Бракониерството бе във фокуса на традиционната годишна среща на сдруженията от НЛРС-СЛРБ
На 15 февруари в Пловдив Национално ловно-рибарско съдружие „ Съюз на ловците и рибарите в България " организира обичайна годишна среща на НЛРС-СЛРБ с ръководителите и щатния състав на сдруженията - членове на Националната организация.
Мерки за противопоставяне на бракониерството бяха акцентът на полемиките, като със свои презентации се включиха Росен Райчев, шеф на дирекция „ Контрол по запазване на горските територии и ловно стопанство " към ИАГ, Георги Камбуров, прокурор във висшата администрация на прокуратурата и Елена Стефанова, шеф отдел „ Защитени територии " към Министерство на околната среда и водите, като към тях участниците в обичайна среща можаха да насочат своите въпроси и рекомендации.
Сред обсъжданите хрумвания са въвеждане на наложителен най-малък брой ловни надзиратели на единица ловна повърхност в ЛРС; разширение на пълномощията им; основаване на национална ловна стража в системата на горската администрация; подписване на контракти с частни охранителни компании за запазване на дивеча; законодателни промени, в това число основаване на опция за бързи производства по Закона за лова и запазване на дивеча; доживотно отнемане от право на лов за тежки бракониерски прояви.
По време на националното заседание бяха изнесени данни, че в сдруженията от НЛРС-СЛРБ са назначени на цялостен работен ден 57 ловни надзиратели, което е извънредно незадоволително за ефикасна защита на дивеча. Средно в системата на НЛРС-СЛРБ на един ловджийски надзорник се падат за защита 140 хиляди ха ловна повърхност.
Същевременно бракониерите стават все по-добре екипирани, изобретателни и чудесно осведомени за слабостите в законодателството, тъй че да избегнат глобите на закона. Експертът в НЛРС-СЛРБ инж. Стилиян Герасков уточни, че за противозаконен лов към този момент се употребяват даже и дронове, като едно от обсъжданите оферти е те да бъдат категорично посочени в закона като неразрешено средство за лов.
Слабости в битката с бракониерството регистрират и от системата на горите. През 2017 година в цялата страна са формирани 249 акта по ЗЛОД, а през 2022 година те към този момент са съвсем двойно по-малко - 128, като повода надали е в намалялото бракониерство. Едва към 20% от актовете стигат до издаване на наказателно разпореждане уточни Росен Райчев.
Друг законодателен проблем уточни ръководителят на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев: ловна дружинка, на която са наложени наказания от съответното съдружие за бракониерство, елементарно може да се трансферира дружно с ловната си повърхност към различно съдружие. Такива случаи не се необичайност, защото настоящето законодателство толерира „ номадството " на дружини, а и на обособени ловци.
Представителите на прокуратурата изнесоха отчети, в които да дадоха доста образци от правосъдната процедура и показаха слабите страни и грешките, които се позволяват при съставянето на актове за определяне на административни нарушавания по ЗЛОД.
В полемиката по време на тази намира се включиха представители на сдружения от разнообразни региони на страната, които показаха своя опит и проблеми в битката с бракониерството. Правомощията на ловните надзиратели към сдруженията да се изравнят най-малко с тези на горските чиновници и на частните охранителни компании, предложи Евгени Абаджиев, ръководител на СЛРБ „ Сокол-1893 " -Пазарджик. „ Ако желаете да охраняваме - дайте ни права и средства ", настоя той в наличието на представители на държавните органи.
Докато не се реши казусът с финансирането на тази активност, няма да има прогрес в битката с бракониерството, счита и Тодор Баръмов, ръководител на СЛРД „ Марица " в гр. Първомай. Ръководителят на СЛРД „ Лебед " -Бургас Невен Каравасилев е на мнение, че активността би трябвало да се финансира с приходите от таксата за стопанисване на дивеча. „ Тези пари би трябвало да се разходват целево. Ако страната не желае да ги върне назад в сдруженията, дано ИАГ да направи Национална ловна стража и да работи ", съобщи Каравасилев. Редица изказали се обаче показаха угриженост, че ловната защита сега е последна грижа на горските управляващи, чийто главен приоритет е дърводобивът и приходите от него.
Председателят НЛРС-СЛРБ инж. Василев срещна участниците в тази среща с главните събития от програмата за честването на 125-годишнината на Националното съдружие и напредъка по тяхната организация. Той даде и уточнения по инициираните промени в Правилника за използване на Закона за лова и запазване на дивеча, касаещи вноската за стопанисване на дивеча, като представителите на ИАГ потвърдиха, че напълно скоро измененията могат да бъдат импортирани за гласоподаване в Министерски съвет.
Мерки за противопоставяне на бракониерството бяха акцентът на полемиките, като със свои презентации се включиха Росен Райчев, шеф на дирекция „ Контрол по запазване на горските територии и ловно стопанство " към ИАГ, Георги Камбуров, прокурор във висшата администрация на прокуратурата и Елена Стефанова, шеф отдел „ Защитени територии " към Министерство на околната среда и водите, като към тях участниците в обичайна среща можаха да насочат своите въпроси и рекомендации.
Сред обсъжданите хрумвания са въвеждане на наложителен най-малък брой ловни надзиратели на единица ловна повърхност в ЛРС; разширение на пълномощията им; основаване на национална ловна стража в системата на горската администрация; подписване на контракти с частни охранителни компании за запазване на дивеча; законодателни промени, в това число основаване на опция за бързи производства по Закона за лова и запазване на дивеча; доживотно отнемане от право на лов за тежки бракониерски прояви.
По време на националното заседание бяха изнесени данни, че в сдруженията от НЛРС-СЛРБ са назначени на цялостен работен ден 57 ловни надзиратели, което е извънредно незадоволително за ефикасна защита на дивеча. Средно в системата на НЛРС-СЛРБ на един ловджийски надзорник се падат за защита 140 хиляди ха ловна повърхност.
Същевременно бракониерите стават все по-добре екипирани, изобретателни и чудесно осведомени за слабостите в законодателството, тъй че да избегнат глобите на закона. Експертът в НЛРС-СЛРБ инж. Стилиян Герасков уточни, че за противозаконен лов към този момент се употребяват даже и дронове, като едно от обсъжданите оферти е те да бъдат категорично посочени в закона като неразрешено средство за лов.
Слабости в битката с бракониерството регистрират и от системата на горите. През 2017 година в цялата страна са формирани 249 акта по ЗЛОД, а през 2022 година те към този момент са съвсем двойно по-малко - 128, като повода надали е в намалялото бракониерство. Едва към 20% от актовете стигат до издаване на наказателно разпореждане уточни Росен Райчев.
Друг законодателен проблем уточни ръководителят на НЛРС-СЛРБ инж. Васил Василев: ловна дружинка, на която са наложени наказания от съответното съдружие за бракониерство, елементарно може да се трансферира дружно с ловната си повърхност към различно съдружие. Такива случаи не се необичайност, защото настоящето законодателство толерира „ номадството " на дружини, а и на обособени ловци.
Представителите на прокуратурата изнесоха отчети, в които да дадоха доста образци от правосъдната процедура и показаха слабите страни и грешките, които се позволяват при съставянето на актове за определяне на административни нарушавания по ЗЛОД.
В полемиката по време на тази намира се включиха представители на сдружения от разнообразни региони на страната, които показаха своя опит и проблеми в битката с бракониерството. Правомощията на ловните надзиратели към сдруженията да се изравнят най-малко с тези на горските чиновници и на частните охранителни компании, предложи Евгени Абаджиев, ръководител на СЛРБ „ Сокол-1893 " -Пазарджик. „ Ако желаете да охраняваме - дайте ни права и средства ", настоя той в наличието на представители на държавните органи.
Докато не се реши казусът с финансирането на тази активност, няма да има прогрес в битката с бракониерството, счита и Тодор Баръмов, ръководител на СЛРД „ Марица " в гр. Първомай. Ръководителят на СЛРД „ Лебед " -Бургас Невен Каравасилев е на мнение, че активността би трябвало да се финансира с приходите от таксата за стопанисване на дивеча. „ Тези пари би трябвало да се разходват целево. Ако страната не желае да ги върне назад в сдруженията, дано ИАГ да направи Национална ловна стража и да работи ", съобщи Каравасилев. Редица изказали се обаче показаха угриженост, че ловната защита сега е последна грижа на горските управляващи, чийто главен приоритет е дърводобивът и приходите от него.
Председателят НЛРС-СЛРБ инж. Василев срещна участниците в тази среща с главните събития от програмата за честването на 125-годишнината на Националното съдружие и напредъка по тяхната организация. Той даде и уточнения по инициираните промени в Правилника за използване на Закона за лова и запазване на дивеча, касаещи вноската за стопанисване на дивеча, като представителите на ИАГ потвърдиха, че напълно скоро измененията могат да бъдат импортирани за гласоподаване в Министерски съвет.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ