Александър Дугин: Последната реч на Джордж Сорос
На 16 февруари 2023 година Джордж Сорос, един от главните идеолози и практици на глобализма, еднополярността и запазването на западната надмощие непременно, изнесе тирада в Германия на Мюнхенската конференция по сигурността, която може да се назова епохална. 93-годишният Сорос заключи обстановката, в която се намира в края на живота си, напълно предан на битката за " отвореното общество " против неговите врагове - " затворените общества ", съгласно повелите на неговия преподавател Карл Попър. Ако Ф. Хайек е Маркс и Енгелс на демократичния глобализъм, то К. Попър е неговият В. Ленин.
Заветът на Сорос
Сорос от време на време наподобява ексцентричен, само че като цяло той намерено декларира това, което след това се трансформира в съществена наклонност в международната политика. Неговото мнение е доста по-важно от нечленоразделното бърборене на Байдън или демагогията на Обама. Всички либерали и глобалисти в последна сметка вършат тъкмо това, което споделя Сорос.
Той е и Европейски Съюз, и МИ6, и Централно разузнавателно управление на САЩ, и Трилатералната комисия, и Макрон, и Шолц, и Бербок, и Саакашавили, и Зеленски, и Санду, и Пашинян, и въобще съвсем всички, които по един или различен метод отбелязват Запада, демократичните полезности, постмодерното и по този начин наречения " напредък ".
Сорос е значим. И тази тирада е неговото обръщение към „ Федералното заседание ” на света, т.е. мандат към всички безкрайни сътрудници на глобалистите – и спящи, и събудени.
Финансовият магнат стартира с думите, че обстановката в света е сериозна. Той цитира две съществени аргументи за това:
- конфликт на два вида ръководство ( " отворено общество " против " затворено общество " ) и
- смяна на климата.
За климата ще приказваме по-късно, с тази тематика той приключва речта си, само че конфликтът на два вида ръководство, в действителност два лагера – последователите на еднополюсен свят (като самия Сорос, както и Шваб, Байдън, европейските бюрократи и техните районни спътници като терористичния режим Зеленски) и многополюсния свят - зае по-голямата част от речта му. Разгледайте тезите на Сорос по ред.
Отворено и затворено: фундаментални дефиниции
Той дава следните избрания за „ отворени ” и „ затворени ” общества. При първите страната пази свободата на личността. Във вторите индивидът служи на ползите на страната. Теоретично това подхожда на опълчването на западната демократична народна власт и обичайното общество (каквото и да е то).
Освен това в интернационалните връзки това тъкмо подхожда на полемиката сред либерали и реалисти. На равнище геополитика това подхожда на борбата сред „ цивилизацията на морето ” и „ цивилизацията на сушата ”.
Цивилизацията на морето е комерсиално общество, олигархия, капитализъм, материализъм, софтуерно развиване и блян за егоистично плътско наслаждение. Това е демократична народна власт, създаване на политика изпод и заличаване на всички обичайни полезности - вяра, парцели, семейство, морал. Символ на такава цивилизация е античният финикийски Картаген - полюсът на голяма колониална хищническа робска империя, с поклонението на Златния телец, кървавите култове към Молох и жертвоприношенията на бебета. Картаген е " отвореното общество ".
На него опълчи на Рим - цивилизацията на Сушата: общество, учредено на чест, преданост, свещени обичаи, подвиг в службата и подчиненост, героизъм и последователност на поколенията. Римляните се покланяли на светлите бащини богове на Небето и с омерзение отхвърляли кървавите хтонични култове на морските пирати и търговци. Можем да считаме това за първообраз на " затворените общества ", правилни на своите корени и генезис.
Сорос е (все още) живото олицетворение на либерализма, атлантизма, глобализма и таласократизма ( " мощ посредством морето " ). Той несъмнено е за Картаген против Рим. Неговата формула, симетрична на изречението на римския сенатор Катон Стари „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “, е: „ Не, Рим е този, който би трябвало да бъде опустошен “. В нашите исторически условия става дума за Третия Рим. Тоест за Москва.
Речено, сторено. А Сорос основава изкуствена съпротива в Русия, провежда и поддържа русофобски режими, партии, придвижвания, враждебни на управляващите неправителствени организации във всички страни от Оперативно-наблюдателно дело. — Рим би трябвало да бъде опустошен.
Все отново „ Рим “ е „ затворено общество “, а „ затвореното общество “ е зложелател на „ отвореното общество “. А враговете са унищожени. В противоположен случай те ще ви унищожат. Проста, само че ясна логичност, която управлява демократичните глобалистки елити на Запада и техните подставени лица – филиали по света.
А тези хора на Запад, които не са съгласни със Сорос, да вземем за пример Доналд Тръмп и неговите гласоподаватели, незабавно биват обявявани за „ нацисти “, дискриминирани, „ анулирани “. Освен това „ нацисти “ в разбирането на Сорос са единствено тези, които са срещу него.
Ако украински терорист със свастика и окървавени ръце се опълчи на Рим, той не е " нацист ", а нещо от категорията " те са деца ". А който е за Рим несъмнено е нацист. Какво е Тръмп, какво е Путин, какво е Си Дзинпин. Двойна манихейска логичност, само че точно тя управлява актуалните световни елити.
Тези, които се двоумят
Начертал два лагера, Сорос се насочва към тези режими, които са по средата – сред близкия до сърцето му Картаген (САЩ и сателитите) и омразния Рим (Москва и сателитите). Такава е Индия на Нарендра Моди, която от една страна се причисли към атлантическия съюз QUAD (Картаген), а въпреки това интензивно купува съветски нефт (сътрудничество с Рим).
Това е Турция на Ердоган. Тази страна хем е член на НАТО, хем в това време се бори с кюрдските терористи, които Сорос интензивно поддържа. Ердоган, съгласно неговите показа, трябваше да унищожи страната си със личните си ръце - тогава щеше да е изцяло " добър човек ", т.е. на страната на " отвореното общество ". Междувременно той и Моди са „ полунацисти “.
Ненатрапчиво Сорос предлага да смъкват Моди и Ердоган и да провеждат кървясъл безпорядък в Индия и Турция. Така " полузатворените-полуотворени " общества ще станат изцяло " отворени ". Не е изненадващо, че Ердоган не се вслушва в сходни препоръки, а в случай че го прави, прави тъкмо противоположното. Моди също стартира да схваща това. Но не толкоз внезапно.
Същият избор - сред робското послушание на световната демократична олигархия, т.е. " отвореното общество ", и запазването на суверенитета и присъединяване в многополюсни блокове (като БРИКС) под опасността от кървясъл безпорядък при положение на непокорство на глобалистите - Сорос предлага да направи неотдавна на избрания отново ляв президент на Бразилия Инасио Луле да Силва.
Той прави паралел сред въстанието на тръмпистите от 6 януари 2021 година във Вашингтон и протестите от 8 януари на поддръжниците на Жаир Болсонаро в Бразилия.
Сорос предизвестява Лула: „ Прави като Байдън и Картаген ще те поддържа. В противоположен случай... “ Тъй като финансовият магнат е прочут с това, че интензивно поддържа „ цветните революции “ (в изгода на „ отворено общество “) и директно оказва помощ на терористи от всички ленти, единствено да атакуван Рим, т.е. " затворени общества ", заканите му не са празни думи. Той е в положение да смъква държавни управления и президенти, да смъква националните валути, да отприщва войни и да прави държавни преврати.
Украйна: основният челен пост на демократичната надмощие в битката против многополярността
След това Сорос минава към войната в Украйна. Тук той твърди, че до есента на 2022 година Украйна съвсем е спечелила войната против Русия, която на първия стадий, явно, неговите дълбоки сътрудници в самата Русия са сдържали по отношение на от дълго време закъснели решителни дейности от страна на Кремъл.
Но след октомври нещо се обърка за Картаген. Рим извърши частична готовност, стартира да унищожава индустриалната и енергийната инфраструктура на Украйна, т.е. стартира да се бие същински.
Сорос се стопира изключително на фигурата на Евгений Пригожин и ЧВК Вагнер. Те станаха, съгласно него, решаващият фактор, който обърна прилива. Тук си коства да си зададем въпроса дали една относително дребна ЧВК, която се заема да води война " както би трябвало ", може да промени салдото в огромната война на " затворените общества " против " отворените " (а това допуска световен мащаб на войната) в дипломацията, политиката, стопанската система и т.н.), тогава кой управлява действителната съветска войска като такава?
Бих желал да имам вяра, че Сорос в преследването на ярки знаци бърка. Но, уви, той прекомерно постоянно е прав. Нещо повече, той знае на какво е способна даже дребна, само че сплотена група пасионарии. С поддръжката на такива групи Сорос неведнъж е правил преврати, печелил е войни и е свалял нежелателни политически водачи. И когато такива пасионарии се окажат на страната на Рим, идва моментът и самият Картаген да се тревожи.
По-нататък 93-годишният глобалист проучва размера на западната военна поддръжка за Киев и приканва тя да бъде увеличена толкоз, колкото е належащо, с цел да се победи изцяло Русия. Това би била решителната победа на „ отвореното общество “ – венецът на делото на живота на Сорос и постигането на главната цел на глобалистите.
Магнатът напряко споделя: задачата на войната в Украйна е „ унищожаването на Руската империя “ (разпадането на Руската империя). За задачата е належащо да се съберат всички сили и да се принудят всички страни от Оперативно-наблюдателно дело и на първо място Мая Санда, която е директно подвластна от Сорос, да се причислят към войната с Русия. В същото време Пригожин би трябвало да бъде отстранен, а неговите съперници, както вътрешни, по този начин и външни, би трябвало да бъдат подкрепени.
Китай и балонът, който унищожи всичко
Сорос минава към втория най-лош зложелател - Китай, другото " затворено общество ". Той счита, че Си Дзинпин е позволил стратегически неточности в битката с Ковид (вероятно създаден и осъществен по директна заповед на самия Сорос и неговите съидейници от „ отвореното общество “, с цел да го създадат още по-отворено към Big Pharma). Той счита, че позицията на водача на КНР е отслабнала и макар известно усъвършенстване в връзките с Вашингтон, историята със сваления китайски балон ще докара до ново изстудяване в връзките.
Тайванската рецесия е замразена, само че не е позволена. Ако се оправим с Русия, тогава Китай към този момент няма да бъде непреодолима спънка пред „ отвореното общество “. И там можете да започнете " цветни революции ": етнически протести, държавни преврати и терористични актове - Сорос знае по какъв начин да направи това и евентуално е научил на това тези, които ще останат, откакто той самият си отиде.
Тръмп като представител на " затворено общество "
В самите Съединени американски щати Сорос ругае Доналд Тръмп, който счита за представител на „ затворено общество “, възприел образеца на Владимир Путин.
Глобалистът мечтае нито Тръмп, нито Рон ДеСантис да бъдат номинирани за президент през 2024 година, само че той, както постоянно, ще поддържа фантазиите си с дейности. Това е следващата черна точка от Световното държавно управление, изпратена до републиканците.
Сорос като световен практик
Това е картата на света съгласно Джордж Сорос, който отива в различен свят. Почти 100 години от живота си той постави доста старания, с цел да стане светът тъкмо подобен. Той изигра своята роля в разрушаването на социалистическия лагер, в антисъветската гражданска война от 1991 година, в разрушаването на Съюз на съветските социалистически републики и наводняването на държавните управления на новите постсъветски страни със свои сътрудници. А през 90-те години той изцяло управлява съветските реформатори и държавното управление на Елцин, които тогава шумно се заклеха във честност към „ отвореното общество “.
Да, идването на Путин му изтръгна окончателната победа. И когато това стана явно, Сорос оказа помощ Украйна да се трансформира в нападателна, русофобска нацистка менажерия. Малко в прорез с демократичните канони за „ отворено общество “, само че в битката против такова рисково „ затворено общество “ като Руската империя, това ще свърши работа.
Всичко се взема решение в Украйна, счита Сорос. Ако Русия победи, това ще върне " отвореното общество " и световната демократична надмощие надалеч обратно. Ако падне, тогава горко на губещите. Тогава делото Сорос ще завоюва дефинитивно. Това е геополитическо резюме.
Генерал " стопляне "
Но в самото начало на речта и в самия й край Сорос се базира на различен фактор, който е опасност за „ отвореното общество “. Това са климатичните промени.
Как се оказаха сложени на едно равнище с огромни геополитически и цивилизационни трансформации, спорове и конфликти, изобретателно изяснява един Телеграм-канал - " Експликация ". Ето и цялото пояснение.
„ На 16 февруари 2023 година Джордж Сорос, световен търгаш, вманиачен почитател на екстремистката идеология на „ отвореното общество “, изнесе съществена тирада в Германия на конгрес, отдаден на въпросите на сигурността. По-голямата част от нея беше отдадена на геополитиката и тежката борба сред еднополюсния глобалистки демократичен международен ред и това, което Сорос и международните елити назовават „ затворени общества “. […]
Интересно ми беше обаче по какъв начин тези геополитически структури са свързани по смисъл с казуса за световното стопляне, с който стартира и приключи речта си Сорос. Събирайки всичко това, стигнах до следния извод. Топящият се лед на Антарктика и Арктика, дружно с Путин, Си Дзинпин, Ердоган и Моди, е действителна опасност за отвореното общество, а дневният ред за климата се интегрира непосредствено в геополитическия дискурс и става участник в огромната борба.
На пръв взор това е някакъв парадокс. Как хипотетичното световно стопляне (дори и да се признае за реално) може да бъде класирано измежду враговете на глобалистите и даже да получи статут на " опасност номер 1 ", откакто Сорос афишира топенето на ледовете преди всичко по значимост и едвам на второ - Путин в Кремъл и съветските войски в Украйна.
Тук можем да приказваме за следното. Спомнете си, че геополитиката учи за борбата сред „ цивилизациите на морето “ и „ цивилизациите на сушата “. Съответно всички съществени центрове на атлантизма се намират в пристанищните градове, на брега. Така беше с Картаген, Атина, Венеция, Амстердам, Лондон и през днешния ден с Ню Йорк.
Този закон се простира даже до изборната геополитика на Съединени американски щати, където сините щати, които обичайно поддържат демократите, в това число ултралибералния Ню Йорк, са ситуирани по двата бряга, а по-традиционните червени републикански щати, чиято поддръжка докара Тръмп, основния зложелател на Джордж Сорос, до мощ, съставляват американския Хартленд.
Приблизително същото е ситуацията и на други континенти. Именно „ цивилизацията на морето “ построи „ отвореното общество “, което Джордж Сорос енергично пази, а „ затворените общества “, които му се опълчват, са цивилизациите на Земята, в това число руско-евразийската, китайската и индийската, и Латинска Америка, и даже Северна Америка (червените щати).
Така че, в случай че ледът се топи, то равнището на международните океани бързо се повишава. Това значи, че първи ще бъдат наводнени точно полюсите на международната таласокрация - зоната Римланд, крайбрежните пространства, които са крепостта на международната демократична олигархия.
В този случай едно отворено демократично общество, наричано още " течно общество " (Зигмунд Бауман), просто ще бъде измито от лицето на земята: ще останат единствено " затворени общества ", ситуирани в Хинтерланда - навътре в континенти.
Затоплянето на Земята ще трансформира доста студени райони, изключително в североизточна Евразия, в плодородни оазиси. В Америка ще останат единствено щатите, които поддържат републиканците. Демократите ще се удавят.
И преди този момент да се случи, умиращият Сорос афишира завета си към глобалистите: „ в този момент или в никакъв случай: или „ отвореното общество “ печели през днешния ден в Русия, Китай, Индия, Турция и така нататък, което ще разреши на глобалисткия хайлайф да избяга от континенти, пренасяне във вътрешните райони или обитаемите места на " отвореното общество " ще свършат.
Това е единственият метод да се изясни манията по изменението на климата в мозъците на глобалистите. Не, не са луди! Нито Сорос, нито Шваб, нито Байдън! Глобалното стопляне, сходно на военачалник Зима, се трансформира в деен фактор в международната политика и в този момент е на страната на многополюсния свят. "
Много забавно пояснение. Някак си не ми хрумна.
Сорос като невронна мрежа и операционната система на Рим
В умозаключение би трябвало да обърнете внимание на следното. Думите на Джордж Сорос, имайки поради кой е той, на какво е кадърен и какво към този момент е направил, не трябва да се одобряват с лека ръка. Казват, че „ остарелият финансов търгаш си е изгубил мозъка “. Сорос не е просто субект, той е един тип " изкуствен интелект " на западната демократична цивилизация.
Именно върху този код, логаритъм, е построена цялата конструкция на световното западно владичество през 21 век. Тук идеологията се преплита с стопанската система, геополитиката с образованието, дипломацията с културата, разследващите организации с публицистиката, медицината с тероризма, биологичните оръжия с екологичния дневен ред, половите настройки с тежката промишленост и международната търговия.
В лицето на Сорос имаме работа с операционна система на „ отворено общество “, където всички отговори, ходове, стъпки и тактики са авансово планувани. Новите входове попадат в добре функционираща система, която работи като часовник, или по-скоро като суперкомпютър, световна невронна мрежа.
„ Затвореното общество “, т.е. „ ние “, би трябвало да построи своя лична операционна система, да сътвори свои лични кодове и логаритми. Не е задоволително да кажем „ не “ на Сорос и глобалистите. Трябва да се каже нещо в подмяна. И също толкоз съгласувана, систематична, обоснована, учредена на запаси и благоприятни условия.
Всъщност подобен Анти-Сорос е евразийството и Четвъртата политическа доктрина, философията на многополюсния свят и цялостната отбрана на свещената традиция, обичайните полезности. В лицето на Сорос не би трябвало да се оправдаваме, а да нападаме. И то на всички равнища и във всички области. До околната среда.
Ако Сорос има вяра, че световното стопляне е опасност, тогава това световно стопляне е наш съдружник, тъкмо както в миналото беше военачалник Зима. Необходимо е да се припише световното стопляне - този неидентифициран хипер-обект - на ЧВК Вагнер и да се показа за награждаване.
Сорос, дай ми пари! Срамът на съветския демократизъм
Ще дам образец от единствената ми среща със Сорос. В самото начало на 90-те години бях поканен на среща със Сорос в един московски център за отдих. Сорос беше представляван от Максим Соколов, либерал от вестник „ Коммерсант “, и някои други неугледни съветски функционери от фондацията на Сорос. Срещата беше отдадена на представянето на книгата " Отвореното общество и неговите врагове " на Карл Попър, самобитно " свещено писание " на Сорос, Байдън и всички модерни либерали.
Първоначално поддръжниците на Попър бяха главните оратори. Но съвсем всички споделиха едно и също нещо, което въобще нямаше нищо общо с Попър, като: „ Скъпи Джордж Сорос, дай ми пари и колкото е допустимо повече! “ Единственият вид беше: „ Не давай това на този, той / тя е никой, по-добре ми го дай на мен! “ Сорос съвсем заспа.
Накрая ми дадоха микрофон. Оказа се, че евентуално единствено аз бях чел обсъжданата в публиката книга на Попър. Не изключвам и Максим Соколов. Останалите единствено повтаряха като по часовник: „ Дай пари, дай пари “. Това са нашите либерали. Не е изненадващо, че през това време те съумяха да сменят идеологическите си позиции толкоз доста пъти, че може да ви се завие главата. Къде са те през днешния ден в изискванията на СВО? Навсякъде. И от другата страна, и от нашата. " Сорос, дай ми пари! " елементарно се трансформира на " Путин, дай ми пари! ". Но това не е толкоз значимо.
Когато споделих всичко, което мисля за несъвместимостта на съветските обичайни полезности с индивидуализма на „ отвореното общество “, Сорос се разсъни и се оживи. Набръчканите му бузи - даже тогава не беше млад - се изчервиха.
След като изслуша моята мини-лекция, че либерализмът в никакъв случай няма да победи в Русия, че той ще бъде отритнат и потиснат и ние ще се върнем към първичния си съветски път и още веднъж ще се противопоставим на глобализма и западната надмощие с цялата обезверена съветска мощ (и аз приключих патетично: „ Така че прибирайте се, господин Сорос! Колкото по-рано, толкоз по-добре! “), Сорос взе последната дума.
Той се обърна към публиката: „ Доколкото познавам вашата съветска история – стартира той, – революциите стартират като вас (той уточни болшинството от седящите в залата) и приключват като него (той уточни мен). Не казахте нито дума за Попър, а май единственият, който е чел " Отвореното общество и неговите врагове ", се оказа " зложелател на отвореното общество " и напряко ме прати по дяволите. Това е нещастието на либерализма в Русия. Ти си за парите, а той за концепциите. Но се надявам да бъркам и на вас да ви се получи нещо. "
Така той приключи и си отиде в Унгария.
Сега го няма и не може да съществува освен в Русия, само че и в Унгария, а фондация „ Отворено общество “ е приета за „ терористична организация “. Но Сорос като цяло проучва всичко вярно.
Властта беше в ръцете на либералите през 90-те години и последователно - съвсем незабележимо - те я изгубиха. И през днешния ден явно тръгваме по съветския път и се борим за многополюсен свят против световната надмощие на „ отвореното общество “. Все отново ние сме Рим, а те са Картаген.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Заветът на Сорос
Сорос от време на време наподобява ексцентричен, само че като цяло той намерено декларира това, което след това се трансформира в съществена наклонност в международната политика. Неговото мнение е доста по-важно от нечленоразделното бърборене на Байдън или демагогията на Обама. Всички либерали и глобалисти в последна сметка вършат тъкмо това, което споделя Сорос.
Той е и Европейски Съюз, и МИ6, и Централно разузнавателно управление на САЩ, и Трилатералната комисия, и Макрон, и Шолц, и Бербок, и Саакашавили, и Зеленски, и Санду, и Пашинян, и въобще съвсем всички, които по един или различен метод отбелязват Запада, демократичните полезности, постмодерното и по този начин наречения " напредък ".
Сорос е значим. И тази тирада е неговото обръщение към „ Федералното заседание ” на света, т.е. мандат към всички безкрайни сътрудници на глобалистите – и спящи, и събудени.
Финансовият магнат стартира с думите, че обстановката в света е сериозна. Той цитира две съществени аргументи за това:
- конфликт на два вида ръководство ( " отворено общество " против " затворено общество " ) и
- смяна на климата.
За климата ще приказваме по-късно, с тази тематика той приключва речта си, само че конфликтът на два вида ръководство, в действителност два лагера – последователите на еднополюсен свят (като самия Сорос, както и Шваб, Байдън, европейските бюрократи и техните районни спътници като терористичния режим Зеленски) и многополюсния свят - зае по-голямата част от речта му. Разгледайте тезите на Сорос по ред.
Отворено и затворено: фундаментални дефиниции
Той дава следните избрания за „ отворени ” и „ затворени ” общества. При първите страната пази свободата на личността. Във вторите индивидът служи на ползите на страната. Теоретично това подхожда на опълчването на западната демократична народна власт и обичайното общество (каквото и да е то).
Освен това в интернационалните връзки това тъкмо подхожда на полемиката сред либерали и реалисти. На равнище геополитика това подхожда на борбата сред „ цивилизацията на морето ” и „ цивилизацията на сушата ”.
Цивилизацията на морето е комерсиално общество, олигархия, капитализъм, материализъм, софтуерно развиване и блян за егоистично плътско наслаждение. Това е демократична народна власт, създаване на политика изпод и заличаване на всички обичайни полезности - вяра, парцели, семейство, морал. Символ на такава цивилизация е античният финикийски Картаген - полюсът на голяма колониална хищническа робска империя, с поклонението на Златния телец, кървавите култове към Молох и жертвоприношенията на бебета. Картаген е " отвореното общество ".
На него опълчи на Рим - цивилизацията на Сушата: общество, учредено на чест, преданост, свещени обичаи, подвиг в службата и подчиненост, героизъм и последователност на поколенията. Римляните се покланяли на светлите бащини богове на Небето и с омерзение отхвърляли кървавите хтонични култове на морските пирати и търговци. Можем да считаме това за първообраз на " затворените общества ", правилни на своите корени и генезис.
Сорос е (все още) живото олицетворение на либерализма, атлантизма, глобализма и таласократизма ( " мощ посредством морето " ). Той несъмнено е за Картаген против Рим. Неговата формула, симетрична на изречението на римския сенатор Катон Стари „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “, е: „ Не, Рим е този, който би трябвало да бъде опустошен “. В нашите исторически условия става дума за Третия Рим. Тоест за Москва.
Речено, сторено. А Сорос основава изкуствена съпротива в Русия, провежда и поддържа русофобски режими, партии, придвижвания, враждебни на управляващите неправителствени организации във всички страни от Оперативно-наблюдателно дело. — Рим би трябвало да бъде опустошен.
Все отново „ Рим “ е „ затворено общество “, а „ затвореното общество “ е зложелател на „ отвореното общество “. А враговете са унищожени. В противоположен случай те ще ви унищожат. Проста, само че ясна логичност, която управлява демократичните глобалистки елити на Запада и техните подставени лица – филиали по света.
А тези хора на Запад, които не са съгласни със Сорос, да вземем за пример Доналд Тръмп и неговите гласоподаватели, незабавно биват обявявани за „ нацисти “, дискриминирани, „ анулирани “. Освен това „ нацисти “ в разбирането на Сорос са единствено тези, които са срещу него.
Ако украински терорист със свастика и окървавени ръце се опълчи на Рим, той не е " нацист ", а нещо от категорията " те са деца ". А който е за Рим несъмнено е нацист. Какво е Тръмп, какво е Путин, какво е Си Дзинпин. Двойна манихейска логичност, само че точно тя управлява актуалните световни елити.
Тези, които се двоумят
Начертал два лагера, Сорос се насочва към тези режими, които са по средата – сред близкия до сърцето му Картаген (САЩ и сателитите) и омразния Рим (Москва и сателитите). Такава е Индия на Нарендра Моди, която от една страна се причисли към атлантическия съюз QUAD (Картаген), а въпреки това интензивно купува съветски нефт (сътрудничество с Рим).
Това е Турция на Ердоган. Тази страна хем е член на НАТО, хем в това време се бори с кюрдските терористи, които Сорос интензивно поддържа. Ердоган, съгласно неговите показа, трябваше да унищожи страната си със личните си ръце - тогава щеше да е изцяло " добър човек ", т.е. на страната на " отвореното общество ". Междувременно той и Моди са „ полунацисти “.
Ненатрапчиво Сорос предлага да смъкват Моди и Ердоган и да провеждат кървясъл безпорядък в Индия и Турция. Така " полузатворените-полуотворени " общества ще станат изцяло " отворени ". Не е изненадващо, че Ердоган не се вслушва в сходни препоръки, а в случай че го прави, прави тъкмо противоположното. Моди също стартира да схваща това. Но не толкоз внезапно.
Същият избор - сред робското послушание на световната демократична олигархия, т.е. " отвореното общество ", и запазването на суверенитета и присъединяване в многополюсни блокове (като БРИКС) под опасността от кървясъл безпорядък при положение на непокорство на глобалистите - Сорос предлага да направи неотдавна на избрания отново ляв президент на Бразилия Инасио Луле да Силва.
Той прави паралел сред въстанието на тръмпистите от 6 януари 2021 година във Вашингтон и протестите от 8 януари на поддръжниците на Жаир Болсонаро в Бразилия.
Сорос предизвестява Лула: „ Прави като Байдън и Картаген ще те поддържа. В противоположен случай... “ Тъй като финансовият магнат е прочут с това, че интензивно поддържа „ цветните революции “ (в изгода на „ отворено общество “) и директно оказва помощ на терористи от всички ленти, единствено да атакуван Рим, т.е. " затворени общества ", заканите му не са празни думи. Той е в положение да смъква държавни управления и президенти, да смъква националните валути, да отприщва войни и да прави държавни преврати.
Украйна: основният челен пост на демократичната надмощие в битката против многополярността
След това Сорос минава към войната в Украйна. Тук той твърди, че до есента на 2022 година Украйна съвсем е спечелила войната против Русия, която на първия стадий, явно, неговите дълбоки сътрудници в самата Русия са сдържали по отношение на от дълго време закъснели решителни дейности от страна на Кремъл.
Но след октомври нещо се обърка за Картаген. Рим извърши частична готовност, стартира да унищожава индустриалната и енергийната инфраструктура на Украйна, т.е. стартира да се бие същински.
Сорос се стопира изключително на фигурата на Евгений Пригожин и ЧВК Вагнер. Те станаха, съгласно него, решаващият фактор, който обърна прилива. Тук си коства да си зададем въпроса дали една относително дребна ЧВК, която се заема да води война " както би трябвало ", може да промени салдото в огромната война на " затворените общества " против " отворените " (а това допуска световен мащаб на войната) в дипломацията, политиката, стопанската система и т.н.), тогава кой управлява действителната съветска войска като такава?
Бих желал да имам вяра, че Сорос в преследването на ярки знаци бърка. Но, уви, той прекомерно постоянно е прав. Нещо повече, той знае на какво е способна даже дребна, само че сплотена група пасионарии. С поддръжката на такива групи Сорос неведнъж е правил преврати, печелил е войни и е свалял нежелателни политически водачи. И когато такива пасионарии се окажат на страната на Рим, идва моментът и самият Картаген да се тревожи.
По-нататък 93-годишният глобалист проучва размера на западната военна поддръжка за Киев и приканва тя да бъде увеличена толкоз, колкото е належащо, с цел да се победи изцяло Русия. Това би била решителната победа на „ отвореното общество “ – венецът на делото на живота на Сорос и постигането на главната цел на глобалистите.
Магнатът напряко споделя: задачата на войната в Украйна е „ унищожаването на Руската империя “ (разпадането на Руската империя). За задачата е належащо да се съберат всички сили и да се принудят всички страни от Оперативно-наблюдателно дело и на първо място Мая Санда, която е директно подвластна от Сорос, да се причислят към войната с Русия. В същото време Пригожин би трябвало да бъде отстранен, а неговите съперници, както вътрешни, по този начин и външни, би трябвало да бъдат подкрепени.
Китай и балонът, който унищожи всичко
Сорос минава към втория най-лош зложелател - Китай, другото " затворено общество ". Той счита, че Си Дзинпин е позволил стратегически неточности в битката с Ковид (вероятно създаден и осъществен по директна заповед на самия Сорос и неговите съидейници от „ отвореното общество “, с цел да го създадат още по-отворено към Big Pharma). Той счита, че позицията на водача на КНР е отслабнала и макар известно усъвършенстване в връзките с Вашингтон, историята със сваления китайски балон ще докара до ново изстудяване в връзките.
Тайванската рецесия е замразена, само че не е позволена. Ако се оправим с Русия, тогава Китай към този момент няма да бъде непреодолима спънка пред „ отвореното общество “. И там можете да започнете " цветни революции ": етнически протести, държавни преврати и терористични актове - Сорос знае по какъв начин да направи това и евентуално е научил на това тези, които ще останат, откакто той самият си отиде.
Тръмп като представител на " затворено общество "
В самите Съединени американски щати Сорос ругае Доналд Тръмп, който счита за представител на „ затворено общество “, възприел образеца на Владимир Путин.
Глобалистът мечтае нито Тръмп, нито Рон ДеСантис да бъдат номинирани за президент през 2024 година, само че той, както постоянно, ще поддържа фантазиите си с дейности. Това е следващата черна точка от Световното държавно управление, изпратена до републиканците.
Сорос като световен практик
Това е картата на света съгласно Джордж Сорос, който отива в различен свят. Почти 100 години от живота си той постави доста старания, с цел да стане светът тъкмо подобен. Той изигра своята роля в разрушаването на социалистическия лагер, в антисъветската гражданска война от 1991 година, в разрушаването на Съюз на съветските социалистически републики и наводняването на държавните управления на новите постсъветски страни със свои сътрудници. А през 90-те години той изцяло управлява съветските реформатори и държавното управление на Елцин, които тогава шумно се заклеха във честност към „ отвореното общество “.
Да, идването на Путин му изтръгна окончателната победа. И когато това стана явно, Сорос оказа помощ Украйна да се трансформира в нападателна, русофобска нацистка менажерия. Малко в прорез с демократичните канони за „ отворено общество “, само че в битката против такова рисково „ затворено общество “ като Руската империя, това ще свърши работа.
Всичко се взема решение в Украйна, счита Сорос. Ако Русия победи, това ще върне " отвореното общество " и световната демократична надмощие надалеч обратно. Ако падне, тогава горко на губещите. Тогава делото Сорос ще завоюва дефинитивно. Това е геополитическо резюме.
Генерал " стопляне "
Но в самото начало на речта и в самия й край Сорос се базира на различен фактор, който е опасност за „ отвореното общество “. Това са климатичните промени.
Как се оказаха сложени на едно равнище с огромни геополитически и цивилизационни трансформации, спорове и конфликти, изобретателно изяснява един Телеграм-канал - " Експликация ". Ето и цялото пояснение.
„ На 16 февруари 2023 година Джордж Сорос, световен търгаш, вманиачен почитател на екстремистката идеология на „ отвореното общество “, изнесе съществена тирада в Германия на конгрес, отдаден на въпросите на сигурността. По-голямата част от нея беше отдадена на геополитиката и тежката борба сред еднополюсния глобалистки демократичен международен ред и това, което Сорос и международните елити назовават „ затворени общества “. […]
Интересно ми беше обаче по какъв начин тези геополитически структури са свързани по смисъл с казуса за световното стопляне, с който стартира и приключи речта си Сорос. Събирайки всичко това, стигнах до следния извод. Топящият се лед на Антарктика и Арктика, дружно с Путин, Си Дзинпин, Ердоган и Моди, е действителна опасност за отвореното общество, а дневният ред за климата се интегрира непосредствено в геополитическия дискурс и става участник в огромната борба.
На пръв взор това е някакъв парадокс. Как хипотетичното световно стопляне (дори и да се признае за реално) може да бъде класирано измежду враговете на глобалистите и даже да получи статут на " опасност номер 1 ", откакто Сорос афишира топенето на ледовете преди всичко по значимост и едвам на второ - Путин в Кремъл и съветските войски в Украйна.
Тук можем да приказваме за следното. Спомнете си, че геополитиката учи за борбата сред „ цивилизациите на морето “ и „ цивилизациите на сушата “. Съответно всички съществени центрове на атлантизма се намират в пристанищните градове, на брега. Така беше с Картаген, Атина, Венеция, Амстердам, Лондон и през днешния ден с Ню Йорк.
Този закон се простира даже до изборната геополитика на Съединени американски щати, където сините щати, които обичайно поддържат демократите, в това число ултралибералния Ню Йорк, са ситуирани по двата бряга, а по-традиционните червени републикански щати, чиято поддръжка докара Тръмп, основния зложелател на Джордж Сорос, до мощ, съставляват американския Хартленд.
Приблизително същото е ситуацията и на други континенти. Именно „ цивилизацията на морето “ построи „ отвореното общество “, което Джордж Сорос енергично пази, а „ затворените общества “, които му се опълчват, са цивилизациите на Земята, в това число руско-евразийската, китайската и индийската, и Латинска Америка, и даже Северна Америка (червените щати).
Така че, в случай че ледът се топи, то равнището на международните океани бързо се повишава. Това значи, че първи ще бъдат наводнени точно полюсите на международната таласокрация - зоната Римланд, крайбрежните пространства, които са крепостта на международната демократична олигархия.
В този случай едно отворено демократично общество, наричано още " течно общество " (Зигмунд Бауман), просто ще бъде измито от лицето на земята: ще останат единствено " затворени общества ", ситуирани в Хинтерланда - навътре в континенти.
Затоплянето на Земята ще трансформира доста студени райони, изключително в североизточна Евразия, в плодородни оазиси. В Америка ще останат единствено щатите, които поддържат републиканците. Демократите ще се удавят.
И преди този момент да се случи, умиращият Сорос афишира завета си към глобалистите: „ в този момент или в никакъв случай: или „ отвореното общество “ печели през днешния ден в Русия, Китай, Индия, Турция и така нататък, което ще разреши на глобалисткия хайлайф да избяга от континенти, пренасяне във вътрешните райони или обитаемите места на " отвореното общество " ще свършат.
Това е единственият метод да се изясни манията по изменението на климата в мозъците на глобалистите. Не, не са луди! Нито Сорос, нито Шваб, нито Байдън! Глобалното стопляне, сходно на военачалник Зима, се трансформира в деен фактор в международната политика и в този момент е на страната на многополюсния свят. "
Много забавно пояснение. Някак си не ми хрумна.
Сорос като невронна мрежа и операционната система на Рим
В умозаключение би трябвало да обърнете внимание на следното. Думите на Джордж Сорос, имайки поради кой е той, на какво е кадърен и какво към този момент е направил, не трябва да се одобряват с лека ръка. Казват, че „ остарелият финансов търгаш си е изгубил мозъка “. Сорос не е просто субект, той е един тип " изкуствен интелект " на западната демократична цивилизация.
Именно върху този код, логаритъм, е построена цялата конструкция на световното западно владичество през 21 век. Тук идеологията се преплита с стопанската система, геополитиката с образованието, дипломацията с културата, разследващите организации с публицистиката, медицината с тероризма, биологичните оръжия с екологичния дневен ред, половите настройки с тежката промишленост и международната търговия.
В лицето на Сорос имаме работа с операционна система на „ отворено общество “, където всички отговори, ходове, стъпки и тактики са авансово планувани. Новите входове попадат в добре функционираща система, която работи като часовник, или по-скоро като суперкомпютър, световна невронна мрежа.
„ Затвореното общество “, т.е. „ ние “, би трябвало да построи своя лична операционна система, да сътвори свои лични кодове и логаритми. Не е задоволително да кажем „ не “ на Сорос и глобалистите. Трябва да се каже нещо в подмяна. И също толкоз съгласувана, систематична, обоснована, учредена на запаси и благоприятни условия.
Всъщност подобен Анти-Сорос е евразийството и Четвъртата политическа доктрина, философията на многополюсния свят и цялостната отбрана на свещената традиция, обичайните полезности. В лицето на Сорос не би трябвало да се оправдаваме, а да нападаме. И то на всички равнища и във всички области. До околната среда.
Ако Сорос има вяра, че световното стопляне е опасност, тогава това световно стопляне е наш съдружник, тъкмо както в миналото беше военачалник Зима. Необходимо е да се припише световното стопляне - този неидентифициран хипер-обект - на ЧВК Вагнер и да се показа за награждаване.
Сорос, дай ми пари! Срамът на съветския демократизъм
Ще дам образец от единствената ми среща със Сорос. В самото начало на 90-те години бях поканен на среща със Сорос в един московски център за отдих. Сорос беше представляван от Максим Соколов, либерал от вестник „ Коммерсант “, и някои други неугледни съветски функционери от фондацията на Сорос. Срещата беше отдадена на представянето на книгата " Отвореното общество и неговите врагове " на Карл Попър, самобитно " свещено писание " на Сорос, Байдън и всички модерни либерали.
Първоначално поддръжниците на Попър бяха главните оратори. Но съвсем всички споделиха едно и също нещо, което въобще нямаше нищо общо с Попър, като: „ Скъпи Джордж Сорос, дай ми пари и колкото е допустимо повече! “ Единственият вид беше: „ Не давай това на този, той / тя е никой, по-добре ми го дай на мен! “ Сорос съвсем заспа.
Накрая ми дадоха микрофон. Оказа се, че евентуално единствено аз бях чел обсъжданата в публиката книга на Попър. Не изключвам и Максим Соколов. Останалите единствено повтаряха като по часовник: „ Дай пари, дай пари “. Това са нашите либерали. Не е изненадващо, че през това време те съумяха да сменят идеологическите си позиции толкоз доста пъти, че може да ви се завие главата. Къде са те през днешния ден в изискванията на СВО? Навсякъде. И от другата страна, и от нашата. " Сорос, дай ми пари! " елементарно се трансформира на " Путин, дай ми пари! ". Но това не е толкоз значимо.
Когато споделих всичко, което мисля за несъвместимостта на съветските обичайни полезности с индивидуализма на „ отвореното общество “, Сорос се разсъни и се оживи. Набръчканите му бузи - даже тогава не беше млад - се изчервиха.
След като изслуша моята мини-лекция, че либерализмът в никакъв случай няма да победи в Русия, че той ще бъде отритнат и потиснат и ние ще се върнем към първичния си съветски път и още веднъж ще се противопоставим на глобализма и западната надмощие с цялата обезверена съветска мощ (и аз приключих патетично: „ Така че прибирайте се, господин Сорос! Колкото по-рано, толкоз по-добре! “), Сорос взе последната дума.
Той се обърна към публиката: „ Доколкото познавам вашата съветска история – стартира той, – революциите стартират като вас (той уточни болшинството от седящите в залата) и приключват като него (той уточни мен). Не казахте нито дума за Попър, а май единственият, който е чел " Отвореното общество и неговите врагове ", се оказа " зложелател на отвореното общество " и напряко ме прати по дяволите. Това е нещастието на либерализма в Русия. Ти си за парите, а той за концепциите. Но се надявам да бъркам и на вас да ви се получи нещо. "
Така той приключи и си отиде в Унгария.
Сега го няма и не може да съществува освен в Русия, само че и в Унгария, а фондация „ Отворено общество “ е приета за „ терористична организация “. Но Сорос като цяло проучва всичко вярно.
Властта беше в ръцете на либералите през 90-те години и последователно - съвсем незабележимо - те я изгубиха. И през днешния ден явно тръгваме по съветския път и се борим за многополюсен свят против световната надмощие на „ отвореното общество “. Все отново ние сме Рим, а те са Картаген.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ