Институт за изследване на войната: Основната цел на Путин е война до победа над НАТО
На 17 декември Путин даде обстойно изявление за съветския държавен ефирен канал " Россия 1 ", в което се опита да опровергае предизвестието на президента на Съединени американски щати Джо Байдън от 6 декември, че в бъдеще Русия ще нападне страна от НАТО, в случай че завоюва войната в Украйна. Но заплашвайки Финландия и целия алианс на НАТО, вършат изказването му единствено измамлив опит да отхвърли опасенията по отношение на опасността, която Русия съставлява за Алианса.
Това се показва в дневния разбор на Института за проучване на войната (ISW) за Украйна.
Путин съобщи, че Русия няма геополитическа, икономическа, военна или териториална причина да води война с НАТО и че е заинтригувана да развива връзките си с страните - членки на НАТО. Тойпоследва това хипотетично увещание с обвиняването, че страните членки на НАТО изкуствено са основали спор сред Русия и Финландия и са " въвлекли " Финландия в алианса на НАТО.
Руският президент съобщи също, че " ще има проблеми " с Финландия и че присъединението на Финландия към НАТО е подтикнало съветски публични лица да стартират да образуват Ленинградския боен окръг (ЛВО) и да концентрират военни елементи в северозападна Русия.
Понастоящем съветските военни преразпределят Западния боен окръг (ЗВО), с цел да реформират Ленинградския и Московския военни окръзи като част от дълготрайни старания за преструктуриране и разширение, които имат за цел да приготвят Русия за евентуална бъдеща широкомащабна стандартна война против НАТО.
Западният боен окръг дава отговор за съветската граница с страните от НАТО Литва, Латвия, Естония и Финландия, само че значително е ангажирана с битката в Украйна, където понася обилни загуби.Възстановяването на Ленинградския и Московския военни окръзи евентуално има за цел да балансира съветските оперативни условия в Украйна с съветската военна позиция по съветската граница с НАТО.
Обосновката на Путин за образуването на Ленинградски боен окръг, която ще дава отговор за регион, граничещ с Финландия, Швеция и Арктика, подсказва, че той преглежда ЛМД като боен отговор на " проблемите " на актуалните и бъдещите членове на НАТО в Скандинавия.
Уверенията на Путин за мирните му планове във връзка с НАТО звучат кухо в подтекста на заканите, които той и кремълските специалисти насочат в последно време към страните членки на НАТО. На 21 юли Путин заплаши Полша, заявявайки, че Русия ще отговори " по всевъзможен начин ", с които разполага, откакто Варшава изпрати войски на беларуско-полската граница поради преместването на изтребители от групата " Вагнер " в Беларус.
Заместник-председателят на съветския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев заплаши на 29 август, че Русия има " опция да работи в границите на jus ad bellum против всички в страните от НАТО ", когато разяснява западната поддръжка за украинските удари по окупирания Крим.
Медведев заплаши по сходен метод Полша през ноември, когато съобщи, че Русия счита Варшава за " рисков зложелател ", който може да загуби своята " държавност ".
На 2 декември съветски пропагандист предложи по съветската държавна телевизия, че балтийските страни ще бъдат идната военна цел на Русия и че ще паднат скоро след Украйна.
Руският пропагандист Владимир Соловьов, Медведев и други експерти непрекъснато заплашват с потребление на нуклеарно оръжие против Съединените щати и други страни от НАТО.
Тези закани са част от дългогодишните съветски разкази за нахлуване против НАТО, които предшестват кандидатстването на Финландия и приемането ѝ в Алианса на 4 април.
Изявленията на съветските специалисти сигурно не съставляват военна опасност за страните от НАТО, само че са значим подтекст за привидното изпитание на Путин да успокои ситуацията по време на изявлението си на 17 декември.
Прокламацията на Путин, че Русия няма интерес да нахлува в НАТО, също по този начин доста наподобява на настойчивите изказвания на Кремъл в края на 2021 година и началото на 2022 година - в това число до самото навечерие на нашествието - че Русия не има намерение да нахлува в Украйна.
Интервюто евентуално е било тенденциозен опит да се преекспонират напъните на Кремъл да показа съветската военна опасност като мислено и изкуствено откритие на НАТО.
От две десетилетия насам Путин се стреми да ограничи и отслаби НАТО и непрестанно изисква промени в Алианса, които биха се равнявали на разпускането му, написа news.bg. На 17 декември Путин съобщи, че Русия няма " териториални разногласия " със страните от НАТО, с цел да прикрие действителната си дългогодишна цел да отслаби единството на Запада и да принуди НАТО да се откаже от главните си правила, като да вземем за пример " политиката на отворени порти ", която разрешава на Алианса по свое убеждение да приема нови членове и е залегнала в Устава на НАТО.
Путин поредно преследва тази цел по време на целия си режим и показва цялостната си ангажираност с нея, като подреди на съветското външно министерство (МВнР) да сложи ултиматуми на Съединени американски щати и НАТО през декември 2021 година, в които наред с други неща се изискват " гаранции за сигурност " от НАТО и задължения да не се уголемява.
Десетилетната цел на Путин е да сътвори условия, при които НАТО да подкопае личната си световна мощност, създавайки структурно и идеологически разгромена НАТО, която не може да се опълчи на бъдещите цели на Русия - които могат да включват териториални завоевания или определяне на съветски сюзеренитет над страни, които Москва счита за принадлежащи към нейната сфера на надзор.
ISW от дълго време прави оценка, че възходящите търкания сред Съединените щати и Европа и в границите на НАТО и други западни структури ще отслабят груповите ограничения на Запада против агресивното държание на Кремъл и ще разрешат на Путин да създаде нова мрежа от обединения в поддръжка на задачите на Русия.
Путин постоянно повтаря неприязънта си към западните съюзи, призовавайки за образуване на многополюсен международен ред, в който Русия има право на несъгласие върху основни световни събития.
Путин желае НАТО да признае претенциите, настояванията и хипотетичната сфера на въздействие на Русия и неведнъж е посочвал желанието на Русия да постави завършек на " хегемонията на Съединени американски щати ".
Това се показва в дневния разбор на Института за проучване на войната (ISW) за Украйна.
Путин съобщи, че Русия няма геополитическа, икономическа, военна или териториална причина да води война с НАТО и че е заинтригувана да развива връзките си с страните - членки на НАТО. Тойпоследва това хипотетично увещание с обвиняването, че страните членки на НАТО изкуствено са основали спор сред Русия и Финландия и са " въвлекли " Финландия в алианса на НАТО.
Руският президент съобщи също, че " ще има проблеми " с Финландия и че присъединението на Финландия към НАТО е подтикнало съветски публични лица да стартират да образуват Ленинградския боен окръг (ЛВО) и да концентрират военни елементи в северозападна Русия.
Понастоящем съветските военни преразпределят Западния боен окръг (ЗВО), с цел да реформират Ленинградския и Московския военни окръзи като част от дълготрайни старания за преструктуриране и разширение, които имат за цел да приготвят Русия за евентуална бъдеща широкомащабна стандартна война против НАТО.
Западният боен окръг дава отговор за съветската граница с страните от НАТО Литва, Латвия, Естония и Финландия, само че значително е ангажирана с битката в Украйна, където понася обилни загуби.Възстановяването на Ленинградския и Московския военни окръзи евентуално има за цел да балансира съветските оперативни условия в Украйна с съветската военна позиция по съветската граница с НАТО.
Обосновката на Путин за образуването на Ленинградски боен окръг, която ще дава отговор за регион, граничещ с Финландия, Швеция и Арктика, подсказва, че той преглежда ЛМД като боен отговор на " проблемите " на актуалните и бъдещите членове на НАТО в Скандинавия.
Уверенията на Путин за мирните му планове във връзка с НАТО звучат кухо в подтекста на заканите, които той и кремълските специалисти насочат в последно време към страните членки на НАТО. На 21 юли Путин заплаши Полша, заявявайки, че Русия ще отговори " по всевъзможен начин ", с които разполага, откакто Варшава изпрати войски на беларуско-полската граница поради преместването на изтребители от групата " Вагнер " в Беларус.
Заместник-председателят на съветския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев заплаши на 29 август, че Русия има " опция да работи в границите на jus ad bellum против всички в страните от НАТО ", когато разяснява западната поддръжка за украинските удари по окупирания Крим.
Медведев заплаши по сходен метод Полша през ноември, когато съобщи, че Русия счита Варшава за " рисков зложелател ", който може да загуби своята " държавност ".
На 2 декември съветски пропагандист предложи по съветската държавна телевизия, че балтийските страни ще бъдат идната военна цел на Русия и че ще паднат скоро след Украйна.
Руският пропагандист Владимир Соловьов, Медведев и други експерти непрекъснато заплашват с потребление на нуклеарно оръжие против Съединените щати и други страни от НАТО.
Тези закани са част от дългогодишните съветски разкази за нахлуване против НАТО, които предшестват кандидатстването на Финландия и приемането ѝ в Алианса на 4 април.
Изявленията на съветските специалисти сигурно не съставляват военна опасност за страните от НАТО, само че са значим подтекст за привидното изпитание на Путин да успокои ситуацията по време на изявлението си на 17 декември.
Прокламацията на Путин, че Русия няма интерес да нахлува в НАТО, също по този начин доста наподобява на настойчивите изказвания на Кремъл в края на 2021 година и началото на 2022 година - в това число до самото навечерие на нашествието - че Русия не има намерение да нахлува в Украйна.
Интервюто евентуално е било тенденциозен опит да се преекспонират напъните на Кремъл да показа съветската военна опасност като мислено и изкуствено откритие на НАТО.
От две десетилетия насам Путин се стреми да ограничи и отслаби НАТО и непрестанно изисква промени в Алианса, които биха се равнявали на разпускането му, написа news.bg. На 17 декември Путин съобщи, че Русия няма " териториални разногласия " със страните от НАТО, с цел да прикрие действителната си дългогодишна цел да отслаби единството на Запада и да принуди НАТО да се откаже от главните си правила, като да вземем за пример " политиката на отворени порти ", която разрешава на Алианса по свое убеждение да приема нови членове и е залегнала в Устава на НАТО.
Путин поредно преследва тази цел по време на целия си режим и показва цялостната си ангажираност с нея, като подреди на съветското външно министерство (МВнР) да сложи ултиматуми на Съединени американски щати и НАТО през декември 2021 година, в които наред с други неща се изискват " гаранции за сигурност " от НАТО и задължения да не се уголемява.
Десетилетната цел на Путин е да сътвори условия, при които НАТО да подкопае личната си световна мощност, създавайки структурно и идеологически разгромена НАТО, която не може да се опълчи на бъдещите цели на Русия - които могат да включват териториални завоевания или определяне на съветски сюзеренитет над страни, които Москва счита за принадлежащи към нейната сфера на надзор.
ISW от дълго време прави оценка, че възходящите търкания сред Съединените щати и Европа и в границите на НАТО и други западни структури ще отслабят груповите ограничения на Запада против агресивното държание на Кремъл и ще разрешат на Путин да създаде нова мрежа от обединения в поддръжка на задачите на Русия.
Путин постоянно повтаря неприязънта си към западните съюзи, призовавайки за образуване на многополюсен международен ред, в който Русия има право на несъгласие върху основни световни събития.
Путин желае НАТО да признае претенциите, настояванията и хипотетичната сфера на въздействие на Русия и неведнъж е посочвал желанието на Русия да постави завършек на " хегемонията на Съединени американски щати ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ