На Кръстовден слънцето се връща назад към зимата
На 14 септември Българската православна черква отбелязва християнския празник Кръстовден .
Според църковното поверие света Елена, майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен.
Два века по-рано той бил покрит от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчали с триумф. Намерили пещерата в която бил заровен Христос . Намерили и три кръста. Кой от тях е Христовият разбрали, като докоснали до него неотдавна умрял човек и той възкръснал.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол , а самият кръст поставя в основната Йерусалимска черква . След време над пещерата на гроба Господен построили храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година
На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст , епископът го повдига или го " въздвижва " над главите на присъстващите. От това " въздвижение " получава своето име и празникът.
Всяка година в нощта против Кръстовден десетки вярващи посещават Кръстова Гора, където съгласно преданието се съхранява парченце от кръста, на който е разпънат Исус Христос .
Традициите
По традиция християните нощуват на това място, защото то е известно с извънредно мощната си сила. Рано сутринта пък се отслужва водосвет на самия кръст - знак на мястото. До него се стига по стълби в профил, на които са издигнати 12 параклиса с имената на 12-те апостоли. Според родната традицията на днешния ден нощта и денят се кръстосват и настава есенното равноденствие.
Същият ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма с цел да се поклонят вярващите.
В националните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, както и за гроздобер. На този ден най-възрастната жена в семейството опича Кръстова пита с декорация от кръст върху нея.
Смята се, че от през днешния ден с лънцето се връща обратно към зимата, денят и нощта се кръстосват и студът наближава. На Кръстовден се съблюдава непоколебим пост и не се яде нищо алено - червен пипер, домати, репички, червени ябълки.
На трапезата се поставят грозде, печена тиква, ритуален самун и други наложително постни храни. Честито на всички, които носят имената Кръстьо , Кръстина , Кръстил , Кръстила , Кръстилена , Кръстена , Кръстан и Кръстана .
Според църковното поверие света Елена, майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен.
Два века по-рано той бил покрит от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчали с триумф. Намерили пещерата в която бил заровен Христос . Намерили и три кръста. Кой от тях е Христовият разбрали, като докоснали до него неотдавна умрял човек и той възкръснал.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол , а самият кръст поставя в основната Йерусалимска черква . След време над пещерата на гроба Господен построили храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година
На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст , епископът го повдига или го " въздвижва " над главите на присъстващите. От това " въздвижение " получава своето име и празникът.
Всяка година в нощта против Кръстовден десетки вярващи посещават Кръстова Гора, където съгласно преданието се съхранява парченце от кръста, на който е разпънат Исус Христос .
Традициите
По традиция християните нощуват на това място, защото то е известно с извънредно мощната си сила. Рано сутринта пък се отслужва водосвет на самия кръст - знак на мястото. До него се стига по стълби в профил, на които са издигнати 12 параклиса с имената на 12-те апостоли. Според родната традицията на днешния ден нощта и денят се кръстосват и настава есенното равноденствие.
Същият ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма с цел да се поклонят вярващите.
В националните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, както и за гроздобер. На този ден най-възрастната жена в семейството опича Кръстова пита с декорация от кръст върху нея.
Смята се, че от през днешния ден с лънцето се връща обратно към зимата, денят и нощта се кръстосват и студът наближава. На Кръстовден се съблюдава непоколебим пост и не се яде нищо алено - червен пипер, домати, репички, червени ябълки.
На трапезата се поставят грозде, печена тиква, ритуален самун и други наложително постни храни. Честито на всички, които носят имената Кръстьо , Кръстина , Кръстил , Кръстила , Кръстилена , Кръстена , Кръстан и Кръстана .
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ