ИПИ за Плана за възстановяване и устойчивост: Изпълнението напредва, рисковете нарастват
На 16 декември 2022 година България получи първо заплащане по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Това най-сетне е добра вест след пропускането на шанса за предплатено заплащане и редица забавяния и несполучливи стъпки на българските държавни управления при завършването, подаването, утвърждението и осъществяването на НПВУ.
Времето за отчитането на идващия пакет от ограничения наближава, а напредъкът е най-малък. В тази конюнктура и една година след старта на работата по проекта Институтът за пазарна стопанска система прави оценка на напредъка и главните опасности, които биха въздействали отрицателно върху осъществяването, финансирането и сполучливото му привършване.
Още при подготовката и първичните стъпки на осъществяването на НПВУ стартират да се демонстрират редица опасности пред сполучливото му осъществяване. Силно притеснителни са знаците напоследък за липса на политическа и социална поддръжка и схващане на смисъла на проекта, действието на механизма за възобновяване и резистентност и уговорките на България.
Анализът и оценката на рисковете в проучването на ИПИ са осъществени на база на концепцията за премерване на въздействието им и вероятността да се осъществят. Рисковете са групирани и се преглеждат в няколко категории.
Първоначалната оценка на рисковете демонстрира, че:
Най-значими са политическите опасности – по-специално риск от политическа неустойчивост и чести избори, осъществен в закъснение на подготовката и приемането на нормативни актове по отношение на НПВУ; липса на политическа поддръжка за промените и риск от корупция и застрашаване на върховенството на закона.
На последващо място по тежест са административните опасности (липса на потенциал, на поддръжка, на схващане и на качества за подготовка на реформите).
Своята тежест имат и планови опасности, които засягат осъществяването на съответните вложения.
Икономическите опасности също имат отрицателно влияние, въпреки и релативно лимитирано – висока инфлация, разноски за труд, закъснение на икономическия напредък и икономическа рецесия, усложнения с националното съфинансиране на плановете и други Оценката на тези опасности е мощно променлива, зависи от икономическата среда и би трябвало да се прави по-често.
Външните опасности са лимитирани по въздействие, само че не трябва да се подценяват, а да се следят.
Управлението на значимите опасности е систематичен и стратегически развой, който изисква повишение на контрола върху обстановката и възстановяване на изискванията, познанията и информираността на заинтригуваните страни, които въздействат върху вземането на решения – политически лица, административни структури, обществеността. Активното и ранно адресиране на рисковете е основно пред ръководството им, както и положителната връзка.
Времето за отчитането на идващия пакет от ограничения наближава, а напредъкът е най-малък. В тази конюнктура и една година след старта на работата по проекта Институтът за пазарна стопанска система прави оценка на напредъка и главните опасности, които биха въздействали отрицателно върху осъществяването, финансирането и сполучливото му привършване.
Още при подготовката и първичните стъпки на осъществяването на НПВУ стартират да се демонстрират редица опасности пред сполучливото му осъществяване. Силно притеснителни са знаците напоследък за липса на политическа и социална поддръжка и схващане на смисъла на проекта, действието на механизма за възобновяване и резистентност и уговорките на България.
Анализът и оценката на рисковете в проучването на ИПИ са осъществени на база на концепцията за премерване на въздействието им и вероятността да се осъществят. Рисковете са групирани и се преглеждат в няколко категории.
Първоначалната оценка на рисковете демонстрира, че:
Най-значими са политическите опасности – по-специално риск от политическа неустойчивост и чести избори, осъществен в закъснение на подготовката и приемането на нормативни актове по отношение на НПВУ; липса на политическа поддръжка за промените и риск от корупция и застрашаване на върховенството на закона.
На последващо място по тежест са административните опасности (липса на потенциал, на поддръжка, на схващане и на качества за подготовка на реформите).
Своята тежест имат и планови опасности, които засягат осъществяването на съответните вложения.
Икономическите опасности също имат отрицателно влияние, въпреки и релативно лимитирано – висока инфлация, разноски за труд, закъснение на икономическия напредък и икономическа рецесия, усложнения с националното съфинансиране на плановете и други Оценката на тези опасности е мощно променлива, зависи от икономическата среда и би трябвало да се прави по-често.
Външните опасности са лимитирани по въздействие, само че не трябва да се подценяват, а да се следят.
Управлението на значимите опасности е систематичен и стратегически развой, който изисква повишение на контрола върху обстановката и възстановяване на изискванията, познанията и информираността на заинтригуваните страни, които въздействат върху вземането на решения – политически лица, административни структури, обществеността. Активното и ранно адресиране на рисковете е основно пред ръководството им, както и положителната връзка.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ