Хляб и ценови зрелища
На 15 декември 2022 година Народното събрание реши да удължи до 31 декември 2023 година нулевата ставка на Данък добавена стойност на хляба и брашното. Руската инвазия в Украйна беше измежду главните фактори, довели до повишаване на тези артикули, което от своя страна стана мотив за въвеждане на данъчната отстъпка, която беше с първичен период до 1 юли тази година.
Тук ще проследим дали нулевата ставка има резултат върху цената на хляба, който е измежду значимите артикули в потребителската кошница. Както се вижда, след гласуването на смяната през юни 2022 година, ценовото ниво на хляба и зърнените храни съгласно ХИПЦ спада доста от 170.11% на 162.8%, само че не след дълго стартира още веднъж да пораства, като през юли 2023 година то доближава 179.55% – равнище, доста по-високо от това преди въвеждането на промяната. Важно е да отбележим също, че инфлацията при хляба и зърнените храни пораства по-бързо от общата, което слага под подозрение успеваемостта на нулевия налог.
На този декор си коства да погледнем и главната динамичност на селскостопанската продукция на главните зърнено-житни култури. Ясно се откроява нарастването в цените, подбудено от войната и нарасналата неустановеност на доставките през 2022 година, само че през 2023 година цените на множеството зърнени храни спадат и доближават предвоенното си равнище през второто тримесечие на 2023 година
Въпреки че цените на зърнените култури спадат и ставка на Данък добавена стойност за хляба е нулева, цената на хляба продължава да пораства. Цената на електрическата енергия също играе основна роля при производството му, само че не наподобява разумно тя да бъде пояснение за високата последна цена, поради енергийните обезщетения за бизнеса през тези месеци. Тази композиция от фактори ни дават мотив да сложим под въпрос изгодите от нулевия % Данък добавена стойност.
Испания също предприе понижаване на Данък добавена стойност за избрани артикули, като за хляба бе въведена нулева ставка, сходно на България. Тя започва през януари 2023 година, с дълготрайност 6 месеца и нейната цел бе да облекчи финансово семействата от покачващите се цени. Проучване на Европейската комисия, което съпоставя цени на хранителни артикули в Испания (тъмнорозова линия) и Германия (тъмносиня линия) преди и след въвеждането на съответната политика, акцентира, че резултат има незабавно след въвеждането ѝ. Авторите също стигат до извода, че при хляба и млечните артикули смяната в потребителските цени е по-малка в сравнение с при други артикули. Те изясняват този феномен с съществуването на разлики при пазарната конструкция на другите храни.
Източник: Европейска комисия
Важното тук обаче е да отбележим, че ясно се вижда, че няма 100-процентово отражение на нулевата ставка върху потребителските цени (светлорозова линия), което подсказва, че диференцираните ставки не подсигуряват най-ефективното допустимо облекчение за семействата. Напомняме, че диференцираните ставки третират другите браншове по друг метод, карат търговци и производители да усилват облагите си, вместо да трансформират потребителските цени и биха били мотив за измами и операции. Те съставляват данъчен разход за държавния бюджет, а вместо тях страната би могла да вкара ограничения с по-ефективни и удобни последици за потребителя.
Автор: Никол Вълканова, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна стопанска система (ИПИ)
Тук ще проследим дали нулевата ставка има резултат върху цената на хляба, който е измежду значимите артикули в потребителската кошница. Както се вижда, след гласуването на смяната през юни 2022 година, ценовото ниво на хляба и зърнените храни съгласно ХИПЦ спада доста от 170.11% на 162.8%, само че не след дълго стартира още веднъж да пораства, като през юли 2023 година то доближава 179.55% – равнище, доста по-високо от това преди въвеждането на промяната. Важно е да отбележим също, че инфлацията при хляба и зърнените храни пораства по-бързо от общата, което слага под подозрение успеваемостта на нулевия налог.
На този декор си коства да погледнем и главната динамичност на селскостопанската продукция на главните зърнено-житни култури. Ясно се откроява нарастването в цените, подбудено от войната и нарасналата неустановеност на доставките през 2022 година, само че през 2023 година цените на множеството зърнени храни спадат и доближават предвоенното си равнище през второто тримесечие на 2023 година
Въпреки че цените на зърнените култури спадат и ставка на Данък добавена стойност за хляба е нулева, цената на хляба продължава да пораства. Цената на електрическата енергия също играе основна роля при производството му, само че не наподобява разумно тя да бъде пояснение за високата последна цена, поради енергийните обезщетения за бизнеса през тези месеци. Тази композиция от фактори ни дават мотив да сложим под въпрос изгодите от нулевия % Данък добавена стойност.
Испания също предприе понижаване на Данък добавена стойност за избрани артикули, като за хляба бе въведена нулева ставка, сходно на България. Тя започва през януари 2023 година, с дълготрайност 6 месеца и нейната цел бе да облекчи финансово семействата от покачващите се цени. Проучване на Европейската комисия, което съпоставя цени на хранителни артикули в Испания (тъмнорозова линия) и Германия (тъмносиня линия) преди и след въвеждането на съответната политика, акцентира, че резултат има незабавно след въвеждането ѝ. Авторите също стигат до извода, че при хляба и млечните артикули смяната в потребителските цени е по-малка в сравнение с при други артикули. Те изясняват този феномен с съществуването на разлики при пазарната конструкция на другите храни.
Източник: Европейска комисия
Важното тук обаче е да отбележим, че ясно се вижда, че няма 100-процентово отражение на нулевата ставка върху потребителските цени (светлорозова линия), което подсказва, че диференцираните ставки не подсигуряват най-ефективното допустимо облекчение за семействата. Напомняме, че диференцираните ставки третират другите браншове по друг метод, карат търговци и производители да усилват облагите си, вместо да трансформират потребителските цени и биха били мотив за измами и операции. Те съставляват данъчен разход за държавния бюджет, а вместо тях страната би могла да вкара ограничения с по-ефективни и удобни последици за потребителя.
Автор: Никол Вълканова, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна стопанска система (ИПИ)
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ