Министерството на външните работи, а през 1864 година е изпратен като дипломат в Цариград, където съставлява Русия дълги години. Подпомага битката на българите за учредяването на Екзархията. Настоява на състоялата се в края на 1876 година в Цариград посланическа конференция за промени в Османската империя. Посещава Берлин, Виена, Лондон и Париж, където упорства за предоставяне права на българите и издейства подписването на Лондонския протокол от 9 март 1877 година Турция отхвърля да одобри този протокол и Русия й афишира война за освобождението на България. След войната взема присъединяване в договарянията за мир и подписва Санстефанския контракт. Поради противоречие с княз Горчаков, не взема присъединяване в Берлинския конгрес. Умира през 1908 година в Санкт Петербург.
1876 година
Джулиус Волф от Ийстпорт (щат Мейн, САЩ) създава първите консерви със сардини.
1869 година
Създадено е Канадско общество против използването на жестокости по отношение на животни.
1843 година
В борбата при Миани 3-хилядна британска армия разрушава 30-хилядна войска от индийски мюсюлмани. Миани е селце в Синдх, сегашен Пакистан. Битката при Миани се води сред английски сили под управлението на сър Чарлз Напир и емира на Синдх, сегашен Пакистански район. Британците се опълчват на позицията на емира по време на Първата Англо-Афганска война (1839-1842 г.). Сражението води до решителна английска победа, като по този метод се Синдх се анексира като британско притежание в Британска Индия.
1722 година
Петър І издава декрет за престолонаследието, даващ право на съветския цар да избира своя правоприемник.
1598 година
На Земския събор Борис Годунов е провъзгласен за цар на Русия. Той е наследник на болярина Фьодор Годунов. Издига се по време на Опричнината. Фактически ръководи от 1584 година Около 1574 година сестрата му Ирина се омъжва за царския наследник Фьодор. С възцаряването на Фьодор Борис Годунов става член на държавното управление. През 1587 година, след яростни дворцови битки, се трансформира в едноличен държател на страната. Вътрешната му политика през 80 – 90-те години е ориентирана към консолидация на аристокрацията и превъзмогване на стопанската съсипия посредством усилване на крепостното право. Осъществява дейна държавна колонизация на Сибир с южните региони на страната. Същевременно укрепва съветските позиции в Кавказ. По времето на Борис Годунов нараства търговията през Архангелск и по река Волга. Масовият апетит през 1601-1603 година изостря несъгласията в обществото, които довеждат до селска война. В разгара на битката си с Лъже-Дмитрий I Борис Годунов умира на 13 април 1605 година За цар е провъзгласен малолетният му наследник Фьодор.
1568 година
Императорът на Свещената Римска империя се съгласява да заплаща годишен налог на турския султан. Максимилиан II Австрийскии е император на Свещената Римска империя в интервала 1564-1576 година Роден е на 31 юли 1527 година във Виена. Син е на Фердинанд I и на Анна Бохемска. Той е от династията на Хабсбургите, като от 1563 година е крал на Бохемия, а от 1563 година – на Унгария. Умира на 12 октомври 1576 година
1447 година
Руският княз Василий II, година след ослепяването си, си възстановява властта в Москва.
Василий II Василиевич Тъмни е популярен княз на Московското княжество от 1425 до 1462 година Управлението му е придружено от една от най-тежките цивилен войни в съветската история и той на два пъти е отстраняван от трона. Син е на Василий I Дмитриевич и София, щерка на литовския популярен княз Витаутас. Негов наследник и правоприемник е Иван III Велики. След като укрепва властта си в Москва, Василий II ликвидирва дребните полунезависими княжества във владенията си. Предприема военни походи през 1441—1460 година и принуждава Новгород Велики, Псков и Вятка да признаят върховенството му.
1411 година
Муса Челеби пленява и убива брат си Сюлейман и се афишира за едноличен държател на Румелия. След успеха той внезапно сменя политиката си към балканските си съдружници. Напада земите на сръбския крал Стефан Лазаревич и пуска тюркменските акънджии да грабят българските земи като вражеска земя. Една неразбираема приписка, която оповестява, че “Муса победи българите и ги изсели на 23 април ”, загатва за български опит за проведено противопоставяне против разорителните разбойнически дейности, който евентуално е грубо сподавен. Мехмед І Челеби, третият наследник на Баязид І идва на Балканите с многочислена войска най-вече от бойци от османската спахийска армия, с цел да търси правата си над бащиния престол. Разбойническите дейности на Муса Челеби провокират опозицията както на османските бейове, по този начин и на всички балкански владетели. Поради това новият кандидат получава тяхната цялостна поддръжка. В армията на Мехмед наред със сърби и власи се включват и български военни отряди.
364 година
От престола е свален Йовиан (331-364 г.) – източноримски (византийски) император, родом от Сингидунум (днешен Белград). Йовиан произлиза от военните среди. Бидейки християнин, при царуването на Юлиан Апостат (361-363 г.) е свален от военното командване. Избран е за император от войската след непредвидената гибел на Юлиан. Управлява по-малко от година. Йовиан анулира антихристиянските наредби, толерира църквата и лимитира мощно езическите култове в империята.
На тази дата са родени:
1902 година
Роден е Джон Стайнбек (Steinbeck) – американски публицист. Роден е в семейство на земеделец от немски генезис и учителка с ирландско родословие. През 1919 година постъпва в Станфордския университет. Известно време служи като моряк на транспортен съд. Първата му книга е “Златната чаша ”, която излиза през 1929 година Романи: “Небесните пасбища ” (1932 г.), “Към един неизвестен господ ” (1933 г.), “Тортила Флет ” (1935 г.), “В неравна битка ” (1936 г.), “За мишките и хората ” (1937 г.); “Гроздовете на гнева ” (1939 година, н. “Пулицър ” за 1940) г.; алманах с разкази “В черната котловина ” (1938 г.); повестта “Луната залезе ” (1942 г.), “Пуснете бомбите ” (1942 година, тази “молба ” на Рузвелт в това време отхвърлят Фокнър и Хемингуей). През 1943 година отпътува като боен сътрудник на вестник “Ню Йорк Хералд Трибюн ” за Европа (и в дописките си до този вестник, и в последните си писма за “Нюздей ” от 1966 година за Виетнам той остава в по-голяма степен публицист, в сравнение с журналист). През 1944 година излиза огромният му разказ “Улица “Консервна ”. В идващите години разгласява повестта “Бисерът ” (1945 г.), романите “Безпътният рейс ” (1947 г.), “На изток от Рая ” (1952 г.), “Благодатният четвъртък ” (1954 г.), “Краткото царуване на Пипин IV ” (1957 г.), алманах с репортажи от II международна война “Имало едно време една война ” (1958 г.), романа “Зимата на нашето неодобрение ” (1961 г.), пътеписа “Пътешествия с Чарли ” (1962 г.). Същата година (1962 г.) получава Нобелова премия за литература. През 1969 година излиза посмъртното издание на “Дневник на един разказ ”. Умира на 20 февруари 1968 година
1888 година
Роден е Ото Щерн (Stern) - немски физик. Завършва университета в Бреслау (Вроцлав) през 1912 година От 1920 година е доцент, след това професор в университета във Франкфурт на Майн, а от 1922 година е професор в университета в Рощок. От 1923 до 1933 година е професор и шеф на физико-химичната лаборатория към Хамбургския университет. Емигрира в Съединени американски щати през 1933 година, където е професор в Технологичния институт Карнеги в Питсбърг (1933-1945 г.). Основните му писания са върху нуклеарната и квантовата физика и термодинамиката. Пръв мери скоростта на молекулите (1920 г.), показва опцията за пробна инспекция на пространственото квантоване на магнитния миг на атома (1921 г.), като потвърждава тази опция дружно с немски физик В. Герлах. Заедно с Р. Фриш мери магнитния миг на протона в молекула Н2 (1933 г.). Лауреат на Нобелова премия по физика (1943 г.). Умира на 17 август 1969 година в Бъркли, Калифорния, Съединени американски щати.
1885 година
Роден е Романо Гуардини (Guardini) - немски публицист, католически мъдрец и теолог, един от последните универсални мислители на нашето време. Свещеник (1910 г.); частен доцент в Бон (от 1921 г.); професор по философия на религията и католическия мироглед в Берлин (от 1923 г.). През 1939 година фашистите му не разрешават да преподава. Преподавател в Тюбинген (1946 г.) и в Мюнхен (1949 г.). Лидер на придвижването на католическата юноша. Принципите на християнската антропология Гуардини показва в книгите си " Свят и персона " и " Екзистенцът на християнина ", в които се открива въздействието на т. национален диалогичен персонализъм. Умира на 1 октомври 1968 година в Мюнхен.
1803 година
Роден Едгар Кине (Quinet) - френски политик, историк. От 1841 година професор в “Колеж дьо Франс ”. Уволнен през 1846 година поради битката си срещу реакционното католическо духовенство и йезуитите, която повежда дружно с Ж. Мишле. Взема интензивно присъединяване във Февруарската гражданска война (1848 г.), член на Учредителното и Законодателното заседание. След контрареволюционния държавна прелом на 2 декември 1851 година е заставен да емигрира (завръща се във Франция през 1870 г.). От многочислените му писания най-известно е съчинението му за Великата френската гражданска война (т. 1-2, 1865 г.). Своите възгледи за историята на религиите и философията на историята излага в “Новият дух ” (1874). Умира на 27 март 1875 година в Париж.
1766 година
Роден е Томас Робърт Малтус (Malthus) - британски икономист и социолог, духовник. Завършва Джезус Колидж на Кембриджкия университет (1788 г.). Защитава докторска дисертация по богословие (1793 г.). Енорийски духовник (1797-1803 г.) в графство Съри. Професор в Катедрата по модерна история и политическа спестовност в колежа на Ост-Индийската компания (1805-1834 г.). Малтус е един от основоположниците на така наречен вулгарна политическа спестовност във Англия. В своето “Изследване върху правилото за популацията ” (1798 г.) разгласява резултатите от изменението на популацията в Англия, Франция и Германия. В неговата социологическа теория, наречена малтусианство, е дефиниран един надисторически закон за популацията, съгласно който популацията нараства в геометрична градация, а средствата за произвеждане - в аритметична. Противоречията на публичното развиване, които Малтус извежда, съгласно него могат да бъдат преодолени с попречване на стопански неосигурения напредък на популацията (чрез регламентиране на браковете, контролиране на раждаемостта и т. н.), както и с “естествено ” контролиране на количествения състав на популацията чрез апетит, войни, епидемии и други сходни. Отхвърля трудовата доктрина на цената, основана от Дейвид Рикардо и счита, че цената на стоката се дефинира единствено от индустриалните разноски и облагата като номинално увеличение на цената. Много от ситуациите в доктрината на Малтус намират разпространяване и през днешния ден (напр. теорията за “оптимума на популацията ” на Х. Браун, Дж. Бонер и др.), защото са свързани с дейното повишаване на народонаселението на Земята и изострянето на несъгласията в актуалното общество. Малтус умира на 23 декември 1834 година
1653 година
Роден е Арканджело Корели (Corelli) - италиански. цигулар, композитор, диригент и музикален възпитател. Един от основоположниците на италианската цигулкова школа. Автор е на ансамблови и солови творби за цигулка; триосоната (4 сборника, изд. 1681-1694 г.), соната за цигулка и бас (изд. 1700 г.), оркестрови кончерто гроси (изд. 1714 г.). Сонатите му са мостри на концертния цигулков жанр, а неговите кончерто гроси изиграват огромна роля във образуването на класическата оркестрова музика. Негови възпитаници са италиански цигулари П. Лакатели, Дж. Сомис и други Умира на 8 януари 1713 година в Рим.
На тази дата умират:
1998 година
Умира Ернст Юнгер (Junger) - немски публицист и мъдрец, представител на “философията на живота ”. Роден е на 29 март 1895 година в Хайделберг. Германия. Изучава философия и естествени науки в Лайпциг и Неапол, взе участие в двете международни войни. От 1959 до 1971 година дружно с М. Елиаде издава сп. “Antaios ”. Филоските му възгледи се образуват под въздействието на Ницше и Шпенглер. Според Юнгер индивидът е цялост от първоначални витални сили, които въплътяват връзката на индивида с рода в одушевената телесност на всеки обособен организъм; той е на първо място част от природата, която се характеризира с единение на органичното и неорганичното. Според Юнгер актуалната ера, с присъщото владичество на техниката и тоталитарните режими, поражда новите облици на “работника ” и “войника ”. Проблемът за превъзмогването на нихилизма става предмет на метафизичен полемики сред него и Хайдегер, в хода на които Юнгер пази оптимистичен метод за неговото решение.
1982 година
Умира Телониъс Мънк - американски джаз-музикант (пианист). Роден е през 1917 година в Роки Маунт, Северна Каролина, Съединени американски щати. Свири от 6-годишна възраст, през 30-те години работи по заведения. Първите му авторски плочи излизат през 1947 година Музиката му е школа за бъдещите реализатори на джаз през 60-те и 70-те години. След 1957 година записва дългосвирещите плочи “Светли ъгли ”, “Телониъс подобен, какъвто е ”, “Мини мюзик ”, работи в известен сектет (Мънк, Колтрейн, Арт Блейки, Р. Коутланд, Дж. Грайс, К. Хоукинс). През 1970-1971 година взе участие в международното турне “Гиганти на джаза ” дружно с Гилеспи, Арт Блейки и Сони Стит, а в последното десетилетие на живота си концертира в Нюпорт, Карнеги хол и други Албуми: “Monk’s Blues ” (1968 г.), “The Composer ” (1962-1968 г.), “The London Collection: Vols.1,2&3 ” (1971 г.), “The Thelonious Monk Memorial Album ”, “Thelonious Monk and the Jazz Giants ”, “The Complete Riverside Recordings ”.
1934 година
Умира Алберт I – белгийски крал. Роден е на 8 април 1875 в Брюксел. Той е от Сакскобургготската династия. Син е на граф Филип Фландрийски и принцесата Мария Хоенцолерн-Зигмаринген. Загива по време на нанагорнище на връх Монблан.
1925 година
Умира Никодим Павлович Кондаков - съветски живописен историк и византолог. Роден е през 1844 година в с. Холан, Новоосколски уезд, Курска губерния. Следва в Московския университет (1861-1865 г.). Директор на Петербургския музей “Ермитаж ” и член на Руската АН. След експлоадирането на революцията в Русия (1917 г.) напуща родината си и заема професорска катедра отнач. в София (1920-1922 г.), а след това в Прага. Автор на многочислени писания върху старорус. и виз. изкуство. По-важни от тях са: “История на византийското изкуство и иконография по миниатюрите на гръцките ръкописи ” (1876), “Руските древности в художествените монументи ” (със съдействието на граф И. Толстой, 6 елементи, 1889-1899), “Археологическо странствуване в Сирия и Палестина ” (1904), “Македония, археологическо странствуване ” (1909), “За манихейството и богомилството ” (1927) и други
1856 година
Умира Хайнрих Хайне (Heine) – немски стихотворец, журналист, критик и държавник. Роден е на 13 декември 1797 година в Дюселдорф. В университета се записва в Юридическия факултет, само че повече посещава заниманията по лингвистика и философия; слуша лекциите на Хегел (1821-1823 г.). Най-хубавите му стихове от този интервал са включени в “Книга на песните ” (1827 г.). В творчеството му националната ария крепко се съединява с концепциите за политическото и обществено избавление на хората и рационализиране на обществото. В “Пътни картини ” (част I-IV, 1826-1831 г.) е показана модерна Германия с нейната раздробеност, назадничавост, безплодна научност, беззаконие и еснафство. От май 1831 е политически бежанец във Франция. Съчиненията му “Френските каузи ” (1832 г.) и “Лютеция ” (1840-1847 г.) са хроника и разбор на френския политически живот, посредством тях сочи на сънародниците си образеца на французите, които правят Френски гражданска война, усъвършенствала френското общество. Според него най-великият представител на немската литература и поддръжник на природата е Й. В. Гьоте. Хайне не може да одобри примирителното отношение на Гьоте към немското еснафство. Успява да осмисли революционния темперамент на Хегеловата диалектика. Притежава висока философска прозорливост и е последовател на пантеизма, посредством който желае да помири двете течения на философията - идеализма и материализма. Смята, че национализмът и милитаризмът са най-злите врагове на демокрацията и спънка към рационализиране на обществото. Политическите му стихове са пример на натурализъм в поезията, съчетаващ острата злободневност с далечните идейни вероятности. През 1846 година заболява тежко и това лимитира опциите му за присъединяване в публичния живот. През 1853-1854 година разгласява своите “Признания ”. В това произведение афишира своето превръщане към религията, в която търси отговорите на мъчещите го въпроси. В последните години още веднъж се връща към политическа лирика, като подлага на критика остро грешките на радикалното придвижване с вяра, че радикализмът ще се възроди в нов, по-съвършен тип.
1673 година
Умира Жан-Батист Поклен дьо Молиер - френски драматург, режисьор и артист, един от майсторите на комичната ирония. Роден е на 15 януари 1622 година в Париж. Завършва Клермонския лицей (1640 г.) и отпътува за Орлеан, с цел да следва право. Напуска учебно заведение след 2 години и постъпва като артист в пътуващ любителски парижки спектакъл. Скоро по-късно става шеф на натрупа. По това време заменя семейството си Поклен с Молиер и 13 години пътува и показва своите комедии. Установява се в Париж, където трупата му играе в спектакъл “Пти Бурбон ”, а от 1661 година - в спектакъл “Пале роял ”.
Първите му творби са писани под мощното въздействие на италианската комедия. След като Луи XIV се възкачва на престола, Молиер е обезпечен с 2000 ливри годишна заплата, а комедиите му намират добър банкет в Париж. Умира в Париж на сцената по време на зрелище на “Мнимият болен ”.
1600 година
Умира Джордано Бруно – италиански мъдрец. Роден е през 1548 година Развива системата на Николай Коперник, като приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е единствено една от безбройните звезди. Бруно е безстрашен изобличител на суеверието и схоластиката, въодушевен пропагандатор на научните познания. Заради своите възгледи е преследван от Католическата черква и инквизицията. След като прекарва 8 години в пандиза, е изгорял на клада в Рим. Съчинения: " За повода, началото и единното " (1584 г.), " За безкрайността, вселената и световете " (1584 г.), " За монадата, цифрата и фигурата " (1591 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел " Архив и бази данни ".
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ